Глава II – кардиология – ехокардиография, перикарден излив

Нормалният перикард представлява фиброеластичен сак, който е съставен от две мембрани, които обвиват сърцето.

Вътрешната мембрана се нарича “серозен висцерален перикард” и покрива епикардиалната повърхност на сърцето.

Външната мембрана се нарича “фиброзна париетална мембрана” и контактува с белите дробове.

Пространството между двете мембрани се нарича “перикардна кухина” и нормално съдържа около 50 мл течност, която се образува от серозния перикард, и която служи като либрикант.

Причините за развитието на перикарден изилв сме анализирали в други статии на сайта ми и поради това няма да ги повтарям и тук.

Ехокардиографията е дефинитивен метод за изследване и доказване на перикардните изливи. Главната цел на изследването е да установи първо обема на този излив и на второ място дали не е хеморагичен по характер перикардният излив.

Перикардните изливи могат да са:

·      Малки

·      Средни

·      Големи

Размера на излива обаче НЕ КОРЕЛИРА с хемодинамичните последствия от него, за това е определящо бързината с която се натрупва течността в перикардната кухина.

За перикардна тампонада говорим когато перикардният излив пречи толкова силно на сърцето да работи, че се срива и кръвното налягане на пациента. При наличие на перикардна тампонада трябва да се направи перикардиоцентеза, но това не е така, ако излива е хеморагичен – тогава трябва да подозираме на първо място наличие на аортна дисекация.

Ехокардиографските параметри, които подсказват наличието на темпонада са:

·      Ранен деснокамерен диастолен колапс

·      Пълен или почти пълен крайно диастолен колапс и на дясното предсърдие

·      Повече от 25% вариации в кръвотока през митралната клапа, установени с Доплер по време на дишането

·      Повече от 40% вариации в кръвотока, установено чрез Доплер, на трикуспидалната клапа

·      Дилатирана долна празна вена с по-малко от 50% вариации в размерът й при дишането