Печат
Посещения: 161

Глава ІІ – кардиология – перикардни изливи

Клинични особености на острият перикардит

Острият перикардит се манифестира клинично с типична прекардиална болка, която класически се усилва с вдишването, кашлица или при поглъщане на твърда храна. Болката може да варира от лека стернална опресия до тежко степенна раздираща болка.

Диференциалната диагноза между острият перикардит и острия миокарден инфаркт понякога е трудна дори за опитен клиницист.

Често при перикардит пациентът заема щадящо положение в леглото, за да избегне болезнените за него инспирации.

При клиничният преглед вниманието ни трябва да е насочено върху установяване на шума от перикардното триене, който е патогномоничен за острият перикардит. Шума се аускултира най-добре по левият стернален ръб по времето на дълбоко вдишване и като пациентът е наведен от кръста напред. Шума на перикардно триене се състои от два компонента: предсърден и вентрикуларен шум на перикардно триене и това е т.нар.“локомотивен шум“. Шума на перикардно триене може да намалее с увеличение количеството на парикардна течност около сърцето на пациента. Често при перикардита има и нискостепенна температура.

В диференциално диагностично отношение освен миокардният инфаркт тук трябва да имаме предвид и пневмониите, плеврита, болка с произход от гръдната стена и белодробният инфаркт.

ЕКГ при перикардит

ЕКГ измененията са налични при 90% от случаите на остър перикардит и са важен диферанциално диагностичен опорен пункт. ЕКГ измененията са типични за ранните еволюционни стадии от развитието на острият перикардит: ST-елевациите се установяват в почти всички отвеждания, като при перикардита Т-вълните са много заострени, за разлика от Т-вълните при острият миокарден инфаркт. В ранните стадии на острият перикардит се установяват и депресии на PQ-сегмента, видими най-добре във ІІ-ро отвеждане. В aVR измененията са реципрочни т.е. PQ-сегмента е елевиран, а ST-сегмента е депресиран. С напредване еволюцията на острият перикардит следва нормализация на ST-сигмента, но в този еволюционен стадий могат да се наблюдават дифузни инверсии на Т-вълните.

При развитието на по-голям перикарден излив се наблюдава дифузна редукция на волтажа на кардиограмата, както и електрически алтернанс.

При отсъствие на данни за миокардна исхемия наличните АV-блок и/или екстрасистоли подсказват наличието и на миокардит.

Разграничаването на гореописаните ЕКГ находки от ОМИ може да е трудно понякога, при инфаркта ST-елевациите са локализирани над инфарктната зона, а при перикардита те са дифузни т.е.видими в повечето отвеждания. В допълнение на казаното при перикардита няма наличие на патологични Q-зъбци.

Перикардни изливи

 

Перикардните изливи се наблюдават в много случаи на остър перикардит. 

Големите перикардни изливи могат да бъдат установени и при обзорната графия на сърцето, но най-често перикардните изливи се установяват кардиоехографски.

 Компресията на предсърдията и/или дясната камера индицира наличието на сърдечна тампонада, което налага извършване на перикардиоцентеза по спешност.