Печат
Посещения: 261

Глава VII –  спешна медицина – дълбока венозна тромбоза

Тромбозата на дълбоките вени на долните крайници може да е трудна диагноза и затова патологията изисква специално диагностично внимание.

Под 25% от пациентите, които постъпват в болнични заведения с диагнозата "дълбока венозна тромбоза" на практика имат тази патология. Принципният риск от наличието на дълбока венозна тромбоза е развитието на белодробен тромбоемболизъм, който може да е фатален за пациента.

Рискови фактори за развитие на дълбока венозна тромбоза

Клинична презентация на дълбоките венозни тромбози

Дълбоките ванозни тромбози се манифестират клинично с подуване на крака и болка в подутият крак, топла и зачервена кожа на крака и разширени повърхностни вени на засегнатия крайник. Обаче тези находки са неспецифични и рядко се наблюдават заедно като комбинация. Малките дълбоки венозни тромбози могат да бъдат и асимптоматични. Наличието на белодробна симптоматика при пациент с подозирана дълбока венозна тромбоза трябва да ви насочи вниманието към изследване на пациентът за евентуално наличие и на беалодробен тромбоемболизъм.

Диференциална диагноза на дълбоките венозни тромбози

Изследвания и терапия

Изследванията се основават на рисковата стратификация на пациентът (напр. критериите на Уелс),  едновременно с изследване нивата на D-димер.

Ако сте уверени, че пациентът ви реално страда от дълбока венозна тромбоза, той трябва да се антикоагулира с хепарин или по-добре с мощен нискомолекулярен хепарин напр.Еноксапарин (Фраксипарин, не е показан за лечение на дълбоки венозни тромбози!). Ако има положителна анамнеза за дълбоки венозни тромбози пациентът трябва да се сканира и за наличие на тромбофилия.