ГЛАВА ІІІ – Адренорецепторни антагонисти

 

Катехоламините играят важна роля в много физиологични и патофизиологични процеси, както бе описано в предходните статии (Адренорецепторни агонисти). Ето защо лекарствата, които блокират адренорецепторите имат мажен ефект и огромно клинично приложение. Тези ефекти варират драматично в зависимост от това дали се блокират алфа- или бета рецепторите. Блокадата на периферните допаминови рецептори засега не е от голяма клинична важност. За разлика от това блокадата на централно разположените допаминови рецептори е от голямо клинично значение при лечението на различни заболявания, което ще бъде описано подробно по нататък.

 

В тази статия ще се спрем на блокадата на алфа-1; алфа-2 и бета рецепторите разположени извън централната нервна система.

 

В клиничната практика неселективните  алфа  рецепторни антагонисти се ползват предимно за лечение на феохромоцитом (тумор, който секретира катехоламини), а алфа 1 – рецепторните антагонисти се ползва предимно за лечение на бенигнена простатна хипертрофия и есенциална хипертония. Бета блокерите се ползват при лечението на различни заболявания, които ще бъдат посочени подробно по долу, като есенциална хипертония, исхемична болест на сърцето, миокарден инфаркт, аритмии, ендокринни заболявания, глаукома и други.

 

Базисна фармакология на алфа блокерите

 

Механизъм на действие

 

Алфа блокерите се подразделят на реверзибелни и нереверзибилни блокери в зависимост от вида на свързването на препарата с алфа рецептора. Реверзибелните блокери се отделят (дисоциират) от алфа рецептора с течение на времето или тяхното действие може да бъде преодоляно чрез приложението на висока концентрация алфа стимулант (агонист). Иреверзибелните алфа блокери не се дисоциират от алфа рецепторите и тяхното действие не може да бъде преодоляно от приложението на алфа стимулант. Фентоламин и Празозин са примери за реверзибелно действащи алфа блокери. Реверзибелни алфа блокери са и Лабеталола (алфа и бета блокиращо лекарство), както и някои ергот алкалоиди. Феноксибензамин е пример за необратимо свързващ се с алфа рецепторите препарат (нереверзибелен алфа блокер).

 

Продължителността на действието на реверзибелните алфа блокери е правопропорционално на плазменият полу живот на блокера, а също така и от скоростта с която се дисоциира от алфа рецепторите. За разлика от реверзибелните алфа блокери, действието на нереверзибелните алфа блокери продължава дълго време след като съответният блокер е елиминиран от плазмата на пациента. Ефекта на нереверзибелните бета блокери се преодолява единствено кагато организма синтезира нови алфа рецептори.

 

Фармакологични ефекти

 

Кардиоваскуларни ефекти

 

Поради това, че артериолният и венозният тонус се детерминират от алфа рецепторите, които се намират в повишени концентрации в тези тъкани, приложението на алфа блокер намаля периферното васкуларно съпротивление/резистентност и намаля стойностите на кръвното налягане. Приложението на този клас препарати може да доведе до реверзиране ефекта на конвенционалните дози алфа агонисти. Приложението на алфа блокерите може да доведе до поява на ортостатична хипотония и рефлекс медиирана тахикардия, като трябва да се има предвид, че неселективните алфа блокери предизвикват значима тахикардия когато кръвното налягане спадне под нормалното за дадения пациент (което е строго индивидуален параметър). Ортостатичната хипотония се развива поради антагонизирането на симпатикусовата нервна система, която стимулира наличните алфа1 – рецептори в гладката мускулатура на кръвоносните съдове, а също така и поради венодилатацията която се индуцира от приложението на алфа блокери.

 

Други ефекти

 

Блокадата на алфа рецепторите в другите тъкани води до развитие на миоза (стесняване на зениците) и сухота в носа. Поради това, че в основата на пикочният мехур и в простатната жлеза има много налични алфа 1 адренорецептори, тяхната блокада води до намаление в съпротивлението което изпитва човек при уриниране, поради което тези препарати се ползват за лечението на уренна ретенция поради налична простатна хипертония. Отделните представители на този клас препарати имат допълнителни плайотропни ефекти, които ще бъдат отбелязани по долу. Приложението на алфа блокерите води до инхибиране на еякулацията при мъжете, което може да е и желан терапевтичен ефект, но приложени във високи дози този клас препарати могат да доведат до развитие на импотентност.

 

Класификация на алфа блокерите

 

І НЕСЕЛЕКТИВНИ АЛФА БЛОКЕРИ

 

·         Ергот алкалоиди – ерготамине, ерготоксине

 

·         Хидроксигенирани ергот алколоиди – дихидроерготамин; дихидроерготоксин

 

·         Имидазолини – Толазолин и Фентоламин

 

·         Смесени представители - Хлорпромазин

 

ІІ СЕЛЕКТИВНИ АЛФА БЛОКЕРИ

 

·         Алфа 1 селективни – Празозин, Теразозин, Доксазозин и Тамсулозин

 

·         Алфа 2 селективни - Йохимбин

 

Специфични представители на алфа блокерите

 

Phenoxybenzamine се свързва ковалентно с алфа рецепторите предизвиквайки иреверзибелна блокада с голяма продължителност (14-48 часа или повече). При някои пациенти е по селективен към алфа1 рецепторите, но по слабо от празозин. Лекарството също така инхибира обратното поемане на отделения норадрналин от адренергичните нервни терминали. Феноксибензамин блокира също така Н1, ацетилхолиновите и серотониновите рецептори също така добре както и алфа рецепторите, но фармакологичното действие на препарата е свързано предимно с антагонизма на алфа-рецепторите. Най-важният фрамакотерапевтичен ефект е атенуация на катехоламин индуцираната вазаконстрикция. Докато кръвното налягане не спада сигнификатнтно докато пациента е в легнало положение то спада сравнително рязко при изправяне на пациента (ортостатична хипотония) поради редуциране на симпатикусовия тонус и\или понижен плазмен обем на пациента. Сърдечното изтласкване се увеличава по рефлексен път или поради блокадата на пресинаптичните алфа2 рецептори в сърдечните симпатикусови нерви. Абсорбцията при орално приложение е сравнително слабо, бионаличността е също ниска и фармакокинетиката при орално приложение не е добре изучена. Началната дневна доза е 10 мг, като тя постепенно се увелича до постигане на желания терапевтичен ефект. Дозировки от по 100 мг дневно обикновено са достатъчни за постигане на адекватна ала блокада. Главната област на приложение на препарата е лечение на феохромоцитом. Най-честите странични реакции са тахикардиаята и ортостатичната хипотония; наблюдават се също така назална сухота и инхибиране на еякулацията. Поради това, че препарата преминава през кръвно-мозъчната бариера той също така предизвиква седатация, гадене\повръщане и повишена обща уморяемост.

 

Phentolamine е потентен компетитивен инхибитор на алфа1 и алфа2 рецепторите. Приложението на Фентоламин редуцира периферното съдово съпротивление чрез блокада на алфа1 и вероятно на алфа2 рецепторите във васкуларната мускулатура. Неговото кардиостимулиращо действие е поради антагонизъм на пресинаптичните алфа2 рецептори (което води до отделяне на норадреналин от симпатикусовите нерви, както и до симпатикусова активация по стимулацията на барорецепторните механизми. Блокиращият му ефект върху серотонивоните и Н1 и Н2 рецептори е сравнително слаба. Главният му фармакотерапавтичен ефект е предизвикване на сърдечна стимулация, което може да доведе до поява на екстремна тахикардия и миокардна исхемия. Фентоламин се ползва също за лечение на феохромицитома. В допълнение на това се ползва макар и рядко за предизвикване на локална мекотъканна анестезия, защото локалните вазоконстриктори често се употребяват едновременно с вазоностриктори. Оралните\венозни лекарствени форми на Фентоламин не са налични във всички страни по света.

 

Prazozin е пиперазин куазолин, ефективен за лечението на артериална хипертония.Той е високоефективен при блокадата на алфа1 рецепторите и има 1000 пъти по слабо блокираща активност към алфа2 рецепторите. Това обяснява относителната липса на тахикардия вследствие приложението на Празозин. Препарата релаксира едновременно артериалната и венозна гладка васкуларна мускулатура вкл.мускулатурата на простатната жлеза поради блокадата на алфа1 рецепторите. Празозин се метаболизира интензивно в черния дроб при хората, и поради това само 50% от оралната доза е бионалична след орална употреба. Плазмения поли живот на Празозин е нормално около 3 часа след орална употреба.

 

Terazozin е друг реверзибелен алфа1 селективен антагонист, който е ефективен при хипертония; той е одобрен също за лечение на мъже с уринарни симптоми породени от налична бенигнена простатна хипетрофия. Теразозин има голяма бионаличност, но се метабилизира интензивно в черния дроб, като малко количество се елиминира в непроменен вид чрез урината. Полу-живота на Теразозин е 9-14 часа.

 

Doxazozin е ефикасен за лечение на артериална хипертония и бенигнена простатна хипертрофия. Различава се от Теразозин и Празозин с по дългия си плазмен полу живот от около 22 часа. Има средно изразена бионаличност и интензивен метаболизъм; само малки количества се елиминират в непроменен вид чрез урената\фецеса. Доксазозин има активни метаболити при все, че техния принос за основното лекарствено действие е слабо.

 

Tramsulozin е компатитивен алфа-1 рецепторен антагонист, който се различава от повечето алфа рецепторни блокери. Притежава висока бионаличност и плазмен полу живот около 9 - 15 часа. Метаболизира се интензивно в черния дроб. Препаратът има по висока селективност към алфа1а и алфа1д рецепторите, отколкото към алфа1б субтипа. Трамсулозин има по висока потентност за инхибиране на контракциите в простатната гладка мускулатура в сравнение с другите алфа блокери. Лекарството е ефикасно за лечение на бенигнена простатна хипертрофия, което подсказва че алфа1а субтипа на алфа рецепторите участват предоминантно в контракцията на простатната гладка мускулатура. За разлика от другите алфа блокери Тамсулодин намаля в по малка степен от тях кръвното налягане на пациентите. При все това се налага особено внимание когато се използват алфа блокери на фона на редуциран симпатикусов тонус. Ако на пациент приемащ този препарат се налага извършване на операция по повод на катаркта те са с повишен риск от развитието на ФЛОПИ ИРИС СИНДРОМ характеризиращ се и с пролапс на ириса, което увеличава риска от офталмохирургията, като инцидента настъпва към 14-ят ден след операцията.

 

Alfuzosin е алфа1 рецепторен антагонист, който е одобрен за лечение на бенигнена простатна хипертрофия, чиято бионаличност е около 60%, а плазмен полу живот около 5-6 часа; може да пролонгира QT интервала при някои пациенти (повишен риск от развитие на синкоп).

 

Silodosin също блокира предоминантно алфа-1а рецепторите и се ползва за лечение на бенигнена простатна хипертрофия.

 

Indoramin е друг селективен алфа-1 рецепторен антагонист, който така е и ефикасен антихипертензивен препарат.

 

Urapidil е алфа-1 рецепторен антагонист със слаб афанитет към алфа2 рецепторите и 5-Н1а рецепторите, притежава и слаба бета1 рецепторна агонистична активност, ползва се ката антихипертензивен препарат, така и за лечение на бенигнена простатна хиперплазия.

 

Labetalol притежава както алфа така и бета блокираща активност.

 

Невролептичните препарати като Chlorpromazine\Haloperidol са мощни допаминови антагонисти, но притежава и алфа рецепторна активност. Това спомага вероятно за проява на техните странични реакции, особено хипотонията. Подобно на тях антидепресанта Trazodone има капацитета да блокира алфа1 рецепторите. Ергот алаколидитие Ergotamine\Dihydroergotamine предизвикват реверзибелна алфа блокада.

 

Yochimbine е алфа2 селективен антагонист, който се ползва понякога за лечение на ортостатична хипотония поради това, че промотира отделянето на норадреналин поради блокадата на алфа2 рецепторите в ЦНС и периферията. Увеличава симпатикусовата активация на ЦНС и нивата на норадреналин в периферията. Мястото му вече в лечението на еректилната дисфункция е изместено от наличието на по съвременни лекарства като фосфодиестераза 5 инхибиторите. Приложението на Йохимбин увеличава драстично кръвното налягане при пациенти, които приемат блокери на норадреналиновия транспорт.

 

Клинична фармакология на алфа блокерите

 

Феохромоцитома

 

Феохромоцитома е тумор на адреналната медула или симпатикусовите ганглии. Тумора секретира катехоламини особено адреналин и норадреналин. Диагнозата ФЕОХРОМОЦИТОМ се доказва чрез установяване на високи нива на плазмените или уринните катехоламини, метанефрин и норметанефрин. След като се направи биохимичната диагноза следва процедура по установяване на туморната локализация чрез компютърна томография или ЯМР.

 

Отделянето на съхранените катехоламини от феохромоцитома се наблюдава в отговор на стрес, физическо\емоционално напрежение, травма или спонтанно.

 

Клиничната проява е пароксизмална малигнена хипертонична криза с главоболие, палпитации и повишено изпотяване.

 

Препарат от първа линия е ползването на Нитропрусид, който е предпочитан поради възможността за титриране на ефекта и краткият си полу живот.

 

Алфа рецепторните антагонисти са удачен избор за предоперативно лечение на пациентите с феохромоцитом.

 

Към бета блокада не се пристъпва преди да се постигне адекватна алфа блокада, защото бета блокадата теоретично може да предизвика повишение на кръвното налягане поради развитие на вазоконстрикция !!!

 

Феохромоцитома понякога се лекува чрез приложение на Metyrozine (алфа-метилтирозин), който препарат е компетитивен инхибитор на тирозин хирдоксилазата ензим заангажиран в синтезата на допамин, норадреналин и адреналин. Метирозин е особено полезен при пациенти с неоперабилен или метастатичен феохромоцитом. Поради това, че преминава в ЦНС, Метирозин може да предизвика поява на екстрапирамидна симптоматика поради редуцирани нива на допамин в нея.

 

Хипертензивна спешност

 

Ползва се предимно Лабеталол. Теоратично алфа блокерите са особоне полезни когато има повишени концентрации на афла агонисти в кръвта като напр.при феохромоцитом, свърхдозировка на симпатикомиметици или преустановяване употребата на Клонидин.

 

Хронична хипертония

 

Членовете на Празонин фамилната група (алфа1 блокери) са полезни при лечението на лека до умерена хипертония, особено пи мъже с аденом на простатната жлеза. По принцип са добре поносими в повечето случаи, но не се препоръчват като препарати от първа линия или като монотерапия, защото вече разполагаме с други препарати, които ефективно противодействат на развитието на сърдечната недостатъчност. Главният им страничен ефект е ортостатичната хипотония, особено при приложение на първите дози от препаратите, поради което употребата им трябва да става в постепенно увеличаващи се дози. Неселективните алфа блокери не се ползват за лечение на системна хипертония. Употребата на Празозин и подобни може да бъде придружена от поява на световъртеж. В хода на употребата на Празозин и подобни препарати се наблюдава известно увеличение на HDL холестерола.

 

Периферно васкуларно заболяване

 

Алфа блокерите не са от полза за увеличаване на периферно васкуларно оклузивно заболяване. Много рядко пациенти със синдром на Рейно и други състояния придружени от реверзибелен вазоспазъм на периферната циркулация имат полза от приложението на Празозин и Феноксибензамин, при все че блокерите на Са канали са по предпочитани при тези състояния.

 

Уринарна обструкция

 

Бенигнената простатна хиперплазия е често срещана патология при възрастните пациенти. Хирургичната интервенция се отхвърля от повечето пациенти и идва ред на фармакотерапията. Механизма по който действат алфааа   бокерите е подтискане на мускулните контракции в простата и базата на пикочният мехур.

 

Празозин, Доксазозин и Теразозин са ефективни при пациенти с бенигнена хиперплазия на простатната жлеза, особено ако пациентът страда и от артериална хипертония.

 

Еректилна дисфункция

 

Комбинацията от Фентоламин с неспецифичнитя мускулен релаксант Папаверин, когато е инжектиран директно в пениса може да доведе до поява на ерекция при мъже със сексуална дисфункция. Дълготрайната употреба обаче може да доведе до поява на фиброза на пениса, а систимната абсорбция може да доведе до поява на ортостатична хипотония; приепизма е друга честа реакция и може да се наложи за овладяването му приложение на алфа-агонист като Фениефрин (Ефортил).

 

Приложение на алфа2 блокерите

 

Те се ползват предимно за лечение на еректилна дисфункция.

 

Поради факта, че активирането на алфа2 рецепторите предизвиква инхибиране на инсулиновата секреция, понастоящем се разработват високоселективни алфа-2 блокери, които да се ползват при лечението на захарен диабет тип ІІ, както и за лечението на депресивни епизоди.

 

Базисна фармакология на бета рецепторните блокери

 

Бета рецепторните блокери имат общото свойство да антагонизират ефектите на катехоламините, които те упражняват върху бета рецепторите.

 

Бета рецепторния блокер окупира бета рецептора и компетитивно ограничава количеството бета агонисти, които може да се свържи с рецептора. Повечето бета блокери, които са в клинична употреба са чисти бета антагонисти, поради което свързването на л-вото с бета рецептора не води до активацията му. Обаче някои представители са частични агонисти също така и свързването им с бета рецептора предизвиква частичното му активиране, при все че то е изразено в по малка степен отколкото след приложението на бета миметици като изопротеренол например. Действието на частичните агонисти е двойствено: в присъствие на високи концентрации от катехоламини те действат като бета блокери, а при липсата на катехоламини действат като леки бета миметици.

 

Бета блокерите се различават и по техния афинитет към бета1 и бета2 рецепторите, както е показано на долната таблица:

 

Представител

 

Селективност

 

Частична агонистична активност

 

Локално анестезиращо действие

 

Липидна разтворимост

 

Елиминационен полу живот (часа)

 

Бионаличност

 

Acebutolol

 

B1

 

Да

 

Да

 

Ниска

 

3-4

 

50%

 

Atenolol

 

B1

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

6-9

 

40%

 

Betaxolol

 

B1

 

Не

 

Лека

 

Ниска

 

14-22

 

90%

 

Bisoprolol

 

B1

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

9-12

 

80%

 

Carteolol

 

Няма

 

Да

 

Не

 

Ниска

 

6

 

85%

 

Carvedilol

 

Няма\алфа блокер също така

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

4-5

 

70%

 

Celiprolol

 

В1

 

Да

 

Не

 

Ниска

 

4-5

 

70%

 

Esmolol

 

B1

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

10 минути

 

0%

 

Labetalol

 

Няма\алфа блокер също така

 

Да

 

Да

 

Ниска

 

5

 

30%

 

Metoprolol

 

B1

 

Не

 

Да

 

Средна

 

3-4

 

50%

 

Nadolol

 

Няма

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

14-24

 

33%

 

Nebivolol

 

B1

 

В2 агонист

 

Не

 

Ниска

 

11-30

 

12-96%

 

Penbutolol

 

Няма

 

Да

 

Няма

 

Висока

 

5

 

Над 90%

 

Pindolol

 

Няма

 

Да

 

Да

 

Средна

 

3-4 часа

 

90%

 

Propranolol

 

Няма

 

Не

 

Да

 

Висока

 

3-6 часа

 

30% бионаличността е доза зависима

 

Sotalol

 

Няма

 

Не

 

Не

 

Ниска

 

12 часа

 

90%

 

Timolol

 

Няма

 

Не

 

Не

 

Средна

 

4-5 часа

 

50%

 

Както е видно някои представители имат по висок ефинитет към В1 отколкото към В2 рецепторите, което има важно клинично значение. Селективността към В1 рецепторите е доза зависим феномен. Другите важни разлики е наличието на локално анестезираща активност и техните фармакокинетични характеристики.

 

Химично повечето бета блокери по техния състав са сходни с бета агониста Изопротеренол.

 

Фармакокинетика на бета блокерите

 

Абсорбция

 

Повечето бета блокери се абсорбират след орално приложение; пикови плазмени концентрации се наблюдават 1-3 часа след приема им. Има разработени лекарствени форми на Метопролол и Пропранолол със забавено освобождаване на активната съставка.

 

Бионаличност

 

Пропранолол подлежи на интензивен first-pass метаболизъм и поради това неговата бионаличност е ниска. Бионаличността на отделните представители е посочена по горе.

 

Разпространение и клирънс

 

Бета блокерите имат голям обем на резпределение и се дистрибутират бързо. Пропранолол\Пенбутолол са липофилни и бързо преминават през кръвно мозъчната бариера. Повечето бета блокери имат плазмен полу живот между 3 и 10 часа, основното изключение от това правило е Есмоло, който се хидролизира бързо и има полуживот около 10 минути. Пропранолол\Метопролол се метаболизират интензивно в черния дроб, само малко количество от тях се елиминира чрез урината в непроменен вид. При бавните метаболизатори се наблюдават 3 пъти по високи плазмени нива на Метопролол\Пропранолол, отколкото при нормалните метаболизатори. Атенолол, Целипролол и Пиндолол се метаболизират в по малка степен. Надолол се елиминира в непромен вид чрез урината и има най-продължителен плазмен полу живот, който се пролонгира допълнително при наличие на ХБН.

 

Фармакодинамиката на бета блокерите

 

Повечето ефекти на този клас препарати са дължат на тяхната бета блокираща активност, обаче част от действията им може да се дължат на други техни същности като напр.локалната им анестизираща активност и\или частичната им бета агонистична активност.

 

Ефект върху кардиоваскуларната система

 

Бета блокерите се ползват често като антихипертензивни препарати. Антихипертензивният им ефект е недобре изучен, но включва супресията на рениновото отделяне, както и техни въздействия върху централната нервна система. Счита се от някои автори, че тези препарати нямат антихипертензивен ефект при пациентите с нормално кръвно налягане, но това не се приема от всички.

 

Бета рецепторните блокери се ползват широко и при пациентите страдащи от исхемична болест на сърцето, както и при пациентите със сърдечна недостатъчност. Техния негативен инотропен и хронотропен ефект стои в основата на това им тяхно благоприятно действие. Забавянето на АV проводното време води до пролонгиране на PR интервала и е следствие от блокадата на бета рецепторите в АV възела. Във васкуларната система бета блокадата противодейства на В2 медиираната вазодилатация. Това може да доведе до поява повишено периферно съдово съпротивление, но това се наблюдава само при еднократно приложение на този клас препарати, при хроничното им приложение периферното съдово съпротивление спада.

 

Неселективните бета блокери подтискат отделянето на ренин вследствие стимулацията на симпатикусовата нервна система.

 

Ефект върху респираторната система

 

Блокадата на В2 рецепторите в бронхиалната гладка мускулатура може да доведе до повишаване на въздушното съпротивление в бронхиалната система, особено при пациенти страдащи от бронхиална астма. Приложението на В1 рецепторните блокери като Метопролол и Атенолол предизвикват поява на този страничен ефект на този клас препарати в по малка степен. Обаче понастоящем няма разработен 100%-нтов В1 блокер, всички представители имат и известна В2 блокираща активност, следователно този клас препарати не трябва да се ползват при пациенти с бронхиална астма. За разлика от това пациентите с ХОББ толерират добре приема на бета блокери.

 

Ефект върху очите

 

Приложението на бета блокери редуцира интраокуларното налягане особено при пациенти с глаукома, чрез намаляне производството на вътреочна течност.

 

Метаболитни и ендокринни ефекти на бета блокерите

 

Приложението на неселективните бета блокери инхибира индуцираната от симпатикусовата нервна система липолиза.

 

Ефектът върху въглехидратния метаболизъм е по малко изяснен, ясно е че гликогенолизата в черния дроб се инхибира частично след В2 блокада. Глюкагон е първичният хормон, който противодейства на хипогликемията, но трябва да се ползва внимателно при инсулин зависимите пациенти. Приложението на В1 блокери пролонгира възстановяването след хипогликемия, използването на предимно В2 блокери е по удачно при пациенти страдащи от ЗД тип ІІ, при които няма хипогликемични епизоди.

 

ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ГЛУКАГОН РЕВЕРЗИРА НАПЪЛНО БЕТА БЛОКАДАТА, ЕТО ЗАЩО ТОЗИ ХОРМОН СЕ СЧИТА КАТО АНТИДОТ НА БЕТА БЛОКЕРИТЕ

 

Хроничната употреба на бета блокери се свързва с повишение на плазмените нива на VLDL и намалени концентрации на HDL холестерол. И двете изменения са нежелани при пациенти с кардиоваскуларно заболяване. Нивата на лошия холестерол (LDL) не се променят, но това не се отразява благоприятно на горната преценка. Тези промени се индуцират независимо от вида селективност на бета блокерите, но се наблюдават по рядко при представителите, които имат вътрешна симпатокимиметична активност (частични агонисти). Механизма по който настъпват тези промени не е известен все още, но се предполага че сензитивността към действието на исулина стои в основата и на този феномен.

 

Ефекти в организма несвързани с бета блокадата

 

Частичната бета агонистична активност бе характерна за първите синтезирани представители на този клас препарати. Тази активност е от полза за преципитиране на някои странични ефекти на този клас препарати като брадикардия и екзацербация на бронхиалната астма. Препаратите, които имат вътрешна симпатикомиметична активност не трябва да се ползват обаче за проилактика на кардиоваскуларните изменения при пациенти прекарали остър миокарден инфаркт.

 

Локалната анестезираща активност известна още като МЕМБРАНО СТАБИЛИЗИРАЩ ЕФЕКТ е важна същност на част от бета блокерите. Този ефект се развива поради блокада на натриевите канали и се наблюдава предимно в опитни условия при изолирани неврони, кардиомиоцити и клетки на скелетната мускулатура. На практика обаче приема на препарати с такава фармакокинетична същтност не може да генерира бионаличност, която да предизвика този ефект в организма на човека. Соталол е антиаритмик клас ІІІ, който блокира и калиевите канали в проводната система на сърцето.

 

Специфични представители на бета блокерите

 

Propranolol е протитип на бета блокерите, чиято бионаличност е доза зависима. Налична е лекарствена форма със забавено освобождаване на активната съставка. Пропранолол почти не повлиява алфа и мускуриновите рецептори, но може да блокира някои видове серотонинови рецептори в мозъка, но клиничното значение на този факт все още не е известно. Няма частична агонистична активност.

 

Metoprolol\Atenolol и някои други предствители са бета1 селективни бета блокери. Тези препарати могат да се ползват сравнително сигурно при пациенти с положителна анамнеза за налична бронхиална астма. При все това ако астматик е преживял остър миокарден инфаркт тези препарати биха могли да се ползват в тези случаи. Бета1 селективните препарати се предпочатитат при пациенти страдащи от захарен диабет или периферно васкуларно заболяване, когато е необходимо извършване на бета блокада.

 

Nebivolol е засега най-високо селективния бета блокер, при все че неговите метаболити нямат такава висока специфичност. Приложението на Небиволол предизвиква задоволителна степен на вазодилатация, което се обяснява с въздействието му върху образуването на азотен окис в еднотела на кръвоносните съдове.

 

Nadolol притежава дълъг полу живот, а спектъра му на действие и сходен с този на Тимолол.

 

Timolol е неселективен бета блокер, който не притежава локална анестизираща активност.

 

Levobunolol (неселективен) и Betaxolol (бета1 селективен) се ползват в офталмологията за лечение на глаукома, като последното лекарство по често води до поява на бронхоспазъм от неселективния представител. Carteolol е неселективен бета рецепторен антагонист.

 

Pindolol, Acebutolol, Carteolol, Bopindolol, Oxprenolol, Celiprolol и Penbutolol притежават частична бета агонистична активност. Те са ефективни при в областта на кардиологията (хипертония и исхемична болест на сърцето), защото по рядко предзивикват брадикардия и абнормалии в плазмените липиди. Пиндолол потенциира действието на антидепресантите, поради повлияване на серотониновото предаване на неврвните импулси. Ацебутолол е също така частичен бета1 селективен антагонист.

 

Labetalol е реверзибелен адренорецепторен антагонист, който представлява рацемична микстура от два изомера (молекулата на препарата има два центъра на асиметрия). SR изомера е мошен алфа блокер (предимно с афинитет към алфа-1 рецепторите), а SS изомера е мощен бета блокер. Алфа блокиращата активност на препарата е по – слаба от тази на Фентоламин, а бета блокиращата му активност по слаба от тази на Пропранолол. Предизвикваната от приложението на препарата хипотония обикновено се придружава от несигнификантна хипотония.

 

Carvedilol, Medroxalol и Bucindolol са неселективни бета блокери, които притежават обаче и някаква алфа блокираща активност. Карведилол антагонизира действието на катехоламините предимно върху бета рецепторите, отколкото върху алфа-1 рецепторите; има плазмен полу-живот от около 6-8 часа; метаболизира се интензивно в черния дроб до два изомера чрез цитохромните изоенизмин системи, поради което могат да се наблюдават лекарствени взаимодействия ако се употребява едновременно с други препарати, които се метаболизират по същия чернодробен път, особено внимание се налага при едновременната употреба на Карведилол и Хинидин. Карведилол притежава също така способността да свързва свободните радикали, както и да инхибира лидин индуцираната гладкомускулна митогенеза, като това му действие не е свързано с наличната алфа блокада. Тези му ефекти са от особена полза при лечението на конгестивната сърдечна недостатъчност.

 

 Esmolol е ултра кратко действащ бета-1 блокер, в неговата структура има естерни връзки, които бързо се разграждат от еритроцитните естерази, които го метаболизират до производни, които имат много нисък афинитет към бета рецепторите; ето защо плазмения полу – живот на Есмолол е около 10 минути. При използване обаче на есмололова инфузия бързо се достигат равновесни концентрации в ораганизма, но благоприятният терапевтичен ефект бързо изчерза след края на инфузията. Приложението на Есмолол е най-безопасно в сравнение с другите бета блокери при критично болни сърдечни пациенти. Ползва се за терминиране на суправентрикуларни аритмии, при пациенти с остър миокарден ифаркт и при аритмии асоциирани с тиреотоксикоза.

 

Butoxamin е селективен бета-2 рецепторен антагонист, който е в процес на клинични изпитания.

 

Клинична фармакология на бета рецепторните блокери

 

Артериална хипертония

 

Бета рецепторните блокери са лекарства с добре установен антихипертензивен ефект, чиито прием се толерира добре от пациентите. Известна част от младите хипертоници, които приемат бета блокери обаче се оплакват от появата на еректилна дисфункция, поради което приложението на този клас препарати при млади мъже страдащи от артериална хипертония трябва да се прецизира внимателно. При все, че могат да се ползват и като монотерапия, все по често бета блокерите се ползват едновременно с диуретици и\или вазодилататори. Поради краткия полуживот на повечето представители този клас препарати се ползват предимно веднъж или два пъти дневно. Има съобщения, че този клас препарати са по слаба ефективни при възрастни пациенти и при пациенти от негроидната раса. Терапията с този клас препарати трябва да бъде строго индивидуализирана и да започва с ниски, постепенно увеличаващи се дози до постигане на желания терапевтичен отговор. Преустановяването на приложението на бета блокерите също трябва да става постепенно в продължение на 5-7 дни или повече.

 

Исхемична болест на сърцето

 

Приложението на бета блокери намаля честотата на ангиналните атаки и подобрява физическия капацитет при повечето пациенти страдащи от ангина пекторис. Тези действия са производни на бета блокадата в организма респ.намаляне работата на сърцето и намаляне кислородните нужди на миокарда. Многобройни изследвания са доказали, че употребата на Тимолол, Метопролол и Пропранолол при пациенти, които са преживели остър меокарден инфаркт увеличава продължителността на живота им. Понастоящем няма такива данни за другите представители на този клас препарати. Поради това, че намалят вероятността от настъпване на кардиогенен шок при пациентите страдащи от остър миокарден инфаркт всички представители (с предпочитание към парентералните лекарствени форми) са показани в острата фаза на миокардния инфаркт. Противопоказанията са: брадикардия, хипотония, сигнификантна левостранна сърдечна недостатътчност, развил се кардиогенен шок, високостепенен АV блок и наличие на тежкостепенно бронхообструктивно заболяване.

 

Сърдечна недостатъчност

 

Клиничните изследвания са показали, че най-малко трима представители на този клас препарати са от голяма клинична полза при наличието на сърдечна недостатъчност: Метопролол, Карведилол и Бизопролол – редуцира се морталитета от наличната сърдечна слабост. Първоначално е възможно лека влошаване на левокамерното изтластване респ.на клиниката на патологията, но постепенно това се преодолява и ползите от приложението им са несъмнени. Точният механизъм по който се осъществява този благоприятен ефект все още не е изяснен, но тук имат значение както намаляне на кислородните нужди на миокарда, така и забавянето на миокардното ремоделиране.

 

Други кардиоваскуларни заболявания

 

Бета блокерите увеличават ударния обем при някои пациенти страдащи от обструктивна кардиомиопатия. Това се дължи на забавянето на вентрикуларното пъленене, така и на намалението на периферното васкуларно съпротивление.

 

Приложението на бета блокери е от несъмнена полза при лечението на аневризма на аортата, независимо от това дали ще е торакална или абдоминална, защото се намаля систолното налягане върху аортата.

 

Приложението на бета блокери е от полза при високоселектирани пациенти, които са в опасност от развитие на кардиоваскуларни компликации поради претърпяна некардиоваскуларна хирургична намеса.

 

Глаукома

 

При системната употреба на бета блокерите по повод на други индикации е било установено, че едновременно с настъпването на другите ефекти на този клас препарати спада и вътреочното налягане на пациента, ако има развита глаукома. Това е дало основание за разработването на бета блокери за офталмобогични цели. Локалното приложение на бета блокерите намаля образуването на очен хумор от цилиарното тяло, като това се обяснява с инхибиране образуването на цАМФ. Най-удачен за целите на офталмологията са се оказали бета блокерите, които не притежават анестетична активност като Тимолол. При все, че се ползват за целите на офталмологията в ниски дози локелното приложение на 1 мг Тимолол генерира плазмена бионаличност като при оралното приложение на 10-60 мг Тимолол, което обаснява настъпването на сериозните кардиоваскуларни странични реакции вследствие приложението на Тимолол при предразположени към това пациенти. Най-важното, което трябва да се запомни, е че същото се отнася и за лекарствените взаимодействия на този клас препарати като напр.трябва да се избягва едновременното приложение на Верапамил и с офталмологичен бета блокер, защото може да се развие пълен АV блок!!! 

 

Бетаксолол, Картеолол, Левобунолол и Метипранолол са също одобрени за лечение на глаукома. Бетаксолол има потенциалното предимство пред другите офталвологични бета блокери, защото е бета-1 селективен препарат, препарата може да влоши пулмоналните оплаквания при някои пациенти.

 

Хипертиреоидизъм

 

Екцесевния излишък на катехоламини е важна патофизиологична особеност на хипертиреоидизма, особено уязвимо е сърцето (тиреотиксично сърце). Ето защо приложението на бета блокери е много удачно при това заболяване. Всички представители на този клас препарати имат и свойството да блокират периферната конверсия на тироксин до трийодтиронин, но се различават по силата с която се извършва и тази блокада. Най-силно изразено е това плейотропно действие при Пропранолол, ето защо той се ползва за лечение на тиреотоксични кризи (тежкостепенен хипертиреоидизъм), но при тази индикация трябва да се ползва с особено внимание, защото контрола върху суправентрикуларната тахикардия при тиреотиксични пациенти често приципитира сърдечна недостатъчност, ако се ползва бета блокер.

 

Неврологични заболявания

 

Пропранолол се ползва все още повсеместно в лечебния план за овладяване на мигренозното главоболие. Други бета блокери одобрени за същата индикация са Метопролол, Тимолол, Надолол и Атенолол. Механизма по който спомагат за овлавядане на мигрената все още не е известен. Повишената активност на симпатикуса можа да доведе до развитие та тремор, ето защо не е изненадващо ползването на бета блокери за овладяване на есенциалния тремор. Някои соматични манифестации на повишеното общо безпокойство се овладяват от приложението на ниски дози бета блокери, особено на Пропранолол – това е т.нар.профилактична бета блокада. Пропранолол се ползва ефективно в лечебния план на лечението на алкохолната болест, но трябва да се има предвид, че приложението на бета блокери може да маскира клиничната картина на хипогликемията.

 

Смесени индикации

 

Приложението на бета блокери намаля порталната хипертония при циротици. Има доказателства, че приложението на Пропранолол или Надолол отлага във времето появата на първия епизод от варикозно езофагиално кървене. Комбинацията от Надолол плюс Изосорбид мононитрат е по ефективна от склеротерапията за предотвратяване на рекървенето при циротици. Независимо от това, че езофагиалните варици ще бъдат евент.лигирани разумно е да се приложи и бета блокада.

 

Клинична токсичност на бета рецепторните антагонисти

 

Пропранолол има много странични реакции, но повечето от тях са минорни. Брадикардията е най-честия страничен ефект на повечето бета блокери. Понякога пациентите приемащи бета блокери имат чувство за студ, както през зимния сезон. ЦНС страничните реакции включват: седатация, видидни сънища и рядко депресия (последната странична реакция налага преустановяване приема на бета блокера). Приема на бета блокери с ниска липидна разтворимост е свързано с поява на по редки странични реакции от страна на ЦНС в сравнение с представителите с висока липидна разтворимост.

 

Главните странични ефекти на този клас препарати са свързани с наличната бета блокада. Бета-2 рецепторната блокада се свързва с екзацербацята на бронхоспазъма\бронхобструкцията. Така например тривиалната бронхиална астма може да се превърне в тежкостепенна след приложение на бета блокери (предимно неселективни). Бета-1 блокерите по принцип са по добре поносими от пациентите страдащи от бронхообструктивно\периферно васкуларно заболяване, но при все това се налага внимание при употребата на тези препарати при пациенти страдащи от тази патология.

 

Бета рецепторната блокада депресира миокардния контрактилитет и възбудимост. При пациентите с абнормална миокардна функция сърдечното изтласкване зависи от тонуса на симпатикуса, поради което приложението на бета блокери при пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност ще доведе до влошаване на състоянието. След овладяване на декомпенсираната сърдечна недостатъчност може да се ползват безопасно бета блокери в режим НИСКО и БАВНО т.н.в постепенно увеличаващи се дози, като това ще доведе до увеличаване продължителността на живота на пациента. Всички животозастрашаващи ефекти на бета блокерите могат да бъда преодолени чрез приложение на Изопротеренол или Глюкагон (последния стимулира сърдечния контрактилитет черз активацията на глюкагоновите сърдечни рецептори, които не се окупират от бета блокерите). Дори ниска доза от бета блокер напр.10 мг Пропранолол може да провокира появата на сърдечна недостатъчност при предразположени към това пациенти. Бета блокерите могат да взаимодействат с Са антагонисти (Верапамил) и това да доведе до поява на тежкостепенна хипотония, брадикардия, сърдечна недостатъчност и пълен АV блок. Тези странични ефекти могат да се наблюдват дори при офталмологичното приложение на бета блокерите.

 

Пациентите с исхемична болест на сърцето и\или реноваскуларна хипертония са с повишен риск от ребаунд развитие на клиничната патология ако бета блокадата се прекъсне рязко. По принцип преустановяване терапията с този клас препарати трябва да става постепенно в продължение на няколко дни (1-2 седмици е оптималния период).

 

При пациентите страдащи от захарен диабет тип (независимо дали е тип І или тип ІІ) приложението на бета блокери може да маскира клиначната картина на хипогликемията и това да се окаже фатално за пациента. Това е по слабо изразено при пациентите, които приемат бета-1 селективни препарати.

 

ЛЕКАРСТВЕНИ МОНОГРАФИИ

 

Алфа блокери

 

PHENOXYBEZAMINE

 

Dibenzylline (капсули 10 мг)

 

Действие: антихипертензивен неселективен алфа блокер с плазмен полу живот 24 часа, началото на действието настъпва 3-6 часа след приема на препарата, а продължителността е няколко дни, оралната бионаличност е 20-30%, интензивно се матаболизира в черния дроб до N-феноксиизопропил-бензиламин, екскретира се чрез урината и фецеса. Препаратът ефективно блокира алфа рецепторите в постганглионарните синапси в гладката мускулатура и екзокринните жлези.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С, не е известно дали се екскретира чрез кърмата, по време на лактация приема на този препарат трябва да се преустанови или да не се кърми.

 

Предупреждения, противопоказания и странични реакции: да не се ползва при установена свърхчувствителност към препарата, а също така при всички състояния при които кръвното налягане може да спадне рязко и неочаквано (т.е.при склонност към ортостатична хипотония). Внимание се налага при наличие на церебрална атеросклероза, сърдечна недостатъчност, респираторни инфекции и ренални увреди, при едновременната му употреба с алфа\бета стимулатори (може да е появи хипертония\тахикардия), вероятно притежава карциногенен потенциал (!), може да се наблюдава ортостатична хипотония след прием на първата доза от препарата, което се неутрализира чрез приема на по малка първа доза вечерно време точно преди лягане, като след това дозировката се увеличава постепенно. Най-честите странични реакции са: ортостатична хипотония, тахикардия, световъртеж, сънливост, повишена обща уморяемост, седатация, сухота в устата, гадене\повръщане, подтискане на еякулацията.

 

Дозировка: ФЕОХРОМОЦИТОМ – 10 мг вечерно време преди лягане, дозата се увеличава постепенно с по 10 мг до постигане на желания терапевтичен ефект, най-често това става с приложение на дози от 20-40 мг\8-12 часа, а понякога и на по високи дози. Педиатричната доза е 0.25-1 мг\кг\дневно, дозата може да се увеличава постепенно, но не повече от обща доза от 10 мг\дневно.

 

PHENTOLAMINE

 

Генерика, Regitine, OraVerse (флакони 5 мг )

 

Действие: упражнява позитивен хроно- и инотропен ефект върху сърдечния мускул. Блокира алфа-адренергичните рецептори и антагонизира циркулиращия епинефрин и норепинефрин, което редуцира хипертонията индуцирана от алфа ефектите на ендогенните катехоламини; плазмен полу живот при венозно приложение около 20 минути, а продължителността на ефекта при същия път на администрация е 15-30 минути, а при мускулно приложение 30-45 минути; хепатален метаболизъм; уринна екскреция (13% като неметаболизирано лекарство); началото на действието при венозно приложение е мигновено, а при мускулно след 15-20 минути; пиков ефект настъпва след 10-20 минути.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С, не е известно дали се екскретира чрез кърмата, употребата на препарата в период на лактация не се препоръчва.

 

Предупреждения, странични реакции и противопоказания: да не се ползва при свръхчувствителност към препарата, наличен остър миокарден инфаркт и налично кардиоваскуларно заболяване; внимание се налага при: данни за хипотония\синкоп, може да се наблюдава ефект на първата доза(екцесивна хипотония), поради което първата доза трябва да е възможно най-ниската, и постепенно да се увеличава терапевтичната доза до постигане на желания ефект, първата доза задължително трябва да се прилага вечер непоследствено преди лягане. Най-честите странични реакции са: назална конгестия, болки по тялото, болка на мястото на инжектиране, диария; по рядко: сърдечни аритмии, гръдна болка, хипотония, миокарден инфаркт, цереброваскуларни инциденти (оклузия на церебралните артерии).

 

Дозировка: ДИАГНОСТИЧЕН ТЕСТ ЗА НАЛИЧИЕ НА ФЕОХРОМОЦИТОМ – 5 мг се инжектират мускулно или венозно и ако стойностите на систолното кръвно налягане спадне с над 35 мм\живачен стълб, а диастолното с над 25 мм\живачен стълб то диагнозата феохромоцитом е твърде вероятна; ЛЕЧЕНИЕ НА ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА ПО ВРЕМЕ НА ОПЕРАЦИЯ И ПО ПОВОД ЕЛИМИНИРАНЕ НА ТОЗИ ВИД ТУМОР – 5 мг мускулно или венозно 1 час преди операцията, ако е необходимо дозата може да се повтори след 2-4 часа; ЛЕЧЕНИЕ НА ЕКСТВАЗАЦИЯ НА НОРАДРЕНАЛИН\АДРЕНАЛИН – 5 мг Фентоламин се разтварят в 10 мл физиологичен серум и се инфилтрира мястото където е била екстравазацията; РЕВЕРЗИРАНЕ НА ДЕНТАЛНА АНЕСТЕЗИЯ (OraVerse) – прилагат се локално на мястото на анестезията 0.2 до 0.4 мг ОраВерзе, рядко се налага приложението на 0.8 мг от препарата; ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА – само ако се подозира катехоламинов излишък се прилагат 5-15 мг Фентоламин венозно. Педиатричната доза е 0.05-0.1 мг\кг венозно или 1 мг мускулно или венозно при горепосочените показания.

 

PRAZOZIN

 

Minpress, Prazin, генерика (табл.1,2 и 5 мг)

 

Действие: алфа-1 блокер, който инхибира постсинаптичните алфа-1 адренорецептори, което води до развитие на венозна и артериална вазодилатация респ.поява на хипотония. Орална бионаличност 43-82%; начало на действието около 2 часа след приема на препарата; продължителност на действието 10-24 часа; пиков ефект 2-4 часа след приема на Празозин; пикови плазмени концентрации се наблюдават след 2-3 часа от приема на лекарството; свързването с плазмените протеини е 97%; хепаталната метаболизация е екстензивна; плазмен полу – живот (елиминационен) 2-3 часа; ескрецията е предимно чрез жлъчката респ.фецеса, чрез урината се екскретират ото 5-10% от приетата доза от препарата.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С, екскретира се чрез кърмата, поради което кърменето не трябва да се осъществява ако се приема този препарат.

 

Противопоказания, странични реакции и предупреждения: да не се ползва при налична свръхчувствителност към Празозин; внимание се налага при наличие на риск от поява на синкоп (този страничен ефект не е свързан с плазмените концентрации на препарата), може да повлияе негативно работата с машини\шьофиране поради поява на световъртеж, може да екзацербира налична склонност към нарколепсия, да не се ползва най-добре ако на пациента се налага извършване на операция от катаракта (развитие на интраоперативен ирис флопи синдром),при едновременна употреба на фосфодиестераза-5 инхибитори (Виагра и другите представители на този клас лекарства) може да се развие екцесивна хипотония, може да се наблюдава ефект на първата доза (високостепенна хипотония до поява на синкоп), поради което първата доза трябва да е минимална и в последствие дозата се увеличава постепенно, при възрастните пациенти началната доза трябва е минимално възможната напр.0.5 мг приети вечер преди лягане, при възрастните пациенти по често се наблюдават и страничните реакции на препарата като сухота в устата и уринарни компликации. Най-честите странични реакции са: сънливост, световъртеж, главоболие, обща слабост, астения, гадене\повърщане и палпитации; по рядко се наблюдават:ортостатична хипотония, синкоп, треска, отоци по долните крайници, абдоминален дискомфорт и зачервявания по тялото, както и диариен синдром.

 

Дозировка: ЛЕЧЕНИЕ НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – първоначалната доза е 1 мг (0.5 при възрастни пациенти), като дозата се увеличава през 3 дни с по 0.5-1 мг до постигане на желания терапевтичен ефект, желателно е дозата да се приема вечерно време непросредствено преди лягане; поддържащата доза е в границите на 2 – 20 мг\дневно; БЕНИГНЕНА ПРОСТАТНА ХИПЕРТОРФИЯ – този препарат се ползва рядко вече при тази индикация, като първоначалната доза е 0.5-1 мг\12-24 часа, а поддържащата е 2 мг\12 часа (приема на поддържаща доза трябва да се достигне постепенно след дву-четири седмичен прием на Празозин); ФЕНОМЕН НА РЕЙНО – тук се предпочитат предимно Са блокери, но ако те са неефикасни се пристъпва към приложение на алфа блокер, най-често ползваната доза при тази индикация е 1-5 мг\12 часа, като пак спазваме правилото за постепенно увеличение на дозата. Педиатричната доза е 0.05-1 мг\кг\дневно разпределена в 2-3 равнодозови приема, по принцип употребата на този клас препарати в педиатрията трябва да се избягва.

 

TERAZOSIN

 

Hytrin (капсули 1,2, 5 и 10 мг)

 

Действие: блокира постсинаптичните алфа-1 рецептори, което води до поява на венозна и артериална вазодилатация. Селективните алфа блокери предизвикват по рядко тахикардия отколкото неселективните представители на този клас лекарства. Бионаличност – 90%; начало на действието около 3 часа след приложението на препарата; благоприятно фармакотерапевтично действие при хиперплазия на простата след около 2 седмици от приложението на лекарството; продължителност на действие на единична доза – 24 часа; пиков благоприятен терапевтичен отговор при хиперплазия на простата – 4 до 6 седмици; пиково плазмено време – 1 час; свързване с плазмените протеини 90-94%; обем на разпределение 25-30 литра; метаболизира се интензивно в черния дроб чрез хидролиза, 0-деметилация и N-деалкилация до 6- и 7-0-деметил теразозин (деаминови метаболити); плазмен полу живот около 9-12 часа; екскретира се чрез урината в 55-60%, а чрез урината около 40%.

 

Бременност и лектация: ФДА категория С; да не се ползва в период на лактация, не е известно дали преминава в кърмата (ако се ползва за лечение на ренална колика при жени).

 

Предупреждения, противопоказания и странични реакции: да не се ползва при: свръхчувствителност към препарата; простатен карцином; чернодробни заболявания; първата доза от препарата може да доведе до поява на хипотония респ.синкоп, това се елиминира чрез приложението на първата доза вечер преди лягане; внимание се налага при едновременната употреба на препарата с други антихипертензиви, както и с инхибитори на фосфодиестераза 5 инхибитори (напр.силденафил и други), съцествува известен риск от поява на приапизъм по време на употребата на този клас препарати. Най-честите странични реакции са: астения, световъртеж, хипотония, ринит, конгестия, светобоязън, сомнолентност, палпитации, гадене и повръщане, диспнея, оток, синузит, главоболие, импотентност (1-2%) и синкоп (1%).

 

Дозировка: БЕНИГНЕНА ПРОСТАТНА ХИПЕРПЛАЗИЯ - първоначалната доза е 1 мг дневно, като дозата се увеличава постепенно с по 5 мг\седмично до настъпване на благоприятен терапевтичен ефект, който при някои пациенти може да се наблюдава на фона на приложение на 20 мг\дневно; ЛЕЧЕНИЕ НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – терапията пак започва с приложение на 1 мг\дневно, вечер преди лягане, дозата може да се увеличи с 5 мг\седмично до постигане на желания терапевтичен ефект. Не е желателно употребата на този препарат в периатрията.

 

Бета блокери

 

ACEBUTOLOL

 

Sectral (табл 200 и 400 мг)

 

Действие: кардиоселективен в ниско дози, притежава вътрешна симпатикомиметична активност, клас ІІ антиаритмик; време за достигане на пикови плазмени концентрации 2-3 часа; ПРИТЕЖАВА НИСЪК ТЕРАПЕВТИЧЕН ИНТЕРВАЛ; началото на действието настъпва за 1-3 часа, пиков ефект обаче се достига след 3-8 часа; продължителността на ефекта е 12-24 часа; бионаличността и оралната абсорбция са около 40%; свързването с плазмените протеини е 10-26%; метаболизира се чернодробно до активния метаболит Диацетолол, както и до неактивни метаболити; екскретира се предимно чрез фецеса около 55% от приетата доза, а чрез урината 30-40%; диализабилен препарат.

 

Бременност и лактация: категория В през първия триместър и категория D през втория и третия триместър; ескретира се чрез кърмата поради което не се препоръчва приема на Ацебутолол в период на лактация.

 

Предупреждения, странични реакции и противопоказания: да не се ползва при свръхчувствителност към Ацебутолол, астма\ХОББ, тежка брадикардия, АV блок ІІ-ІІІ степен, кардиогенен шок, некомпенсирана сърдечна слабост; болести на синусовия възел без поставен пейсмейкър; да се ползва с особено внимание ако се употребява едновременно с общи анастетици, защото се засилва миокардната депресия, бронхоспастични заболявания, цереброваскуларни заболявания, периферни съдови заболявания, феохромоцитом и инсулин зависим захарен диабет, внезапното преустановяване приема на този клас препарати вкл.и на Ацебутолол може да екзацербира клиниката на заболяването по повод, на което е назначен бета блокер, като последиците може да са катастрофални за болния. Най-чести странични реакции: повишена обща уморяемост, световъртеж, главоболие, диария, диспнея, диспепсия, гадене\повръщане, безсъние, абдоминална болка, брадикардия, гръдна болка, отоци, хипотония и брадикардия.

 

Дозировка: ХИПЕРТОНИЯ – от 400 до 1200 мг дневно разпределени в 2 равнодозови приема, но не повече от 1200 мг дневно; ВЕНТИРКУЛАРНИ АРИТМИИ\АНГИНА ПЕКТОРИС – същата дозировка; при креатининов клирънс между 29 и 49 мл\мин дозата се редуцира с 50%, а при нива на клирънса под 24 мл\мин дозата се редуцира със 75%; не се налага промяна на дозата при хепатална недостатъчност. Да не се ползва при педиатрични пациенти.

 

ATENOLOL

 

Tenormin, генерика (табл.25, 50 и 100 мг)

 

Действие: бета-1 селективен блокер с минимален или липсващ ефект спрямо бета-2 рецепторите; бионаличност – 40 до 60%; антихипертензивния отговор настъпва в рамките на 3 часа след приложението на препарата, продължителността на ефекта е 12-24 часа при нормална ренална функция; пикови плазмени концентрации се постигат след 2-4 часа от приложението на препарата; свързването с плазмените протеини е 6-16%; минимална чернодробна метаболизация да неактивни метаболити; плазмения полу-живот при възрастни пациенти е 6 до 7 часа, при деца 4 часа, а при бъбречна недостатъчност е 15-35 часа; елиминацията е ренална (50%) и фекална (40-50%).

 

Бременност и лектация: ФДА категория Д; екскретира се чрез кърмата и поради това не трябва да се ползва в период на лактация.

 

Предупреждения, противопоказания и странични реакции: след внезапно преустановяване на терапията с Атенолол може да се влоши клиничната картина при пациента, поради развитие на хиперсензитивност към катехоламините, поради това преястановяване приема на този клас препарати трябва да се извършва в продължение на 1-2 седмици; да не се ползва при АV блок ІІ-ІІІ степен без поставен пейсмейкър, кардиогенен шок, заболявания на синусовия възел (сик синус синдром, тахи-бради синдром, синусов арест и синусови паузи), свръхчувствителност към Атенолол, некомпенсирана сърдечна недостатъчност, белодробен оток. Внимание се налага при: хиругична намеса\обща анестезия, бронхоспастични заболявания, цереброваскуларна недостатътчонст, захаран диабет, хипертироидизъм, чернодробни\ренални заболявания, периферно васкуларно заболяване, напреднала възраст на пациента; може да маскира признаците на хипогликемия; повишен риск от поява на брадикардия при употребата на този препарат, повишено внимание са налага при едновременната му употреба с други АV блокери, а също така и след извършена хирургична манипулация; повишен риск от развитието на захарен диабет; ако пациента страда от феогромоцитом се налага предварително извършване на алфа блокада преди приложението на бета блокер. Най-честите странични реакции са: хипотония, брадикардия, студени крайници, хипотония (2-4%), депресия, гадене\повръщане, влошаване на наличната баиларна недостатъчност, световъртеж, диспнея и импотентност.

 

Дозировка: ЛЕЧЕНИЕ НА АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – първоначално 25-50 мг дневно, като дозата може да се повиши до 100 мг дневно постепенно с по 25 мг през 1-2 седмици; ЛЕЧЕНИЕ НА АНГИНА ПЕКТОРИС – първоначално 50 мг дневно, като след 1-2 седмици дозата може да се повиши на 100 мг дневно; СЛЕД ПРЕЖИВЯН ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – 50-100 мг\дневно, като терапията започва 7-10 дни след настъпването на острия миокарден инфаркт; СУПРАВЕНТРИКУЛАРНИ АРИТМИИ – ПРОФИЛАКТИКА – 50 мг\дневно; ТИРЕОТОКСИКОЗА – 25-100 мг\дневно; при креатининов клирънс под 15 мг\мин дозата се намаля и не трябва да превишава 25 мг\дневно.

 

BETAXOLOL

 

Kerlone, генерика (табл.10 и 20 мг)

 

Действие: кардиоселективен бета-1 блокер, когато е приложен в ниски дози; плазмени полу – живот 14-22 часа; орална бионаличност – 89%; свързване с плазмените протеини – 50%; начало на действието – 60 до 90 мин.след приложението му; предоминантно уринна екскреция; пикови плазмени концентрации се наблюдават след 3 часа от приложението на Бетаксолол.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С; екскретира се чрез кърмата, да се ползва с особено внимание в период на лактация.

 

Предупруждения, противопокозания и странични реакции: да не се ползва при болести на синусовия възел\синусови дисфункции; 2 или 3 стене на АV блок; бронхоспастични състояния; свръхчувствителност към Бетаксолол; декомпенсирана сърдечна недостатъчност. Внимание се налага с употребата на Бетаксолол при наличие на бронхиална астма\ХОББ, цереброваскуларна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, кардиомегалия, хипертиреоидизъм\тиреотоксикоза, перифарно васкяларно заболяване, феохромоцитом,хирургия\обща анестезия; преустановяването на терапията и с този препарат трябва да се извършва постепенно. Най-честите странични реакции са: брадикрадия (6%); повишена обща уморяемост (10%); гръдна болка, диспепсия, летаргия (3%), студени крайници, диария, диспнея, отоци по долните крайници, палпитации, проаритмия, зачервяване, флаш синдром, депресия, халюцинации, невропатия, импотентност.

 

Дозировка: ХИПЕРТОНИЯ – орално, първоначално в ниски дози от 5 – 10 мг дневно, като дозата постепенно може да се увеличи на до 20 мг дневно. Ефикасността и безопасността на препарата не е установена в педиатрията, поради което не трябва да се ползва при деца и подрастващи.

 

BISOPROLOL

 

Monokor, Zebeta, генерика (табл 5 и 10 мг)

 

Действие: бета-1 селективен бета блокер в ниски дози, почти без ефект по отношение на бета-2 рецепторите; плазмен полу-живот – 9 до 12 часа, при нисък креатининов клирънс (под 40 мл\мин) 27 до 36 часа, а при цироза 8 до 22 часа; бионаличност 80%; начало на действието 1-2 часа; хепатален метаболизъм; свързване с плазмените протеини 30%; екскреция ренална (50%) и фекална (50%).

 

Бременност и лактация: ФДА категория С; екскретира се чрез кърмата, да се употребява с внимание в период на лактация.

 

Предупреждения, странични реакции и противопоказания: да не се ползва при свръхчувсвителност към Бизопролол, АV блок 2\3 степен, заболявания на синусовия възел, некомпенсирана сърдечна недостатътчност; да се използва с внимание при: цереброваскуларна недостатъчост, бронхоспастични заболявания, кардиомегалия, захарен диабет, тиреотоксикоза, периферно васкуларно заболяване, състояния на миокардна депресия, бронхоспъстични заболявания, хепатално\ренално заболяване, феохромоцитом. Най-честите странични реакции са: световъртеж (10%), дисомния, брадиаритмия, инфекции на горния отдел на респираторния тракт, диария, гадене\повръщане, ринит, артралгии (3%), кашлица, синузит (2%), депресия, хипотония, може да маскира симптомите на хипогликемия, феномен на Рейно.

 

Дозировка: ХИПЕРТОНИЯ – орално 2.5 до 20 мг дневно; СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ – първоначално в доза 1.25 мг\дневно, но не повече от 10 мг\дневно; при ренална недостатъчност 2.5 мг\дневно.

 

CARVEDILOL

 

Dilatrend, Coreg, Coreg CR (табл.3.25, 6.5, 12.5 и 25 мг)

 

Действие: неселективен бета и алфа-1 блокер, който няма вътрешна симпатикомиметична активност. Използва се за лечение на сърдечна недостатъчност и артериална хипертония; бионаличност – 25-35%; начало на антихипертензивния отговор настъпва след 1.5 часа, а продължителността на ефекта е 24 часа; пикови плазмени концентрации се наблюдават след около 5 часа от приложението на препарата; свързването с плазмените протеини е над 98%; чернодробен метаболизъм чрез CYP2D6\CYP2C9\CYP3A4 изоензимните системи до активния метаболит 4`хидроксифенил, който има около 13 пъти по силна бета блокираща активност от основното съединение; елиминационния плазмен полу – живот е 7 до 10 часа, не се диализира; екскретира се чрез фецаса в 60%, а чрез урината в около 16%.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С за първия триместър и категория Д за втори и трети триместър.

 

Предупреждения, странични реакции и противопоказания: да не се ползва при положителна анамнеза за свърхчувствителност към препарата, бронхиална астма, бронхоспазъм, ХОББ, синусова брадикардия, АV блок 2,3 степен, синдром на болния синусов възел, кардиогенен шок, декомпенсирана сърдечна недостатъчност изискваща приложение на инотропни препарати, тежкостепенно хепатално увреждане; да се ползва с особено внимание при: анастезия\хиругична намеса, бронхоспастични заболявания, захарен диабет, цереброваскуларна недостатъчност, чернодробно заболяване, периферно васкуларно заболяване, компрометирана левовентрикуларна функция, феохромоцитом, възрастни пациенти над 65 годишна възраст, защото може да се появят синкопални явления, поради това се препоръчва терапията да започне с приложение на по ниски дози от Карведилол; внезапното преустановяване приема на препарата може да доведе до ребаунд на клиничната картина; може да мастира явленията на хипогликемия\хипертиреоидизъм; може да влоши артериалната циркулация при пациентите периферна васкуларно заболяване; плазмените концентрации на препарата се увеличават при наличие на хепатално\ренално заболяване; преди операция по повод на катаракта приема на Карведилол трябва да се преустанови, защото може да се развие флопи ирис синдром (общ неплагоприятен страничен ефект за всички алфа-1 блокери). Най-честите странични реакции са: световъртеж, обща умора, хипотония, наднормено тегло, хипергликемия, диария, брадикардия, кашлица, АV блок, периферни отоци, гадене\повръщане, ангинална болка, синкоп, ринит, сомнолентност или безсъние, хепатотоксичност, импотентност.

 

Дозировка: КОНГЕСТИВНА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ – терапията започва с приложението на ниска доза Карведилол (3.125 мг\12 часа) за период от 2 седмици, след това дозата се увеличава през следващите 2 седмици до 6.25\12 часа, след това след още 2 седмици до 12.5 мг\12 часа или 25 мг\12 часа, което представлява максималната дневна доза от препарата; АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – първоначално в доза 6.25 мг\12 часа, след 7-14 дни дозата се увеличава до 12.5 или 25 мг\12 часа; ЛЕВОВЕНТРИКУЛАРНА ДИСФУНКЦИЯ СЛЕД ПРЕЖИВЯН ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ – дозовия режим е както при сърдечната недостатъчност; ДА СЕ ПРИЕМА ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ. Ефикасността и безопасността на този препарат при деца не е установена, поради което не трябва да се ползва в педиатрията.

 

ESMOLOL

 

Brevibloc, генерика (ампули 10 и 20 мг\мл; флакони за инфузия съдържащи 2 грама\100 мл)

 

Действие: клас ІІ антиаритмик, селективен бета-1 блокер с незначителен или липсващ ефект върху бета-2 рецепторите, освен ако не е приложен във високи дози; не притежава вътрешна симпетикомеметична активност; началото на действието настъпва след 2-10 минути и продължава още 10-30 минути; свързване с плазмените протеини 55%; интензивно се метаболизира от естеразите в еритроцитите до неактивния кисели метаболит АСЛ-8123-метананол; плазмения полу живот на есмолол е около 9 минути.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С през първия триместър и Д през 2-ри и 3-ти триместър; да се ползва с особено внимание в периода на лактация, защото не е известно дали се екскретира чрез кърмата.

 

Предупреждения, противопоказания и странични реакции: да не се ползва при свръхчувствителност към Есмолол, болести на синусовия възел\синусова брадикардия, АV блок 2-3 степен, некомпенсирана сърдечна недостатъчност; внимание се налага при наличие на бронхоспастични състояния, цереброваскуларно заболяване, периферно васкуларно заболяване, захарен диабет, хипертироидизъм\тиреотоксикоза, чернодробно\ренално заболяване, миастения гравис, както и при другите представители на този клас препарати не трябва да се преустановява терапията рязко поради екзацербация на симптоматиката на заболяванено; повишен риск от инсулт след хирургична операция на фона на бета блокадата. Най-чести странични реакции са: хипотония асимптоматична (25-38%), хипотония симптоматична (12%); болка на мястото ни инжектиране (8%), гадене\повръщане, ажитация, объркване\промяна в менталния статус (2%), главоболие, гръдна болка, депресия, абдоминален дискомфорт, констипация.

 

Дозировка: НЕПОДХОДЯЩА ТАХИКАРДИЯ\ХИПЕРТОНИЯ – първоначален болус в доза 1 мг\кг (но не повече от 80 мг) даден в продължение на 30 секунди, последван от венозна инфузия в доза 0.15-0.3 мг\кг\минута; СУПРАВЕНТИРКУЛАРНА ТАХИКАРДИЯ – първоначален болус в доза 0.5 мг\кг дадени в продължение на 1 минута, ако ефекта не настъпи до 10 минути дозата се повтаря, като обаче след това следва венозна инфузия в доза 0.1 мг\кг\минута, може да се приложе обаче и 3-ти болус ако се налага; НЕУСЛОЖНЕНА ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА – начален болус от 0.25-0.5 мг\кг дадени в продължение на 1 минута, следва венозна инфузия със скорост 0.05-0.1 мг\кг\минута. При все, че не е диализуем, дозата на Есмоло не се променя при наличие на ренална недостатъчност. По малко ефикасен е от тиазидните диуретици при представители на негроидната раса и при гериатрични пациенти. Офф лабел (неодобрени ве още показания) са приложението му при остър миокарден инфаркт и нестабилна ангина пекторис – да се прилага при тези показания само ако има хералди за настъпване на кардиогене шок като синусова\суправентрикуларна тахикардия на фона на ОМИ. Педиатричната доза на препарата е болус в доза 500 гами\кг, следва венозна инфузия в доза 50-250 гами\кг\минута.  

 

LABETALOL

 

Trandane, генерика (ампули 5 мг\мл и таблетки по 100, 200 и 300 мг)

 

Действие: неселективен бета блокер с вътрешна симпатикомиметична активност и алфа блокираща активност; бионаличност – 25% при орално приложение; начало на действието при орално приложение 20-120 минути, а при венозно след около 2 минути; пикови плазмени концентрации се наблюдават след около 1-2 часа; продължителността на действието при използване на 100 мг е около 8 часа и около 12 часа при използване на 300 милиграмова доза; време до настъпване на максималния ефект при венозно приложение е 5 минути; свързването с плазмените протеини е около 50% от приложената доза Лабеталол; метаболизира се чернодробно чрез конюгация до глюкоронатни метаболити; плазмен полу живот при орално приложение 6-8 часа, а при венозно около 5.5 часа;екскретира се предимно чрез урината (55-60% от приложената доза) и чрез жлъчката (фекално).

 

Бременност и лактация: ФДА категория С, малки количества от препарата се елиминират чрез кърмата, да се ползва с особено внимание при кърмене.

 

Предупреждения, противопоказания и странични реакции: да не се ползва при наличие на бронхиална астма и ХОББ, тежсотеспенна брадикардия, 2,3 степен на АV блок (без пейсмейкър), кардиогенен шок, сърдечна недостатъчност изискваща приложението на инотропни препарати за овладяването й, хиперсензитивност към Лабеталол, болести на синусовия възел, състояния свързани с тежкостепенна хопотония; да се ползва с особено внимание при: анестезия\хирургия (засилва миокардната депресия на анестетиците), бронхоспастично заболяване, захарен диабет, тиреотоксикоза, хепатално\ренално заболяване, периферна васкуларно заболяване, компрометирана лево вентрикуларна функция, напреднала възраст и феохромоцитома; употребата на Лабеталол е свързана с повишен риск от поява на инсулт след извършване на хирургична операция; внезапното преустановяване употребата на препарата не трябва да се допуска в никакъв случай; преди операция по повод на катаракта приема на Лабеталол трябва да се преустанови, защото може да се развие флопи ирис синдром (общ неплагоприятен страничен ефект за всички алфа-1 блокери). Най-честите странични реакции са: световъртеж, светобоязън, гадене\повръщане, повишена обща уморяемост, повишение на кръвната урея\креатинин (8%), конгестия на назалните синуси, ортостатична хипотония, липса на еякулация, парестезии, повишение на трансаминазите (4%), диафореза, оток, бронхоспазъм, кожни зачервявания, импотентност, ангиодем, алопеция, холестатична жълтеница, депресия, токсична миопатия, уртикария, феномен на Рейно.

 

Дозировка: АТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ – първоначално по 100 мг\12 часа, през 2-3 дни дозата се увеличава с по 100 мг, до постигане на желания терапевтичен ефект; максималната дневна доза не трябва да надвишава 2400 мг; ОВЛАДЯВАНЕ НА ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА – венозно 20 мг приложени в продължение на 2 минути първоначално, след което се прилага венозна инфузия в доза 1-2 мг\минута, но не повече от 300 мг обща доза; ПРИ НАЛИЧИЕ НА ХЕПАТАЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ СЕ НАЛАГА РЕДУКЦИЯ НА ДОЗАТА. Педиатричната дозировка\приложение е чрез венозна инфузия със скорост 0.4-1 мг\кг\час, но не повече от 3 мг\кг\час.

 

METOPROLOL

 

Lopresor, Betaloc-Zoc, генерика (ампули 1 мг\мл; табл.25, 50 и 100 мг; табл.с пролонгирано действие 25, 50, 100 и 200 мг)

 

Действие: блокира отговора към бета-адренергичните стимули генерирани от нервната система; в ниски дози е кардиоселективен за бета-1 рецепторите, без да повлиява функцията на бета-2 рецепторите; оралната абсорбция на обикновените таблетки е 50%, а на табл.със забавено освобождаване 65-70%; началото на действието при венозното приложение е 20 минути, ако се инфундира в продължение на 10 минути, но може да бъде и мигновено ако се инфундира по бързо (не се препоръчва в повечето гайдлайни); продължителността на ефекта е доза зависима величина, при употреба на обикновените таблетки е 3-6 часа; пикови плазмени концентрации при употреба на обикновени таблетки се наблюдава след 1.5-2 часа, а при употреба на табл.с прилонгирано освобождаване след около 3.3 часа; свързването с плазмените протеини е около 12%; метаболизира се хепатално чрез CYP2D6 до неактивни метаболити; елиминационния полу живот е около 2.8 часа, а при слабите метаболизатори около 7.5 часа; екскретира се чрез урината (95% от приложената доза).

 

Бременност и лактация: ФДА категория С; употребата на Метопролол е противопоказана при лактация.

 

Противопоказания, предупреждения и странични реакции: исхемичната болест на сърцето може да се екзацербира след рядко преустановяване на терапията с този препарат поради развитието на катехомалинова сенсибилизация може дори да се развие при високорискови пациенти остър миокарден инфакт, поради което се препоръчва преустановяване приема на препарата в продължение на 1-2 седмици – ако този неприятен ребаунд феномен може да се овладее чрез бързата ретерапия с Метопролол; да не се ползва при синусова брадикардия, АV блок ІІ-ІІІ степен, синдрома на болни синусов възел (освен ако пациентът не е с пейсмейкър), феохромоцитом, ОМИ с хипотония (систолно кръвно налягане под 100 мм\живачен стълб), астма и ХОББ, МЕТОПРОЛОЛ ТАРТАРАТ НЕ ТРЯБВА да се ползва при конгестивна сърдечна недостатътчност; внимание се налага при наличие на периферно васкуларно заболяване, бронхоспастични състояния, цереброваскуларно заболяване, трябва да се има предвид, че този препарат може да преципитира поява на сърдечна недостатъчност и да доведе до развитие на кардиогенен шок; употребата на препарата, при високорискови кардиологични пациенти може да доведе до поява на брадикардия, хипотония и внезапна сърдечна смърт. Най-честите странични реакции са: главоболие, световъртеж, депресия, приритус, студени крайници, констипация\диспепсия, хипотония (1%), гадане\повръщане (1%), бронхоспазъм. Приложението на Метопролол може да доведе до намалена инсулинова резистентност и поява на феномен на Рейно.

 

PINDOLOL

 

Visken (табл. 5 и 10 мг)

 

Действие: неселективен бета блокер с вътрешна симпатикомиметична активност; време до достигане на пикови плазмени концентрации 1-2 часа; орална бионаличност 50-95%; свързване с пламените протеини 40-60%; чернодробна метаболизация, а се елиминира чрез тубулна секреция предимно като непроменено лекарство.

 

Бременност и лактация: ФДА категория В; да не се ползва в период на лактация.

 

Предупреждения, притивопоказания и странични реакции: да не се ползва при некомпенсирана сърдечна недостатътчност, астма\ХОББ, кардиогенен шок, болести на синусовия възел освен ако не е поставен перманентен пейсмейкър; кардиогенен шок; да се ползва с внимание на фона на обща анестезия (засилва се миокардната депресия), цереброваскуларно заболяване, периферно васкуларно заболяване, хипертиреоидизъм\тиреотоксикоза и мистания гравис. Най-чести странични реакции: безсъние, мускулни болки, световъртеж, обща умора, елевация на трансаминазите, ставна болка, едема, вивидни сънища, абдоминален дискомфорт, мускулни крампи, парестезия и бродикардия.

 

Дозировка: ХИПЕРТОНИЯ – първоначалната доза е 5 мг\дневно, постепенно дозата се увеличава до 5 мг\12 часа, а след 3-4 седмици дозата може да се увеличи до 30 мг\дневно за предпочитане разпределена в 2 равнодозови приема; ХРОНИЧНА СТАБИЛНА АНГИНА ПЕКТОРИС – същата дозировка. Да несе употребява в педиатрията.

 

NEBIVOLOL

 

Bistolic, генерика (табл.5 мг)

 

Действие: компететивен и селективен бета-1 рецпторен антагонист, който ако е употребен в доза под 10 мг\дневно не повлиява функцията на бета-2 рецепторите; редуцира системната васкуларна резистентност и поради това упражнява леко изразен вазодилататорен ефект; орална абсорбция при слабите метаболизатори 12%, а при бързите метаболизатори е 96%; пикови плазмени концентрации се наблюдават след 1.5 – 4 часа; свързване с плазмените протеини 98%; метаболизира се чернодробно чрез CYP2D6 изоензимните системи, деалкилация, глюкоронидация и ароматна хидроксилация; плазмен полу живот при бързите метаболизатори 10-12 часа, а при бавните метаболизатори 19-32 часа; екскретира се предимно чрез урината 40-70% от приетата доза и чрез фецеса 13-40% от дозата.

 

Бременност и лактация: ФДА категория С; не е известно дали се елиминира чрез кърмата, употребата му в този период не се препоръчва.

 

Противопоказания, предупреждения и странични реакции: да не се ползва при свърхчувствителност към Небиволол, тежка чернодробна недостатъчност, неконтролирана сърдечна недостатъчност, болести на синусовия възел (освен ако няма пейсмейкър), АV блок ІІ-ІІІ степен, положителна анамнеза за налична бронхиална астма\бронхоспастични заболявания, брадикардия, хипотония. Внимание се налага при наличие на миокардна депресия, ХОББ, захарен диабет, цереброваскуларно заболяване, анамнеза за псориазис, периферни циркулаторни заболявания като феномен на Рейно, ангина на Принцеметал, може да маскира симптомите на тиреотаксикоза\хипогликемия, хепаталната недостатъчност намаля метаболизма на Небиволол, внезапното преустановяване приема на този препарат може да екзацербира наличното исхемично заболяване на сърцето до развитие на остър миокарден инфаркт, увеличава се риска от развитие на инсулт след преживяна хирургична операция, да се ползва с особено внимание при пациентите приемащи Са антагонисти или сърдечни глюкозиди или при употреба на инхалаторни анестетици. Най-чести странични реакции: главоболие, обща уморяемост, диария, гадене\повръщане, безсъние, периферна едема, брадикардия, гръдна болка, диспнея.

 

Дозировка: ХИПЕРТОНИЯ – първоначално 5 мг дневно, после след 2 седмици дозата може да се увеличи постепенно, но не повече от 40 мг\дневно; при критично нисък креатининов клирънс първоначалната доза е 2.5 мг, същата доза се ползва и при хепатална увреда. Ефикасността и безопасността на препарата при пациенти под 18 год.възраст не е установена.