Статус епилептикус

Определение

Под СТАТУС ЕПИЛЕПТИКУС разбораме пролонгиран гърч с продължителност 10 – 15 минути или мултиплени гърчове без пациентът да идва в съзнание между отделните атаки.

Внимателно изследвайте всеки коматозен пациент за наличие на гърчова активност. Манифестацията на гървочете при коматозните пациенти може да е завоалирана (девиация на главата или очите, потрепване на ръцете или пръстите, потрепване на едната страна на лицето).

Лечение на статус епилептикус

Терапията започва с осигуряване проходимостта на въздухоносните пътища, предимно чрез поставяне на назална канюла, през която започва подаване на 100% кислород; пулсова оксиметрия. Подготовка за ендотрахиална интубация, ако гърча не може да бъде прекъснат от лекарства от първи ред.

Втората мярка е осигуряване на венозен път, взима се кръв за изследване на кръвната захар, електролитити вкл.магнезий и калций, хепатален панел и ренални функционални тестове. Допълнително може да се вземе кръв за мониторинг на терапевтични лекарствени концентрации, ако пациентът е на антиконвулсантна терапия.

Изключваме хипогликемията чрез емперично приложение на 2-3 амп.40%-тна глюкоза в продължение на 5 минути.

Лекарства от първи ред за овладяване на статус епилептикус са бензодиазепините (Лоразепам, Мидазолам или Диазепам). Лоразепам се прилага в доза 0.1 мг/кг бавно венозно, но не повече от 10 мг/дневно; Диазепам се прилага в доза 0.2 мг/кг, със скорост 2 мг/минута, но не повече от 20 мг/дневно; Мидазолам се прилага в доза 0.15 мг/кг, но не повече от 10 мг/дневно. Поради това, че Лоразепам има по бързо настъпващ ефект от другите препарати, а и поради факта, че действа в продължение на 12-24 часа той е идентифициран като препарат на първи избор за лечение на статус епилептикус. Мидазолам е ефективен и когато се прилага мускулно, действието му обаче продължава 4-6 часа, а ефектът при мускулно приложение настъпва след 5-10 минути!

Независимост от ефекта на бензодиазепините трябва да започне и поддържаща терапия с венозно приложение на Фенитоин в доза 15-18 мг/кг и скорост на приложението под 50 мг/минута. Ако фенитоин се прилага с висока скорост може да индуцира кърдечни аратимии и/или хипотония.

Приложението на Фенобарбитал се използва ако бензодиазепините с или без Фенитоин не е дало очакваният ефект. Обикновено доза от 200 мг (венозно) е достатъчна на фона на терапията с бензодиазепини.

Прилага се и противооточна терапия с Манитол