Дифузен езофагиален спазъм

Определение

При дифузния езофагиален спазъм има епизодична гръдна болка/дисфагия, която е следствие на спастични контракции в дисталната част на хранопровода, при липса на структурни езофагиални лезии.

Етиология

Касае се за дисфункция на неврогенният контрал върху мотилитета на езофага. Стреса е главният предизвикващ състоянието фактор и продължителният дисстрес можа да екзацербира проблема. Дифузните езофагиални спазми засягат всяка една възраст и се наблюдават по често от ахалазията.

Симптоми

Всички пациенти имат силна ретростернална болка, която често е повод за потавяне на диагнозата „сърдечна исхемия“ като първа диагноза. Интермиентна дисфагия се наблюдава при 2/3 от пациентите, които най-често преустановяват храненето при появата й – неприятните чувства в областта на хранопровода след появата й могат да продължат и няколко часа. Най-често дифязният езофагиален спазъм се наблюдава средно веднъж месечно, но при част от пациентите може да се наблюдава и няколко пъти седмично или при всяко хранене.

Диагноза

Обикновено по време на изследването няма наличен езофагиален спазъм, но повечето пациенти имат асимптоматична моторна дисфункция. Вариевото изследване показва известно задържане на контрастната материя в хранопровода и/или лекостепенна облитерация в дисталният лумен на езофага. Езофагиалната манометрия показва наличие на интермитентни, пролонгирани езофагиални контракции при нормално индуцирана перисталтика. 24 часова амбулаторна манометрия се налага да се извърши по по голяма част от пациентите.

Най-често диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и изключването на други заболявания, които могат да имитират дифузния езофагиален спазъм, най-важният от които е наличието на пръстен на Шатски. Наличието на ахалазия се изключва чрез извършването на манометрия. Трябва да бъде също така изключена сърдечната исхемия.

Лечение

Няма специфична терапия. Приложението на гладко мускулни релаксанти като нитратити и/или калциеви антагонисти може да е от полза, но тези препарати имат и съответните странични ефекти. Ролята на прокинетиците е противоречива при дифузния езофагиален спазъм, защото могат евентуално да засилят симптоматиката. Понякога болковият синдром е толкова силен, че се налага употреба на опиати за купирането му. В редки случаи извършването на дистална езофагомиотомия има добър ефект.