Пропедевтика на вътрешните

 

болести – системен подход при

 

сърдечната аускултация

 

Повечето лекари започват сърдечната аускултация  когато пациентът им е легнал по гръб, от дясната страна на гръдният кош. Клинициста първо поставя стетоскопа в областта на второто дясно интеркостално пространство (аускултаторната област на аортната клапа), след което бавно придвижва стетоскопа в областта на второто ляво интеркостално пространство (аускултаторната област на пулмоналната клапа). След това стетоскопа се придвижва надолу по левият стернален ръб (аускултаторна област на трикуспидалната клапа) и след това към сърдечният връх (аускултаторната област на митралната клапа). 

Какавто и подход да изберете, важно е за да свикнете по един и същи начин да аускултирате сърцето на вашите пациенти! 

След това пациентът се подканва да заеме лява декубитална позиция, което доближава сърцето по-близо до гръдният кош и позволява да се аускултират добре ниско-честотните шумове и звуци напр.S3 & S4 галоп или диастолният шум при митралната стеноза. Тук аускултацията трябва да се извършва с помощтта на минимален натиск на стетоскопа върху гръдната стена, защото силният натиск неутрализира ниско-честотните шумове и дори те да са налични не е възможно да се аускултират. 

 

 

След това пациентът трябва да седне, след това да бъде подканен да се наведе напред и да задържи дъха си за кратко след дълбоко вдишване, като през това време се аускултира 2-рото дясно и ляво интеркостално пространство, а след това аускултацията продължава и по левият стернален ръб, за да е възможно да се аускултират високо-честотните тонове и шумове напр.диастолният шум при аортната регургитация, пулмоналната хипертензивна регулгитация (шум на Грахам Стил) или шума на перикардното триене. И по време на тази аускултация също упражняваме фин натиск на стетоскопа върху гръдния кош на пациента. 

Накрая подканваме пациентът да се изправи, което ще ни позволи да аускултираме евентуалното разцепване на вторият сърдечен тон. Нормална находка при здравите пациенти е да има разцепване на 2-ри сърдечен тон в края на издишването, това се установява когато пациентът е легнал по гръб, а при изправянето му 2-ят сърдечен тон става единичен. Установяването на разцепен 2-ри сърдечен тон при изправено положение на пациента винаги е патологична находка.

Ако имате съмнение, че има наслагване на дихателни шумове към сърдечните просто подканете пациентът ви да задържи дишането си за кратко.

С натрупване на достатъчен брой сърдечни аускултации ще се натрупа и вашата опитност.