Анестазиологични проблеми в следоперативният период

Обструкция на горни дихателни пътища

Обструкцията на горните дихателни пътища може да бъде пълна или частична. Обструкцията може да обхване всяка част от дихателният тракт.

Причините за обструкцията на горните дихателни пътища може да бъде поради абнормална позиция на езика, тотална загуба на тонус на фарингеалната мускулатура и неподходяща позиция на врата и/или долната челюст. Причината също така може да бъде наличие на чуждо тяло в орофаринкса, което може да бъде както кръвен съсирек, така и мукусна тапа.

Чест и общ анестезиологичен проблем е ларингеалният спазъм, при който има рефлекторно затваряне на гласните връзки, което често се наблюдава в края на анестезията. Компликацията се преодолява по следният начин: дава се 100% кислород чрез назална маска, последвана от даване на пълна доза невромускулно блокиращ препарат /обаче трябва да се има предвид, че ларингеалният спазъм отговаря често добре на приложението на малки дози суксаметониум, напр.10 мг при възрастни/, последвана от приложение на ниска доза Мидазолам /Дормикум/, напр.0.5-1 мг венозно. Някои анестезиолози прилагат и субхипнотични дози от Пропофол. Пациентът трябва да се интубира отново и да се премине към механично дишане. Ако това не се извърши негативното налягане в гръдният кош ще генерира белодробен оток.

Обструкция на долни дихателни пътища

Наблюдава се често при астматици иили хобаджии. Прилагат се венозни бета симпатикомиметици като Салбутамол в доза 0.14 гами/кг /много бавно венозно/, небулизация със сълбутамол в доза 2.5-5 мг с или без приложение на аминофилин в доза 5 мг/кг/в продължение на 20 минути. В България няма венозен симпатикомиметик, наличният в рутинна употреба симпатикомиметик е Допамин.

Апнея

Пациентът е апнеочен в следоперативният период, защото е налична /най-често/ лекарствено индуцирана респираторна депресия /най-често след опиат съдържаща анестезия/. Прилага се за преодоляването й Налоксон /ако са ползвани опиати и други респираторни депресанти, защото  Налоксон е атипичен аналептик – дихателен стимулант/ и се добавя Анексат /ако са ползвани бензодиазепини/. Рядко се налага интубация отново и механична вентилация като крайни мерки.

Хипопнея

Може да се дължи на лекарствено индуцирана респираторна депресия и/или на остатъчен невромускулен блок. Мерките са същите като при апнея, но ако има остатъчна невромускулна блокада се прилага и съответния антидот /описани са в статията за невромускулните блокери/.

Циркулация

Ниската кислородна сатурация може да водеде до депресия на сърдечното изтласкване и намаление на ударният обем. Наслагането на брадикардия допълнително задълбочава тази компликация. Преодолява се чрез адекватна кислородотерапия.

Хипотония

Хиптонията в следоперативният период може да е причинена от различни етиологични фактори, като главно внимание се отделя на системното васкуларно съпротивление, както и на интраоперативната загуба на кръв/течности.

За ефективна хиповолемия говорим когато венозната система се работи с пълен капацитет, но има обемен дефицит. Причините за нея за най-често подтиснати спинални /симпатикусови/ рефлекси от анестезията, както и поради налична /най-често лекарствено индуцирана/ периферна вазодилатация. Друга причина за тази системна дилатация може да бъде сепсиса/пирексията.

По рядко в практиката /най-често при възрастни и/или увредени сърдечно пациенти/ се наблюдава намаление на ударният обем на сърцето, поради налична миокардна исхемия/депресия или нараняване. Ударният обем на сърцета спада и при брадикардия. Овладява се чрез прилагане на кислородотерапия и обемни заместители, рядко се налага приложението на вазопресори.

Хипертония

Хипертонията в постоперативният период се наблюдава по рядко от хипотонията.

Най-честата етиологична причина за хипертонията в постоперативният период е болката, а също така разтягането на вътрешностите на организма напр.пикочен мехур. Най-рядката етиологична причина е ребаунд феномена поради предопиратичното приложение антихипертензивни препарати /типично бета блокери/.

Тежкостепенната хипертония може да доведе до коронарна исхемия, асобено ако е съпроводена с тахикардия и трябва да бъде лекувана, най-често чрез приложение на венозен нитрат и/или сублингвален Нифедипин.

Забавено събуждане

Най-честата причина за забавеното събуждане е персистиращата ЦНС депресия породена от приложението на анестезията. Ако са ползвани опиати/бензодиазепени тозе ефект се реверзира от приложението на Налоксон и Анексат (Флумазенил в начална доза 3 гами/кг последвана след 60 секунди от 1.5 гами/кг). Прилага се и кислородотерапия.

Персистиращата кома може да се дължи на развил се исхемичен или хеморагичен инсулт по време на операцията/анестезията. Другата причина може да е развитието на интраоперативна хипогликемия.

По редки причини са развитието на интраоперативна ХИПОНАТРЕМИЯ и/или микседематозни (хипотироидни състояния).

Постоперативна болка

Постоперативната болка е рутинен проблем. За овладяването й се прилагат предимно опиати. За купиране на повишената общо безпокойство, което съпътства болката се прилагат анксиолитици (напр.Мидазолам в доза 0.5 до 1 мг).

Гадене и повръщане

Наблюдават се при около 15% от пациентите. Генезата им е мултифакторна. Купират се чрез приложението на серотонинови антагонисти като (Ондарстерон), рядко се налага приложението на антиаметични добавки като Дексаметазон в доза 8 мг венозно.

Нарушения в терморегулацията

Краткотрайната хипертермия може да е хералд на малигнената хипертермия. Не е удачно приложението на хипоталамусна лиза (Хлорпротиксен), прилагат се Парацетамол (венозен) с или без добавка на кортикостероиди.