Принципите на фармакологията

Всички лекарства имат търговско наименование и генерично наименование.

Генеричното наименование е химичното име на лекарственият продукт, а търговското наименование е това наимоневоние под което фирмата производител продава лекарството си.

Какво представлява фармакологията? Има много определения, но може би най-запомнящото се е, че фармакологията е наука която изучава лекарствените продукти и тяхното въздействие върху тялото.

Добре дотук…., но медицината е била налична още преди появата на човешкото същество върху земята… Можете ли да си представите, колко много заболявания са се струпвали върху примитивните хора? И как са постъпвали заболелите тогава хора? Най-често бо.ните са посещавали шаманите си, които са гонили “лошите духове” от тях. През 1500 година пр.н.е.цивилизациите на Вавилон и Египет са произвеждали вече малки таблетки обвити в кал, които са съдържали в сърцевината си лечебни вещества и това се счита началото на фармакологичната история. Това е било във времето преди медицината и религията да бъдат разделени, което се е случило през 460 год.пр.н.е.когато се родил Хипократ. До 1240 година след новата ера фармакологията и медицината са били все още едно единно цяло, докато германският император Фредерик втори не издава указ с който фармокологията и респ.аптеките се отделят като клон на здравните грижи за хората – това т.нар.Харта Магна на Фармакологията. Следват други държавни регулации които доизкусуряват този процес. По късно през 18-ти век се въвеждат и патентите за упражняване на правото да се произвеждат и/или продават лекарства, които в началото са били доста либерални и за нашето съвремие.

След Гражданското война в САЩ бързата индустриализация води до появата на големи аптечни складове, които са продавали както гадирана вода, така и лекарствени продукти, което прави продажбата на лекарства комерсиален бизнес.

Акта за продажба на храни и лекарства е написан от американското правителство през 1906 година, последван от акта за продажба на накротични вещества през 1914 година, а през 1919 година в Америка се забранява продажбата на алкохол с изкл.на употребата му за медицински цели. Истинският акт за продажба на лекарства и козметика е написан през 1938 година и чрез него се удостоверява токсикологичната безопасност на продаваната в САЩ козметика и лекарствени продукти.

Фармакологичен азбучник

Лекарственото действие представлява ефекта на което и да е прието от човека лекарство. Сйществуват два вида лекарствени действия: първото е акцелерация на целуларното съдържимо по фицичен или химичен начин, а второто е акцелирация на целуларната функция, чрез увеличаване или намаляне на някои физиологични функции като увеличаване/намаляне на сърдечната честота, увеличаване/намаляне на кръвното налагане и други подобни.

Рецептор/Агонист е специфична макромолекула, която се свързва с молекулата на лекарственият продукт, като процуса повлиява организма на клетъчно ниво и обуславя терапевтичният ефект на лекарството.

Антагонисти: те се свързват с рецепторите в организма на пациента и по този начин предотвратяват действието на агониста. Това се използва предимно при лекарственото свръхдозиране.

Фармакокинетиката представлява активността на лекарството след като е постъпило в организма на пациента, а под биотрансформация разбираме метаболизма на лекарственият продукт в организма на пациента. Плазменият полу-живот на лекарството е времето, което е необходимо за елиминиране на половината от приетото количество на лекарството. Под странични лекарствени де3йствия разбираме нежеланите ефекти на лекарственият продукт.

Лекарствените взаимодействия биват: адитивни лекарствени реакции, които се развиват тогава когато се комбинира ефекта от 2 лекарства, който е по-голям от лекарственият ефкт на отделно приложените препарати; под синергични ле4карствени реакции се разбира когато лекарствата взаимодействат помежду си и от това взаимодействие се поражда по силен от приложението на единичното лекарство ефект.

Антагонистични лекарствени реакции: наблюдавта се когато едно лекарство взаимодейства с действието на друго лекарство, което причинява или неутрализация или намаляне на лекарствения ефект.

Полипрагмазия: това е прием на различни лекарства, които имат сходно действие.

Много фактори повлияват лекарственият отговор в тялото на пациента, като най0-важтите са: възрастта, теглото, генетичният фон на пациента, неговите заболявания и други подобни.

Лекарствена безопасност

Има 5 начина за  правилна употреба на лекарствата:

1.     Точният пациент(

2.     Точното лекарство

3.     Точната доза

4.     Точното време на приложение

5.     Точният начин на приложение