Глава VII –  спешна медицина – наранявания на Lisfranc

Наранявания на на Лисфранк представляват спектър от наранявания: от лека травма до пълно разрушаване на тарзо-метатарзалните стави на ходилото. Типични са нараняванията на основата на 2-ра метатарзална става.

Нараняванията на Лисфранк са лесни за пропускане, защото от една страна те не са честа патология, а от друга страна може и да няма рентгенологични изменения или те да са минимално проявени.

 Най-честият механизъм по. който се развиват нараняванията на Лисфранк е плантарната флексия и външната ротация на глезена.

Клиничната презентация на тези наранявания е клесическа: пациентът не е способен на стъпи на засегнаият крак тоест ставата на глезена не може да носи натоварвания. Ключов елемент е наличието на хематом/ехимоза по плантарният аспект на ходилото. Възможно е да има и дорзално подуване на ходилото.

Спешният медик трябва да е наясно и с рентгенологичните находки при нараняванията на Лизфранк: наблюдава се промяна в ъгъла на. 2-рата метатарзална става, както е показано по-долу т.е. има раздалечаване на основите между 1-ва и 2-ра и между 2-ра и 3-та метатарзална става (обикновено то е над 2 милиметра).