Въведение в медицината, симптоми и признаци – олигурия

Обща информация за патологията

Олигурията е кардинален признак за заболяванията на реналната система и се дефинира като отделяне на урина под 400 мл/дневно.

Типично олигурията се развива неочаквано и може да е хералд на сериозни, потенциално живото-застрашаващи заболявания придружени и от евентуална хемодинамична нестабилност.

Олигурията се класифицира като: преренална, ранална и постренална, като патофизиологията при всеки вид е различна.

Пререналната и постреналната олигурия може да доведе до развитие на ренална увреда. Реналната олигурия е най-често персистираща и може да е понякога иреверзибелна.

Анамнеза и физакално изследване

Анамнезата би трябвало да започне със събиране на информация относно промяната в навиците за уриниране на пациента, а също така кога за първи път е регистриран спад в обема на отделяната от пациента урина. Пие ли адекватно количество вода дневно пациента е другият важен опорен пункт на анамнезата, а също така дали приема повишено количество алкохол/кофен съдържащи напитки.

Имал ли е пациента наскоро епизоди от диария или повръщане?

Трябва да се осведомим и за асоциираната симптоматика: загуба на тегло, липса на апетит и други подобни оплаквания.

Анамнезата за минали заболявания трябва да е насочена и към събиране на информация за налични ренални/кардиоваскуларни заболявания и/или работа в среда с повишена нефротоксичност.

Трябва да снемем и лекарствена анамнеза на пациента и особено за хроничен прием на аналгетици/други нефротропни лекарствени продукти.

Физикалният преглед започва с изследване на виталните признаци на пациента, като търсим и евент.наличие на оточен синдром. Бъбреците/пикочния мехур трябва да се палпират също така. Бъбречната перкусия е задължителен елемент от физикалният преглед на пациента. Аускултират се белите дробове, търсим застой и сърцето за новопоявили се шумове. Дърсим признаците за налична дехидратация.

 

Изследва се и урината: общо химично изследване плюс изследване на седимента.