Глава ХІІ – образни изследвания във вътрешните болести - ехокардиография при исхемична кардиомиопатия

Главни диагностични особености

  • Исхемичната кардиомиопатия се манифестира на ехо-сканирането на сърцето с мултиплени регионални моторни аномалии  асоциирани с акинезия или дискинезия кореспондираща с  единично или мултиплено нарушение  на  коронарното кръвооросяване на миокарда
  • При пациентите с глобална  лево камерна хипокинезиябез наличие на промени в дебелината на камерният миокард ехокардиографията не може да разграничи исхемичната кардиомиопатия от  неисхемичната
  • При ниско-дозова добутаминова ехокардиография (5-10 гами/кг/мин) при исхемичната кардиомиопатия се наблюдава бифазен отговор или продължителна промяна в размера на  миокардната стена, чиито размери и  продължителност зависят  от контрактилния резерв  на миокарда - тези промени  са характерни за хронично исхемизирал миокард (хиберниран миокард)
  • Пациентите сдобър контрактилен резерв на  5 или повече миокардни  сегмента   и  които ще подлежат на реваскуларизация имат  над  90% дългосрочна  преживяемост след процедурата., в сравнение с пациентите,които са лекувани медикаментозно, които имат такава преживяемост в  50-80%
  • При пациентите с дебелина на камерната стена в покой или в края на диастолата над 0.6 сантиметра имат сензитивност от 94% и специфичност от 48% за възстановяването на моториката на стената  след реваскуларизационна процедура. Комбинацията  от запазен контрактилен  резерв и задебеляване на камерната стена установени по време на нискодозовия  добутаминов тест увеличава специфичността на 77%
  • Появата на глобално  подобряване на контрактилността на миокарда по време  на добутаминовия тест индицира  наличието на неисхемична кардиомиопатия  и отразява  по-добра прогноза за  пациента отколкото появата на бифазен отговор или на исхемичен отговор
  • Пациентите с  исхемична кардиомиопатия и  левокамерна  систолна дисфункция + намален контрактилен резерв имат лоша  прогноза