Въведение в медицината, симптоми и признаци – повишена обща уморяемост

Въведение в патологията

Повишената обща уморяемост е субективно чувство на екцесивна умора, загуба на енергия или силно изразено желание за сън в необичайно за тази активност време от денонощието.

Повишената обща уморяемост трябва да се разграничи от общата слабост, която обхваща мускулатурата на пациента. Двете оплаквания могат да съществуват едновременно при един и същи пациент.

Умората е нормален и важен отговор към повишената физическа активност, пролонгиран емоционален стрес или безсъние по продължително време. Обаче повишената обща уморяемост е неспецифична симптоматика в резулат на различни физиологични състояния или заболявания – особено вирусни/бактериални инфекции, ендокринни, кардиоваскуларни или неврологични заболявания.

Повишената обща уморяемост отразява хипер- или хипометаболитно състояние при което нутриентите необходими за генерирането на целуларна енергия и/или целуларна нутриция са редуцирани като количество или се изразходват много бързо от организма на пациента – възможно е това да става и на фона на неадекватната им доставка чрез храната или на фона на неадекватен вътрешен метаболизъм.

Анамнеза и физикално изследване

И при повишената обща уморяемост трябва да се снеме детайлна анамнеза и да се идентифицират в детайли симптомите на пациента.

Повишена обща уморяемост, която се засилва при физическа активност и се редуцира в покой обикновено индицира наличие на физическо заболяване, а обратното (умората да се засилва п покой) индицира наличието на физиологично по характер заболяване. За последното можем да мислим и при повишена обща уморяемост с продължителност над 4 месеца, която не се повлиява от продължителна почивка.

На първо място трябва да се осведомим за прекарани вирусни/бактериални инфекции или стресови промени в начина на живот на пациента. Осведомяваме се за хранителните навици на болния, промени в апетита или телесното му тегло. Внимателно се осведомяваме за психиатричната анамнеза на пациента, а също така и за лекарствата които приема. Следва анамнезата за наличие на хронични заболявания като анемия (особено при жени с продължителна менструация), както и за болести на съня (сънна апнея). Не трябва да се пропуска и фамилната анмнеза.

Физикалният преглед започва с оглед на пациентът за признаци на депресия или хронични заболявания. Трябва да се ориентираме и за неговиятментален статус, а и за псохомоторното му състояние.

Етиология

Придобит имунодефицит

Тук може да има освен повишена уморяемост и треска, нощни изпотявания, диаричен синдром и загуба на тегло. Често рецидивиращи опотюнистични инфекции.

Надбъбречна недостатъчност

Средно изразена обща уморяемост, породена и от наличната хипотония. Когато пациентът е в стрес тази уморяемост се пролонгира. Типично има и гастроинтестинални нарушения като: гадене/повръщане, абдоминални колики, анорексия и хронична диария; кожна хиперпигментация и слаб ирегулярен пулс

Анамия

Умора настъпваща след минимална активност е един от признаците на анемиите. Диспнея, тахикардия от леки физически усилия; може да липсва и кожна бледност

Повишено общо безпокойство

Хроничното повишено общо безпокойство е честа причина и за повишената обща уморяемост. Често пациентите имат и безсъние, увеличен тонус на някои мускулни групи и повишена раздразнителност – неврастенична симптоматика

Неоплазии

Необяснимата повишена обща уморяемост е един от ранните признаци на неоплазията. Конституционална симптоматика в завиимост от неопластична локализация

Синдром на хроничната умора

Етиологията на синдрома на хроничната умора не е известна, но той се характеризира с постоянно безисилие от страна на пациента. Другите находки са: сухота в гърлото, миалгия и когнетивни дисфенкции. Същестуват диагностични критерии за установяването му, защото това е диагноза на изключването

Хронично обструктивно белодробно заболяване

Тук имаме прогресивна диспнея и уморяемост. Хронична и най-често продуктивна кашлица,загуба на тегло, гръден кош като варел, често цианоза, лекостепенна гравитационна едема по долните крайници (поради развитие на кор пулмонале) и влошен физически капацитет

Депресия

Персистираща повишена обща уморяемост, несвързана с физически усилия придружава хроничната депресия . Другите оплаквания включват и: подтискано настроение, главоболие, анорексия (понякога обаче пациентът е булимичен), констипация и сексуална дисфункция. Често пациентът с депресия се оплаква и от безсъние, забавен говор, брадикардичен е, раздразнителен и трудно концентриращ се.

Захарен диабет

Тук повишената обща уморяемост се асоциира с лошият гликемичен контрол на пациентът.

Сърдечна недостатъчност

Повишената обща уморяемост и летаргията съпровождат сърдечната недостатъчност. Левостранната сърдечна недостатъчност се проявява с диспнея, често нощна, ортопнея и тахикардия. При десностранната сърдечна недостатъчност имаме предимно застой във венозната система на пациентът видим и от разширените югуларни вени, а и от пулсеращият черен дроб и отоците по долните крайници.

Хиперкортизолизъм

Хиперкортизолизма предизвиква често повишена обща уморяемост и нарушения в съня. Пациентите са с наднормено тегло, пурпурни стрии по тялото и евент.кортизоново акне

Хипотироидизъм

Повишената обща уморяемост е ранен симптом при хипотироидизма, едновременно се развива с непоносимостта към топлината, наднорменото тегло и констипацията

Инфекции

При остри вирусни/бактериални или хронични инфекции повишената обща уморяемост е доминиращ симптом едновременно с хиперпирексията и симптоматиката от страна на респираторната/сърдечно съдовата системи

Малнутриция

Повишената обща уморяемост се развива при пациенти с протен-енергийна малнутриция, едновременно с летаргията и апатията.

Метаболитен синдром

При пациените с наднормено тегло и/или повишени нива на глюкозта често има и повишена обща уморяемост. Метаболитният синдром Х представлява колективна група от метаболитни и кардиоваскуларни рискове

Миастения гравис

Кардинален симптом при меастения гравис е и повишената обща уморяемост, както и мускулната слабост, които имат прогресивен характер. При пакой симптоматиката се редуцира. Специфичната симптоматика зависи от засегнатата мускулна група

Ренална недостатъчност

Острата ренална недостатъчност се проявява и с остра по характер, внезапно настъпваща умора, сънливост и летаргия. Олигурията обикновено се развива на втори етап, последвана от системна симптоматика: дъх на амоняк, гадене/повръщане, диария или констипация. При хроничната ренална недостатъчност повишената обща уморяемост зависи от нивата на уреята/креатинина