Въведение в медицината, симптоми и признаци – наднормено тегло

Обща информация за патологията

Пр инаднорменото тегло има излишък на адипозна тъкан. Индексп на телесната маса равен и по-голям от 30 се нарича наднормено тегло.

Наднорменото тегло е рисков фактор за повишена морбидност и смъртност, като засегнатите системи са: ендокринната, сърдечно съдовата, респираторната, гастроинтестиналната, мускулно скелетната, както и нервната система.

От наднормено тегло страдат около 30-35% от населението в развитите страни.

Патофизиология

Наднорменото тегло се развива поради дисбаланс на хранителният прием, абсорбцията на приетата храна и енергийните разходи на организма.

Подлежащите органични причини могат да бъдат метаболитни, психични отклонения, хипоталамусни заболявания, инсулом и синдром на Къшинг. Приема на някои класове лекарствени продукти като невролептици, глюкокортикостероиди и антидепресанти също може да доведе до развитие на наднормено тегло.

Някои редки генетични синдроми като тези на Прадер-Уили и Бардет-Биедл също се асоциират с развитие на наднормено тегло при страдащите. Все още няма идентифицирани гени, които да са отговорни за развитието на наднорменото тегло.

Рискови фактори

·       Пренатално наднормено тегло

·       Застоял начин на живот

·       Консумация на висококалорични храни

·       Нисък социалноикономически статус

·       Гледане на телевозия повече от 2 часа дневно

Диагностика на наднорменото тегло

Анамнеза

·       Осведомяваме се за провеждани опити за отслабване

·       Търсим характера на начина на живот на пациента

·       Социален аспект на анамнезата

·       Диетарни навици на пациента

·       Наличие на асоциирани фактори като: захарен диабет тип 2, артериална хипертония, хиперлипидемия и сънна апнея

·       Психиатрична анамнеза

·       Търсим симптоматика сугестивна за хипотироидизма, генетични синдроми и синдром на Къшинг

Физикален преглед

Изчислява се индекса на телесната маса

Диагностични тестове и интерпретацията им

·       СКрининг за подлежащи психологически проблеми/психиатрични заболявания

·       Биохимични изследвания: ниво на инсулина, серумната глюкоза, хемоглобин А1, серумен липиден панел, тироиден панел, чернодробен панел

·       ЕКГ – търссим данни за кардиомегалия

·       Обзорна графия на бял дроб и сърце – търсим данни за кардиомегалия

·       Абдоминална и кардиоехография

Лечение на наднорменото тегло

Терапията на пациента трябва да започне с мотивирането му да отслабне, като целта е да се редуцира телесното тегло с 4-6 кг/месечно.

Изчислява се базалният метаболизъм на пациента и се съставя адекватна на здравното му състояние диета.

Повишена физическа активност.

Нефармакологичните мерки са първоначални и продължават не по-малко от 6 месеца.

Фармакотерапевтичен продукт от първа линия е липазният инхибитор Орлистат, чието приложение редуцира абсорбцията на липидите в червата; дозата на препарата е 2 х 120 мг дневно приети по време на хранене – колкото е по богата на мазнини храната, толкова по – силно е действието на Орлистат. 2 часа след пирема на Орлистат не трябва да се приемат мастно разтворими витамини, защото няма да се резорбират. Ако се развият страничните реакции на препарата: крампи и фекална инконтиненция дневнато доза се редуцира до 2 х 60 мг. Орлистат не трябва да се прилага при наличие на малабсорбционен синдром, наличие на холестаза и при бременни пациентки. Очакваният ефект от приложението на Орлистат е 25%-нтна редукция на телесното тегло в рамките на 6 месеца редовно приложение на препарата.

Препарати от втора линия са апетитосупресантите, които обаче не трябва да се ползват повече от 6 месеца, те са от полза единствено при пациенти чиято физическа активност е повишена и са на нискокалорична диета:

·       Лираглутиде: по 1 таблетка дневно; препаратът представлява GLP-1 антагонист, който наскоро бе одобрен за лечение на пациенти с наднормино тегло

·       Топирамат: началнато доза е 25 мг/дневно, като постепено дневната доза се увелича с 50 мг/седмично, до 100 мг/дневно

·       Налтрексон/бупропион: началното приложение на препарата е 1 таблетка дневно в продължение на 4 седмици, след което може да се опита повишение на дневната доза до 2 х 1 таблетка; противопоказан е при анамнестични данни за епилепсия, бременност и склонност към злоупотреба с наркотици

·       Локразерин е серотонинов агонист, който се прилага в доза 10 мг/12 часа, но ако телесното тегло не се е редуцирало повече от 5% за 12 седмици употребата му трябва да се преустанови

·       Фентермин: противопоказан е при данни за кардиоваскуларно заболяване; прилага се в доза 15, 30 или 37.5 мг/всяка сутрин

·       Диетилпропион: прилага се в доза 25 мг преди хранене 3 пъти дневно

 

Хирургична терапия: няма достатъчно доказателства за продължителната полза от приложението й, което трябва да става само от опитни в тази област специалисти.