Целулит

Определение

Целулита представлява остра бактериална инфакция на кожата и подкожните структури, която се характеризира с болка, еритема, топлина и кожен оток.

Целулита се подразделя на:

·       Периорбитален целулит

·       Орбитален целулит

·       Фациален целулит

·       Букален целулит

·       Перитонзиларен целулит

·       Целулит на коремната стена

·       Перианален целулит

·       Некротизиращ целулит – причинява се от газ образуращи бактерии и е локализиран предимно по долните крайници

Епидемиология

Засегнати са предимно по възрастните хора, като сътношението мъже/жени е почти еднакво, перианалния целулит обаче се наблюдава по-често при децата.

Честотата на патологията е 200 пациента на 100 000 население.

Етиология и патогенеза на целулита

Целулита се развива след бактериална пенетрация през увредена кожа, като най-често се причинява от бета-хемолитични стрептококи, стр.ауреус и грам негативни аеробни бацили. При имуносупресираните пациенти обаче най-честият причинител е псеудомонас аеругеноза; хемофилус е най-честият причинител на букалния целулит; гъбичките са рядък причинител на целулита.

Рискови фактори

·       Кожни травми вкл.микротравми

·       Радиационна терапия, както и работа в среда с повишена радиация

·       Венозната недостатъчност

·       Налична имуносупресия: диабитици, пациенти на диализа, алкохолици, ХИВ-позитивни пациенти и такива приемащи имуносупресивна терапия, които са склонни към развитие на рекурент целулит

Диагностика на целулита

Диагнозата “целулит“ е клинична диагноза.

Диференциална диагноза на целулита

·       Токсичен шок синдром

·       Дерматит поради наличие на венозна стаза

·       Бурсит

·       Остър дерматит или интертриго

·       Херпес зостер инфекция

·       Тромбофлебит на дълбоката венозна система

·       Некротизиращ фасциит/миозит

·       Газ гангрена

·       Еритема хроникум мигранс

·       Лекарствена странична реакция

Диагноситчни тестове и интерпретацията им

·       Периферна кръвна картина с утайка на еритроцитите – левкоцитозата тук има 84% специфичност, но 43% сензитивност, докато повишените нива на С-реактивният протеин имат 67% специфичност и 94% сензитивност

·       Биохимия: С-реактивен протеин, нива на лактат в кръвта, обща креатин киназа и кръвни хемокултури, като при последните трябва да се има предвид, че патогени се изолират едва в 5% от пациентите

·       Аспирация от мястото на инфекцията – търсим причинителя

·       Ренгенография, КТ или ЯМР с цел отхвърляне на остеомиелит

·       Галиум 67 сцинтилография с цел доказване наличието на хронична лимфедема

·       При менингиално дразнене се извършва и лумбална пункция

Терапия на целулита

·       Имобилизация на крайника, ако е засегнат

·       При болков синдром превръзки с алуминиев ацетат

·       При тежък оток се назначават средно силни диуретици

·       Кортикостероиди в ниски дози за 5-8 дни

·       ТАТ 1 доза мускулно/подкожно

·       Ако целулита е непурулентен антибиотичната терапия започва с приложението на цефалексини или пеницилини или евентуално клиндимицин, орално

·       При бързо прогресиращ целулит антибиотичната терапия трябва да е парнетерална, за предпочитане е венозното приложение на антибиотиците

·       При пурулентен целутит задължително трябва да се опитаме да посставим и микробиологична диагноза:

o   Ванкомицин: 15-20 мг/кг тегло вензно през 8-12 часа

o   Даптомицин: 4 мг/кг венозно веднъж дневно, но при наличие на бактеремия в кръвта дозата е 6 мг/кг/дневно венозно

o   Линезолид: 600 мг/венозно през 12 часа

o   Тедизолид: 200 мг/венозно дневно

o   Тигецилине: 100 мг/вензно, дневно

·       При некротизиращ целулит:

o   Протектирани пеницилини в максималната им дневна доза

o   Ципрофлоксацин венозно в доза 400 мг/12 часа плюс Клиндамицин в доза 600-900 мг/вензно през 8-12 часа; при наличие на пеницилинова алергия се прилагат флуорохинолони венозно плюс метронидазол в доза 500 мг/8 часа

 

o   При деца и бременни да не се ползва Доксaциклин