Цел на терапията: (1) идентификация на алергените и (2) редуциране на симптомите на заболяването до ниво, което е приемливо за пациента.

         Ползват се 4 терапевтични нива: (1) терапия на първи избор: (1.1) интраназални кортикостероиди или (1.2.) Azelastine или levocabastine; (2) втори избор: последната генерация антихистамини с или без псевдоефедрин с или без антилевкотриени; (3) трети избор: кромогликат като назален шпрей и (4) четвърти избор: имунотерапия

         Фармакотерапевтично се цели следното: (1) инхибиране отделянето на медиаторите от мастните клетки; (2) инхибиране действието на медиаторите върху таргетните клетки и (3) реверзиране на васкуларния или инфламаторен отговор в таргетните клетки.

         Най-добър ефект се постига от комбинирането на антихистамин 2-ра генерация с интраназален стероид.

         Промяна в начина на живот

         Избягване излагането на алергени, пациентите които пушат трябва да бъдат посъветвани най-убедително да престанат с цигарите.

         Пациентите с алергичен ринит се съветват да ползват климатици оборудвани със специални противоалергични филтри.

Интраназални кортикостероиди

Епистаксиса и перфорацията на назалния септум са най-неприятните макар и редки странични реакции от употребата на този клас препарати. Друга неприятна странична реакция са назалните кандидози и фунгиалния синузит. Flunisolide, Fluticasone, Beclomethasone, Mometasone, Budesonide и Triamcinolone имат почти еднаква ефикасност.

Fluticasone furoate (AVAMYS/VERAMYST) повлиява едновременно и очната алергична симптоматика (зачервяване, парене, сърбеж и сълзене). Може да се ползва при пациенти над 6 годишна възраст страдащи от сезонни или целогодишни алергии.

Локалните кортикостероиди се ефикасни за лечение на вазомоторен ринит, а също така като допълнителна терапия на синузит.

Cyclesonide интраназал (Omnaris®) е ефективен за продължително лечение (до 12 месеца) на алергичен ринит[1]

Антихистамини

         Полезни са за лечението на IgE медиирана алергия, понастоящем се ползват последната генерация антихистамини (без седативно действие). Употребата на Loratadine, Fexofenadine и Desloratadine е съвразана с повишен риск от развитие на аритмии, поради което само Cetirizine е лекарство на първи избор при това второ терапевтично ниво. Azelastine е антихистамин за локална интраназална употреба, който почти няма системни ефекти. Няма данни за тахифилаксия при употреба на антихистамините, но е желателно системните да не се употребяват самостоятелно, поради по ниската им ефикасност в сравнение с интаназалните кортикостероиди, което позволява да се контролира както ранната така и късната фаза на алергичната реакция и да се постигне оптимален контрол върху симптоматиката. Антипрурисния ефект на антихистамините може да се ползва и при наличие на екзема, което е още едно основание за правилната им употреба.

         Симпатикомиметици

         Имат две същности: (1) адренергични (вазоконстриктори) и (2) адренергични (бронходилататорни). Могат да се ползва както орално (Pseudoephedrine) или локално (Phenylephrine, Naphazoline, Oxymetazoline). Дневната употреба на локалните форми има за последствие бърза ребаунд вазодилатация (ринитис медикаментоза). Главния страничен ефект от оралните форми е безсънието и тахикардията.

         Кортикостероиди за системна употреба

         Използването им в този им вид е израз на терапевтично безсилие.

Cromolyn sodium и sodium nedocromil

Използването на този клас препарати води до предотвратяване отговора към алергени чрез стабилизиране на мастните клетки, при все че точния механизъм най действие не е известен. Двата вида препарати имат еднаква ефективност, бионаличността им е нищожна, поради което нямат системни ефекти, а страничните реакции се лимитират до назалната мукоза.

Антихолинергични препарати

Най-често се ползва Ipratropium bromide интарназално. Основание за употребата им е факта, че мукозната секреция и в носа е под холинергичен контрол. Първата генерация антихистамини имат и системен антихолинергичен ефект. Ipratropium bromide се ползва за лечение и на не алергични ринити, но не повлиява назалния сърбеж, постназалните хрипове, назалната конгестия и ринореята.

Антилевкотриени

Montelukast е най – добре изучен. Този клас препарати могат да се ползват както за монотерапия, така и като част от комбинираната терапия. Редуцират и еозинофилното възпаление. Montelukast може да облекчи и назалната конгестия, по малка ефикасен е като монотерапия от интраназалните кортикостероиди приложени самостоятелно.

Имунотерапия

Извършва се чрез повтарящи се инжекции на дадения алерген. Алергенната имунотерапия е предпочитана в сравнение с десенсибилизацията. В първите месеци циркулиращите нива на IgE се увеличават, след което намалят до нива по-ниски от тези преди терапията. Благоприятният пост ефект може да продължи години след терапията. Само високи дози от имунотерапията са обаче ефикасни.

Пробиотиците са ефикасни за лечение и превенция на алергичните заболявания, при все това е необходим мета анализ, за да се изясни проблема[2].



[1] DGDispatch, originally published on March 2007/5th

[2]  J Allergy Clin Immunol. 2007 Jun 1