Статията третира анафилаксията при върастни, анафилактичните реакции при деца ще са обект на друга статия.

 Анафилаксията е генерализирана имунологична реакция с неочаквано начало, която се развава след алергенна експозиция.

 Механизма на анафилаксията включва следното:

§ IgE медиирани реакции към чужди протеини (храна, стрептокиназа и други)или към протиен-хаптинови конюгати (антибиотици) на чието въздействие организма е бил изложен в миналото

§ Компемент медиирани(човешки протеини, кръвни продукти и други)

§ С неизвестен механизъм (аспирин, идиопатични)

Независимо от механизма по който се развива анафилаксията, мастните клетки и базофилите отделят медиатори (хистамин, простагландини, тромбоксани, левкотриени и фактори активиращи тромбоцитите), които обуславят клиничната картина.

Ангиоедем предизвикан от АСЕ инхибитори и наследствения ангиоедем могат да се представят клинично по идентичен начин водещ до анафилаксия. Наследственият ангиоедем обикновено не се придружава от уртикария и се лекува с С1 естеразни инхибитори.

Етиология: най-чести причини

§ Лекарства и ваксини (напр.антибиотици, аспирин, нестероидни противовъзпалителни средства,, рентгеноконтрастни вещества)

§ Хиперменоптера

§ Храни

§ Латекс

Клинични особености

Скоростта с която се манифестира състоянието, както и тежестта на симптомите са много вариабилни: от минути, до часове или дни. Може да е налична проднормална аура (пациентите чувстват че умират). Пациентите, които приемат бета блокери или такива с исхемична болест на сърцето могат да развият тежка клинична картина. Обикновено са заангажирани две или повече системи на организма:

§ Респираторна система: подуване на устните, езика, фаринкса или епиглотиса може да доведе до горноетажна белодробна обструкция. Обструкцията на долните дихателни пътища може да имитира бронхиална астма: диспнея, хриптене, хипоксия и хиперкапния

§ Кожа: сърбеж, еритема, уртикария и ангиоедем

§ Кардиоваскуларна система: периферна вазодилатация и увеличен периваскуларен пермеабилитет, кето води до намален интраваскуларен обем, хипотония и шок. Аритмии, исхемична гръдна болка и съответните ЕКГ промени също може да са налични.

§ Гастроинтестинален тракт: гадене, повръщане и абдоминални колики

Лечение

Първата терапевтична мярка е отстраняване от организма на съответният подозиран алерген.

Дава се 100% кислород.

При пациенти в шок или с тежкостепенна клинична презентация се прилага адреналин 0.5 мг мускулно. Тази доза се повтаря след 5-7 минути ако няма клинично подобрение. При пациенти приемащи трициклични андидепресанти, МАО инхибитори или бета блокери са дава само ½ от адреналиновата доза (0.25 мг). При животозаствашаващи ситуации адреналина се прилага венозно ! Ако пациентът не отговори на терапията с адреналин се добавя Глюкагон венозно в доза 1-2 мг.

Дава се бета 2 агонист (салбутамол) при бронхоспазъм. Допълнително може да се приложи небулизиран ипратропиум бромид в доза 500 гами.

Хипотонията, която не се повлиява от приложението на адреналин се овладява с приложение на кристалоиди 1 до 2 литра.

Кортикостероидите (100-500 мг хидрокортизон), антихистамините и Н2 блокрите приложени венозно са препарати от 2-ри ред за лечение на анафилаксията, тяхното приложение повлиява продължителността/тежестта на симптоматиката.

Трябва да се има предвид, че анафилаксията може да протече бифазно т.е.след първоначално клинично подобрение да настъпи неочаквано влошаване на симптоматиката !!!