Пропедевтика на вътрешните болести – преглед на менталното здраве на пациентът

Менталното здраве на пациентът отразява както неговите вярвания, чувства и когнитивни функции и изводите от прегледа представляват една сложна и комплексна оценка, с големи индивидуални вариации.

Лечението на менталната патология е приоритет на съответните специалисти по ментално здраве, но задачата на другите лекари е просто, ако е възможно да идентифицират патология и да насочат пациентът си към съответния специалист по ментално здраве.

Съществуват 5 главни категории нарушения на менталното здраве на хората:

1.       Делири

2.       Деменции

3.       Заболявания на настроението

4.       Психози

5.       Болести проявявани с повишено общо безпокойство на пациентът

Всяка от тези патологии може да бъде представена клинично с различен спектър от прояви.

Органичните заболявания могат да предизвикат обаче и ментална патология, която понякога да е водеща като клинична манифестация. Например треската често предизвиква делир при възрастните пациенти. Патологични мозъчни заболявания като мозъчни тумори, васкуларна патология и/или мозъчни травми могат да се прояват с деперсонализационни изменения. Патологичната употреба на алкохол може да породи слухови/визуални халюцинации, а и да доведе до нарушения в паметта. Употребата на амфетамини/кокаин или други наркотици може да доведе до самоизмами характерни за параноята. Тироидната и адренална дисфункция могат да доведат до маниакални и/или депресивни заболявания. От друга страна пациентите страдащи от сериозни системни заболявания като захарен диабет или ХОББ по-често страдат от депресия.

Съществуват различни методи и способи за изследване на менталното здраве на пациентът, но анамнезата е най-важното от тях. Съществуват общи и специфични анамнестични въпроси за тестване на менталното здраве на пациентите. Когато се налага употреба на специфични въпроси те трябва да бъдат зададени възможно най-тактично на пациентите. Важна част от събеседването с пациент с потенциално увредено ментално здраве е интирвюиращият лекар да установи степента на суикцидна нагласа напациентът, както и евентуално дали пациентът не представлява заплаха за другите около него или за обществото като цяло.