Active Image

Няма специфична терапия за повечето от заболяванията свързани с намалено ниво на комплемента.

Наследствената ангиоедема реагира на специфична терапия:

·         Ранното приложение на epinephrine може да предизвика преципитиране на пристъпа и да доведе до подобрение

·         Приложението на C1 естеразни инхибитори C1-INH (венозна 60 минутна инфузия в доза 40 IU/килограм) може да прекъсне острите атаки, а също така е сигурна и ефективна профилактична мярка преди стоматологични процедури. При липса на C1-INH инфузия на прясно заразена плазма се ползва също така успешно при острите атаки на ангиоедема, а също така и профилактично преди стоматологични процедури, трябва обаче да се има предвид че приложението на плазма осигурява субстрат за C1-INH и може да влоши ангиоедема, поради което не се препоръчва при лечението на живото застрашаваща ларингеална едема.

·         Danazol (200 мг орално два пъти дневно) е синтетичен андроген, който повишава серумните концентрации на C1-INH и предотвратява атаките при възрастни. Приложението му при деца не се препоръчва

·         Stanozolol е друг представител на синтетичните андрогени, който може да се ползва при педиатричните популации. При деца под 6 годишна възраст се дава в доза 1 мг дневно орално, при деца между 6 и 12 годишна възраст в дневна доза 2 мг, а при пациенти над 12 годишна възраст дозата е както при възрастни: първоначално 3 х 2 мг, в продължение на 1-3 месеца, после дозата се редуцира до поддържащи нива от 2 мг дневно

·         Предизвикващи ангиоедема фактори като травми, естрогени и АСЕ инхибитори трябва да бъдат избягвани

·         Антифибринолитични препарати като  Epsilon-aminocaproic acid и Tranexamic acid (25 мг/кг орално 3-4 пъти дневно в продължение на 2-8 дни) може да бъде ефективно както при наследствените така и при придобитите форми на C1-INH. Приложението на тези лекарства се асоциира с развитието на интраваскуларни тромбози

Прясно замразена плазма се прилага за възстановяване нивата на С3 при С3 дефицит, но това не е сигурна и ефикасна терапия. Използва се при пациенти със системен лупус, но терапевтичен успех не се наблюдава при всички случаи.

При развитие на фебрилно състояние у пациент с хипокомплементенемия трябва да се вземат хемокултури и да се започне приложение на антибиотици. Профилактичното приложение на антибиотици не се поддържа от всички клиницисти. Профилактичното антибиотично приложение е  от полза при пациенти с С6 дефицит, които са чувствителни към развитието на менингококови инфекции.

При всички пациенти с дефицит на комплимента се препоръчва имунизация срещу Pneumococci, H influenzae и N meningitidis.

Заместваща терапия с рекомбинантни комплемент съдържащи протеини е въпрос на близко бъдеще.