Глава II – кардиология –  инициация на терапията със Синтром или Варфарин в болнични условия

Ден първи

Измерва се базисното INR на пациента.

4 мг Синтром или 5 мг Варфарин са достатъчна първоначална доза през този ден от лечението.

Да се употреби двойно по – ниска доза от тези препарати ако пациентът страда от чернодробна и/или сърдечна недостатъчност или се касае за слаб/възрастен пациент, както и при употреба на лекарствени препарати, които потенциират нивото на тези антикоагуланти като Амиодарин/Дигоксин.

Да се употреби 6 мг Синтром или 7.5 мг Варфарин ако пациентът е над 85 килограма.

Ден втори

Пак се измерва INR на пациентът, за да се види частичният ефект от приложението на оралния антикоагулант и ако то е под 1.5 се продължава в същата доза, но ако то е над 1.5 дозата се редуцира наполовина.

Ден трети

Проверява се отново INR, за да се отчете ефектът на първите две дози от оралния антикоагулант.

Ако то е под 1.5 това показва, че е необходимо терапията да продължи с увеличена с 50% доза, ако то е между 1.5 и 2.0 това показва, че е улучена поддържащата доза от антикоагуланта. Ако INR е над 2.0 това означава, че трябва приложената доза на 3-ят ден да е 50% по ниска от тази приложена през вторият ден.

 

Всяко увеличение на INR над 0.3-0.4 днвно показва, че дозата на оралният антикоагулант трябва да се редуцира!