Глава ХІІ – образни изследвания във вътрешните болести - прогностично значение на вентрикуларната систолна дисфункция при асимптоматични пациенти

  • При пациентите в ранен стадий на  левокамерната систолна дисфункция обикновено липсва  симптоматиката на сърдечната недостатъчност поради наличието на работещи компенсаторни механизми вкл.активацията на  вегетативната нервна система и отделянето на неврохормони
  • Асимптоматична левокамерна дисфункция се установява при 3-6% от пациентите  със  систолна сърдечна недостатъчност
  • Поради това, че   тя често  се наблюдава при липса на  съпътстващи кардиоваскуларни заболявания често остава неразпозната и нелекувана
  • Обаче  данните от рандомизираните изследвания показват, че пациентите с асимптоматична  систолна дисфункция  са в повишен риск  от  развитие на  внезапна сърдечна смърт
  • Твърде малко се знае за  прогностичното значение на тази патология, защото пациентите с нея са в ниска превалентност на развитие  на ОМИ, по-високата степен  на систолна дисфункция повишава вероятността  от развитие на ОМИ
  • Съвременните данни  не съдържат доказателства, че  трябва да се пристъпи към  масов скиринг  за активно търсене на тази патология,  но  усилията трябва да са насочени  към  разпознаването на  патологията при  високорисковите групи пациенти, като такива с положителна  фамилна анамнеза за наличие на  кардиомиопатия или такива изложени на  действието на кардиотоксични препарати като напр.подложените  на химиотерапия
  • Рандомизирани  и контролирани изследвания  показват, че употребата  на АСЕ-инхибитори при пациентите с асимптоматична левокамерна систолна дисфункция забавя поргресията на дисфункцията респ.развитието на сърдечна недостатъчност