Въведение в медицината, симптоми

 

и признаци  -  безпокойство

 

В клиничната практика има сигнификантен брой пациенти, които се представят с психиатрични симптоми и очакват от лекуващият лекар да им е от помощ.

Тези симптоми са едновременно и екцесивни (свързани с повишен и некомпенсиран дисстрес на пациента) или абнормални (които не са породени от дисстрес). 

За всички пациенти безпокойството причинява негативни промени в начина им на живот, като дори може да наруши и тяхната трудоспособност напр.страха от смъртта.

Всеки дисстрес вкл.психо-емоционалният се поема от компенсаторните механизми на психиката, но когато тези защитни механизми са неадекватни се развива маладаптивен отговор, който има за последствие емоционални, поведенчески и психиатрични прояви, които могат да варират от паник атаки и неврастения до остри психози.

По дефиниция под БЕЗПОКОЙСТВО се разбират страхови изживявания, които не се основават на реални/адекватни причини.

Безпокойството винаги е свързано с нарушение на вегетативните функции на пациента и поради това, че пациентът не прави връзка често между вегетативните си дисфункции и безпокойството като причина за тях, първите доминират в клиничната картина, още повече че пациентът често не съобщава сам за безпокойството и страховете си на лекуващият лекар. Най-честите вегетативни дисфункции са:

·     Сърцебиене и/или палпитации

·     Гръдна болка с продължителност няколко секунди

·     Абдоминални крампи

·     Диария

·     Тремор

·     Емоционални дисбаланси

·     Главоболие

·     Повишена обща уморяемост

Често има и увеличаване на тонуса на скелетната мускулатура и пациентът живее под напрежение. Чести оплаквания също са и липсата на концентрация, намалената работоспособност, нарушенията на съня и хаотичната моторна двигателна дейност.

Диференциална диагноза на безпокойството

Чести причини за поява на безпокойство

·     Като остра реакция на дисстрес: смърт, инциденти, травмиращи диагнози като ХИВ/неоплазия, краен стадий на ХОББ и други

·     Интерперсонални конфликти

·     Психиатрични заболявания като депресия, генерализирано общо безпокойство, хипервентилационен синдром и други

·     Остри системни заболявания като остър коронарен синдром, бронхиална астма, мозъчен инсулт, епилепсия, мигрена

·     Употреба на психотропни субстанции като симпатикомиметици, антипсихотици, бронходилататори, големи дози кофеин/никотин

·     Менопауза – женска или мъжка

По редки причини за поява на безпокойство

·     Лекарствена абстиненция: антипсихотици, бензодиазепини, хипнотици, наркотици

·     Хронични системни заболявания като напр.захарен диабет, сърдечни аритмии, хипертироидизъм, ревматоиден артрит, постхерпесна невралгия и други

·     Психиатрични страдания: паник атаки, фобииу обсесивно компулсивни разтройства, психози, посттравматични стресови реакции, деменции

Редки причини за поява на безпокойство

·     Редки системни заболявания като напр.: пролапс на митралната клапа, феохромоцитом, болест на Къшинг и други

·     Секретиращи тумори (инсулинома, карциноид)

·     Метаболитни заболявания (електролитни заболявания, порфирия)

·     Анафилаксия

Изследвания при безпокойство

·     Кръвна захар: хипогликемията предизвиква активация на симпатикуса която се придружава в случая и от безпокойство

·     Асимптоматичната хипогликемия може да е израз или на панкреасна дисфункция на бета-клетките или на бета-клетъчен тумор – инсулинома

·     Тироиден панел – задължително и 3-те антитела!

·     ЕКГ – дори пролонгацията на QT-интервала може да е причина за честата поява на безпокойство, ако е необходима се пристъпва и към 24-часов Холтер на сърдечния ритъм

·     КТ/ЯМР на панкреаса – полезен за установяване на инсулинома

·     КТ/ЯМР на ЦНС при съмнение за мозъчен тумор

В заключение трябва да изтъкна, че сърдечните аритмии, ендокринопатиите и страничните лекарствени реакции заемат огромната част от етиологията на безпокойството.