Пропедевтика на вътрешните болести - изследване при диспнея

Ключови елементи на  патологията

  • Диспнеята е симптом с множествена етиология и различни патофизиологични механизми
  • При острата диспнея изследването се насочва към установяване състоянието на  дихателната  система  и циркулацията
  • Наличието на нормален кръвно газов анализ не изключва наличието на сериозна подлежаща патология
  • При пациенти с диспнея и нормална обзорна графия на бял дроб трябва да се обсъдят наличие на заболяванията на  малките бронхи,  пулмоналноваскуларно заболяване,  интерстициално  пулмонално заболяване  и диастолна сърдечна недостатъчност (особено ако диспнеята е хронична)

Въведение

Диспнеята се генерира  от  патологични процеси в различни органи вкл.сърцето, белите дробове и мускулно-скелетната. система,  а понякога може да е манифестация на  психиатрични, гастроинтестинални или хематологични заболявания.

Патофизиология

Диспнеята често се описва от пациентите като "трудно поемане на въздух", "неспособност да направи дълбоко вдишване" или "повишени усилия при дишането".

Диспнеята може да се развие от следните механизми:

  • Лоша функция  на дихателните мускули напр.при заболявания на диафрагмалния нерв,  амиотрофична  латерална склероза,  синдром на Жулиан-Баре,  миастения гравис и полимиозит
  • Намалена  разтегливост на белите дробове  и/или гръдната стена напр.при белодробен оток  или пулмонална  фиброза или при фрактура на ребра
  • Повишена резистентност на дихателните пътища  напр. при бронхиална астма или емфизем
  • Стимулация на определени рецептори в белите дробове напр. при интестинален оток поради налична конгестивна сърдечна недостатъчност
  • Неадекватно сърдечно изтласкване напр. при пулмонална хипертония  илил при конгестивна сърдечна недостатъчност
  • При хиперкарбия  - увеличено РСО2
  • При хипоксемия - намалено артериално РО2

Респираторният мозъчен център  предизвиква контракции на диафрагмата чрез генериране на нервни импулси, които пътуват през гръбначния мозък и диафрагмалните нерви, като предизвикват движение и на гръдната стена  респ.навлизане на въздух в белите дробове, обмяна на алвеоларен газ  и финаллно ексхалацията. Респираторният мозъчен център също така генерира възбуда и на церебелума. Диспнея  се развива когато генерираните  от  респираторният център импулси не могат да  предизвикат гореописаните процеси. Хипоксемията не е голям стимул  за развитието на диспнея,  противно на общоприетите схващания.  Повлияването на кръвните газове и ефекта от това  върху хеморецепторите поради нарушена физиология на дишането е само част от тази схема.

статията ще бъде дописана скоро