Въведение в медицината, симптоми и признаци – треска без асоциирана локална симптоматика

Анамнеза и клинични находки

Медицинската анамнеза при този здравен проблем е от особено голямо значение. Пациентът трябва да се разпита в най-големи детайли, да се снеме фамилна анамнеза, данни за местоживеене, хобита, евент.спортуване, ухапване от насекоми, пътешествия в други държави, контакт с животни, предишни наранявания, данни за скорошни ваксинации и диагностични/терапевтични интервенции, кожни зачервявания или употреба на накротични средства.

Трябва да се спазва строг системен подход при снемането на анамнезата, като в нейният ход трябва да се осведомим и за правилното функциониране на отделните органи и системи на пациента, както и за сексуалните му предпочитания.

Клиничен преглед на пациента с треска

Физикалният преглед на пациента комбиниран с добре снета анамнеза често е достатъчен за поставянето на предварителната диагноза.

Всяка една част от тялото на пациента трябва да се тества: очите, темпоралните артерии, назалните синуси, щитовидната жлеза, бъбреците, гръбначният стълб, яйчници/простатна жлеза и тестиси.

Диференциално диагностични обсъждания

Продължителност на терската

Продължителността на фебрилните епизоди е изключително важна от диференциално диагностична гледна точка. В амбулаторни условия вирусните или бактериалните инфекции на горните дихателни пътища или уринарните инфекции са най-честата причина за непродължителната, под 7 дни треска. Треска с продължителност над 2 седмици изисква щателно изследване на пациента.

Причини за треската

Причините за треската са посочени по-долу в систематично поднесен вид:

  • Инфекциозни заболявания
  • Солидни тумори и хематологични малигнености
  • Васкулити и колаген-васкуларни заболявания
  • Ревматологични заболявания
  • Грануломатозни заболявания и орган специфични автоимунни заболявания
  • Ендокринни заболявания
  • Първични неврологични заболявания, които предимно са асоциирани с хипоталамусна дисфункция/засягане на хипоталамуса
  • Други причини
    • o Алкохолен хепатит
    • o Алергични реакции
    • o Болест на Кастелман
    • o Холестеролови емболи
    • o Хроничен синдром на повишена обща уморяемост
    • o Циклична неутропения
    • o Лекарствена треска
    • o Фамилна Средиземноморска треска
    • o Пост-трансплантационни реакции
    • o Хемолиза, особено на мускулни хематоми
    • o Хемофагоцитен синдром
    • o Хистиоцитоза Х
    • o Хиперимуноглобулинемия Д-синдром
    • o Хиперсензитивен пневмонит
    • o Инфламаторен псевдотумор
    • o Панкреатит
    • o РЕАРА-синдром: периодична треска + аденит + фарингит + афтозен стоматит
    • o Пулмонален емболизъм
    • o Ретроперитонеална фиброза
    • o Синусова хистеоцитоза с масивна лемфаденопатия
    • o Суит синдром
    • o Тъканни инфекции/некрози
    • o Туморна некроза с периодична треснка

Специални групи пациенти

Диференциално диагностичните разсъждения се базират и на местоживеенето на пациента, а също така дали е бил хоспитализиран или не, защото при амбулаторните пациенти патогените варират силно, дакото спектъра на вътребилничните инфекции е по-ограничен сравнително.

Трябва да се имат предвид и ятрогенно обусловените инфекции като постоперативните например, инфекциите на стендовете и антравазалните катетри и други подобни.

Диференциалната диагноза на имунокомплометираните пациенти напр.алкохолици и трансплантирани пациенти включва наличието на опортюнистични инфекции, както и тумори.