Глава II - кардиология - артериална хипертония по време на бременност

Съществуват три разпознати варианта на артериалната хипертония по време на бременност:

  1. Пре-съществуваща артериална хипертония
  2. Бременност-индуцирана хипертония
  3. Пре-еклампсия

Крайните последствия от всеки вид артериална хипертония по време на бременност е един и същи и всички те могат да спомогнат за сигнификантно повишаване на майчината и феталната болестност и смъртност.

Пре-съществуваща хипертония

Ако артериалната хипертония се диагностицира през 1-ят триместър на бременността то е много вероятно да се касае за пре-съществуваща артериална хипертония. Обаче, това трябва да се потвърди 3-6 месеца пост партум, ако кръвното налягане не спадне до нормалните си стойности. 

Както и при всички други случаи на новодиагностицирана нова хипертония, не трябва да се поставя диагнозата "есенциална хипертония" докато не се изключат вторичните етиологични причини за пивошеното кръвно налягане, като ренални, кардиоваскуларни, ендокринологични и други причини.

Физикалният преглед трябва да се фокусира и въру установяване евентуално на радиофеморално забавяне /коарктация на аортата/ и абдоминални систолни шумове /стеноза на реналната артерия/. Изследванията включват: анализ на урината, ПКК и биохимия, ехокардиография и уринни катехоламини. 

Бременност-индуцирана артериална хипертония 

Обикновено се наблюдава във втората половина на бременността  изчезва в първите 6 седмици след раждането, но в единични случаи може да персистира и до 3 месеца след раждането. Наблюдава се в 5-10% от вкички бременни.

Бременност-индуцираната хипертония се дефинира като артериална хипертония без протеинурия или други особености на пре-еклампсията. Разликата в двете патологии, е че пре-еклампсията протича по-тежко от бременност-индуцираната хипертония.  Бременност-индуцираната хипертония сравнително рядко еволюира до пре-еклампсия: ако бременност-индуцираната хипертония се развие преди 30-тата гестационна седмица вероятността да еволюира в пре-еклампсия е 40%, а ако се развие след 38-та гестационна седмица вероятността е само 7%, тоест колкото по-късно се появи бременност-индуцираната хипертония толкова по-благоприятно протича тя.

Пре-еклампсия  

Пре-еклампсията се дефинира като бременност индуцирана хипертония, която се придружава от протеинурия и оточен синдром. Пре-еклампсията представлява мултисистемно заболяване, което се причинява от дифузна вскуларна ендотелна дисфункция.

Кличино се представя чрез главоболие, визуални нарушения, епигастрална болка, гадене/повръщане и барзо прогресиращ оточен синдром. Най-честата причина за смъртността при пре-еклампсията е мозъчната хеморагия и острия респираторен дисстрес синдром. Феталните ефекти на пре-еклампсията са: интраутеринна фетална редартация, отлепване на плацентата и интраутеринна смърт на плода.

Терапия на артериалната хипертония по време на бременността

Целта на терапията е да се начери баланс между редукцията на майчиното кръвно налягане и поддържане на феталното кръвообръщение на адекватно за плода ниво.

Всяко ниво на кръвното налягане над 90/140 мм жив стълб налага лечение при бременната жена.

Терапия от първи ред 

МЕТИЛДОПА - това е стратегичски за лечение на артериалната хипертония при бременни лекарствен продукт, който е безопасен за плода. Страничните му реакции включват: метална депресия, поради което след раждането приема му трябва да бъде преустановен веднага. Другите странични реакции са: седатация, която се преодолява с течение на времето и ортостатична хипотония, чернодробна дисфункция и хемолитична анемия.

Терапия от втори ред 

С или без Металдопа се използва Са-анатгонисти /предимно ретарден нифедипин/ и орален хидралазин, понякога в селектирани случаи могат да се ползват и алфа-блокери като Докзазозин.

Терапия от трети ред - бета блокери

Те общо казано са добре толерирани по време на бременността от пациентките, Обаче приложението им може да доведе до евентуална интраутеринна ретардация на плода и поради това се налага извършването на регулярен уртразвуков контрол върху разстежа на плода. Най-често се ползва Атенолол, но някои клиницисти използват и Лабеталол, особено в 3-ят триместър на бременността.