Целулит
Определение
Целулита представлява остра бактериална инфакция на кожата и подкожните структури, която се характеризира с болка, еритема, топлина и кожен оток.
Целулита се подразделя на:
· Периорбитален целулит
· Орбитален целулит
· Фациален целулит
· Букален целулит
· Перитонзиларен целулит
· Целулит на коремната стена
· Перианален целулит
· Некротизиращ целулит – причинява се от газ образуращи бактерии и е локализиран предимно по долните крайници
Епидемиология
Засегнати са предимно по възрастните хора, като сътношението мъже/жени е почти еднакво, перианалния целулит обаче се наблюдава по-често при децата.
Честотата на патологията е 200 пациента на 100 000 население.
Етиология и патогенеза на целулита
Целулита се развива след бактериална пенетрация през увредена кожа, като най-често се причинява от бета-хемолитични стрептококи, стр.ауреус и грам негативни аеробни бацили. При имуносупресираните пациенти обаче най-честият причинител е псеудомонас аеругеноза; хемофилус е най-честият причинител на букалния целулит; гъбичките са рядък причинител на целулита.
Рискови фактори
· Кожни травми вкл.микротравми
· Радиационна терапия, както и работа в среда с повишена радиация
· Венозната недостатъчност
· Налична имуносупресия: диабитици, пациенти на диализа, алкохолици, ХИВ-позитивни пациенти и такива приемащи имуносупресивна терапия, които са склонни към развитие на рекурент целулит
Диагностика на целулита
Диагнозата “целулит“ е клинична диагноза.
Диференциална диагноза на целулита
· Токсичен шок синдром
· Дерматит поради наличие на венозна стаза
· Бурсит
· Остър дерматит или интертриго
· Херпес зостер инфекция
· Тромбофлебит на дълбоката венозна система
· Некротизиращ фасциит/миозит
· Газ гангрена
· Еритема хроникум мигранс
· Лекарствена странична реакция
Диагноситчни тестове и интерпретацията им
· Периферна кръвна картина с утайка на еритроцитите – левкоцитозата тук има 84% специфичност, но 43% сензитивност, докато повишените нива на С-реактивният протеин имат 67% специфичност и 94% сензитивност
· Биохимия: С-реактивен протеин, нива на лактат в кръвта, обща креатин киназа и кръвни хемокултури, като при последните трябва да се има предвид, че патогени се изолират едва в 5% от пациентите
· Аспирация от мястото на инфекцията – търсим причинителя
· Ренгенография, КТ или ЯМР с цел отхвърляне на остеомиелит
· Галиум 67 сцинтилография с цел доказване наличието на хронична лимфедема
· При менингиално дразнене се извършва и лумбална пункция
Терапия на целулита
· Имобилизация на крайника, ако е засегнат
· При болков синдром превръзки с алуминиев ацетат
· При тежък оток се назначават средно силни диуретици
· Кортикостероиди в ниски дози за 5-8 дни
· ТАТ 1 доза мускулно/подкожно
· Ако целулита е непурулентен антибиотичната терапия започва с приложението на цефалексини или пеницилини или евентуално клиндимицин, орално
· При бързо прогресиращ целулит антибиотичната терапия трябва да е парнетерална, за предпочитане е венозното приложение на антибиотиците
· При пурулентен целутит задължително трябва да се опитаме да посставим и микробиологична диагноза:
o Ванкомицин: 15-20 мг/кг тегло вензно през 8-12 часа
o Даптомицин: 4 мг/кг венозно веднъж дневно, но при наличие на бактеремия в кръвта дозата е 6 мг/кг/дневно венозно
o Линезолид: 600 мг/венозно през 12 часа
o Тедизолид: 200 мг/венозно дневно
o Тигецилине: 100 мг/вензно, дневно
· При некротизиращ целулит:
o Протектирани пеницилини в максималната им дневна доза
o Ципрофлоксацин венозно в доза 400 мг/12 часа плюс Клиндамицин в доза 600-900 мг/вензно през 8-12 часа; при наличие на пеницилинова алергия се прилагат флуорохинолони венозно плюс метронидазол в доза 500 мг/8 часа
o При деца и бременни да не се ползва Доксaциклин