Въведение в медицината, симптоми и признаци  - загуба на слуха

Загубата на слуха може да е временна или постоянна, частична или пълна. Ако загубата на слуха не е асоциирана с нарушение на речта пациентът може и да не знае за проблема си.

Нормално звуците навлизат в слуховият канал и после се придвижват към средното ухо/тъпанчевата мембрана и навлизат във вътрешното ухо. Кохлеарният отдел на VІІІ краниален нерв пренася импулсите до мозъка. Този вид проводимост се нарича „ВЪЗДУШНА ПРЕНОСИМОСТ“ и е нормално по-развит от т.нар.“КОСТНА ПРОВОДИМОСТ“ при която има пренос на звуците през костите до вътрешното ухо.

Загубата на слуха може да бъде класифицирана като:

  • Кондуктивна – поради патология във външното/средното ухо
  • Сензороневрална – поради патология на VІІІ нерв
  • Смесена – кондуктивна и сензороневрална
  • Функционална – поради промяна на нормални физиологични фактори

Загубата на слуха може да е последица от травма, инфекции, алергии, тумори, някои системни или наследствени заболявания, както и от употребата на цитотоксични лекарства и/или терапии. Най-често обаче загубата на слуха се дължи на налична ушна кал, особено при пациенти над 50 годишна възраст или на баротитис медия при пътуване със самолет/близка експлозия.

Анамнеза и физикално изследване

Ако пациентът се оплакква от загуба на слуха трябва да бъде помолен да опише проблемът си с прости думи. Лекарят трябва да се осведоми дали става въпрос за уни-или би-латерална загуба на слуха? Продължителна или временна е загубата на слуха? Търсим данни за положителна фамилна анамнеза за загуба на слуха също така. Търсим данни за хронични или рецидивиращи инфекции на ухото, травма на главата или ото-ларингологична хирургична интервенция. Лекарствената анемнеза е важна също така! Питаме задължително пациента за това какво работи. Има ли ушна болка? Има ли оторея?

След това установяваме, ако има такава, асоциираната със загубата на слуха симптоматика. Физикалният преглед започва с оглед на външният слухов канал и на двете уши – отбелязваме дали няма чуждо тяло в ухото, церумен или оторея, ако последната е налична трябва да отбележим цвета и количеството й. Перкутира се мастоидният израстък, ако имаме болезнена перкусия трябва да назначим КТ на мастоидният израстък  ида търсим мастоидит, който е спешна диагноза. Следа отоскопия на пациента. Строго препоръчително е и извършването на аудиограма. При съмнение за неврином – КТ/ЯМР на главата.

Причини за загуба на слуха

Акустичен неврином

Акустичният неврином е ЦНС тумор на VІІІ ч.м.н., който предизвиква унилатерална, прогресивна загуба на слуха. Пациентът също така се оплаква от световъртеж, а при компресия на краниалният нерв и от фациална парализа.

Аденоидна хипертрофия

Дисфункцията на евстахиевите тръби, която е причинена от аденоидната хипертрофия може да доведе до временна загуба на слуха, която често е съчетана с интермитираща оторея. Пациентът може да се оплква и от чувство за пълнота в ухото.

Полипоза на ушният канал

Ако ауралният полип обструктира ушният канал ще се развие и загуба на слуха – унилатерална. Полипа типично кърви от време на време, при разпада си, а отореята може и да е пурулентна по характер.

Холестеатома

Тук е характерна постепенната загуба на слуха, може да има и световъртеж, фациална парализа. Физикалният преглед установява перфорация на тъпънчевата мембрана и евент.оторея.

Кисти

Кистите на ухото водят също така до обструкция с последваща загуба на слуха. При оглед се установява наличие на туморна маса, която е мековата по консистенция.

Малигнен тумор на външният слухов канал

Прогресивна проводна слухова загуба е характерна за тази патология. Тук обаче има изразен болков синдром плюс пурулентна оторея и евентуално фациална парализа.

Glomus jugularis тумор

Първоначално тук глухотата е слабо изразена, но бързо прогресира до тежкостепенна. Пациените се оплакват често и от чувството, че ухото им пулсира – пулсиращ дискомфорт. Има също така кървава по характер оторея, световъртеж и фациална парализа. При все, че тъпънчевата мембрана най-често е интактна, зад нея прозира туморна маса.

Травма на главата

Налична е внезапно настъпила глухота, често със смесен характер. Често също така са налични или фрактура на ушният канал или руптура на тъпънчевата мембрана, по-рядко има кохлеарна фрактура. Типично пациентите съобщават за главоболие и световъртеж. Неврологичните поражения могат да включват негативна промяна в менталният статус на пациента, както и нарушение на зрението.

Болест на Мениер

Болестта на Мение е заболяване на вътрешното ухо, което предизвиква интермитентни епизоди на световъртеж, шум в ушите и намаление на слуха предимно за нискочестотните тонове. По-късно глухотата остава постоянна. Може световъртежа да е съпроводен с гадене и повръщане, изпотяване и нистагъм.

Назофарингеална неоплазия

Назофарингеалната неоплазия може да предизвика средно изразена унилатерална глухота, когато има компресия на съответната Евстахиева тръба. Костната проводимост тук е нормална. Отокскопията показва наличието на имбибирана тъпанчева мембрана зад която прозира течност. Когато тумора обструктира назалния канал пациентът развива и носов говор. Засягането на краниален нерв генерира съответните парези/парализи и/или диплопия.

Отитис екстерна

При острият, както и при малигненият външен отит се развива също загуба и на слуха. Има силно изразен болков синдром, както и отвратително миришеща оторея с гноевиден характер. Често има и конституционални симптоми като: фебрилитет, шийна лимфаденопатия и главоболие от засегнатата страна. При отоскопията се установява оток на ушният канал с или бед дендритни материи в него.

Отитис медия

Предизвиква унилатерална загуба на слуха, засегната е проводимостта. При пациентите със супуративен среден отит загубата на слуха се развива постепенно – за няколко часа, както и при пациентите с хроничен среден отит. Може да има и пурулентна оторея, болка в ухото, световъртеж, гадене/повръщане. Честосъщо така има насложена инфекция на горните дихателни пътища или назофарингеален карцином.

Отосклероза

 

Отосклерозата е наследствена патология, при която има унилатерална загуба на слуха от проводим тип, като началото на заболяването се проявява към 20-тата година от живота на пациентът и постепенно прогресира до билатерална загуба на слуха със смесен характер.