Антиоксиданти

Описание

Досега са описани множество антиоксидантни системи, които осигуряват ефикасна защита срещу свободните радикали и предотвратяват увредата на витални биологични структури като протеините, липидните мембрани и ДНК. Общия антиоксидантен капацитет на организма отразява общата активност на тъканите да инхибират процесите медиирани от свободните радикали. Той зависи от концентрацията на определения антиоксидант, както и от активността на протективните ензими.

Най-важните антиоксидазни системи са сумаризирани по долу:

·         Интрацелуларни антиоксиданти

o   Ензими

§  Галатаза

§  Глутатион пероксидаза

§  Супероксидната дисмутаза

·         Екстрацелуларни антиоксиданти

o   Витамин С

o   Сулфидрилни групи

·         Мембранни антиоксиданти

o   Каротен

o   Убикуинон (активния метаболит на коензим Q10)

o   Витамин Е

·         Субстанции есенциални за синтезата на антиоксидантни ензими

o   Мед

o   Манган

o   Селен

o   Цинк

Антиоксидантите могат да бъдат разделени на две големи групи:

·         Водно разтворими и съществуващи във водни разтвори – витамин С

·         Мастно разтворими и съществуващи в клетъчните мембрани или липопротеините – витамин Е

Липидните мембрани са особено чувствителни към действието на свободните радикали. Повечето антиоксиданти действат като абсорбенти на свободните радикали, като взаимодействат директно с тях. Някои микроелементи са есенциални компоненти на антиоксидазните ензими.

Действие

Антиоксидантите протектират срещу някои заболявания чрез предотвратяване увреждащият ефект на свободните радикали или чрез редуциране чувствителността на тъканите към оксидативния стрес

Свободни радикали

Всичко се състои от атоми, които както е известно от физиката се състоят от ядро и електронна обвивка и ако атома загуби дори един електрон той се превръща в свободен радикал. Молекулата загубила електрон/електрони става нестабилна и високореактивна. Така образувания свободен радикал може да взаимодейства с други сходни с нему молекули и да превърне и тях в свободни радикали, което може да инициира множество патологични биохимични реакции. Някои свободни радикали има способността да увреждат тежко степенно клетките. За щастие съществуват множество протективни ензимни системи, но понеже общата антиоксидантна защита не е напълно ефективна повишеното образуване на свободни радикали може да навреди на тялото. Термина „оксидативен стрес“описва именно този процес. На лекия оксидативен стрес  тъканите реагират като увеличават тяхната антиоксидантна защита. Обаче тежко степенния оксидативен стрес може да уреди организма и да предизвика клетъчна смърт.

Съществуват множество и постепенно натрупващи е доказателства, че свободните радикали играят роля в патогенезата на атеросклерозата, неопластичните заболявания, невродегенеративните заболявания, инфлматорното чревно заболяване, както и при белодробните заболявания.

Възможна употреба

Епидемиологичните проучвания подсказват, че ниските нива на плазмените антиоксиданти са свързани с повишен риск от развитие на заболявания като коронарната атеросклероза и неоплазиите. Натрупани са също така данни, че повишения прием на антиоксиданти, особено чрез повишена консумация на плодове и зеленчуци има протективен ефект срещу развитието на някои заболявания.

Странични реакции на антиоксидантите

Антиоксидантите са безопасни за прием съединения ако се ползват в ниски дози. Масирания, дълготраен прием на антиоксиданти обаче не се препоръчва засега, защото е установено че приема във високи дози на бета-каротен и вит.Е може да намали терапевтичният ефект на статините

Лекарствени взаимодействия

Не са известни