Въведение в медицината, физикален преглед – остър апендицит

Тук опитността на диагностика има огромно значение.

Съществуват различни мнения относно установяването на локална абдоминална чувствителност при палпация: така например Лидингтон и Томсън през 1991 година при изследване обхващащо 142 пациента с установена абдоминална чувствителност при палпация твърдят, че тя няма никаква предиктивна стойност, за разлика от тях Ашлерт и сътр.през 1995 година изследвайки 124 пациента с остър апендецит твърдят, че абдоминалната чувствителност при палпация е високосензитивна находка с добра негативна предиктивна стойност.  Също така Голег и сътр.през 1996 година при изследването на 100 пациента с абдоминална чувствителност в дясната илиачна фоса твърдят, е установяването на тази находка има чудесна позитивна предиктивна стойност.

Острият апендицит е трудна понякога за поставяне диагноза  и често може да се пропусне като последиците от това за пациентът да са катастрофални.

През 2000 година Андерсън и сътр.установяват, че хирурзите в САЩ отделят малко внимание на клиниката и нейната еволюция, а тяхното внимание се изостря едва когато се развие локален перитонит. Затова препоръките им са били при съмнение за остър апендицит пациентът да се хоспитализира за наблюдение, което да изясни диагнозата.

Ребаунд теста е болезнен и трябва да се прилага внимателно. Препоръките са ако при пациентът със съмнение за остър апендицит има достатъчно клинични данни като пирексия и повръщане този ребаунд тест да не се прилага. Отрицателният тест обаче, не изключва диагнозата „остър апендицит“!