Active Image

Блокери на натриевите канали

 

Disopyramide (генерика, Norpace)

Нормални капсули

Пациенти над 18 годишна възраст: 150-200 мг орално, през 6 часа. МДД е 800 мг.

За бърз контрол върху аритмията: 300 мг еднокартна доза, последвана от адекватна поддържаща доза.

Подрастващи 12 до 18 години: 6-15 мг/кг/дневно орално, разпределени в 4 равнодозови приема

Деца от 5 до 12 години: 10-15 мг/кг/дневно орално, разпределени в 4 равнодозови приема

Деца от 1 до 4 години: 10-20 мг/кг/дневно орално, разпределени в 4 равнодозови приема

Деца под 1 година: 10-30 мг/кг/дневно орално, разпределени в 4 равнодозови приема

Капсули с удължено действие

Пациенти с тегло над 50 кг: 300 мг орално през 12 часа. МДД е 900 мг.

Лекарствена форма за орална употреба: 100, 150 mg капсули

Лекарствена форма за орална употреба (генерика, Norpace CR): 100, 150 капсули

Flecainide (Tambocor)

Препоръчително е първоначалната дозировка да е 50 мг. през 12 часа, орално.

Дозата може да се повишава постепенно до 50 мг. през 6 часа.

МДД е 300 мг.

ВЕНТРИКУЛАРНА ТАХИКАРДИЯ

Орално, 100 мг. през 12 часа-ММД е 400 мг.

ХБН

При наличие на креатининов клирънс под 35 мл/мин началната доза е 100 мг. еднократно или 50 мг. през 12 часа, като след това дозата се определя в зависимост от плазмените нива на флекаинид.

Лекарствена форма за орална употреба: 50, 100, 150 mg таблетки

Lidocaine (генерика, Xylocaine)

Начална интравенозна доза

Възрастни: 1-1.5 мг/кг (т.е.50 – 100 мг) венозен болус даван със скорост от 25-50 мг/минута, може да се дава допълнителни болуси от 0.5-0.75 мг/кг през 10 минути до максимална доза от 3 мг/кг (или около 300 мг) за период от 1 час.

Деца: 1 мг/кг венозен болус даден със скорост 25-50 мг/минута, допълнителни болуси могат да се дават също до обща доза, която да не надвишава 3 мг/кг  

Поддържаща венозна доза

Възрастни: константна скорост от 1-4 мг/минута, по ниски дози при възрастни или ако пациентът е дефибрилиран ! При пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност се препоръчва дозата да не надвишава 30 гами/кг/минута. Скоростта на инфузията се намаля с 50% след първите 24 часа от началото на приложението на препарата.

Деца: препоръката е 20 до 50 гами/кг/минута, ползва се минималната доза от 20 гами/кг минута ако пациентът е в шок, има хепатално заболяване, сърдечен арест или сърдечна недостатъчност.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 100 mg/mL за IM приложение; 10, 20 mg/mL за IV приложение; 40, 100, 200 mg/mL за IV приложение; 2, 4, 8 mg/mL предварително смесен разтвор за IV (5% D/W) употреба

Mexiletine (Mexitil)

Както при всички противоаритмични лекарства е необходим клиничен и електрокардиографски контрол (включително holter мониториране за определяне на постигнатия антиаритмичен ефект и за определяне на подходящата доза).

Орално приложение

Капсули-1)начална въвеждаща доза-най-често от 400 мг.

2)последваща дневна доза-между 400-800 мг в определени приеми.

Интравенозно

1)начална доза: i.v.от 4-10 мл ( 100-250 мг, еквивалент на 2.5 мг/кг телесно тегло ) дадени при доза 0.5 мл/мин ( 12.5 мг/мин ).

Препоръчва се използването на перфузионна помпа.

След това се добавят 500 мг ( 2 ампули mexitil ) към 500 мл 5%декстроза, физиологичен разтвор или друг подходящ за инфузии разтвор.

Приложението на инфузията трябва да стане за повече от 3.5 часа, т. Е. 150 мл/час, еквивалентни на 2.0 мг/час на кг телесно тегло.

2)последваща доза: 250 мг ( 1 ампула ) от препарата в 500 мл 5%декстроза, физиологичен серум или друг подходящ разтвор за инфузии.

Инфузията се прави с количество 1 мл/мин/0.5 мг/мин, ( еквивалент на 0.5 мг/час на кг телесно тегло ) съобразно отговора на болния.

Това лечение продължава, колкото е необходимо или докато започне орално приложена терапия

Лекарствена форма за орална употреба: 150, 200, 250 mg капсули

Moricizine (Ethmozine)

Орално, 600-900 мг. дневно разделени в три равнодозови апликации.

Дозата може да се увеличава/намаля с 150 мг. през 3 дена до постигане на желания ефект.

Началната дневна доза е под 600 мг.

При смяна на антиаритмиците да си има предвид, че първата доза от морицизин се назначава:

6-12 часа след последната доза от Хинидин/Дезопирамид

3-6 часа след последната доза от Прокаинамид

8-12 часа след последната доза от Енкаинид, Мексилетин, Пропафенон или Токаинид

12 до 24 часа след последната доза от Флекаинид

Лекарствена форма за орална употреба: 200, 250, 300 mg таблетки

Procainamide (генерика, Pronestyl, други)

Начален венозен бонус

Дават се 100 мг в продължение на 3-4 минути, дозата се повтаря до достигане на обща натоварваща доза от 500 мг или докато се супресира аритмията.

Поддържаща венозна доза: концентрация на препарата от 2 мг/мл приложени със скорост 1-3 мл/минута

Само плазмени концентрации между 4 и 10 мг/мл имат антиаритмичен ефект.

Орално: дневната доза се движи между 2 и 6 грама, разпределени в 3-4 часови равнодозови приема ако се касае за употреба на лекарствена форма без депо действие

Ако се употребява лекарствена форма с депо действие се ползва 6-12 часово дозиране на препарата.

Лекарствена форма за орална употреба: 250, 375, 500 mg таблетки and капсули

Лекарствена форма за орална употреба с депо действие (генерика, Procan-SR): 250, 500, 750, 1000 mg таблетки

Лекарствена форма за парентерална употреба: 100, 500 mg/mL for injection

Propafenone (Rythmonorm)

Установяването на индивидуалната поддържаща доза трябва да се извърши под кардиологично наблюдение и многократно проследяване на електрокардиограмите и кръвното налягане /начална фаза/.

При удължаване на QRS-интервала /повече от 20%/ и на коригирания QRS-интервал, дозата трябва да се намали или да се спре приемът до нормализиране на ЕКГ.

При ограничена чернодробна и/или бъбречна функция, терапевтичните дози могат да доведат до натрупване на препарата в организма.

Започва се с 150 мг/8 часа, като след 3-5 дена дозата може да се увеличи до 225-300 мг/8 ч.

Ефикасността на дози от 900 мг/8 часа не е доказана.

Прилагането на парентералната лекарствена форма трябва да се извършва в специализирани кардиологични отделения от предварително обучен за това кардиолог и при предварителен мониторинг на сърдечната функция. Ампулата се поставя бавно венозно неразредена или разредена в 45 мл. Физиологичен разтвор.

Лекарствена форма за орална употреба: 150, 225, 300 mg таблетки

Quinidine sulfate [83% quinidine base] (генерика)

Обикновени лекарствени форми

Възрастни: първоначално, орално, 200-300 мг през 6 до 8 часа, алтернативно 200 мг орално през 2-3 часа за 5-6 дози, до поява на клиничен отговор или токсичност.

Деца: 20-60 мг/кг/дневно разпределени в 4 равнодозови приема.

Лекарствена форма с удължено освобождаване на активната субстанция

Само при възрастни: орално, 300-600 мг през 8-12 часа.

Лекарствена форма за орална употреба: 200, 300 mg таблетки

Лекарствена форма за орална употреба с депо действие (Quinidex Extentabs): 300 mg таблетки

Quinidine gluconate [62% quinidine base] (генерика)

Лекарствена форма с депо действие на активната субстанция

Само при възрастни: орално, 324-648 мг през 8-12 часа.

Парентерално, ползва се само при възрастни – при деца не се ползва парентерално този препарат !!

Мускулно: първоначално 600 мг, последвани след 2 часа от 400 мг.

Венозно: 800 мг разтворени в 50 мл Декстроза 5%, прилагани със скорост 1 мл/минута при ЕГК и RR мониториране на пациента. 

Лекарствена форма за орална употреба с депо действие: 324 mg таблетки

Лекарствена форма за парентерална употреба: 80 mg/mL

Quinidine polygalacturonate [60% quinidine base] (Cardioquin)

Възрастни: 275—550 mg орално, през 6—8 часа.

Лекарствена форма за орална употреба: 275 mg таблетки

 

Бета блокери показани за лечение на аритмии

 

Acebutolol (генерика, Sectral)

Орално, 200 мг два пъти дневно, като дозата се наглася в зависимост от отговора на пациента, обикновено в рамките на 600-1 200 мг дневно.

Антихипертензивната доза е 400 мг веднъж дневно, поддържащата е обикновено 400-800 мг дневно.

При креатининов клирънс под 50 мл/мин се дава 50% от нормалната дневна доза, а при стойности на клирънса под 25 мл/мин се дава 25% от нормалната дневна доза.

Лекарствена форма за орална употреба: 200, 400 mg капсули

Esmolol (Brevibloc)

За краткотраен контрол на сеправентрикуларна тахиаритмия, вкл. синусова тахикардия или параксизмална суправентрикуларна тахикардия или за контрол на вентрикуларната честота при пациенти с атриално трептене/мъждене.

Венозна инфузия

Възрастни – въвеждащата доза е 500 гами/кг приложени в продължени продължение на 1 минута, поддържащата доза е 50 гами/кг/мин в продължение на 4 минути. Ако след изминалите 5 минути тахикардията не се повлияе се повтаря приложението на началната доза за същата продължителност, а поддържащата се увеличава на 100 гами/кг/мин в продължение на 4 минути. Ако и след тези 5 минути не се наблюдава клиничен отговор процедурата се повтаря отново, като началната доза е 50 гами/кг в продължение на 1 минута, а поддържащата до 200 гами/кг/мин. Ако прецените, че настъпването на клиничен отговор е близко пропуснете въвеждащата доза в новия цикъл, а намалете поддържащата на 25 гами/кг/мин в продължение на 10 минути.

Гериатрични пациенти – не се налага редукция на дозата, но трябва да се има предвид, че при възрастните пациенти бета блокадата може да настъпи неочаквано. Желателно в тези случаи дозата са се титрира в зависимост от случая.

Деца -  въвеждащата доза е 600 гами/кг приложени в продължение на 2 минути, поддържащата доза стартира от 200 гами/кг мин и се титрира до прекратяването със стойности 50-100 гами/мин през 5-10 минути до постигне на редукция на под 10% от сърдечната честота или стойности на кръвното налягане преди приложението на препарата. В педиатрията дозата при която се постига бета блокада е средно 550 гами/кг/мин, но трябва да се има предвид, че бета блокада при деца се постига и с използване на дози над 1000 гами/кг/мин. Желателно в тези случаи дозата са се титрира в зависимост от случая.

За лечение на периоперативна хипертония и/или тахикардия или за лечение на постоперативна хипертония/тахикардия.

Венозна дозировка

Възрастни – за незабавен контрол (интраоперативно лечение) се използва 80 мг болус (около 1000 гами/кг) в продължение на 30 секунди, последвани от 150 гами/кг/мин, ако е необходимо. Приспособете венозната скорост до 300 гами/кг/мин за поддържане на желаната сърдечна честота или стойности на кръвното налягане.

За лечение на постоперативна хипертония се дава въвеждаща доза от 500 гами/кг в продължение на 1 минута, последвана от поддържаща доза 50 гами/кг/мин в продължение на 4 минути. Ако за тези 5 минути не се постигне достатъчен ефект се повтаря приложението на въвеждащата доза, поддържащата доза при повторното приложение е 10 гами/кг/мин в продължение на 4 минути. Ако е необходимо след 5 минути се потретва приложението на въвеждащата доза, но поддържащата е в интервала 50-200-300 гами/кг/мин в продължение на 4 минути.

Гериатрични пациенти – не се налага редукция на дозата, но трябва да се има предвид, че при възрастните пациенти бета блокадата може да настъпи неочаквано. Желателно в тези случаи дозата са се титрира в зависимост от случая.

За лечение на остра хипертонична криза

Венозна инфузия

Възрастни – въвеждащата доза е 250-500 гами/кг/мин в приложени в продължение на 1 минута, поддържащата доза е 50-100 гами/кг/мин в продължение на 4 минути. Ако пърото приложение на Esmolol  е недостатъчно се прилага втори курс със същата въвеждаща доза и поддържаща в границите на 50-200 гами/кг/мин. След постигане на желаните стойности на кръвното налягане въвеждащата доза се пропуска и се прилага само поддържаща инфузия в доза 25 гами/кг/мин.

Гериатрични пациенти – не се налага редукция на дозата, но трябва да се има предвид, че при възрастните пациенти бета блокадата може да настъпи неочаквано. Желателно в тези случаи дозата са се титрира в зависимост от случая.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 10 mg/mL, 250 mg/mL

Propranolol (генерика, Inderal)

ПАРЕНТЕРАЛНО

Антиаритмично: венозно 1-3 мг приложени със скорост 1 мг/минута, повторени след 5 минути и ако е необходимо след 1 час.

При пациенти на които предстои операция или са излезли от операция може да се приложи венозна доза в размер 1/10 от оралната докато не бъдат в състояние да поемат перорално препарата.

Педиатричната парентерална (венозна) доза е 0.01-0.1 мг/кг (до максимум 1 мг на доза) прилагана през 6-8 часа.

ОРАЛНО

Възрастни

Антихипертензивно: 40-80 (50-100) мг еднократно дневно, дозата може да се разпредели на 2 равнодозови приема, възможно е постепенно увеличаване на дозата, като някои пациенти изискват дози от 640-650 мг  дневно за постигане контрол върху хепертонията. Всяка високодозова терапия е свързана с възможност от развитие на неблагоприятни странични реакции и би следвало да се употребява само при липса на алтернатива, каквито в случая обаче има много.

Антиаритмично: 12.5-20 мг 3 пъти дневно, като при необходимост дозата може да се увеличава.

За профилактика на васкуларно главоболие се използват 65-100 мг еднократно дневно; максималния терапевтичен лимит е 240-250 мг дневно.

Като антитреморен агент Пропранолол се ползва в доза 40 мг два пъти дневно; максималния терапевтичен лимит при това състояние е 125-320 мг дневно.

При феохромоцитом-по 60 мг дневно в продължение на 3 дни преди операцията, комбиниран с някакво средство, блокиращо бета-рецепторите. В злокачествени случаи-30 мг дневно, разделени на няколко приема.

Ката добавка към основното лечение но тиреотоксикоза Пропранолол се използва в доза 12.5-40 мг 3-4 пъти дневно.

Педиатрична дозировка

Дневната доза е 0.5-1 мг/кг разпределена в 3-4 равнодозови приема.

Лекарствена форма за орална употреба: 10, 20, 40, 60, 80, 90 mg таблетки

Лекарствена форма за орална употреба с депо действие: 60, 80, 120, 160 mg капсули

Лекарствена форма за орална употреба, разтвор: 4, 8 mg/mL

Лекарствена форма за парентерална употреба: 1 mg/mL 

 

Акцион пролонгиращи препарати

 

Amiodarone (Cordarone)

ВЪЗРАСТНИ

Вентрикуларни аритмии: началната дневна доза е 800 до 1 600 мг.3-4 пъти дневно, орално.

След постигане контрал върху аритмията се преминава постепенно до поддържаща доза от 400 мг. дневно.

Суправентрикуларна тахикардия: орално, 400 до 600 мг.дневно за една седмица или до постигене на задоволителен ефект, след това дозата се намаля до 400 мг. дневно за 3 седмици.

ПЕДИАТРИЧНА ДОЗА

Началната доза е 10 мг./кг/24 часа, след постигане на адекватен контрол дозата се намаля на 2.5-5 мг/кг/24 ч.

ПАРЕНТЕРАЛНО

Препоръчваната начална доза в първите 24 часа е 1 000 мг. дадена както следва:

Бърза инфузия на 150 мг за 10 минути-3 мл. амиодарон (150 мг) се добавят към 100 мл. разредител и инфузията се влива за 10 минути

Първоначалната бърза инфузия е последвана от бавна инфузия на 360 мг. за следващите 6 часа-18 мл. амиодарон се добавят към 500 мл. разредител =1.8 мг/мл.

Поддържаща инфузия от 540 мг. за следващите 18 часа = 0.5 мг/мин.

След първите 24 часа инфузията е поддържаща със скорост 0.5 мг/мин = 720 мг/24 часа, ако в първите 48-72 часа се наблюдава тахифилаксия се включва допълнителна инфузия от 150 мг амиодарон разтворен в 100 мл. разредител.

Концентрации на амиодарон над 3 мг/мл. предизвикват тромбофлебит.

За разтворител най-често се ползва 5% Декстроза.

Лекарствена форма за орална употреба: 200, 400 mg таблетки

Лекарствена форма за парентерална употреба: 150 mg/3 mL

Bretylium (генерика)

То­ва ле­кар­с­т­во тря­б­ва да се по­л­з­ва кол­ко­то е въз­мо­ж­но по-кра­т­ко.

Те­ра­пи­я­та да се из­вър­ш­ва в кар­ди­о­ло­ги­ч­но от­де­ле­ние/кли­ни­ка от спе­ци­а­лист кар­ди­о­лог.

Кол­ко­то е въз­мо­ж­но по-ско­ро след ов­ла­дЯ­ва­не на сим­п­то­ма­ти­ка­та тря­б­ва да се пре­ми­не към те­ра­пия с друг пре­па­рат.

ПРИ ЖИ­ВО­ТО­ЗА­С­Т­РА­ША­ВА­ЩИ СЪ­С­ТО­Я­НИЯ

При­ла­га се не­раз­ре­ден пре­па­рат в до­за 5 мг/кг IV,със сре­д­на ско­рост на ин­же­к­ти­ра­не.

За по­д­дър­жа­що ле­че­ние се по­л­з­ва раз­т­вор за вли­ва­не със ско­рост 1-2 мг/мин. Ал­тер­на­ти­вен ме­тод е при­ло­же­ни­те на 5-10 мг/кг > 8 ми­ну­ти през 6 ча­са.

ДРУ­ГИ ВЕН­Т­РИ­КУ­ЛАР­НИ АРИ­Т­МИИ

Ве­но­з­но 5-10 мг/кг > 8 ми­ну­ти, ако ари­т­ми­я­та пер­си­с­ти­ра до­за­та се по­в­та­рЯ след 1-2 ча­са.

По­д­дър­жа­що се про­дъл­жа­ва със съ­ща­та до­зи­ро­в­ка през 6 ча­са или се на­з­на­ча­ва ин­фу­зиЯ със ско­рост 1-2 мг/мин.

ПЕ­ДИ­А­Т­РИЯ

Пър­во­на­чал­но 5 мг/кг IV,по­с­ле­д­ва­но от 10 мг/кг през 15-30 ми­ну­ти, до об­ща до­за от 30 мг/кг.

По­д­дър­жа­ща­та до­за е 5-10 мг/кг/6 ча­са.

Раз­т­во­ри­те­ли: 5%де­к­с­к­ро­за; фи­зи­о­ло­ги­чен раз­т­вор; ма­ни­тол.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 2, 4, 50 mg/mL

Dofetilide (Tikosyn)

Въвеждаща доза при пациенти с нормална ренална функция: 2 х 500 гами, това е максималната дневна поддържаща доза. Използва се минималната ефективна поддържаща доза. 

Лекарствена форма за орална употреба: 125, 250, 500 гами капсули

Ibutilide (Corvert)

Пациенти над 60 кг: 1 мг венозно в продължение на над 10 минути, ако аритмията не е терминирана 10 минути след края на началната инфузия се ползват нови 1 мг.

Пациенти под 60 мг: 0.01 мг/кг венозно в продължение на 10 минути, дозата се повтаря ако аритмията не се терминира до 10 минути след края на първоначалната инфузия.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 0.1 g/mL solution for IV infusion

Sotalol (генерика, Betapace)

При възрастните важат следните насоки за дозиране: за лечение на тахикардни ритъмни нарушения е уместно отначало приемането на 2-3 пъти по 40 мг или 3 пъти по 60 мг.

След по-дълго приложение на соталол орално, лечението не трябва да се спира рязко, а постепенно.

Приложението на антиаритмика при камерни ритъмни нарушения изисква грижливо кардиологично проследяване и трябва да става само при наличието на оборудване за спешна кардиологична помощ, както и на възможност за мониторен контрол.

По време на лечението трябва на определени интервали да се предприемат контролни изследвания (например ежемесечно стандартна електрокардиограма, на три месеца холтер-екг., при определени случаи екг. При натоварване).

При влошаване на отделните параметри например удължаване на QRS-комплекса или qt-интервала с повече от 25%или на pq-интерала с повече от 50%или QT-времето над 500 милисекунди или повишаване броя или степента на ритъмните нарушения трябва да се направи преоценка на лечението.

Поради антиаритмичния ефект на соталол от клас ІІІ трябва да се следи за удължаване на QT-интервала на екг. И съответно да се коригира дозировката.

Дозиране при пациенти с ограничена бъбречна функция:

Тъй като соталол се отделя изключително през бъбреците, при наличие на бъбречна недостатъчност дозата трябва да се намали.

При индивидуалното прецизиране на дозата трябва да се съблюдават сърдечната честота, която не бива да спада под 50 удара/минута и клиничния ефект.

При пациенти с ограничена бъбречна функция дозата на соталол трябва да се съобрази с креатининовия клирънс: при спадане на креатининовия клирънс в стойности от 10-30 мл/мин (серумен креатинин 2-5 мг/дл) е необходимо намаляване на дозата наполовина, при стойности под 10 мл/мин (серумен креатинин по-висок от 5 мг/дл) дозата се редуцира на една четвърт.

Таблетите се приемат преди храна с малко течност.

Лечението с соталол е по правило продължително.

Прекъсване и промяна на дозировката трябва да става само по лекарска преценка.

Особено пациентите със застрашаващи живота аритмии не трябва самоволно да променят дозировката или прекъсват лечението.

При недобро понасяне на забавения пулс, твърде силно спадане на кръвното на кръвното налягане, дневната доза трябва да се редуцира.

Това важи също и в случай на поява на оплаквания от страна на дишането, в някои случаи лекарството трябва да се спре.

Рязкото спиране на лечението с соталол трябва да се избягва, за да се предотврати прекомерно силна контра реакция.

При пациенти с исхемична болест на сърцето и/или ритъмни нарушения терапията трябва да се спира постепенно, за да се избегне влошаване на клиничната картина.

Лекарствена форма за орална употреба: 80, 120, 160, 240 mg капсули

 

Блокери на калциевите канали

 

Bepridil (Vascor; не е показан за лечение на аритмии)

Първоначално 200 мг еднократно дневно, ако е необходимо дозата се увеличава на 300 мг еднократно дневно.

Лекарствена форма за орална употреба: 200, 300 mg таблетки

Diltiazem (генерика, Cardizem, Dilacor)

Орално

Коронарни сърдечни заболявания: 3 60 мг дилтиацемхидрохлорид.

При необходимост дозата може да се увеличи до 3 120 мг дилтиацемхидрохлорид.

При дългосрочно лечение и продължителен терапевтичен ефект се препоръчва на разстояние от 2-3 месеца да се провери, дали дневната дозировка не би могла да бъде намалена.

Хипертония: 3 60 мг дилтиацем.

В съответствие с болничната картина дозата може да се увеличи до 360 мг дилтиацем дневно.

След отчитане на постоянен антихипертензивен ефект да се провери, дали дневната дозировка не би могла да бъде намалена.

Сведения: при пациенти с нарушена чернодробна функция и/или затруднена бъбречна функция, както и при възрастни пациенти, дилтиазем трябва да се прилага внимателно.

4)след бъбречно присаждане: при лечение на пациенти след бъбречна трансплантация се препоръчва първоначално следната дозировка: 2 60 мг дилтиацем.

В зависимост от кръвното налягане на пациентите при необходимост дозата може да се увеличи от 3 60 мг дилтиацем до 3 120 мг дилтиацем.

Начини и продължителност на приложение:

1)коронарни сърдечни заболявания или хипертония. Най-добре да се приема сутрин, обед и вечер след хранене с малко течност.

По правило лечението с препарата е дългосрочно.

Прекъсване на лечението с препарата, особено при пациенти с ангина пекторис да се извършва постепенно.

2)след присаждане на бъбреци. Да се приема сутрин и вечер, респ. Сутрин и вечер след хранене с малко течност.

При пациенти след присаждане на бъбреците, при които не се наблюдават високо кръвно налягане или коронарни сърдечни заболявания до наличието на по-нататъшни познания, продължителността на лечение с препарата не трябва да превишава 6 месеца.

При евентуална промяна на дозировката или при прекъсване на лечението с дилтиазем, е необходимо, поради повишена опасност на отхвърляне на присадения орган, незабавно приспособяване на дозировката на циклоспорин а под контрол на кръвната картина.

Парентерално

1)кардиоваскуларни индикации.

Интравенозно прилагане: остър пристъп на ангина пекторис, предотвратяване на коронарни спазми по време на коронарна ангиография или байпас-операция: 0.3 мг дилтиацемхидрохлорид/кг телесно тегло (тт), бавно за 2-3 минути.

При нужда дозата може да бъде повторена след 30 минути.

Пароксизмална суправентрикуларна тахикардия: 0.1-0.25 мг дилтиацемхидрохлорид/кг телесно тегло, се инжектира бавно за 2-3 минути.

При нужда дозата може да бъде повторена след 30 минути.

Мъждене или трептене на предсърдията (палпитация) с бърза проводимост (освен при едновременно съществуващ wpw-синдром): 0.1-0.3 мг дилтиацемхидрохлорид/кг телесно тегло, се инжектира бавно за 2-3 минути.

При нужда дозата може да бъде повторена след 30 минути.

Ако е необходимо, за запазване на терапевтичния ефект, след интравенозната инжекция може да се направи капкова инфузия.

Дозата се определя индивидуално, като се препоръчва тя да е от 0.2 до 1 мг дилтиацемхидрохлорид/минидуално, като се препоръчва тя да е от 0.2 до 1 мг дилтиацем/минута (0.0028-0.014 кг/кг тт/минута).

При продължителна инфузия дневната доза не трябва да е 300 мг дилтиацем/ден.

Интракоронарно прилагане: 1-2 мг дилтиацемхидрохлорид интракоронарно.

Интракоронарната доза не трябва да превишава 3 мг.

2)указания. При пациенти с нарушена чернодробна функция и/или тежки нарушения на бъбречните функции, а също при възрастни пациенти, препарата трябва да се дозира внимателно.

3)бъбречна трансплантация.

Перфузиата на бъбреците се извършва по лекарско предписание.

Ако при перфузията на бъбреците (начална перфузия, локален дарител) се използуват няколко литра (най-малко 5 л) консервиращ разтворител, трябва на консервиращия разтворител да се прибавят 20 мг дилтиацем на литър.

Ако перфузията се извършва само с 500-1000 мл (реперфузия, външен дарител), трябва на консервиращия разтворител да се прибавят 100 мг дилтиацем на литър.

Докато не съществуват други познания да не се превишава посочената дозировка.

При присаждане реципиентът получава предоперативно в продължение на 2-3 минути бавна интравенозна болус-инжекция с 0.28 мг дилтиацемхидрохлорид/кг тт, последвана от продължителна инфузия от 0.14 мг/мин (0.02 мг на кг тт в минута за 48-72 часа).

За последващото понататъшно лечение се използуват оралните форми.

Дозирането при последващото орално лечение е 120-360 мг на ден, в зависимост от кръвното налягане на пациента.

Ако не е възможно лечение на реципиента с дилтиацемхидрохлорид да се извърши само перфузия на дарения бъбрек с дилтиацем, съдържащ консервиращ разтвор в по-горе посочените дозировки.

Сместа, съдържаща дилтиазем и разтвор на евро колинс е годна за употреба до 6 часа от изготвянето й.

Да се съхранява на студено при температура + 4с.

Начин и продължителност на приложение: дилтиазем парентерално се прилага само под лекарски надзор (сърдечносъдова функция, кръвообръщение, екг).

1)кардиоваскуларни индикации. Разтворът се набира в стерилна спринцовка и се впръсква в инжекционния флакон.

Субстанцията се разтваря след разклащане.

Непосредствено преди въвеждането се приготвя чист разтвор, който в последствие се вкарва в система за инфузия (изотоничен разтвор на nacl,ringer-lactat,плазма, фруктоза, глюкоза).

Готовият за приложение разтвор се прилага в съответствие с инструкциите за дозиране, интравенозно като болус, бавно в продължение на 2-3 минути; като продължителна инфузия или интракоронарно с катетър.

Парентералната лекарствена форма е предназначена и за спешни случаи.

Продължителността на лечение зависи от симптоматиката на пациента.

Лекуващият лекар определя продължителността на лечение.

2)трансплантация на бъбреци.

По възможност да се лекува както дарения бъбрек, така и реципиента.

При перфузия на дарения бъбрек при бъбречно присаждане готовият за приложение разтвор от препарата се прибавя към изстудения консервиращ разтворител (хипотермичен разтвор на евро-колинс + 4с), кратко преди неговото приложение.

Продължителността на лечение на реципиента с препарата е обикновенно 48-72 часа.

Следва по-нататъшно лечение с оралните лекарствени форми..

При пациенти, при които не са установени високо кръвно налягане или коронарни сърдечни заболявания, оралното по-нататъшно лечение не трябва да превишава 6 месеца.

При евентуална промяна на дозировката или при прекъсване на дилтиацем е необходимо, поради повишена опасност на отхвърляне на присадения орган, незабавното приспособяване на дозировката на циклоспорин а под контрол на кръвната картина.

Лекарствена форма за орална употреба: 30, 60, 90, 120 mg таблетки; 60, 90, 120, 180, 240, 300, 340, 420 mg депо капсули капсули (не са показани за лечение на аритмии)

Лекарствена форма за парентерална употреба: 5 mg/mL

Verapamil (генерика, Calan, Isoptin)

Възрастни

При остра сърдечна недостатъчност се препоръчва въвеждането на 1 ампула (5 мг) верапамил бавно венозно, а за продължително лечение на ангина пекторис, вазомоторна ангина, хронична сърдечна недостатъчност и постинфарктни състояния-орално 3 пъти дневно по 1-2 дражета от 0.08 г и в леки случаи по 1 драже от 0.04 г 3 пъти дневно.

При пароксизмална суправентрикуларна тахикардия, предсърдно мъждене с тахикардия (без wpw-синдром), предсърдно трептене с бързо провеждане, хипертонични кризи и при екстрасистолия се прилага бавно венозно 0.005 г (1 ампула), като болният се наблюдава и при необходимост след 5-10 мин. Повторно се инжектират 0.005 г.

В случай че и това се е достатъчно, се преминава на венозна капкова инфузия от 0.005 г до 0.01 г на час до обща доза 0.1 г дневно във физиологичен разтвор, глюкоза, левулоза или подобни разтвори.

С цел избягване на рецидиви се провежда последващо лечение с по 1-2 дражета от 0.08 г 3 пъти дневно, а ако е необходимо, на всеки 3-4 часа по 1 драже от 0.08 г.

При хронично предсърдно мъждене се препоръчва да се приема 3 пъти дневно по 1-2 дражета от 0.08 г в комбинация с дигоксин (0.25-0.75 мг на ден) или хинидин бисулфат (3 пъти дневно 0.25-0.5 г).

С оглед намаляване на страничните действия при приложение на бета-симпатикомиметици (партусистен) може да се включи във венозна капкова инфузия в доза до 0.01 г на час (средна дневна доза 0.1 г) или в последващото перорално лечение да се назначи в доза от 0.12 до 0.24 г дневно, разпределена на три или повече приема.

При хронична хипертония се приема 3 пъти дневно по 1-2 дражета от 0.08 г. Надхвърлянето на дневната доза от 0.48 г верапамил при продължително перорално лечение се допуска за много кратък период.

В случаи с атриовентрикуларен блок от първа степен, синусова брадикардия и хипотония, както и при остра сърдечна недостатъчност венозното приложение на препарата или по-високата перорална дозировка изискват грижлива преценка и внимателно наблюдение.

Забавеното разграждане на препарата при болни с увредени чернодробни функции (паренхимни поражения, смутено къвоснабдяване) води до засилване и удължаване на действието му в зависимост от степента на заболяването.

При такива случаи дозировката трябва да се преценява особено внимателно.

Деца

В детска възраст верапамил се прилага за профилактика и лечение на смущения в сърдечния ритъм с тахикардия и хипертонични кризи (вкл. Ренална хипертония).

Назначава се венозно на новородени в доза 0.75 мг до 1 мг (0.3-0.4 мл), на кърмачета 0.75-2 мг (0.3-0.8 мл), на деца от 1 до 5 год. 2-3 мг (0.8-1.2 мл) и на деца от 6 до 14 г. 2.5-5 мг (1-2 мл).

В много случаи са достатъчни и много по-ниски дози от посочените.

Инжектирането трябва да продължава до настъпване на действието.

При венозно приложение непрекъснато се извършва наблюдение и екг контрол.

Ако е необходимо, същата доза може да се инжектира повторно след 5-10 минути.

В случай на хипертонична криза верапамил се прилага под форма на капкова инфузия, като се започва с 0.05 мг-0.1 мг/кг в час, но при липса на ефект дозата се удвоява в интервали от 30 до 60 минути (или се увеличава многократно).

Средната обща доза е до 1.5 мг/кг дневно.      

Прилага се и перорално-на кърмачета и малки деца 2-3 пъти дневно по 1/2 драже от 0.04 г, а на по-големи деца в зависимост от възрастта и действието 2-3 пъти дневно по 1-3 дражета от 0.04 г.

Трябва да се има предвид, че едновременното приложение на верапамил с кардиодепресивни лекарствени средства и затрудняващи атриовентрикуларното провеждане (бета-блокери) води до потенциране и в такива случаи не трябва да се прилага венозно без наложителна причина.

Трябва да се следят симптомите на предозиране на дигоксин, тъй като има данни за повишаване на неговото плазмено ниво при едновременна употреба с верапамил.

Токсичните явления при предозиране на препарата зависят от приетото количество, своевременното провеждане на необходимите действия и запазената контрактилна способност на сърцето.

Общите терапевтични методи се определят от тежестта на симптомите и изминалото време, но обикновено се заключват в стомашна промивка и реанимационни мероприятия.

Специфичен антидот е калцият, който се прилага по 10-20 мл (2.25-4.5 ммол) венозно като 10%разтвор на калциев глюконат, който при необходимост може да се приложи повторно под форма на венозна капкова инфузия (напр. 5 ммол на час).

При атриовентрикуларен блок от втора и трета степен, синусова брадикардия и спиране на синусовите импулси се прилагат атропин, изопреналин, орципреналин, електроимпулсно стимулиране на сърдечната дейност, при хипотония-допамин, добутамин, норадреналин, а при белези на персистираща миокардна слабост-допамин, добутамин и ако е нужно, повторно се инжектира калций.

Лекарствена форма за орална употреба: 40, 80, 120 mg таблетки;

Лекарствена форма за орална употреба с депо действие (Calan SR, Isoptin SR): 100, 120, 180, 240 mg капсули

Лекарствена форма за парентерална употреба: 5 mg/2 mL

 

Други препарати

 

Adenosine (Adenocard)

Прилага се като венозен болус.

Началната доза е 6 мг. приложена за 1-2 секунди, ако не се елиминира тахикардиЯта след2-3 мин. се прилагат 12 мг., като тази доза може да се повтори след 5 минути трети път.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 3 mg/mL

Magnesium sulfate

Възрастни: 1-2 грама IV/IM през 6 часа в първите 24 часа, след това дозата е 60 мг/кг/дневно като продължителна инфузия в продължение на 2-5 дни.

Деца: 25-50 мг/кг през 4 или 6 часа IM/IV. Максималната единична доза е 2000 мг.

Новородени: 25-50 мг/кг през 8-12 часа само венозно, при тези пациенти не се ползват мускулни дози.

Лекарствена форма за парентерална употреба: 125, 500 mg/mL