Глава ІІ – кардиология – физиология на коронарната циркулация

По време на покой на организма сърцето ни консумира повече енергия от скелетната мускулатура, когато сме в състояние на повишена физическа активност. Коронарната циркулация се увеличава 4-5 пъти по време на физически усилия, за да е възможно да се получи адекватна оксигенация на миокарда. Това увеличено кръвоснабдяване на миокарда се нарича КОРОНАРЕН РЕЗЕРВ. Способността за увеличение на миокардното кръвоснабдяване е императив за сърцето защото без наличието на този коронарен резерв няма да е въздможно осъществяването на адекватна оксигенация на миокарда. Това съчетано с факта, че сърцето е лимитирано по отношение на използването на анаеробната гликолиза обяснява защо е жизнено важно кислородната консумация на миокарда да се поддържа на високо ниво и по време на физически/емоционални усилия.

Максималното кръвоснабдяване на миокарда се осъществува по време на сърдечната диастола.

По време на систолата коронарното кръвообръщение е подтиснато, така например лявата коранарна артерия по време на систола осигурява само 10-30% от кръвта за миокарда, сравнено с нейният капацитет по време на диастола. Сами виждате оттук полезността на приложение на лекарствени продукти като бета-блокерите, които увеличават и продължителността на диастолата за лечение на болестите, които са съпроводени с намалена оксигенация на миокарда.

Сърдечната мукулатура се перфузира от от епикардиални (повърхностни) и от ендокардиални (вътрешни) коронарни артерии. Компресията на кръвоносните съдове по време на систолата е по-отчетлива при еднокардиалните кръвоносни съдове отколко при епикардиалните коронарии. При сърдечните заболявания от всички типове субендокардните коронарнии са по-засегнати от повърхностните коронари.

По време на физически и/или емоционални усилия, както казах вече, кръвоснабдяването на миокарда се усилва. Всички малки коронарни артерии и артериоли са заобиколени от кардиомиоцити и са изложени на действието на химически субстанции, които се отделят от кардиомиоцитите. Повечето от тези субстанции водят до дилатация на коронарните артериоли и са причината за вазвиващата се коронарна хиперемия по време на физически и/или емоционални усилия. Главната вазодилатираща субстанция отделяна от кардиомиоцитете е аденозин, който се получава от рацграждането на аденозин три фосфата, други мощни коронародилататори са азотния окис, някои простагландини, водородните йони и въглеродния двуокис.

Директен и индиректен ефект на симпатикуса върху коронарните артерии 

Коронарните артерии се инервират предимно от симпатикусовата нервна система и съдържат 4 пъти повече бета-2 рецептори, отколкото бета-1 рецептори. Големите повърхностни коронарни артери исъдържат също така известно количество алфа-1 адренергични рецептори.

Активацията на симпатикуса води до коронародилатация и значително увеличение на коронарното кръвообръщение. Активацията на алфа-1 рецепторите води до дилитация на повърхностно разположените коронарии.

Авторегулация на коронарното кръвообръщение

Авторегулацията на коронарното кръвообръщение се осъщесвява чрез промяна в перфузионното налягане на кръвта в коронариите и оартата респективно. От гореказаното виждаме сами, че вътрешните коронарни артерии трябва да се дилатират по-силно по време на диастолата, за да комперсират редуцираният коронарен кръвоток по време на систолата.

 

Мрежата от кръвоносни съдове, която съществува вежду големите епикардиални артерии се нарича КОЛЛАТЕРАЛНО КРЪВООБРЪЩЕНИЕ. Дори тоталният блокаж на голям кръвоносен съд на практика не води до развитие на тотална исхемия/инфаркт, защото ако коллатералната мрежа не е запушена кръвта ще се редистрибутира. Така обаче природата е била така щедра към част от животинските видове, защото при човека виртуално такава мрежа не съществува. Обаче добрата новина, е че при някои условия или под въздейстиве на някои лекарства такава мрежа може да се развие предимно при дълбоко разположените коронарии. Такива условия са редовните физически тренировки, като и употребата на Дипиридамол в адекватна доза от 225 мг/дневно, който стимулира развитието на сърдечната неоангиогеназа.