Глава ІІІ – холинорецепторни блокери

Холинорецепторните блокери по подобие на холинорецепторните агонисти се подразделят на никотинови и мускаринови, в зависимост от техният специфичен рецепторен афинитет.

Ганглиоблокерите и блокерите на нервно мускулната плочка образуват групата на антиникотиновите холинорецепторни блокери. На тях подробно ще се спрем в следващи глави, в тази статия се спираме подробно на лекарствата, които блокират мускариновите холино рецептори.

Досега са идентифицирани 5 групи мускаринови рецептори (М1 до М5). М1са локализирани предимно в ЦНС, симпатикусовите постганглионарни клетъчни тела и много пресинаптични места; М2 са локализирани предимно в сърцето, гладкомускулните органи и някои невронални места; М3 са локализирани предимно в ефекторните клетъчни мембрани особено в гландуларните и гладкомускулните клетки; М4 и М5 рецепторите са локализирани предимно в ЦНС.

Фармакология на мускарин рецепторните блокери

Мускариновите блокери се наричат понякога парасимпатиколитици, защото блокират активността на парасимпатикусовата нервна система. Атропин е прототип на тези лекарства.

Химия и фармакокинетика

Химия

Атропин и производните му съединения са третични аминни алкалоидни естери. Атропин (Хиосциамин) се съдържа в Атропа Беладонна; Скополамин (Хиосцин) се съдържа в Хиосциамус Нигер като стереоизомер. В момента има много съединения, които са производни на Атропин и Скополамин и също притежават добър парасимпатиколитичен ефект. Синтетичните и полусинтетичните производни на Атропин и Скополамин са третични амини, съществуват разработени и четвъртични амини с антимускаринов ефект, които имат изразени повече периферни ефекти и редуцирани ЦНС ефекти. Отделните класове са обобрщени по долу:

1.       Третични амини за периферно приложение

a.       Пиперазин

b.      Дицикломин

c.       Тропикамид

2.       Четвъртични амини за гастроинтестинални апликации

a.       Гликопиролат

b.      Пропантелин

3.       Четвъртични амини за лечение на бронхиална астма

a.       Тиотропиум

b.      Броматропиум

c.       Бензтропин

Абсорбция

Третичните амини се абсорбират добре в гастроинтестиналният тракт и в конюнктивалните мембрани, Скополамин се абсорбира добре и трансдермално. Четвъртичните амини се абсорбират сравнително слабо в храносмилателната система (10-30% от приложената доза), което отразява по слабата им липидоразтворимост.

Дистрибуция

Всички представители имат широк обем на разпределение в тялото, което позволява бързото им и често неразредено парентерално приложение, особено в условия на спешност. Сигнификантни ЦНС нива се достигат сле 30-60 мин.от приложението им, което лимитира общата доза на приложение на даденият препарат. Скополамин преминава най-добре приз кръвно мозъчната бариера, докато кватернерните амини имат по слаба ЦНС пенетрация.

Метаболизъм и ескреция

Повечето представители имат двуфазов модел на елиминация, което води до пролонгиран лечебен ефект.

Фармакодинамика

Механизъм на действие

Атропин предизвиква реверзибална блокада на мускуриновите рецептори. Когато се свърже с мускариновият рецептор се предотвратява отделянето на изнозитрол трифосфат и се инхибира аденилциклазната активност в клетката, което обаче са два отделни ефекта. Атропин блокира всички мускаринови рецептори (няма рецепторна селективност). Повечето синтетични антимускаринови препарати обаче имат мускаринова рецепторна селективност.

Органно системни ефекти

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА: приложен в терапевтични дози атропин има сравнително слаб ЦНС ефект, ако обаче дневната доза надвиши 3 мг се получава атропинова интоксикация и имаме „сляп, зачервен и луд“ пациент! В токсични дози Скополамин също предизвиква халюцинации и кома. Тремора при болестта на Парконсон се повлиява добре от приложението на Атропин (той е бил първото лекарство, което се е ползвало за лечението на тази болест). В настоящият етап често се ползва комбинацията от мускаринов блокер плюс леводопа за лечение на болест на Паркинсон. Добре се повлияват и кинетозите от приложението на Скополамин.

ОЧИ: миозата (стесняването на зеницата) зависи от активацията на мускариновите рецептори, ето защо приложението на атропин и производни за офталмологични цели предизвиква мидриаза (разширение на зеницата). Вторият важен офталмологичен ефект на антимускарините е контракцията на цилиарният мускул или предизвикването на циклоплегия. Трябва обаче да се внимава, защото приложението на този клас препарати за офталмологични цели може, макар и рядко да доведе до индуциране на глаукома при предразположени пациенти.

КАРДИОВАСКУЛАРНА СИСТЕМА: синуатриалният възел (главните елементи от проводната система на сърцето) са много чувствителни към мускаринова блокада. Приложението на атропин предизвиква поява на брадикардия поради осъществяване на фармакологична лиза на вагусовата активност. Приложението обаче на ниски дози Атропин първоначално може да доведе до брадикардия с тоследаваща тахикардия поради блокирането на М1 рецепторите, но този ефект е бързопреходен. Повечето кръвоносни съдове с изключение на мезентериалните и торакалните нямат ДИРЕКТНА парасимпатикусова инервация, обаче стимулацията на парасимпатикуса води до коронарна вазодилатация, а също така и вазодилатация на скелетната мускулатура. Приложението на Атропин може да блокира тази вазодилатация. В токсични дози, а при някои пациенти при използване на станартни дози се предизвиква вазодилатация в горната част на тялото – механизмът по който това се извършва обаче е все още неизвестен. Този клас препарати не повлияват сигнификатно кръвното налягане на пациентът.

РЕСПИРАТОРНА СИСТЕМА: белият дроб е и гладкомускулен орган, като както бронхите така и секреторните жлези получават инервация от вагуса, поради което приложението на Атропин и производни води до бронходилатация и намалена белодробна секреция, което е от голяма терапевтична полза при овладяването както на пристъп от бронхиална астма, така и при лечение на белодробен оток. Приложението на този клад препарати обаче за лечение на ХОББ няма единни привърженици, защото блокирането на М2 рецепторите в постганглионарните парасимпатикусови нерви се противопоставя на блокирането на М3 рецепторите в локализирани предимно в бронхите и ефектът на парктика е близък до нулата. Атропин се ползва за овладяване на ларингоспазъма едновременно с Адреналин и бързодействащи кортикостероиди.

ГАСТРОИНТЕСТИНАЛЕН ТРАКТ: приложението на този клас препарати има за последствие драматично намаляне на чревния мотилилет, както и на секрецията в стомаха, дванадесетопръстника и червата. Най-малко се повлиява гастралната секреция. Пирензепин и по мощтният му аналог Телензепин селективно блокират М1 рецепторите разположени в вагусовите базални ганглии и имат най-силно изразена блокираща секреция в областта на стомаха и дванадесетопръстника.

ГЕНИТОУРИНАРЕН ТРАКТ: мускулатурата на пикочният мехур и матката се релаксира от приложението на този клас препарати. Това се полззва за овладяване на спазми в тези органи предизвикани от леко възпаление или хирургична интервенция, но трябва да се има предвид че може да се индуцира и уринна ретенция след приложение на Атропин и производни.

Клинична фармакология на мускариновите блокери

Терапевтични приложения

ЦНС

Болест на Паркинсон

Болестта на Паркинсон често изисква приложение на различни класове препарати, този клас препарати са едни от първите съединения, които се ползват за лечение на паркинсонизъм, защото леводопата бе синтеризарана много по късно.

Кинетоза

Може да се прилагат при тази индикация както парентерално, така и орално или трансдермално. Желателно е приложението на тези препарати да се извършва 45-60 минути преди началото на пътуването. Страничните реакции са най-често седатация и сухота в устата.

Офталмологични заболявания

Ползват се когато е необходимо постигане на цириарна парализа, от друга страна офталмоскопията се извършва по добре при налична мидриаза. Офталмологичната форма на Атропин се ползва широко за предотвратяване адхезията, която може да настъпи при развил се преден увеит (който е почти патогномоничен за налична болест на Бехтерев).

Респираторни заболявания

Атропин се ползва за анестезиологична премедикация, защото повечето инхалаторни анестетици стимулират бронхиалната секреция и могат също така да предизвикат (макар и рядко развитие на ларингоспазъм). Парентерално приложеният Скополамин предизвиква също така известна амнезия, което за целите на анестезията е желан терапевтичен ефект. Широко е разпространението на синтетичните производни на Атропин (Тиотропиум и Ипратропиум) за лечение на бронхоспастични заболявания. При все изказаните по горе теоретични разсъждения относно селективността на белодробната мускаринова блокада тези препарати се ползват широко за лечение както на ХОББ, така и на бронхиална астма (където все пак препарати от първа линия са инхалаторните кортикостероиди).

Кардиоваскуларни заболявания

Приложението на Атропин е част от всяка животоспасяваща манипулация свързана с брадикардична патология. Атропин се ползва и за овладяване на вазовагалната атака, която често съпътства развитието на остър коронарен синдром вкл.острия миокарден инфаркт, но се ползват сравнително ниски дози (0.25 – 0.5 мг венозно). При пациентите с тиреотоксикоза наличните антитироидни антитела предизвикват и поява на предсърдно мъждене поради активация на парасимпатикусовата система, която може да се инхибира от приложението на Атропин и производни (ползвани широко за лечение на тиреотоксична криза и по рядко в хода на терапевтичната схема за лечение на предсърдно мъжене или третене с бърз камерен отговор). Атропин се ползва широко и за овладяване на АV блок І и ІІІ степен (при последният блок сме длъжни да приложим атропин при все, че неговото радикално лечение е поставяне на пейсмейкър).

Гастроинтестинални заболявания

Понастоящем се ползвад рядко в терапевтичните схеми за лечение на пептична язва, имат стойност като допълнителна терапия. Масово обаче се ползват за купиране на болков синдром породен от чревна спастичност. Ползват се и за овладяване на хипермотилитет, както и при лечение на диаричен синдром (при лечение на последния се ползват по ниски дози от този клас препарати, особено ако се налага комбинирането им с производни на опия).

Уринарни заболявания

Ползват се за овладяване на честите микции предизвикани от възпаление на пикочният мехур (тук обаче е есенциална антибактериалната терапия). Оксибутин е предоминантна М3 блокер, който се ползва широко за овладяване на постоперативните спазми на пикочният мехур, напр.след простатектомия. В епителиума на матката са локализирани предимно М2 рецептори.

Холинергично отравяне

Предимно се наблюдава при интоксикация с инсектициди. За съжаление все още няма ефекасен препарат, който да блокира никотиновите рецептори при тази интоксикация, ето защо се ползват Атропин и производни (НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ЧЕТВЪРТИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ!!!). Съвременното лечение на холингергичното отравяне обаче включва и употребата на ХОЛИНЕСТЕРАЗНИ РЕГЕНЕРАТОРИ (Пралидоксим, Диацетилмоноксим, Обидоксим и други).

Други показания

Ползват се за лечение и на хиперхидроза (прилагат се както локално действащи форми съдържащи мускаринови блокери така и препарати за системна употреба).

Странични реакци на холинорецепторните блокери

Лечението с атропин и неговите деривати насочено към една органна система предизвиква множество странични реакции в други ораганни системи. Напр.мидриазата и циклоплегията са странични реакции на холинорецепторни блокери, които се ползват за лечение на гастроинтестинални оплаквания, при все че това е желан терапевтичен ефект на холинорецепторните блокери, които са предназначени за употреба в офталмологията.

Приложен във високи дози Атропин блокира цялата парасимпатикусова система. При все това Атропин е сравнително безопасно за употреба средство ПРИ ВЪЗРАСТНИ, ПРИ ДЕЦА обаче дози дози от 0.5 мг могат да предизвикат промяна в менталния статус и хиперпирексия, а дози над 1-2 мг могат да предизвикат и смърт!!! Ето защо Атропин е идентифициран като опасно за децата лекарство, особено за новородените. Атропиновата свръхдозировка се лекува симптоматично. НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ПОЛЗВАНЕТО НА ХОЛИНЕСТЕРАЗНИ ИНИХИБИТОРИ, а само симптоматична поддържаща терапия. Ако се обсъжда прилагането на Физиостигмин се ползват средни дози, БАВНО ВЕНОЗНО (1-4 мг при възрастни или 0.5-1 мг при деца). Симптоматичната терапия включва контрол върху температурата чрез приложение на Парацетамол и контрол върху евентуалната гърчова симптоматика чрез парентерално приложение на бензодиазепини (лично предпачитам приложението на Мидазолам – Дормикум, поради по краткият му плазмен полуживот).

Свръхдозировката с кватернерни (четвъртични) мускаринови блокери се манифестира с периферните признаци за парасимпатиколиза, но почти без ЦНС прояви, присъщи за Атропин. Тези препарати могат да доведат до развитие на ганглиоблокада, която се манифестира клинично с изразен ортостатизъм, лечението (ако се налага такова) е чрез приложение на холинестеразен инхибитор като Неостигмин. Контрола на хипертонията изасква обемно заместване (на първо място) и евентуално приложението на симпатикомиметици като Фенилефрин (Ефортил).

Съвременни изследвания показват, че някои централно действащи препарати, които имат антимускаринов ефект като някои трициклични антидепресанти, инхибитори на обратното поемане на серотонина и препарати за лечение на безпокойство повлияват паметта и когнитивните способности на пациентите.

Противопоказания

Всички противопоказания за употребата на антимускариновите препарати са ОТНОСИТЕЛНИ, а не АБСОЛЮТНИ.

Антимускариновите препарати са противопоказани при пациенти с глаукома, дори ползването на средни дози от тези препарати може да предизвика глаукомна криза (рязко повишаване вътреочното налягане).

При възрастни пациенти от мъжки пол антимускариновите препрати трябва да се ползват с внимание особено при анамнеза за простатна хиперплазия.

Поради това, че антимускариновите препарати забавят стомашното изпразване те могат да екзацербират симптоматиката при пациенти с пептична язва.

Неселективните антимускаринови препрати никога не трябва да бъдат използвани за лечение на хиперацидитет.

Фармакология на ганглиоблокерите

Ганглиоблокерите блокират напълна ефекта на Ацетилхолина и подобните му агонисти на ниво никотинови рецептори, както в симпатикусовите така и в парасимпатикусовите вегетативни ганглии. Някои представители блокират и йонния канал, който се съдържа в никотиновите рецептори. Поради това, че липсва селективност понастоящем употребата на ганглиоблокери е лимитирана, защото приложението им е свързано с развитие на много неблагоприятни странични реакции.

Химия и фармакокинетика

Всички известни понасятощем ганглиоблокери са синтетични амини. Хексаметониум е първият ганглиоблокер подходящ за клинична употреба и се е ползвал за лечение на артериална хипертония, структурно е близък до Ацетилхолина. Дексаметониум е аналог на Хексаметониум и представлява деполяризиращ невромускулно блокиращ препарат.

Мекамиламин е вторичен амин с подобрена гастоинтестинална абсорбция. Триметафан е кратко действащ ганглиоблокер, ефективен както орално така и приложен парентерално (чрез венозна инфузия).

Фармакодинамика

Мехънизъм на действие

Ганглийните никотинови рецептори, както и тези локализирани в нарвомускулната плочка са обект на деполяризираща и недеполяризираща блокада. Никотин, Карбамиохолин и Ацетилхолин могат да предизвикат поява на ДЕПОЛЯРИЗИРАЩА невромускулна блокада.

Лекарствата, които се ползват като ганглиоблокери се класифицират като НЕДЕПОЛЯРИЗИРАЩИ КОМПЕТИТИВНИ АГОНИСТИ. Хексаметониум обаче блокира само йонният канал, който е част от структурата на никотиновият рецептор, а не се свързва с целия рецепторен комплекс, за разлика от това Триметафан блокира целият никотинов рецептор, а не йонният му канал.

Органно системни ефекти

Централна нервна система

Мекамеламин за разлика от другите ганглиоблокери преминава през кръвно мозъчната бариера поради което в хода на приложението му може да се появи седатация, тремор и хореятиформени движения като странични реакции.

Око

Приложението на ганглиоблокери може да доведе до поява на предиктабилна циклоплегия със загуба на акомодация, защото инервацията на цилиарният мускул е парасимпатикусова. Ефектът върху папилата не винаги може да се предвиди, поради двойната й инервация (симпатикусова – медиира дилатация на папилата) и парасимпатикусова (медиира констрикция на папилата). Може най-общо казано да се очаква дилатация на папилата, защото парасимпатикусовата система доминира като инервация в тази тъкан на тялото.

Кардиоваскуларна система

Кръвоносните съдове имат предимно симпатикусова инервация, ето защо ганглиоблокадата предизвиква отчетливо намаляне на артериалният и вазомоторния тонус. Намаля се и венозното връщане на кръв. Сумаризираният ефект от приложението на ганглиоблокадата е спадане на кръвното налягане. Хипотонията е особено отчетлива при изправяне на тялото (стимулира се ортостатизма). Сърдечните ефекти на ганглиоблокадата включват известно намаляне на контрактилитета, защото инервацията на синусовият възел е предимно парасимпатикусова и средно изразена тахикардия.

Гастроинтестинален тракт

Секрецията му се редуцира, но не в степен която да позволява лечение на пептично язвено заболяване. Мотилитета му се подтиска силно до поява на констипация.

Други системни ефекти

Генитоуринарната система е особено зависима от вегетативната инервация за осъществяване на нормалната си функция, ето защо приложението на ганглиоблокада може да доведе до поява на уринна ретенция особено при мъже с простатна хипертрофия.

Ганглиоблакадата може да доведе до поява на сексуални проблеми при мъжете, защото се подтиска както ерекцията така и еякулацията при мъжа.

Терморегулаторното изпотяване се подтиска от приложението на ганглиоблокери, обаче хипотермия се наблюдава сравнително рядко.

Отговор към други препарати въздействащи на вегетативната нервна система

Не се повлиява ефектът на мускариновите, алфа- и бета блокерите.

Клинично приложение на токсичност

Понастоящем този клас лекарства се ползват рядко, защото са разработени много по селективни блокери. Мекамеламин е блокер на никотиновите рецептори и се ползва като добавка към приложението на трансдермалните пластири съдържащи никотин с цел минимизиране на никотиновата абстиненция. Триметафан се ползва все още понякога за овладяване на артериалната хипертония в условия на спешност и при дисекираща аортна аневризма.

Тоси клас препарати имат средно изразена токсичност, общо взето това са лекарства с широк терапевтичен прозорец.

ЛЕКАРСТВЕНИ МОНОГРАФИИ

Антимускаринови антихолинергични лекарства

ATROPIN

Генерика (орални табл.04 мг; ампули 1 мг/мл – 1 мл; офталм.сол 0.5, 1 и 2% разтвор)

Действие: инхибира действието на ацетилхолин в парасимпатикусовите рецептори в ЦНС, гладката мускулатура и секреторните жлези. Метабилизира се чернодробно; плазмен полуживот 2.5 часа; орална абсорбция 90%; начало на действието при орално приложение под 1 час, при венозно 1-2 минути, а при мускулно 3-5 минути; пикови плазмени нива се постигат след около час от началото на приложението му; пиков ефект се наблюдава след около 2 часа; екскретира се чрез урината.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при: свръхчувствителност към антихолинергични препарати, синехии в окото, миастения гравис, обструктивна уропатия, паралитичен илеус, тежък улцеративен колит, токсичен мегаколон, остра хеморагия и кардиоваскуларна нестабилност. Внимание за употребата му се налага при: отворено ъглова глаукома; хипертироидизъм; кардиоваскуларно заболяване; вегетативна невропатия; обструктивна уропатия; токсин – медиирана диария; хепатални/ренални увреди; такиаритмии; хиатална херния и рефлекс-езофагит.

Бременност: ФДА категория С; лактация – да се ползва с внимание, при все че Атропин е съвместим с лактацията.

Дозировка: СИАЛОРЕЯ, ПИЛОРОСПАЗЪМ и  ДРУГИ СПАСТИЧНИ СЪСТОЯНИЯ – орално – 1 табл.от 0.4 мг през 4-6 часа; ПЕДИАТРИЧНА ДОЗИРОВКА – при 3 до 7 кг – 0.1 мг, при 8 до 11 кг – 0.15 мг, 11 до 18 кг – 0.2 мг, 18 до 29 кг – 0.3 мг; ЗА АНЕСТЕЗИОЛОГИЧНА ПРЕМЕДИКАЦИЯ – 0.5 мг менозно или мускулно 30 до 60 минути преди анестезията, дозата може да се повтори след 4 до 6 часа; ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА СИНУСОВА БРАДИКАРДИЯ – ПАРЕНТЕРАЛНО – 0.5 или 1 мг.венозен болус, лед което ако брадикардията не се повлияе пациентът се включва на инжектомат и се прилагат, не повече от 3 мг дневно КАТО ОБЩА ДНЕВНА ДОЗА; ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА БРОНХОСПАЗЪМ – парентерално – 0.25 мг (1/4 ампула) и допълнително същата доза в небулизатор за инхалация, не повече от 2.5 мг/дневно; ПРИ АСИСТОЛИЯ – парентерално -  1 мг /венозен болус/, като дозата се повтаря приз 3-5 минути до максимална обща доза от 0.04 мг/кг/дневно; ОТРАВЯНЕ С ХОЛИНЕСТЕРАЗНИ ИНХИБИТОРИ (органнофасфатно отравяне) – при леко изразени симптоми – 1 мг парентерално, при тежка обща симптоматика – 2 мг парентерално като единична доза; КАТО ДОПЪЛНИТЕЛНА ТЕРАПИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЕПИЛЕПТИЧЕН ГЪРЧ – 0.5 мг Атропин парентерално /за предпочитане венозно/;  МИДРИАЗА/ЦИКЛОПЛЕГИЯ – 1 до 2 капки в окото през 7 до 14 дни; УВЕИТ – 1 до 2 капки в засегнатото око 1 път дневно.  

CLIDINIUM/CHLORDIAZEPOXID

Генерика (капс. 5/2.5 мг всяка)

Действие: Хлордиазепоксид ебензодиазепин, кото предизвиква ЦНС депресия на всички нива в системата вкл.лимбичната и ретикуларната формация вероятно чрез увеличаване активността на гамааминобутировата киселина (главен инхибиторен невротрансмитер). Клидиниум упражнява антихолинергичен ефект, действа антисекреторни и спазмолитично. Плазмен полу живот 6-24 часа; метаболизира се в черния дроб до активни метаболити: Демоксепам, Дезметилхлордизапексид, Дезметилдиазепем и Оксазепам. Екскретират се чрез урината.

Противопоказания и странични реакции: свръхчувствителност към някоя от съставките на препарата; глаукома; простатна хипертрофия; бенигнена обструкция на пикочният мехур; тежка респираторна депресия; дозата трябва да е по ниска при възрастни пациенти; могат да се наблюдавта парадоксални реакции към хлордиазепоксид (възбуда); да не се ползва едновременно с други ЦНС депресанти вкл.алкохол; ако терапията с препарата се преустанови рязко може да се получат абстинентни явления, същото може да се наблюдава и при продължителна употреба; да се ползва с внимание при пациенти в депресия и респираторни заболявания.

Дозировка: орално 1 до 2 капсули през 6-8 часа/дневно.

CYCLOPENTOLATE

Cyclogyl; генерика (офтл.сол 0.5%, 1% и 2%)

Действие: максималният ефект настъпва около 30 минути след приложението на препарата; екскретира се чрез урината. Блокира действието на ацетилхолин, което има за последствие при офаталмологично приложение води до релаксация на холинергично инервираният сфинктер на ириса.

Предупреждения и противопоказания: тясно ъгълна глаукома или увеличено вътреочно налягане; първична глоукома; сраствания на ириса; свърхчувствителност към сулфонамиди.  Да се изчаква 5 минути преди приложението на следващата капка от лекарството.

Бременност: ФДА категория С; да се ползва с внимание по време на бременност.

Дозировка: МИДРИАЗА/ЦИКЛОПЛЕГИЯ – по 1 или 2 капки в окото; действието продължава около 24 часа.

DARIFENCAIN

Enablex (Depo tabls. 7.5 & 15 mg)

Действие: компетитивен мускаринов рецепторен антагонист; свързване с плазмените протеини 98%; обем на разпределение 163 литра; чернодробна метаболизация чрез цитохром Р 450 изоензимните системи; елиминационен плазмен полу живот 13-19 часа; екскреция 60% чрез урината и 40% чрез фецеса.

Предупреждения и противопоказания: както за другите представители на този клас препарати; може да предизвика поява на фациална/орофарингеална ангиоедема; ЦНС антихолинергични ефекти като главоболие, промяна в менталния статус, халюцинации и сомнолентност.

Бременност: ФДА категория С; екскрецията с кърмата е неизвестна величена; да се ползва с особено внимание в периода на лактация.

Дозировка: СВРЪХАКТИВЕН ПИКОЧЕН МЕХУР водещ до уринна инконтиненция – 7.5 мг веднъж или два пъти дневно, дозата се увеличава постепенно през 14 дни; ДА НЕ СЕ ПОЛЗВА С ИНХИБИТОРИ НА ЦИТОХРОМ Р 450 ИЗОЕНЗИМНИТЕ СИСТЕМИ, ЗАЩОТО СЕ ЗАСИЛВАТ АНТИХОЛИНЕРГИЧНИТЕ ЕФЕКТИ НА ЛЕКАРСТВОТО ВКЛ.СТРАНИЧНИТЕ МУ РЕАКЦИИ СЕ ПОТЕНЦИИРАТ; при хепатална недостатъчност се ползват само 7.5 мг дневно, а при тежка хепатална недостатъчност не се препоръчва употребата му.

DICYCLOMINE

Bentyl, Dilomine, DI-SPAS, генерика (орален сироп съдържащ 10 мг/5 мл; капсули 10 и 20 мг; ампули 10 мг/мл за мускулно приложение само)

Действие: антихолинергичен препарат; спазмолитик, който блокира действието на ацетилхолинна местата на въздействието му селективно само в гладката мускулатура (селективна парасимпатиколиза), секреторните жлези и ЦНС.

Предупреждения и противопоказания: както при другите представители на този клас препарати. Да се ползва са особено внимание при: сърдечна недостатъчност, митрална стеноза, мозъчни увреди,ХОББ, хиатална херния, спастични парализи при децата, болести на слунните жлези, синдром на Даун, автонамна невропатия, хипертиреоидизъм, тахиаритмия, токсин медиирана диария; може да предизвика сънливост; да не се употребява едновременно с алкохол; да не се прилага венозно (може да се развие тромбофлебит и тромбоза на мястото на приложението на препарата); поради засилване на потоотделянето може в летните месеци да се развие топлинен удар при пациентът вследствие употребата на този препарат; ако пациентът е по чувствителен към действието на антихолинергици може да се стигне до развитие на писхоза; пациентите с илеостома са високорискови за развитие на интестинална обструкция вследствие употребата на този препарат, като появата на диария може да е първият признак за това; ако този препарат се прилага при наличие на салмонелна инфекция може да се стигне до поява на токсичен мегаколон!

Бременност: ФДА категория В; противопоказана е за употреба в период на лактация.

Дозировка: РАЗДРАЗНЕНО ДЕБЕЛО ЧЕРВО – 20 мг орално 2-4 пъти дневно, дозата може постепенно да се увеличи на 40 мг/6 часа ако се налага; мускулно 10-20 мг/6 часа – да не се ползва венозно!; оралната упортеба да се се извършва 30 минути преди хранене.

FESOTERODINE

Toviaz (depo tabl.4 & 8 mg)

Действие: Компетитивен мукаринов антагонист; бионаличност 52%; свързване с плазмените протеини 50%; бързо се хидролизира до актавни метаболити от цитохромните ченродборни състеми, след което обаче последва бърза инативация на тези метаболити от съсщите системи; терминален полу живот 7 часа; екскреция чрез урината 70%, а чрез фецеса 7%.

Предупреждения и противопоказания: противопоказанията са както при всички представители на този клас препарати /посочени са по горе/; ако се ползва едновременно сдруги инхибитори на CYP3A4 да не се ползват повече от 4 мг/дневно от препаратът; внимателна употреба при наличие на: затвореноъгълна глаукома, простатен аденом/карцином, гастроинтестинална обструкция, редуцирана хепатална/ренална функция и вегетативна невропатия; след приложение на първата доза от препаратът може да се развие ангиоедема по лицето/орофаринкса/цялото тяло; по време на приложението на тази препарат могат да се развият антихолинергични ЦНС странини реакции /сомнолентност, световъртеж и главоболие – най-често са наблюдавани/; да се ползва с особено внимание при пациенти страдащи от миастения гравис.

Бременност: ФДА категория С; не се препоръчва употребата на препарата в период на лактация.

Дозировка: СВРЪХАКТИВЕН ПИКОЧЕН МЕХУР – първоначално 4 мг веднъж дневно, като дозата може да се увеличи на 8 мг веднъж дневно след 14 дни, ако креатининовият клирънс е под 30 мл/мин дневната доза е само 4 мг дневно; да не се ползва при тежкостепенна хепатална недостатъчност.

FLAVOXATE

Urispas (tabls. 100 mg)

Действие: Антихолинергичен гладкомускулен релаксант, който обаче инхибира фосфодиестеразата и релаксира мускулатурата на детрузарния сфинктер; началото на действието настъпва след 55 минути, а пиковият ефект след 112 минути; екскретира се предимно чрез урината /10-30%/.

Предупреждения и противопоказания: да се ползва с внимание при пациенти с глаукома; може да наруши способността за справяне с опасни задачи /напр.адекватна работа на високо/; може да предизвика поява на очни нарушения; може да предизвика поява на световъртеж.

Бременност: ФДА категория В; да се ползва с особено внимание в период на лактация.

Дозировка: ДИЗУРИЯ/НИКТУРИЯ или УРИННА ИНКОНТИНЕНЦИЯ, супрапубична болка – 100 или 200 мг през 6/8 часа. Не се препоръчва за употреба при деца под 12 годишна възраст, над тази възраст – дози като при възрастни пациенти.

GLYCOPYRROLATE

Robinul, генерика (табл.1 и 2 мг; ампули 0.2 мг/мл)

Действие: Началото на действието настъпва след 1 минута при венозно приложение и след 15-30 минути при мускулно/субкутанно приложение; действието продължава 2-3 часа при парентерална апликация и 8 часа при орално приложение; пикови плазмени концентрации се наблюдават 30-45 минути след приложението на препарата; при орално приложение се абсорбира непълно при все, че се йонизира напълно; метаболизира се до някълко метаболита; екскретира се предимно като неметаболизирано лекарство главно чрез фецаса, жлъчката и урината. Напълно инхибира действието на Ацетилхолин върху автономните рецептори в постганглионалните нерви; инхибира саливацията, трахиобронхиалните секреции, брадикарзията и хипотонията.

Предупреждения и противопоказания: да се ползва с особено внимание при медицински състояния, които взаимодействат с антихолинергичната терапия /затвърено ъглова глаукома, обструктивна уропатия, гастроинтестинална обструкция, паралитичен илеус, интестинална атония при възрастни пациенти или при дебили, нестабилна ангина пекторис, остра хеморагия, тежкостепенен улцерозен колит, токсичен мегаколон, миастения гравис, рефлукс езофагит, хиатална херния и метрална стеноза/. Да не се ползва едновременно с калий съдържащи препарати!!! Внимание се налага при наличие на: анемия, хепатална/ренална недостатъчност, микседема, тахиаритмия, нарушения на сърдечната проводимост, синдром на Даун, мозъчна увреда при малки деца, констипация с различна етиология. Може да предизвика поява на интестинална псевдообструкция,която да се прояви клинично с болка, диария, гадене/повръщане. Приложението на препарата може да доведе до поява на фебрилитет. Трябва винаги да се имат предвид ЦНС антихолинергичните ефекти на тези препарати. Може да се появи в хода на терапията нарушение на зрението. Парентералната лекарствена форма съдържа бензил алкохол поради което е противопоказана за употреба при новородени! Ако в хода на терапията се появи диария приложението на препарата се преустановява.

Бременност: ФДА категория В, да се ползва с особено внимание в период на лактация.

Дозировка: ПЕПТИЧНА ЯЗВА – орално 1 мг 3-4 пъти дневно или 2 мг два пъти дневно в продължение на 10 дни, след което се преминава на поддържаща терапия в доза 1 мг орално 2 пъти дневно; парентерално при тази индикация се ползват 0.1-0.2 мг венозно/мускулно/през 6 часа, но не повече от 4 дози дневно. ХИРУРГИЯ – за предоперативна редукция на слюнкоотделянето или за интраоперативна редукция на холинергични ефекти на анестетиците – парентерално в доза 0.0044 мг/кг венозно или мускулно 30-60 минути преди операцията; ЗА КУПИРАНЕ НА КИНЕТОЗИ – орално 1 мг.60 минути преди пътуването. За реверзиране на ефектиту на препарата се ползва Неостигмин в доза 0.2 мг/венозно; ПРИ СИНДРОМ НА ФРЕЙ – орално в доза 1 мг/12 часа; при ренални увреди може да предизвика ренални нарушения/обструкция.

HOMATROPINE

Генерика (солцио за офт.употреба 2.5%)

Действие: продължителността на действието е 4-6 часа (мидриаза) и 10-48 часа (циклоплегия). Блокира отговора на сфинктерните мускули на ириса, както и цилиарната мускулатура на лещата към холинергични стимули, което предизвиква развитие на мидриза и циклоплегия.

Предупреждения и странични реакции: да не се ползва при първична глаукома или при предиспозиция към глаукома; да се преустанови употребата на препарата ако се появат симптоми на свръхчувствителност към него (дразнене в окото – най-често); да се ползва с особено внимание при деца и подрастващи поради повишената им чувствителност към развитие на системни ефекти.

Бременност: ФДА категория С; да се ползва с особено внимание в период на лактация.

Дозировка: ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ЦИКЛОПЛЕГИЯ/МИДРИАЗА – 1 до 2 капки от разтвора, като дозата може да се повтори след 10 минути; ОСТРО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОКОТО – 1 до 2 капки/2-3 пъти дневно; УВЕИТ – трябва да се знае че потенцията на хоматропин е 1/10 от тази на атропин; може да се ползва също така пред- и/или постоперативно. ПРИ ДЕЦА СЕ ПОЛЗВА САМО 1 КАПКА ОТ РАЗТВОРА ДНЕВНО!

L-HYOSCYAMINE

Anaspas, Levsin (tables.0.125 & 0.250 mg; retard tables 0.375 mg; oral sol.0.12 mg/5 ml & amp. 0.5 mg/ml)

 Действие: парасимпатиколитик с атропин подобни ефекти, особено периферни. Блокира действието на Ацетилхолин в гладката мускулатура, ЦНС и секреторните жлези. Плаземн полу-живот 2-9 часа (средно 3.5 часа); продължителност на действието при орална/парентерална употреба до 4 часа, при употреба на ретардната лекарствена форма – 12 часа.; начало на ефекта при парентерална употреба (венозна, мускулна или субкутанна) – 2 до 3 мин; при орална – 20 до 30 минути; пикови плазмени нива се установяват след 2.5 часа; орална бионаличност около 100%; свързване с плазмените протеини – 50%; хепатален метаболизъм, метаболитите са: тропична киселина, тропин, хиосциамин и глукорониди; екскретира се предимно чрез урината като непроменено лекарство, елиминира се и чрез диализа вкл.перитонеална.

Предупреждения и противопоказания: да се ползва с особено внимание при хепатална/ренална недостатъчност, сърдечна недостатъчност и ХОББ, хиатална херния, рефлукс езофагит, спастична парализа при възрастни и деца, синдром на Даун, автономна невропатия, хипертиреоидизъм, техиаритмия, токсин - медиирана диария вкл.токсичен мегаколон.

Бременност: ФДА категория С; не се препурочва в период на лактация.

Дозировка: ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ – орално или парентерално, но не повече от 1.5 мг/дневно; ХИПЕРМОТИЛИТЕН НА ДОЛНИЯ ОТДЕЛ НА ПИКОЧНО ПОЛОВАТА СИСТЕМА – орално 0.375 мг/12 часа; ДРУГИ ПОКАЗАНИЯ вкл.дивертикулоза, ренална или билиарна колика – дневно не  повече от 1.5 мг. ДА НЕ СЕ ПОЛЗВА ОТ ПАЦИЕНТИ ПОД 14 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ!

 IPRATROPIUM

Atrovent & генерика (инхалатор за пулмонална употреба – една доза отделя 17 гами ипратропиум; за назална употреба: 0.03 : 0.06% шпрей)

Действие: антихолинергичен бронходилататор инхибиращ вагално медиираните рефлекси. Особено подходящ за употреба при пациенти с повишена бронхосекреция! Минимална системна абсорбция; началото на ефекта настъпва след 15 минути и продължава 3-4 часа; пикови плазмени нива се наблюдават след 1-3 часа от употребата му; свързмането с плазмените протеини е до 9%; хепатален метаболизъм, част от метаболитите са фармакологично активни, при все че ипратропиум не е пролекарство; плазмен полу живот 2-4 часа; ескретира се чрез ураната в непроменен вид около 50% от приложената доза.

Предупраждения и противопоказания: свръхчувствителност към атропин и соя съдържащи продукти; глаукома и бенигнена простатна хипертрофия.

Бременност: ФДА категория В; да се ползва с внимание по време на лактация, не е известно дали се екскретира чрез кърмата.

Дозировка: ХОББ вкл.емфизема – по 2 последователни инхалации през 4-6 часа; ОСТРА ЕКЗАЦЕРБАЦИЯ НА БРОНХИАЛНА АСТМА (неодобрена все още индикация, при все че се ползва рутинно и при тази патология) – по 2 инхалации през 20 минути до общо 12 инхалации, може да се комбинира (и е много удачно) с инхалаторни бета 2 миметици; ХРЕМА – по 2 инстилации въ всяка ноздра през 6/8/12 часа.

MEPENZOLATE

Cantil (tables. 25 mg)

Действие: постганглионален парасимпатикусов инхибитор. Инхибира отделянето на пепсин и спонтанните контракции на колона. Екскретира се чрез урината /3 до 30%/ и чрез фецеса.

Предупреждения и противопоказания: същите както при другите представтели на този клас препарати.

Бременност: ФДА категория В; не се екскретира чрез кърмата.

Дозировка: ПЕТИЧНА ЯЗВА – орално, 1 до 2 табл./6 до 8 часа, започва се с по ниска доза и се титрира до постигане на желания ефект. Да не се полза при пациенти под 18 годишна възраст.

MATHANTELIN

Banthine (tabls. 50 mg)

Действие: напълно блокира действието на ацетилхолин в постганглионарните парасимпатикомиметични мускаринергични места; оралната бионаличност е под 50% поради което се приема 30 минути преди хранене; началото на действието започва след 30 минути и продължава до 6 часа при прием на единична доза; метаболизира се в черния дроб и храносмилателната система; има бифазна елиминация; реналният клирънс е 11 л/час; ескретира се чрез урината (6 до 17%), жлъчката и други телесни течности.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при глаукома, миастения гравис, хеморагии, кардиваскуларна нестабилност, атония на пикочният мехур, токсичен мегаколон, гастроинтестинална обструкция, тахикардии поради сърдечна недостатъчност или тиреотоксикоза. Да се ползва с внимание при: хепато/ранални увреди, сърдечна недостатъчност, ХОББ, хиатална херния, рефлукс езофагит, митрална стеноза, мозъчна травма, спастична парализа, автономна невропатия, саливарна секреция поради синдр.на Даун /например/, токсин медиирана диария.

Бременност: ФДА категория С; не е известно дали се екскретира с кърмата.

Дозировка: ПЕПТИЧНА ЯЗВА – орално, 1-2 табл. През 6 до 8 часа. Да не се ползва при пациенти под 18 годишна възраст.

METHSCOPOLAMINE

Pamine и генерика (табл.2.5 или 5 мг)

Действие: редуцира обема на тоталната киселинна секреция иинхибира саливацията. Мускаринов блокер. Оралната абсорбция е непълна; началото на действието настъпва около 1 час след приложението на препарата и продължава 4 до 6 часа; екскрецията е предимно чрез урината и в непроменен вид чрез фецеса.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при глаукома, миастения гравис, хеморагии, кардиваскуларна нестабилност, атония на пикочният мехур, токсичен мегаколон, гастроинтестинална обструкция, тахикардии поради сърдечна недостатъчност или тиреотоксикоза. Да се ползва с внимание при: хепато/ранални увреди, сърдечна недостатъчност, ХОББ, хиатална херния, рефлукс езофагит, митрална стеноза, мозъчна травма, спастична парализа, автономна невропатия, саливарна секреция поради синдр.на Даун /например/, токсин медиирана диария.

Бременност: ФДА категория С; да се ползва с особено внимание по време на бременност, защото не е известно дали се екскретира чрез кърмата.

Дозировка: ПЕПТИЧНА ЯЗВЕНА БОЛЕСТ – 2.5/5 мг през 3-6 часа, но не повече от 20 мг дневно; приема се 30 минути преди хранене; педиатричната доза е 0.2 мг/кг/дневно разпределени в 4 равнодозови приема.

OXYBUTYNIN

Ditropan и генерика (обикновени табл.5 мг; ретарна форма съдържаща 5 или 10 мг оксибутинин; сироп 5 мг/мл)

Действие: спазмолитик с антимускаринов ефект, увеличва капацитета на пикочнитя мехур има и антиеметичен ефект. Елиминационният полу – живот е 2-3 часа за обикновените табл.и 12-13 часа за ретардната лекарствена форма; началото на ефекта настъпва след 30-60 минути, пиков ефект настъпва след 3 до 6 часа и продължава 6 до 10 часа; бионаличността е 6%; метаболизма е хепатален чрез CYP3A4 цитохромните системи до фармакологично активни метаболити; екскрецията е црез фецеса и урината.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при глаукома, миастения гравис, хеморагии, кардиваскуларна нестабилност, атония на пикочният мехур, токсичен мегаколон, гастроинтестинална обструкция, тахикардии поради сърдечна недостатъчност или тиреотоксикоза. Да се ползва с внимание при: хепато/ранални увреди, сърдечна недостатъчност, ХОББ, хиатална херния, рефлукс езофагит, митрална стеноза, мозъчна травма, спастична парализа, автономна невропатия, саливарна секреция поради синдр.на Даун /например/, токсин медиирана диария.

Бременност: ФДА категория В; да се ползва с особено внимание по време на лактация, защото не е известно дали не се екскретира чрез кърмата.

Дозировка: НЕСТАБИЛНОСТ НА ПИКОЧНИЯТ МЕХУР – ползват се предимно ретардните форми в доза 5 мг през 12 часа (първоначално), като дозата може да се увеличи след седмица до 2 пъти по 10 мг; при деца се ползва за лечение на нощно напикаване, когато има детрузорна хиперактивност: при деца под 5 годишна възраст се ползват 0.2 мг/кг/6-12 часа, при деца над тази възраст се ползват 5 мг през 12 часа (ползва се обикновената – неретардната – лекарствена форма).

PROPANTHELINE

Pro-Banthine (tables. 7.5 & 15 mg)

Действие: напълно блокира действието на ацетилхолин в постганглионарните парасимпатикомиметични мускаринергични места; оралната бионаличност е под 50% поради което се приема 30 минути преди хранене; началото на действието започва след 30 минути и продължава до 6 часа при прием на единична доза; метаболизира се в черния дроб и храносмилателната система; има бифазна елиминация; реналният клирънс е 11 л/час; ескретира се чрез урината (6 до 17%), жлъчката и други телесни течности.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при глаукома, миастения гравис, хеморагии, кардиваскуларна нестабилност, атония на пикочният мехур, токсичен мегаколон, гастроинтестинална обструкция, тахикардии поради сърдечна недостатъчност или тиреотоксикоза. Да се ползва с внимание при: хепато/ранални увреди, сърдечна недостатъчност, ХОББ, хиатална херния, рефлукс езофагит, митрална стеноза, мозъчна травма, спастична парализа, автономна невропатия, саливарна секреция поради синдр.на Даун /например/, токсин медиирана диария.

Бременност: ФДА категория С; не е известно дали се екскретира с кърмата.

Дозировка: ПЕПТИЧНА ЯЗВА – орално, 1-2 табл. През 6 до 8 часа. Да не се ползва при пациенти под 18 годишна възраст; да се приема 30 минути преди хранене. Педиатричната доза е 1-2 мг/кг/дневно, резпределена в 4 равнодозови приема, но безопасността на употреба при деца не е доказана.

SCOPOLAMINE

Генерика (табл.0.4 мг, амп.1 мг/мл)

Действие: антихолинергичен беладона алкалоид. Може да предотврати развитието на кинетози чрез блокаж в трансмисията на холинергични импулси от вертебралните ядра до по-високите центрове в ЦНС. Началото на действието настъпва след 30-60 минути при орално и 1-3 минути при парентерално /венозно/ приложение и продължава 4-6 часа; метаболизира се чернодробно; плазмен полу живот 9.5 часа; екскретира се предимно чрез урината (90% като метаболити)

Предупреждения и странични реакции: както при всички други представители на този калс лекарства.

Бременност: ФДА категория С, екскретира се чрез кърмата – да се ползва с особено внимание в париод на лактация.

Дозировка:  ЛЕЧЕНИЕ НА ГАДЕНЕ И ПОВРЪЩАНЕ вкл.следоператвно и свързано с анестезията – ½ ампула мускулно/венозно/през 6 до 8 часа /прилага се бавно венозно/. КИНЕТОЗИ – орално 1 табл.90 минути преди пътуването и 1 табл.в края на пътуването. При деца парентералната доза е 6 гами/кг/субкутанно, но не повече от 0.3 милиграма! Ефикасността и безопасността при деца по малки от 6 месеца, не е установена.

SOLIFENACIN

Vesicare (tables. 5 & 10 mg)

Действие: Мощен и пълен мускаринов блокер; орална бионаличност 90%; време за достигане на пикова плазмени нива 3-6 часа; свързване с плазмените протеини 98%; метаболизира се чрез цитохром Р450 изоензимните системи в черния дроб; елиминационен полу живот 45-66 часа; ескрецита се чрез урината (78%) и чрез фецеса (22%).

Предупреждения и противопоказания: както при всички други представители на този калс лекарства.

Бременност: ФДА категория С; да не се ползва по време на лактация или да не се кърми, ако се налага употребата на препарата.

Дозировка: ИНКОНТИНЕНЦИЯ – орално 5 мг веднъж дневно, не повече от 10 мг веднъж дневно; при хепатална/ренална недостатъчност – само 5 мг дневно. Не е педиатрично лекарство!

TIOTROPIUM

Spiriva (18 гами в 1 инхалация)

Действие: антимускаринов блокер с продължителен ефект на действие, често определян като антихолинергик. Инхибира М3 рецепторите в гладката мускулатура, което има за последствие развитие на бронходилатация; системна бионаличност след инхалаторно приложение 20%; начало на ефекта след 30 минути; пиков ефект след 1-4 часа; продължителност на ефекта от 1 инхалация – над 24 часа; свързване с плазмените протеини 72%; обем на разпределение 32 л/кг; чернодробен метаболизъм чрез цитохром Р450 изоензимните системи; плазмен полу живот след 1 инхалация около 4-5 дни; елиминира се чрез урината.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при положителна анамнеза за непоносимост към тиотропиум или ипратропиум, анамнеза за непоносимост към млечни протеини; при поява на реакции на свръхчувствителност приема на препарата се преустановява и те се лекуват както всички други реакции на лекарствена свръхчувствителност. Приложението на Спирива може да доведе (макар и много рядко) до поява на парадоксален бронхоспазъм, а също така и да влоши уринната ретенция (ако има налична такава). Ако се развие ангиоедем лечението му е задължително болнично, в доболнични условия се прилагат ниски дози от адреналин плюс антихистамин (парентерално) и урбазон в стардартна доза от 1 мг/кг/24 часа  (пак парентерално).

Бременност: ФДА не е определила категория за този продукт все още; не е известно и дали се екскретира чрез кърмата.

Дозировка: ХОББ – по 1 инхалация през 12 часа; КИСТИЧНА ФИБРОЗА – като допълнение към стандартната терапия – по 1 инхалация през 12 часа. При пациенти с креатининов клирънс под 50 мл/мин да се ползва с голямо внимание.

TOLTERODINE

Detrol (tables 1 & 2 mg; ER tables 2 & 4 mg)

Действие: специфично намаля контракциите на мускулатурата на пикочният мехур; орална бионаличност 77%; началото на ефекта настъпва 1 час след приложението на препарата, пиков ефект се наблюдава след 3-4 часа, а при свърхактивен пикочен мехур по късно (след 2-4 седмици на редовно приложение); хепатален метаболизъм чрез цитохром Р450 изоензимните системи, главно CYP2D6 до фармакологично неактивни метаболити; елиминационен полу живот 3 часа; ескретира се чрез урината в 77% и чрез фецеса в 17% от приетата доза.

Предупраждения и противопоказания: да не се ползва при уринна ретенция (аденом/карцином на простатата, както и при склероза на шийката на пикочният мехур). Има алергезиращ потенциал и действието му може да доведе до поява на ангиоедем, който изисква болнично лечение. Нищо друго специфично за препарата – важат основните противопоказания и предупреждения, както и при другите представители на този клас лекарства.

Бременност: ФДА категория С; да не се кърми ако се налага приложението на препарата.

Дозировка: УРИННА ИНКОНТИНЕНЦИЯ/СВРЪХАКТИВЕН ПИКОЧЕН МЕХУР – 2 пъти по 1 обикновена таблетка от по 2 мг или веднъж по 1 табл.с депо действие от 2 или 4 мг. При едновременното приемане на препарата със силни инхибитори на цитохром Р450 изоензимните системи се налага редуциране на дозата му наполовина, същата препоръка важи и при наличен креатининов клирънс под 30 мг/мин. Не се препоръчва за педиатрична употреба.

TROPICAMIDE

Генерика (офталм.сол 0.5 и 1%) 

Действие: блокира действието на ацетилхолин в сфинктерите на ириса. Пикова мидриаза се наблюдава20-40 минути след приложението на продукта, а циклоплегия след 25-30 минути.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при свръхчувствителност към препарата, както и при глаукома. Винамние се налага при употребата на препарата при хипотония, хипертиреоидизъм, захарен диабет и сърдечни оплаквания. Преди упортера ако има изкуствени лещи да се свалят. Може да доведе до увеличаване на вътреочното налягане.

Бременност: ФДА категория С; не е известно дали се елиминира чрез кърмата

Дозировка: ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА МИДРИАЗА – 1 до 2 капки във всяко око, като приложението се повтаря след 5 минути, а прегледа се извършва след 30 минути. ЗА ПРЕДИЗВИКВАНЕ НА ЦИКЛОПЛЕГИЯ – същата доза, но прегледа се извършва 15 до 20 минути след накапването.

TROSPIUM

Spasmex/Sanctura (RX tables 60 mg; tables.20 mg; amp 0.6 mg/ml; suppositories 0.75 & 1 mg)

Действие: оралната абсорбция е под 10%; плазмен полу живот 20 часа; свързване с плазмените протеини 50-85%; хепатален метаболизъм; ескретира се чрез фецеса (85%) и чрез урината (останалото количество).

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при уринна/гастрална ретенция, глаукома и при свръхчувствителност към препарата. Да се ползва с внимание при намален чревен мотилитет, предизвиква ЦНС антихолинергични ефекти вкл.може да доведе до поява на халюцинации, ако се ползва във високи дози; внимание се налага при увредена хепаторенална функция; може макар и много рядко да доведе до поява на ангиоедем.

Бременност: ФДА категория С; да се ползва с особено внимание по време на лактация.

Дозировка: СВРЪХАКТИВЕН ПИКОЧЕН МЕХУР – 20 мг 3 пъти дневно или 60 мг веднъж дневно, при креатининов клирънс под 20 мл дневната доза е 20 мг; Това не е педиатрично лекарствено средство.

Ганглиоблокери

MECAMYLAMINE

Inversine (tables. 2.5 & 5 mg)

Действие: Инхибира предаването на импулсите във вегетатавните ганглии; полу живот 24 часа; начало на действието 30-120 минути; продължителност на ефекта 6-12 часа; уринна екскреция.

Предупреждения и противопоказания: да не се ползва при свръхчувствителност, глаукома, коронарно артериално заболяване, скорошен ОМИ, пилорна стеноза и уремия. Да не се ползва едновременно с антибиотици/сулфонамиди. Внимание се налага при употребата на този препарати при: атеросклероза, обструкция на пикочният мехур, простатна хипертрофия и гастроинтестинална обструкция, както и едновременно с алкохол.

Бременност: ФДА категория С; преминава в кърмата, да се ползва с особено внимание при кърмещи жени.

Дозировка: АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – 2.5 до 5 мг веднъж или два пъти дневно; приема се след хранене. Да не се ползва при деца. Преустановяване приложението на този препарат трябва да се извършва постепенно.

TRIMETHAPHAN

Afronad (amp 50 mg/ml)

Действие: Ганглиоблакер и периферен дилататор; продължителност на действието 10 до 15 минути; пиков ефект 10-15 минути след приложението на препарата; елиминира се чрез урината.

Предупреждения и противопоказания: свръхчувствителност към препарата, да не се ползва когато хипотонията е нежелателна (анемия, хиповолемия, шок и анафилаксия). Винамние се налага при наличие на бронхиална астма, обструкция на пикочният мехур, глаукома, атеросклероза, скорошен ОМИ, простатна хипертрофия и хр.пиелонефрит; ренална недостатъчност.

Бременност: ФДА категория Д; да не се ползва в период на лактация.

Дозировка: венозно – 0.5 до 1 мг/минута, като дозата може да се увеличи постепенно до 6 мг/мин.