ЛИН­КО­ЗА­МИ­ДИ

Lincomycin  hydrochloride

Действие

В за­ви­си­мост от чу­в­с­т­ви­тел­но­ст­та на ми­к­ро­ор­га­ни­з­ма и кон­цен­т­ра­ци­я­та на Линкомицин, по­с­ледни­ят мо­же да дей­с­т­ва и ба­к­те­ри­ци­д­но, и ба­к­те­ри­о­с­та­ти­ч­но.

 В in vitro спе­к­тъ­ра на пре­па­ра­та са вклю­че­ни сле­д­ни­те ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми:

1. Чу­в­с­т­ви­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми (МПК £ 2 mcg/ml)

- ана­е­ро­б­ни не­с­по­ро­о­б­ра­зу­ва­щи Грам-по­ло­жи­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми, напр. Actinomyces sp., Propionibacterium sp.,    Eubacterium sp.

- ана­е­ро­б­ни и ми­к­ро­а­е­ро­фил­ни Грам-по­ло­жи­тел­ни ко­ки, напр. Peptococcus sp., Peptostreptococcus sp. и ми­к­ро­аеро­фил­ни стре­п­то­ко­ки.

- ае­ро­б­ни Грам-по­ло­жи­тел­ни ми­к­ро­ор-га­ни­з­ми, напр. ста­фи­ло­ко­ки, стре­п­то­ко­ки (с из­к­лю­че­ние на S. faecalis) и пне­в­мо­ко­ки.

2. Ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми с ин­тер­ме­ди­ер­на чу­в­с­т­ви­тел­ност (МПК ме­ж­ду 2 и 4 mcg/ml), за ко­и­то е ве­ро­я­т­но да се по­в­ли­я­ят от по-ви­со­ки до­зи.

- ана­е­ро­б­ни не­с­по­ро­о­б­ра­зу­ва­щи Грам-от­ри­ца­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми напр. Bacteroides sp. и  Fusobacterium sp.

- ана­е­ро­б­ни  спо­ро­о­б­ра­зу­ва­щи Грам-по­ло­жи­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми, напр. Clostridium sp.

3. Ре­зи­с­тен­т­ни  ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми или ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми с ни­с­ка чу­в­с­т­ви­тел­ност  (МПК ³ 8 mcg/ml), напр. S. faecalis, Neis-seria, по­ве­че­то ща­мо­ве H. influenzae, Pseudomonas и дру­ги Грам от­ри­ца­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми.

In vitro е на­б­лю­да­ва­на ди­со­ци­и­ран тип кръ­с­то­са­на ре­зи­с­тен­т­ност ме­ж­ду Линкомицин и Клиндамицин от ед­на стра­на и ма­к­ро­ли­ди­те (Ери­т­ро­ми­цин, Оле­ан­до­ми­цин и Спи­ра­ми­цин) от дру­га.

Ме­ж­ду Линкомицин и Клиндамицин има пъл­на кръ­с­то­са­на ре­зи­с­тен­т­ност.

При in vitro и in vivo, про­ве­де­ни ек­с­пе­римен­ти е ус­та­но­ве­но, че  ми­к­ро­ор­га­низми­те не раз­ви­ват бър­зо ре­зи­с­тен­т­ност към Линкомицин

Ста­фи­ло­ко­ки­те раз­ви­ват ба­в­но и стъ­па­ло­о­б­ра­з­но in vit­ro ре­зи­с­тен­т­ност към Линкомицин  и Клиндамицин

ФАР­МА­КО­КИ­НЕ­ТИ­КА 

Аб­сор­б­ция-след пер орален при­ем на гла­д­но се ре­зор­би­ра 20-35% от при­е­та­та до­за Линкомицин

След при­ем на 500мг Линкомицин пре­па­ра­тът се ре­зор­би­ра бър­зо, ка­то ма­к­си­мал­ни пла­з­ме­ни кон­цен­т­ра­ции  от 3 mcg/ml се до­с­ти­гат ме­ж­ду 2-ия и  4-ия  час. 

При ед­но­в­ре­ме­нен при­ем с хра­на  стой­но­с­ти­те  на ма­к­си­мал­ни­те кон­цент-ра­ции са 50% от по­со­че­ни­те по-го­ре.

В про­дъл­же­ние на 6 до 8 ч се по­д­дър­жат пла­з­ме­ни кон­цен­т­ра­ции, ко­и­то на­д­х­вър­лят МПК  (ме­ж­ду 1 и 2 mcg/ml)  за по­ве­че­то Грам-по­ло­жи­тел­ни  ми­к­ро­ор­гани­з­ми.

След му­с­кул­но въ­ве­ж­да­не на ед­но­к­ра­т­на до­за от 600 mg, пи­ко­ви­те се­рум­ни кон­цен­т­ра­ции, до­с­ти­га­щи 12-20 mcg/ml, се до­с­ти­гат след 0.5-1 час,  ка­то до 24-ия  час мо­гат да се  от­к­ри­ят ни­ва от пре­па­ра­та . 

При ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не в про­дъл­же­ние на 2 ча­са на 600 mg се до­с­ти­гат ма­к­си­мал­ни се­рум­ни кон­центра­ции от 20 mcg/ml за 30 ми­ну­ти, ка­то до 14-ия час кон­цен­т­ра­ци­и­те спа­дат до 1-2 mcg/ml.

Раз­пре­де­ле­ние

Има ди­ре­к­т­ни и ин­ди­ре­к­т­ни дан­ни, ко­и­то да­ват ос­но­ва­ние да се счи­та, че про­те­и­но­во­то свър­з­ва­не на­ма­ля­ва  при по-ви­со­ки­те се­рум­ни кон­цен­т­ра­ции. 

В кръ­в­та на пло­да, пе­ри­то­не­ал­на­та и  пле­в­рал­на­та те­ч­ност  кон­цен­т­ра­ци­и­те  до­с­ти­гат  25-50% от те­зи в кръ­в­та.; в май­чи­но­то мля­ко 50-100%, в ко­с­т­на­та тъ­кан  око­ло 40% и ме­ки­те тъ­ка­ни 75%.

Лин­ко­ми­цин пе­не­т­ри­ра ба­в­но в ЦСТ (1-18% от кон­цен­т­ра­ци­я­та в се­ру­ма); при ме­нин­гит кон­цен­т­ра­ци­и­те в ли­к­во­ра до­с­ти­гат 40% от те­зи в кръ­в­та.

- Ек­с­к­ре­ция-Чер­но­д­ро­б­ни­ят ме­табо­ли­зъм е ши­ро­ко за­с­тъ­пен.

Нор­мал­но се­рум­ни­ят полуживот е 5.4  ±   1 час.

При  ув­ре­де­на бъ­б­ре­ч­на и/или чер­но­д­ро­б­на  фун­к­ция пла­з­ме­ния полуживот мо­же да  е по-дъ­лъг.

Сле­до­ва­тел­но, тря­б­ва да вле­зе в съ­о­б­ра­же­ние удъл­жа­ва­не ин­тер­ва­ли­те на до­зи­ра­не  на Линкомицин при па­ци­ен­ти с ув­ре­де­на бъ­б­ре­ч­на или чер­но­д­ро­б­на фун­к­ция.

След ед­но­к­ра­т­но пер орално при­ло-же­ние на  до­за от  500 mg  ек­с­к­ре­ти­ра­на­та в ури­на­та ми­к­ро­би­о­ло­ги­ч­но ак­ти­в­на фор­ма е ме­ж­ду 1 и 31% (сре­д­но 4%) , а във фе­це­са е око­ло 33%.

Оче­ви­д­но жлъ­ч­на­та ек­с­к­ре­ция е ва­жен път за ели­ми­ни­ра­не на пре­па­ра­та след пер орално при­ло­же­ние, ка­то кон­цен­т­ра­ци­и­те в жлъ­ч­ка­та до­с­ти­гат стой­но­с­ти на­д­х­вър­ля­щи 10 пъ­ти кон­цен­т­ра­ци­и­те в кръ­в­та.

След  ин­т­ра­мускул­но при­ло­же­ние на  600mg ек­с­к­ре­ци­я­та на ми­к­ро­би­о­ло­ги­ч­но ак­ти­вен пре­па­рат в ури­на­та е 1.8-24.8% (сре­д­но 17.3%), във фе­це­са 4-14%.

След ин­т­ра­ве­но­з­но при­ло­же­ние на 600 mg за 2 ча­са, ек­с­к­ре­ци­я­та на ми­к­ро­би­о­ло­ги­ч­но ак­ти­вен пре­па­рат в ури­на­та е 4.9-30.3% (сре­д­но 13.8%). 

Ос­та­на­ло­то ко­ли­че­с­т­во се  ели­ми­ни­ра под фор­ма­та на не­а­к­ти­в­ни ме­та­бо­ли­ти. 

Хе­мо­ди­а­ли­за­та и пе­ри­тоне­ал­на­та ди­а­ли­за ня­мат ефект вър­ху ели­ми­ни­ра­не­то  на Линкомицин от кръ­в­та.

Показания

Lincomycin е по­ка­зан за при­ло­же­ние при сле­д­ни­те ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни към не­го ща­мо­ве стре­п­то­ко­ки, пне­в­мо­ко­ки и ста­фи­ло­ко­ки или чу­в­с­т­ви­тел­ни ана­е­ро­б­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми.

1. Гор­ни ре­с­пи­ра­тор­ни ин­фе­к­ции, включи­тел­но: тон­зи­лит, фа­рин­гит, оти­тис ме­диа, си­ну­ит, скар­ла­ти­на и ка­то адю­ван­т­на те­ра­пия при ди­ф­те­рия.

Мо­же да се оча­к­ва  до­бър те­ра­пе­в­ти­чен ефект при ле­че­ние на ма­с­то­и­дит.

2. До­л­ни ре­с­пи­ра­тор­ни ин­фе­к­ции, вклю­чи­тел­но брон­хит и пне­в­мо­ния.

3. Ко­ж­ни и ме­ко­тъ­кан­ни ин­фе­к­ции, вклю­чи­тел­но це­лу­лит, фу­рун­ку­ли, абсце­си, им­пе­ти­го, ак­не и ра­не­ви ин­фе­к­ции, ери­зи­пел, лим­фа­де­нит, па­ро­ни­хия (па­на­ри -ци­ум), ма­с­тит и ко­ж­на ган­г­ре­на, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни ми­к­ро­орга­ни­з­ми  се по­в­ли­я­ват от те­ра­пия с Линкомицин

4. Ко­с­т­ни и ста­в­ни ин­фе­к­ции, включи­тел­но ос­те­о­ми­е­лит и се­п­ти­чен ар­т­рит.

5. Се­п­ти­ке­мия и ен­до­кар­дит. Оп­реде­ле­ни слу­чаи на се­п­ти­ке­мия и/или ен­до­кар­дит, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми се по­в­ли­я­ват бла­гопри­я­т­но от ле­че­ние с Линкомицин Че­с­то оба­че, при те­зи ин­фе­к­ции се пре­д­по­чи­та при­ло­же­ни­е­то на ба­к­те­ри­ци­д­ни пре­па­ра­ти.

6. Ба­к­те­ри­ал­на ди­зен­те­рия- Въ­п­ре­ки че Shigella  е ре­зи­с­тен­т­на към Линкомицин in vitro  (МПК при­б­ли­зи­тел­но 200-400 mcg/ml), Линкомицин е  ефе­к­ти­вен в ле­че­ни­е­то на ба­к­те­ри­ал­на­та ди­зен­те­рия, по­ра­ди мно­го ви­со­ки­те кон­цен­т­ра­ции, ко­и­то до­с­ти­га в чер­ва­та (при­б­ли­зи­тел­но 3000-7000 mcg/g фе­цес).

Дозировка

ВЪЗ­РА­С­Т­НИ

А. Пе­ро­рал­но ле­че­ние

Сре­д­но те­ж­ки ин­фе­к­ции- 500 mg три пъ­ти на ден (на все­ки 8 ча­са).

Те­ж­ки ин­фе­к­ции: 500 mg на все­ки 6 ча­са или 4 пъ­ти на ден.

Б. Ин­т­ра­му­с­кул­но при­ло­же­ние

Средно тежки ин­фе­к­ции -600 mg ин­т­ра­му­с­кул­но на все­ки 24 ча­са.

Те­ж­ки ин­фе­к­ции- 600 mg ин­т­ра-му­с­кул­но на все­ки 12 ча­са (или по-че­с­то) в за­ви­си­мост от те­же­ст­та на ин­фе­к­ци­я­та.

В. Ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не (виж Раз­ре­ж­да­не и ско­рост на въ­ве­ж­да­не)

1. Сре­д­но те­ж­ки ин­фе­к­ции: 600 mg до 1 g на все­ки 8-12 ч.

2. При те­ж­ки ин­фе­к­ции  мо­же да се на­ло­жи за­ви­ша­ва­не на до­за­та.

3. При живото застрашаващи ин­фе­к­ции  ин­т­ра­ве­но­з­но мо­гат да се при­ло­жат  до 8 g дне­в­но.

ДЕ­ЦА 

А. Пер орално ле­че­ние

1. Сре­д­но те­ж­ки ин­фе­к­ции-30 mg/ kg/ 24ч, раз­пре­де­ле­ни в три-че­ти­ри при­е­ма.

2. Те­ж­ки ин­фе­к­ции-60 mg/kg/24ч, раз­пре­де­ле­ни в три-че­ти­ри при­е­ма.

Б. Ин­т­ра­му­с­кул­но при­ло­же­ние

1. Сре­д­но те­ж­ки ин­фе­к­ции- 10 mg/kg/24ч в  ед­на ап­ли­ка­ция.

2. Те­ж­ки ин­фе­к­ции: 10 mg/kg на все­ки 12 ч или  на по-кра­т­ки ин­тер­ва­ли.

В. Ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не

10-20 mg/kg/24ч,  ка­то спо­ред те­же­ст­та на ин­фе­к­ци­я­та дне­в­на­та до­за мо­же да се въ­ве­де чрез ня­кол­ко ин­фу­зии, ка­к­то е опи­са­но в раз­дел Раз­ре­ж­да­не и ско­рост на въ­ве­ж­да­не.

Ко­га­то се на­ла­га да се при­ло­жи те­ра­пия с лин­ко­ми­цин при па­ци­ен­ти с те­ж­ко ув­ре­де­на бъ­б­ре­ч­на фун­к­ция, аде­к­ва­т­на­та до­за е 25-30% от до­за­та, пре­по­ръ­ч­ва­на за при­ло­же­ние при па­циенти с нор­мал­на бъ­б­ре­ч­на фун­к­ция.

При ле­че­ние на ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни  от бе­та-хе­мо­ли­ти­ч­ни стре­п­то­ко­ки, ле­че­ни­е­то тря­б­ва да про­дъл­жи по­не 10 дни.

За по­с­ти­га­не на оп­ти­мал­на аб­сор-бция се пре­по­ръ­ч­ва един-два ча­са пре­ди и след пе­ро­рал­ния при­ем на Линкомицин да не се при­е­ма ни­що дру­го през ус­та­та.

Раз­ре­ж­да­не и ско­рост на въ­ве­ж­да­не

Ин­т­ра­ве­но­з­но­то до­зи­ра­не се осъ­ще­с­т­вя­ва ка­то 1 g Линкомицин се раз­ре­ж­да в не по-мал­ко  от 100 ml по­д­хо­дящ раз­т­во­ри­тел и се въ­ве­ж­да за не по-мал­ко от 1 час.

Та­зи до­за мо­же да се при­ла­га тол­ко­ва че­с­то , кол­ко­то е не­об­хо­ди­мо, ка­то тря­б­ва да се спа­з­ва ли­ми­та за ма­к­си­мал­на дне­в­на до­за - 8 g.

ЗА­БЕ­ЛЕ­Ж­КА: Опи­са­ни са те­ж­ки ре­а­к­ции от стра­на на сър­де­ч­но­съ­до­ва­та и ди­ха­тел­на­та  си­с­те­ма при при­ло­же­ние на до­зи, по-ви­со­ки от пре­по­ръ­ч­ва­ни­те.

Про­ти­во­по­ка­за­ния:

При­ло­же­ни­е­то на Линкомицин е про­ти­во­по­ка­за­но при па­ци­ен­ти с анамне­за за свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към пре­пара­та.

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

1. ГА­С­Т­РО­ИН­ТЕ­С­ТИ­НАЛ­НИ-га­де­не, по­в­ръща­не,, аб­до­ми­на­лен ди­с­т­рес и пер­си­с­ти­ра­ща ди­а­рия (Ви­ж­те Пре­дупре­ж­де­ния) и при ле­кар­с­т­ве­ни­те  фор­ми за пе­ро­рал­но при­ло­же­ние-езо­фа­гит.

2.ХЕ­МО­ПО­Е­ЗА  Опи­са­ни са не­у­т­ро­пе­ния, ле­в­ко­пе­ния, аг­ра­ну­ло­ци­то­за и тром­бо­цито­пе­ни­ч­на пур­пу­ра. Има ре­д­ки съ­о­б­ще­ния за ап­ла­с­ти­ч­на ане­мия и пан­ци­то­пе­ния, при ко­и­то не е из­к­лю­че­на ка­у­зал­на­та ро­ля на Линкомицин

3.РЕ­А­К­ЦИИ НА  СВРЪХ­ЧУ­В­С­Т­ВИ­ТЕЛ­НОСТ -Опи­са­ни са та­ки­ва ре­а­к­ции на хи­пер­чу­в­с­т­ви­тел­ност, ка­то ан­ги­о­не­в­роти­чен оток, се­рум­на бо­лест, ана­фи­ла­к­сия; ня­кои от тях  са на­б­лю­да­ва­ни у бол­ни, със свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към пе­ни­ци­лин. 

В ре­д­ки слу­чаи при­ло­же­ни­е­то на Линкомицин е  би­ло свър­за­но с въз­ни­к­ва­не  на ери­те­ма мул­ти­фор­ме, син­д­ром на Сти­вънс-Джонс.

4.КО­ЖА И ЛИ­ГА­ВИ­ЦИ- Има съ­о­б­ще­ния за пру­ри­тус, ко­ж­ни об­ри­ви, ур­ти­ка­рия, и ва­ги­нит и в ре­д­ки слу­чаи ек­с­фо­ли­а­ти­вен и ве­зи­ку­ло­бу­ло­зен дер­ма­тит.

5. ЧЕ­РЕН ДРОБ- Има опи­са­ни слу­чаи на жъл­те­ни­ца и  аб­норм­ни чер­но­д­ро­б­ни фун­к­ци­о­нал­ни те­с­то­ве (и по-спе­ци­ал­но по­ви­ша­ва­не на се­рум­на­та тран­са­ми­на­за), въз­ни­к­на­ли  по вре­ме на те­ра­пия с Линкомицин

6.СЪР­ДЕ­Ч­НО-СЪ­ДО­ВА СИ­С­ТЕ­МА-Опи­са­ни са слу­чаи на хи­по­то­ния след па­рен­те­рал­но при­ло­же­ние на пре­па­ра­та, осо­бе­но след мно­го бър­зо ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не. Опи­са­ни са ре­д­ки слу­чаи на спи­ра­не на сър­де­ч­но-съ­до­ва­та дей­ност след мно­го бър­зо ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не (вж. раз­дел До­зи­ро­в­ка и на­чин на при­ло­же­ние).

7. ЛО­КАЛ­НИ РЕ­А­К­ЦИИ -При ин­т­ра­му­с­кул­но при­ло­же­ние е на­б­люда­ва­но  ло­кал­но дра­з­не­не, бол­ка, втвър­дява­не и об­ра­зу­ва­не на сте­рил­ни аб­с­це­си . При ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не  е въз­ни­к­вал фле­бит. Те­зи ре­а­к­ции мо­гат да бъ­дат све­де­ни до ми­ни­мум чрез дъл­бо­ко ин­т­ра­му­с­кул­но въ­ве­ж­да­не или чрез из­бя­г­ва­не из­по­л­з­ва­не­то на  по­с­то­ян­ни ин­т­ра­ве­но­з­ни ка­те­т­ри.

Спе­ци­ал­ни  пре­д­па­з­ни  мер­ки

Па­рен­те­рал­на­та фор­ма на то­зи пре­па­рат съ­дър­жа бен­зи­лов ал­ко­хол. При­ло­же­ни­е­то на бен­зи­ло­вия ал­ко­хол е свър­за­но с въз­ни­к­ва­не на  фа­та­лен син­д­ром на за­ду­ша­ва­не при не­до­но­се­ни но­во­ро­де­ни.

Ка­к­то при­ло­же­ни­е­то на дру­ги ан­ти­би­о­ти­ци, та­ка и те­ра­пи­я­та с Линкомицин мо­же да бъ­де свър­за­на с въз­ни­к­ва­не на те­жък ко­лит, кой­то мо­же да бъ­де и фа­та­лен.

Ди­а­ри­я­та мо­же да бъ­де ле­ка во­д­ни­с­та до те­ж­ка пер­си­с­ти­ра­ща, с ле­в­ко­ци­то­за, по­ка­ч­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та, те­ж­ки ко­рем­ни крам­пи, ка­то във фе­це­са мо­же да се от­де­ля кръв и слуз. В те­ж­ки­те слу­чаи, ко­га­то не се взе­мат по­д­хо­дя­щи мер­ки мо­же да въз­ни­к­не пе­ри­то­нит, шок и то­к­си­чен ме­га­ко­лон.

Ди­а­г­но­за­та ан­ти­би­о­ти­чен ко­лит оби­к­но­ве­но се по­с­та­вя въз ос­но­ва на кли­ни­ч­на­та сим­п­то­ма­ти­ка. Тя мо­же да бъ­де по­т­вър­де­на  чрез ен­до­с­ко­пия, при ко­я­то се ус­та­но­вя­ва псе­в­до­мем­б­ра­но­зен ко­лит  и чрез кул­ти­ви­ра­не на фе­цес за Clostridium difficile на се­ле­к­ти­в­на сре­да , ка­к­то и чрез из­с­ле­д­ва­не на фе­цес за то­к­син(и) на C. difficile.

Въз­ни­к­ва­не­то на ан­ти­би­о­ти­ч­ния ко­лит мо­же да ста­не по вре­ме на те­ра­пи­я­та или до­ри 2-3 се­д­ми­ци след при­к­лю­ч­ва­не­то й.

При па­ци­ен­ти в на­пре­д­на­ла въз­раст и при ув­ре­де­ни па­ци­ен­ти ве­ро­я­т­но­ст­та за по-те­ж­ко про­ти­ча­не на за­бо­ля­ва­не­то е по-го­ля­ма.

В слу­чай, че въз­ни­к­не сре­ден по те­жест ко­лит се пре­по­ръ­ч­ва пре­къ­с­ва­не на те­ра­пи­я­та с Линкомицин

Пре­по­ръ­ч­ва се при­ло­же­ни­е­то на Холестирамин и Колестипол, тъй ка­то те­зи про­ду­к­ти свър­з­ват in vitro то­к­си­ни­те.

Пре­по­ръ­ч­ва­на­та до­за Холестирамин е 4 g,  в 3-4 при­е­ма дне­в­но и Колестипол- 5 g   три пъ­ти дне­в­но.

При въз­ни­к­ва­не на те­жък ан­ти­би­о­ти­чен ко­лит тря­б­ва да се  на­з­на­чат електро­ли­т­ни раз­т­во­ри и та­ки­ва, съ­дър­жа­щи про­те­и­ни.

Про­у­ч­ва­ни­я­та по­ка­з­ват съ­що та­ка, че то­к­си­нът (то­к­си­ни­те), про­из­ве­ж­да­ни от кло­с­т­ри­ди­и­те ( и по спе­ци­ал­но от C. diffi-cile)  е (са) не­по­с­ре­д­с­т­ве­на при­чи­на за ан­ти­би­о­ти­ч­ния ко­лит. Те­зи про­у­ч­ва­ния съ­що та­ка по­ка­з­ват, че то­к­си­ген­ни­те  кло­с­т­ри­дии оби­к­но­ве­но са чу­в­с­т­ви­тел­ни in vitro към Ванкомицин.

При при­ло­же­ние на 125-500 mg Ванкомицин  4 пъ­ти дне­в­но в про­дъл­же­ние на 7-10 дни се на­б­лю­да­ва бър­зо из­че­з­ва­не на то­к­си­ни­те от про­би­те фецес и ин­во­лу­ция на  ди­а­ри­я­та.

В ня­кои слу­чай ан­ти­би­о­ти­ч­ни­ят ко­лит мо­же да ре­ци­ди­ви­ра след  пре­къ­с­ва­не на ле­че­ни­е­то с Ванкомицин.

Холестирамин или Колестипол свър­з­ват Ванкомицин in vitro.

В слу­чай, че се при­ла­га ком­би­ни­ра­на те­ра­пия с йо­но­о­б­мен­на смо­ла и Ванкомицин се пре­по­ръ­ч­ва те да се при­ла­гат през оп­ре­де­лен ин­тер­вал.

Ка­то ал­тер­на­ти­в­на те­ра­пия тря­б­ва да се има пре­д­вид Бацитрацин 25 000 Е р.о. че­ти­ри пъ­ти дне­в­но за 7-10 дни.

Тря­б­ва да се из­бя­г­ва из­по­л­з­ва­не­то на пре­па­ра­ти, ко­и­то при­чи­ня­ват чре­в­на ста­за.

Осо­бе­но вни­ма­тел­но тря­б­ва да се из­пи­с­ва Линкомицин при па­ци­ен­ти с анам­не­за за  га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­но за­бо­лява­не, осо­бе­но ко­лит.

Въ­п­ре­ки че Линкомицин пре­ми­на­ва в ЦСТ, кон­цен­т­ра­ци­и­те му в нея мо­гат да не са до­с­та­тъ­ч­ни за ле­че­ние на ме­нин­гит.

По­ра­ди то­ва  пре­па­ра­тът не тря­б­ва да се при­ла­га за ле­че­ние на ме­нин­гит.

Ус­та­но­вен е in vitro ан­та­го­ни­зъм ме­ж­ду Линкомицин и Еритромицин

По­ра­ди ве­ро­я­т­на­та кли­ни­ч­на зна­чи­мост на  то­зи ан­та­го­ни­зъм те­зи два пре­па­ра­та не тря­б­ва да се при­ла­гат за­е­д­но.

В слу­чай, че се на­ло­жи про­дъл­жи­тел­но при­ло­же­ние на Линкомицин, тря­б­ва да се мо­ни­то­ри­ра чер­но­д­ро­б­на­та и бъ­б­ре­ч­на фун­к­ции.

При­ло­же­ни­е­то на Линкомицин мо­же да до­ве­де до ко­ло­ни­за­ция с ре­зи­с­тен­т­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми,осо­бе­но гъ­би.

Линкомицин не тря­б­ва да се при­ла­га не­раз­ре­ден, ве­но­з­но струй­но, а тря­б­ва да се въ­ве­ж­да в про­дъл­же­ние по­не на 10-60 мин., ка­к­то е опи­са­но в  раз­дел ” До­зи­ро­в­ка и на­чин на при­ло­же­ние”.

Лин­ко­ми­цин се про­я­вя­ва ка­то нерв-но­му­с­ку­лен бло­кер и мо­же да по­тен­ци­ра ефе­к­та на дру­ги ми­о­ре­ла­к­сан­ти. Сле­до­ва­тел­но, тря­б­ва да се при­ла­га осо­бе­но вни­ма­тел­но при па­ци­ен­ти, по­лу­ча­ва­щи та­ки­ва пре­па­ра­ти.

Лин­ко­ми­цин тря­б­ва да се при­ла­га вни-ма­тел­но при па­ци­ен­ти с ато­ния.

При па­ци­ен­ти с те­ж­ка бъ­б­ре­ч­на и/или чер­но­д­ро­б­на не­до­с­та­тъ­ч­ност, съ­п­рово­де­ни със се­ри­о­з­ни ме­та­бо­ли­т­ни на­ру­ше­ния, до­зи­ра­не­то тря­б­ва да се пре­ци­зи­ра и да се оси­гу­ри мо­ни­то­ринг на се­рум­ни­те  кон­цен­т­ра­ции на Линкомицин по вре­ме на те­ра­пия с ви­со­ки до­зи.

Не­съ­в­ме­с­ти­мо­с­ти.

Сле­д­ни­те пре­пара­ти са фи­зи­че­с­ки не­съ­в­ме­с­ти­ми с Линкомицин: Новобиоцин, Канамицин.

Бре­мен­ност и ла­к­та­ция.

Не е ус­та­но­ве­но бе­зо­па­с­но ли е при­ло­же­ни­е­то на пре­па­ра­та при бре­мен­ни.

В май­чи­но­то мля­ко Линкомицин до­с­ти­га кон­цен­т­ра­ции от по­ря­дъ­ка на 0.5-2.4 mcg/ml.

Вза­и­мо­дей­с­т­вия.

Ус­та­но­ве­на е кръ­с­то­са­на ре­зи­с­тен­т­ност ме­ж­ду Линкомицин и Клиндамицин

 

РЕ­ГИ­С­Т­РИ­РА­НИ ПРЕ­ПА­РА­ТИ, СЪ­ДЪР­ЖА­ЩИ LINCOMYCIN

Пре­па­рат

Про­из­во­ди­тел

Ле­кар­с­т­ве­на фор­ма

Lincomycini chloridum

 

 

Neloren

LEK

Amp. 600 mg/2 ml

 

 

Caps. 500 mg x 16

Lincomycini hydrochloridum

 

 

Lincocin

Eczacibasi Ilac Sanayi ve Ticaret A.S.

Amp. 600 mg-2 ml

Lincomycin

Ан­ти­би­о­тик Ко-Раз­г­рад

Caps. 250 mg x 20

 

 

Caps. 500 mg x 20

Lincomycini  hydrochloidum

monohydratum

 

 

Lincomycin

Medexport V/O Moscow

Amp. 300 mg-1 ml

 

Ан­ти­би­о­тик Ко-Раз­г­рад

Amp. 300 mg i.m.-2 ml

 

 

Amp. 300 mg i.v.-2 ml

 

 

Amp. 600 mg i.m.-2 ml

 

 

Amp. 600 mg i.v.-2 ml

 

Medexport V/O Moscow

Caps. 250 mg x 20

Clindamycin

Действие

МИ­К­РО­БИ­О­ЛО­ГИЯ

Ак­ти­в­на­та  съ­с­та­в­ка на пре­па­ра­та е  Клиндамицин-по­лу­син­те­ти­чен ан­тибио­тик, кой­то се по­лу­ча­ва от Линкомицин  чрез за­ме­с­т­ва­не на 7-(R)-хи­д­ро­к­сил­на­та гру­па с 7-(S)-хлор.

Съ­о­б­ра­з­но чу­в­с­т­ви­тел­но­ст­та на ми­к­ро­ор­га­ни­з­ма  и кон­цен­т­ра­ци­я­та на ан­ти­би­о­ти­ка Клиндамицин мо­же да действа ба­к­те­ри­ци­д­но или ба­к­те­ри­о­с­та­ти­ч­но.

In vitro Клиндамицин ока­з­ва дей­с­т­вие на сле­д­ни­те ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми:

1. Ае­ро­б­ни, Грам  по­ло­жи­тел­ни ко­ки, вклю­чи­тел­но: Staphylococcus aureus, Sta-phylococcus epidermidis  (пе­ни­ци­ла­за про­ду­ци­ра­щи и пе­ни­ци­ла­за  не­га­ти­в­ни ща­мо­ве)

При про­ве­де­ни­те из­с­ле­д­ва­ния  in vitro е от­бе­ля­за­но бър­зо раз­ви­тие на ус­тойчи­вост към клин­да­ми­цин у ня­кои ста­фи­ло­ко­ко­ви ща­мо­ве, ко­и­то пре­д­вари­тел­но са би­ли ре­зи­с­тен­т­ни към ери­т­ро­ми­цин-стре­п­то­ко­ки (с из­к­лю­че­ние на S. Faecalis ) и пне­в­мо­ко­ки.

2.Ана­е­ро­б­ни Грам от­ри­ца­тел­ни бак-те­рии, вклю­чи­тел­но:Bacteroides species ( в то­ва чи­с­ло  гру­па B. fragilis и гру­па B. Melaninogenicus) Fusobacterium species.

3.Ана­е­ро­б­ни Грам по­ло­жи­тел­ни не­с­поро­о­б­ра­зу­ва­щи ба­к­те­рии, вклю­чи­тел­но: Propionibacterium, Eubacterium Actin­omy-ces species.

4.Ана­е­ро­б­ни и ми­к­ро­а­е­ро­фил­ни Грам-по­ло­жи­тел­ни ко­ки, вклю­чи­тел­но: Peptococcus species Peptostreptococcus species.

Ми­к­ро­а­е­ро­фил­ни стре­п­то­ко­ки.

Кло­с­т­ри­ди­и­те про­я­вя­ват по-го­ля­ма ре­зи­с­тен­т­ност към Клиндамицин, от­кол­ко­то по­ве­че­то ана­е­ро­би.

По­ве­че­то ща­мо­ве  Clostridium perfrin­gens са чу­в­с­т­ви­тел­ни към Клиндамицин, но дру­ги ви­до­ве, на­при­мер C. sporogenes и C. tertium, че­с­то са ус­той­чи­ви към дей­с­т­ви­е­то му.

Не­об­хо­ди­мо е да се на­п­ра­ви те­с­ту­ва­не за чу­в­с­т­ви­тел­ност.

5. Дру­ги ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми, сред ко­и­то  Chlamydia trachomatis, Toxoplasma gondii, Plasmodium falciparum и Pneumocystis carinii (в ком­би­на­ция с Примаквин).

Оби­к­но­ве­но към Клиндамицин са ре­зи­с­тен­т­ни сле­д­ни­те ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми:

- Ае­ро­б­ни Грам-от­ри­ца­тел­ни ба­ци­ли

- Streptococcus faecalis

- Nocardia species

- Neisseria meningitidis

- Ща­мо­ве ме­ти­ци­лин­ре­зи­с­тен­т­ни S. aureus и  ща­мо­ве H. influenzae (спо­ред об­ла­с­ти­те, в ко­и­то се изо­ли­рат ре­зистен­т­ни ща­мо­ве).

На­б­лю­да­ва­на е кръ­с­то­са­на ре­зи­с­тен­т­ност ме­ж­ду Клиндамицин и Линкомицин

Ус­та­но­вен е ан­та­го­ни­зъм ме­ж­ду Клиндамицин и Еритромицин

Въ­п­ре­ки че, Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид е ак­ти­вен, ка­к­то in vitro, та­ка и  in vivo, Клиндамицин фо­с­фат и Клиндамицин пал­ми­тат  не при­те­жа­ват ак­ти­в­ност in vitro, но в жи­вия  ор­га­ни­зъм те се  хи­д­ро­ли­зат до ак­ти­в­на ба­за.

ФАР­МА­КО­КИ­НЕ­ТИ­КА

Аб­сор­б­ция

След пер орален при­ем на­с­тъ­п­ва бър­за и по­ч­ти пъл­на (90 %) ре­зор­б­ция на Клиндамицин

При въз­ра­с­т­ни, след пер орален при­ем на Клиндамицин в до­за 150 mg, ма­к­си­мал­на се­рум­на кон­цен­т­ра­ция на пре­па­ра­та  (2.5 mcg/ml) се до­с­ти­га след 45 мин.

Три ча­са след пер оралния при­ем кон­цен­т­ра­ци­я­та на пре­па­ра­та в кръ­в­ния  се­рум е 1.5 mcg/ml, а след 6 ча­са до­с­ти­га 0.7 mcg/ml.

Ма­к­си­мал­ни­те се­рум­ни кон­цен­т­ра­ции след при­ло­же­ние на Клиндамицин пал­ми­тат се до­с­ти­гат за съ­що­то вре­ме,  ка­к­то при Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид.          

При пер оралното на­з­на­ча­ва­не на Клиндамицин пал­ми­тат на де­ца в до­зи 2, 3 и 4 mg/kg , през 6 ча­са ма­к­си­мал­на­та кон­цен­т­ра­ция  на пре­па­ра­та в кръ­в­ния  се­рум 60 мин. след пър­во­то му при­е­ма­не е съ­о­т­ве­т­но 1.2, 2.2 и 2.4 mcg/ml.     

След пе­ти­ят  при­ем се до­с­ти­га ра­в­но­ве­с­на се­рум­на кон­цен­т­ра­ция .           

При про­дъл­жа­ва­не на ле­че­ни­е­то с те­зи до­зи се до­с­ти­га ма­к­си­мал­на кон­цен­т­ра­ция  на пре­па­ра­та в кръ­в­ния  се­рум, ко­я­то е съ­о­т­ве­т­но 2.5, 3.0 и 3.8 mcg/ml.

При пер орално при­ло­же­ние ре­зор­б­ци­я­та на Клиндамицин не се вли­яе от ед­но­в­ре­ме­нен  при­ем на хра­на, но в та­ки­ва слу­чаи ре­зор­б­ци­я­та на пре­па­ра­та мо­же да бъ­де за­ба­ве­на.

След му­с­кул­но въ­ве­ж­да­не на 600 mg Клиндамицин фо­с­фат ма­к­си­мал­на­та кон­цен­т­ра­ция  на пре­па­ра­та в кръ­в­ния се­рум (9 mcg/ml) се до­с­ти­га след 1 до 3 ча­са след ап­ли­ка­ци­я­та.

След ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не на 300 mg от пре­па­ра­та в про­дъл­же­ние на 10 ми­ну­ти или на 600 mg от пре­па­ра­та в про­дълже­ние на 20 ми­ну­ти ма­к­си­мал­на­та му кон­цен­т­ра­ция, ко­я­то е съ­о­т­ве­т­но 7 mcg/ml и  10 mcg/ml, се до­с­ти­га в края  на ин­фу­зи­я­та.

Раз­пре­де­ле­ние

Пре­па­ра­тът се свър­з­ва в 40-90% с бел­тъ­ци­те. 

Не се на­б­лю­да­ва акумулиране на пре­па­ра­та в ор­га­ни­з­ма след пер орално при­ло­же­ние.

Клин­да­ми­цин про­ни­к­ва ле­с­но в по­ве­че­то те­ле­с­ни тъ­ка­ни и те­ч­но­с­ти.

В ко­с­т­на­та тъ­кан Клиндамицин до­с­ти­га   40% ( 20-75% ) от кон­цен­т­ра­ци­я­та  в кръ­в­ния  се­рум.

В май­чи­но­то мля­ко кон­цен­т­ра­ци­я­та е 50-100% от та­зи в кръ­в­ния  се­рум, в си­но­ви­ал­на­та те­ч­ност 50%, в хра­ч­ки­те 30-75%, в пе­ри­то­не­ал­на­та те­ч­ност 50%, в кръ­в­та на пло­да 40%, в гной­та 30% и в пле­в­рал­на­та те­ч­ност 50-90% от кон­цен­т­ра­ци­я­та в кръ­в­ния  се­рум.

Клин­да­ми­цин не  про­ни­к­ва в ЦСТ  до­ри  и при ме­нин­гит.

Био­т­ран­с­фор­ма­ция  на пре­па­ра­та

Пла­з­ме­ни­ят полуживот на Клиндамицин е   1.5-3.5 ча­са.

У бол­ни с те­ж­ки на­ру­ше­ния  в бъ­б­ре­ч­на­та или чер­но­д­ро­б­на фун­к­ции пла­з­ме­ния полуживот е мал­ко удъл­жен.

При на­ли­чие на ле­ка или сре­д­но те­ж­ка фор­ма на за­бо­ля­ва­не на бъ­б­ре­ци­те  или чер­ния  дроб, не е ну­ж­но да се из­ме­ня  схе­ма­та на ле­че­ние.

Клин­да­ми­цин се  ме­та­бо­ли­зи­ра в зна­чи­тел­на сте­пен.

Ек­с­к­ре­ция

10-20% от пре­па­ра­та се от­де­лят в ури­на­та в ми­к­ро­би­о­ло­ги­ч­на ак­ти­в­на фор­ма, а 4% във фе­це­са.

Ос­та­на­ло­то ко­личе­с­т­во се от­де­ля  от ор­га­ни­з­ма под фор­ма­та на био­ло­ги­ч­но не­а­к­ти­вен ме­та­бо­лит и то пре­дим­но с жлъ­ч­ка­та и фе­це­са.

Показания

Клин­да­ми­цин е по­ка­зал ефе­к­ти­в­ност при ле­че­ние на сле­д­ни­те ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни ана­е­ро­б­ни ба­к­те­рии или чу­в­с­т­ви­тел­ни ща­мо­ве на ае­ро­б­ни Грам-по­ло­жи­тел­ни ба­к­те­рии,  ка­то стре­п­то­ко­ки, ста­фи­ло­ко­ки и пне­в­мо­ко­ки, а съ­що та­ка чу­в­с­т­ви­тел­ни ща­мо­ве  Chlamydia trachomatis.

1. Ин­фе­к­ции на гор­ни­те ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща, в то­ва чи­с­ло: тон­зи­лит, фа­рин­гит, си­ну­ит, въз­па­ле­ние на сре­д­но­то ухо и скар­ла­ти­на.

2. Ин­фе­к­ции на до­л­ни­те  ди­ха­тел­ни пъ­ти­ща, в то­ва чи­с­ло: брон­хит, пневмо­ния , ем­пи­ем и бе­ло­д­ро­бен аб­с­цес.

3.  Ко­ж­ни и ме­ко­тъ­кан­ни ин­фе­к­ции, в то­ва чи­с­ло: ак­не, фу­рун­ку­ли, це­лу­лит, им­пе­ти­го, аб­с­це­си, ин­фе­к­ти­ра­ни ра­ни, спе­ци­фи­ч­ни ин­фе­к­ци­о­з­ни про­це­си на ко­жа­та и ме­ки­те тъ­ка­ни, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни към  пре­па­ра­та па­то­ге­ни, ка­то ери­зи­пел или па­на­ри­ци­ум .

4. Ин­фе­к­ции  на ко­с­ти­те и ста­ви­те, в то­ва чи­с­ло ос­те­о­ми­е­лит и се­п­ти­чен ар­т­рит.

5. Клин­да­ми­цин е по­ка­зан за при­ло­же­ние при ги­не­ко­ло­ги­ч­ни ин­фе­к­ции, вклю­чи­тел­но на ен­до­ме­т­рит, це­лу­лит, кол­пит, ту­бо­о­ва­ри­а­лен аб­с­цес, сал­пин­гит и въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния  на ор­га­ни­те на та­за, в ком­би­на­ция  с ан­ти­би­о­ти­ци, ак­ти­в­ни по от­но­ше­ние на Грам-от­ри­ца­тел­ни па­то­ге­ни.

При    цер­ви­ци­ти, пре­ди­з­ви­ка­ни от Chlamydia trachomatis мо­но­те­ра­пи­я­та с Клиндамицин да­ва мно­го до­б­ри ре­зул­та­ти..

6. Ин­т­ра­а­б­до­ми­нал­ни ин­фе­к­ции, в то­ва чи­с­ло пе­ри­то­нит и аб­с­це­си на ко­рем­на­та ку­хи­на, в ком­би­на­ция с ан­ти­би­о­ти­ци, ко­и­то дей­с­т­ват на Грам-от­ри­ца­тел­ни ае­ро­б­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми.

7. Се­п­ти­ке­мия  и ен­до­кар­дит.   до­ка­за­на е ефе­к­ти­в­ност на Клиндамицин в ле­че­ни­е­то на оп­ре­де­ле­ни слу­чаи на ен­до­кар­дит, къ­де­то пре­д­ва­ри­тел­но е до ка­за­но, че пре­па­ра­тът ока­з­ва ба­к­те­рици­д­но дей­с­т­вие спря­мо при­чи­ни­те­ли­те на ин­фе­к­ци­я­та (in vitro) при  кон­цен­т­ра­ции на пре­па­ра­та, ко­и­то се до­с­ти­гат в  се­ру­ма.

8. Ин­фе­к­ции на ус­т­на­та ку­хи­на, ка­то: пе­ри­о­дон­тал­ни аб­с­це­си и пе­ри­о­дон­тит.

9. То­к­со­п­ла­з­мо­зен ен­це­фа­лит при па­ци­ен­ти със СПИН. При па­ци­ен­ти, ко­и­то не  то­ле­ри­рат кон­вен­ци­о­нал­но­то ле­че­ние, ефе­к­ти­в­на се е ока­за­ла ком­би­на­ци­я­та Клиндамицин и Пириметамин.

10. Пне­в­мо­ния, при­чи­не­на от Pneumo-cystis carinii при па­ци­ен­ти със СПИН.  Па­ци­ен­ти, ко­и­то не то­ле­ри­рат или не се по­в­ли­я­ват аде­к­ва­т­но от кон­вен­ци­о­нал­на­та те­ра­пия, Клиндамицин мо­же да бъ­де из­по­л­з­ван в ком­би­на­ция с Примаквин

Клин­да­ми­цин фо­с­фат , при­ло­жен в ком­би­на­ция с ами­но­г­ли­ко­зи­ди, ка­то Гентамицин или Тобрамицин пре­до­т­в­ра­тя­ва раз­ви­ти­е­то на пе­ри­то­нит или ин­т­ра­а­б­до­ми­на­лен аб­с­цес след пер­фо­ра­ция на чер­ва­та или ба­к­те­ри­ал­на кон­та­ми­на­ция след тра­в­ма.

Има ог­ра­ни­че­ни дан­ни от не­кон­т­ро­ли­ра­ни про­у­ч­ва­ния за то­ва, че  пер оралният или па­рен­те­ра­лен Клиндамицин  в до­за 20mg/kg дне­в­но в про­дъл­же­ние на ми­ни­мум 5 дни мо­же да бъ­де из­по­л­з­ван  ка­то ал­тер­на­ти­ва,  са­мосто­я­тел­но или в ком­би­на­ция с хи­нин или амо­ди­а­к­вин  за ле­че­ние на мул­ти­рези­с­тен­т­ни ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни от Plasmodium falciparum.

In vitro чу­в­с­т­ви­тел­ни към Клиндамицин са сле­д­ни­те ор­га­ни­з­ми: B. melanino­genicus, B. disiens, B. bivius, Peptostrepto­coicus, spp., G. vaginalis, M. mulieris, M. curtisii и Mycoplasma hominis.

Дозировка

До­за­та и на­чи­нът на при­ло­же­ние на пре­па­ра­та за­ви­сят от те­же­ст­та на за­бо­ля­ва­не­то, съ­с­то­я­ни­е­то на бол­ния  и чу­в­с­т­ви­тел­но­ст­та на при­чи­ни­те­ля.

ВЪЗ­РА­С­Т­НИ: ДО­ЗИ­РО­В­КА НА КЛИН­ДА­МИ­ЦИН ФО­С­ФАТ (ИН­Т­РА­МУСКУЛ­НО ИЛИ  ИН­Т­РА­ВЕ­НО­З­НО ПРИ­ЛО­ЖЕНИЕ)

При ин­т­ра­а­б­до­ми­нал­ни ин­фе­к­ции, въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния  на ор­га­ни­те на мал­кия  таз у же­ни­те, ка­к­то и при дру­ги ус­ло­ж­не­ни  или те­ж­ки ин­фе­к­ции, оби­к­но­ве­но се на­з­на­ча­ват 2 400-2 700 mg Клиндамицин фо­с­фат, раз­пре­де­ле­ни в 2, 3 или 4 ап­ли­ка­ции .

При бол­ни с не­у­с­ло­ж­не­ни  ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни от чу­в­с­т­ви­тел­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми, ле­че­бен ефект се по­лу­ча­ва при на­з­на­ча­ва­не на по-ни­с­ки до­зи -1200-1800 mg/ден раз­де­ле­ни в 3-4 ед­на­к­ви до­зи.

С ус­пех са из­по­л­з­ва­ни до­зи, до­с­ти­га­щи 4800 mg на ден.

Не се пре­по­ръ­ч­ва ед­но­к­ра­т­но ин­т­ра-му­с­кул­но  въ­ве­ж­да­не на до­за по-ви­со­ка от 600 mg.

ДЕ­ЦА НАД ЕД­НО­МЕ­СЕ­Ч­НА ВЪЗ­РАСТ: ДО­ЗИ­РО­В­КА НА КЛИН­ДА­МИ­ЦИН ФО­С­ФАТ (I.M. ИЛИ I.V.  ПРИ­ЛО­ЖЕ­НИЕ)

20-40 mg/kg дне­в­но, раз­де­ле­ни на 3-4 ед­на­к­ви до­зи.

НО­ВО­РО­ДЕ­НИ (ПОД ЕД­НО­МЕ­СЕ­Ч­НА ВЪЗ­РАСТ):ДО­ЗИ­РО­В­КА НА КЛИН­ДА­МИ-ЦИН ФО­С­ФАТ (I.M. ИЛИ I.V. ПРИ­ЛО­ЖЕ­НИЕ)

15-20mg/kg дне­в­но, раз­де­ле­ни на 3-4 до­зи. При не­до­но­се­ни де­ца е въз­мо­ж­но из­по­л­з­ва­не­то на по-ни­с­ки до­зи.

ВЪЗ­РА­С­Т­НИ:ПЕ­РО­РАЛ­НО ПРИ­ЛО-ЖЕ­НИЕ НА КА­П­СУ­ЛИ КЛИН­ДА­МИ­ЦИН ХИ­Д­РО­Х­ЛО­РИД-600-1800 mg/дне­в­но.  раз­пре­де­ле­ни в 3-4 при­е­ма.

ДЕ­ЦА НАД ЕД­НО­МЕ­СЕ­Ч­НА ВЪЗ­РАСТ:ДО­ЗИ­РО­В­КА НА КЛИН­ДА­МИ­ЦИН ПАЛ­МИ­ТАТ СУ­С­ПЕН­ЗИЯ ЗА ПЕ­РО­РАЛ­НО ПРИ­ЛО­ЖЕ­НИЕ ИЛИ КА­П­СУ­ЛИ КЛИН-ДА­МИ­ЦИН ХИ­Д­РО­Х­ЛО­РИД

1. 8-25 mg/kg дне­в­но в  3 или 4 при­е­ма.

2. При де­ца с те­г­ло =/< 10 kg: пре­по­ръ­ч­ва­на­та ми­ни­мал­на до­за e 1/2 ча­е­на лъ­жи­ч­ка (37.5 mg) су­с­пен­зия-три пъ­ти дне­в­но.

При ин­фе­к­ции, при­чи­не­ни от бе­та-хе­мо­ли­ти­ч­ни стре­п­то­ко­ки, ле­че­ни­е­то тря­б­ва да про­дъл­жи не по-мал­ко от 10 де­на.

ЛЕ­ЧЕ­НИЕ НА  ТА­ЗО­ВИ ВЪЗ­ПА­ЛИ­ТЕЛ-НИ БО­ЛЕ­С­ТИ И ЦЕР­ВИ­ЦИ­ТИ, ПРИ­ЧИ­НЕ­НИ ОТ CHLAMYDIA TRACHOMATIS.

1. Въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния  на ор­га­ни­те на та­за-ста­ци­о­нар­но ле­че­ние: 900 mg clindamycin phosphate (IV) на все­ки 8 ча­са, в ком­би­на­ция с ан­ти­би­о­тик, ак­ти­вен по от­но­ше­ние на Грам-от­ри­ца­тел­ни при­чи­ни­те­ли, при­ла­ган ин­т­ра­ве­но­з­но, напр. 2.0 mg/kg Гентамицин с по­с­ле­д­ва­щи 1.5 mg/kg 3 пъ­ти дне­в­но при бол­ни с нор­мал­на бъ­б­ре­ч­на фун­к­ция.

Про­дъл­жи­тел­но­ст­та на ин­т­ра­ве­но­з­но­то  при­ло­же­ние е ми­ни­мум  4 дни и по­не  48 ча­са след  по­до­б­ре­ние на па­ци­ен­та.

След то­ва се про­дъл­жа­ва с пер орален при­ем на Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид по 450 mg на все­ки 6 ча­са, ка­то це­лия курс на те­ра­пия е 10-14 дни.

2. Цер­ви­ци­ти, при­чи­не­ни от Сhlamydia trachomatis:

450 mg Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид 4 пъ­ти дне­в­но р.о., в про­дъл­же­ние на 10-14 дни.

ТО­К­СО­П­ЛА­З­МО­ЗЕН ЕН­ЦЕ­ФА­ЛИТ ПРИ ПА­ЦИ­ЕН­ТИ СЪС СПИН

При­ла­га се ин­т­ра­ве­но­з­но Клиндамицин фо­с­фат или р.о. Клиндамицин хи­д­рохло­рид  в до­за 600-1200 mg на все­ки 6 ч в про­дъл­же­ние на две се­д­ми­ци, след ко­е­то се про­дъл­жа­ва  при­ло­же­ни­е­то на 300-600 mg р.о. на все­ки 6 ч.

Оби­к­но­ве­но те­ра­пе­в­ти­ч­ни­ят курс е 8-10 се­д­ми­ци.

При при­ло­же­ние на по-ви­со­ки до­зи Пи­ри­мета­мин тря­б­ва да се на­з­на­чи Фолиева ки­се­ли­на в до­за 10-20 mg/дне­в­но.

ПНЕ­В­МО­НИЯ, ПРИ­ЧИ­НЕ­НА ОТ PNEUMOCYSTIS CARINII ПРИ ПА­ЦИ­ЕН­ТИ СЪС СПИН

При­ла­га се Клиндамицин фо­с­фат ин­т­ра­ве­но­з­но в до­за 600-900 mg на все­ки 6 ч или 900 mg  на все­ки 8 ч.

Дру­га схе­ма на ле­че­ние, ко­я­то се при­ла­га  е Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид 300-450 mg p.o.  на все­ки 6 ч. в про­дъл­же­ние на 21 дни и Примаквин 15-30 mg  дне­в­но в про­дъл­же­ние на 21 дни.

ЛЕ­ЧЕ­НИЕ НА ОС­ТЪР СТРЕ­П­ТО­КО­КОВ ТОН­ЗИ­ЛИТ/ФА­РИН­ГИТ

При­ла­га се пер орално ле­че­ние с  Клиндамицин хи­д­ро­х­ло­рид ка­п­су­ли 300 mg два пъ­ти дне­в­но в про­дъл­же­ние на 10 дни.

РАЗ­РЕ­Ж­ДА­НЕ И СКО­РОСТ НА ВЪ­ВЕ­Ж­ДА­НЕ НА ПРЕ­ПА­РА­ТА

Кон­цен­т­ра­ци­я­та на Клиндамицин в раз­т­вор за ин­т­ра­ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не не тря­б­ва да пре­ви­ша­ва 18 mg/ml, а ско­ро­ст­та на вли­ва­не не тря­б­ва да пре­ви­ша­ва 30 mg/min.

Не се пре­по­ръ­ч­ва въ­ве­ж­да­не­то  на до­за по-го­ля­ма от 1200 mg за един час.

Про­ти­во­Показания

Клин­да­ми­цин е про­ти­во­по­ка­зан за при­ло­же­ние при па­ци­ен­ти с анам­не­за за свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към Линкомицин и Клиндамицин

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

1. Га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­ни-Бол­ки в сто­ма­ха, га­де­не, по­в­ръ­ща­не, ди­а­рия, езо­фа­гит-при пер орален при­ем на пре­па­ра­та.

2. Ре­а­к­ции  на свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност-В ня­кои слу­чаи е въз­мо­ж­но въз­ни­к­ва­не на  ма­ку­ло­па­пу­ло­зен об­рив и ур­ти­ка­рия.

По­я­ва­та на  ге­не­ра­ли­зи­ран ле­ко и сре­д­но из­ра­зен мор­би­ли­фор­мен ко­жен об­рив е опи­с­ва­на най-че­с­то.

В ре­д­ки слу­чаи ери­те­ма мул­ти­фор­ме в ня­кои слу­чаи на­по­м­ня­ща син­д­ро­ма на Стивънс-Джон­сън е въз­мо­ж­но да се свър­же с при­ло­же­ни­е­то на Клиндамицин

Опи­са­ни са ня­кол­ко слу­чая на  ана­фи­ла­к­то­и­д­на ре­а­к­ция.

3. Че­рен дроб-По вре­ме на ле­че­ние с Клиндамицин е опи­са­на  жъл­те­ни­ца и аб­норм­ни стой­но­с­ти на чер­но­д­ро­б­ни­те  фун­к­ци­о­нал­ни те­с­то­ве .

4. Ко­жа и ли­га­ви­ци-Сър­беж, ва­гинит, и в ре­д­ки слу­чаи, ек­с­фо­ли­а­ти­вен и ве­зи­ку­ло­бу­ло­зен дер­ма­тит.

5. Хе­мо­по­е­за-Опи­са­ни са слу­чаи с пре­хо­д­на не­у­т­ро­пе­ния  (ле­в­ко­пе­ния ) и ео­зи­но­фи­лия, ка­к­то и слу­чаи на аг­ра­ну­ло­ци­то­за и тром­бо­ци­то­пе­ния.

При те­зи слу­чаи не е ус­та­но­ве­на ети­о­ло­ги­ч­на връ­з­ка с про­ве­де­но­то ле­че­ние с Клиндамицин

6. Сър­де­ч­но-съ­до­ва си­с­те­ма-При мно­го бър­зо ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не на пре­па­ра­та (вж. раз­дел "До­зи­ро­в­ка и на­чин на при­ло­же­ние") са от­бе­ля­за­ни ре­д­ки слу­чаи на  кар­ди­о­пул­мо­на­лен арест, ка­к­то и раз­ви­ти­е­то на хи­по­то­ния .

7. Ло­кал­ни ре­а­к­ции-При му­с­кул­но въ­ве­ж­да­не на пре­па­ра­та са на­б­лю­да­ва­ни: ло­кал­но дра­з­не­не, бо­ле­з­не­ност и об­ра-зу­ва­не на аб­с­це­си в мя­с­то­то на въ­ве­ж­да­не.

При ве­но­з­но въ­ве­ж­да­не е въз­мо­ж­но въз­ни­к­ва­не на тром­бо­ф­ле­бит.

Че­с­то­та­та на въз­ни­к­ва­не на та­ки­ва ре­а­к­ции мо­же да се на­ма­ли чрез дъл­бо­ко му­с­кул­но ап­ли­ки­ра­не на пре­па­ра­та  и чрез из­бя­г­ва­не из­по­л­з­ва­не­то на ве­но­з­ни ка­те­т­ри.

Пре­д­па­з­ни мер­ки

В Клиндамицин ам­пу­ли  се съ­дър­жа бен­зи­лов  ал­ко­хол, за  кой­то има дан­ни, че при­чи­ня­ва смър­то­но­с­ния  Gasping Syn-drome у не­до­но­се­ни де­ца.

Ле­че­ни­е­то с Клиндамицин, ка­к­то и ле­че­ни­е­то с по­ч­ти вси­ч­ки дру­ги ан­ти­би­о­ти­ци, мо­же да се при­д­ру­жа­ва с раз­ви­ти­е­то на те­ж­ки фор­ми на ко­лит, кой­то мо­же да до­ве­де и до смър­тен из­ход.

Кли­ни­ч­на­та кар­ти­на е  ди­а­рия с раз­ли­ч­на те­жест от ле­ка во­д­ни­с­та  до те­ж­ка пер­си­с­ти­ра­ща, ле­в­ко­ци­то­за, тре­с­ка, ко­ли­ко­о­б­ра­з­ни ко­рем­ни бол­ки, ко­и­то мо­гат да бъ­дат свър­за­ни с от­де­ля­не на кръ­ве­ни­с­то­с­лу­зе­с­ти из­п­ра­ж­не­ния, ка­то при про­г­ре­си­ра­не на про­це­са е въз­мо­ж­но раз­ви­тие на пе­ри­то­нит, шок и то­к­си­чен ме­га­ко­лон.

Кли­ни­ч­на­та кар­ти­на оби­к­но­ве­но по­з­во­ля­ва да се по­с­та­ви ди­а­г­но­за­та ко­лит, пре­ди­з­ви­кан от ан­ти­би­о­ти­ч­на­та те­ра­пия .

Ди­а­г­но­за­та се по­т­вър­ж­да­ва  чрез ен­до­с­ко­пия, при ко­я­то се от­к­ри­ва кар­ти­на на псе­в­до­мем­б­ра­но­зен ко­лит и кул­ту­рел­но чрез  по­ся­в­ка на фе­цес на по­д­хо­дя­ща се­ле­к­ти­в­на сре­да се изо­ли­ра  Clostridium difficile , ка­к­то и чрез  иден­ти­фи­ци­ра­не на  то­к­си­ни на C. difficile във фе­це­са.

Раз­ви­ти­е­то на ан­ти­би­о­ти­ч­ни­ят ко­лит, мо­же да за­по­ч­не по вре­ме на ле­че­ни­е­то или да­же 2-3 се­д­ми­ци след при­ло­же­ни­е­то на ан­ти­би­о­ти­ка. За­бо­ля­ва­не­то про­ти­ча осо­бе­но те­ж­ко у въз­ра­с­т­ни или из­то­ще­ни бол­ни.

В слу­ча­и­те на раз­ви­тие на ле­ки фор­ми на ко­лит се пре­по­ръ­ч­ва пре­к­ра­тя­ва­не на ле­че­ни­е­то с Клиндамицин и на­з­на­ча­ва­не на Холестирамин и Колестипол, тъй ка­то те свър­з­ват  то­к­си­ни­те in vitro.

Пре­по­ръ­ч­ва­на­та до­за  Колестипол е 5 g три пъ­ти дне­в­но, а за Холестирамин е 4 g три пъ­ти дне­в­но.

При раз­ви­тие на те­ж­ки фор­ми на ко­лит е не­об­хо­ди­мо да се на­з­на­чи  по­д­хо­дя­ща те­ра­пия , ко­я­то вклю­ч­ва на­з­на­че­ние на те­ч­но­с­ти, еле­к­т­ро­ли­ти и бел­тъ­ци.

Про­ве­де­ни­те из­с­ле­д­ва­ния  на­со­ч­ват към то­ва, че кло­с­т­ри­ди­ал­ни­те то­к­си­ни  осо­бе­но те­зи на  C. difficile, са ва­ж­на и не­по­с­ре­д­с­т­ве­на при­чи­на за раз­ви­ти­е­то на ан­ти­би­о­ти­чен ко­лит.

Про­ве­де­ни­те из­с­ле­д­ва­ния  съ­що по­ка­з­ват, че те­зи то­к­си­ко­ген­ни кло­с­т­ри­дии оби­к­но­ве­но са чувствителни in vitro към Ванкомицин.

При на­з­на­ча­ва­не на Ванкомицин в до­за 125-500 mg 4 пъ­ти на ден се от­бе­ля­з­ва бър­зо из­че­з­ва­не на то­к­си­ни­те от из­п­ра­ж­не­ни­я­та и ед­но­в­ре­мен­но спи­ра­не на ди­а­ри­я­та.

В ре­д­ки слу­чаи се раз­ви­ва ре­ци­ди-ви­ращ ко­лит след спи­ра­не на ле­че­ни­е­то с Ванкомицин. Холестирамин или Колестипол свър­з­ват Ванкомицин  in vitro.

При ед­но­в­ре­мен­но на­з­на­ча­ва­не на ка­к­ва­то и да е смо­ла и Ванкомицин се пре­по­ръ­ч­ва при­е­ма на два­та пре­па­ра­та да ста­ва през оп­ре­де­лен ин­тер­вал.

В ка­че­с­т­во­то на друг вид ле­че­ние на раз­ви­ващ се ко­лит мо­же да се на­з­на­чи пер орално Бацитрацин в до­зи 25000 ед., 4 пъ­ти на ден, в про­дъл­же­ние на 7-10 дни.

Не­об­хо­ди­мо е да се из­бя­г­ва на­з­нача­ва­не­то на пре­па­ра­ти, за­ба­вя­щи чревна­та пе­ри­с­тал­ти­ка.

Клин­да­ми­цин се при­ла­га вни­ма­тел­но при  бол­ни с анам­не­за за га­с­т­ро-ин­те­с­ти­нал­ни за­бо­ля­ва­ния  и осо­бе­но ко­лит.

Клиндамицин не тря­б­ва да се на­з­на­ча­ва при ле­че­ние на ме­нин­гит, тъй ка­то пре­па­ра­та про­ни­к­ва сла­бо в ЦСТ. In vitro е до­ка­за­но, че Клиндамицин и Еритромицин са ан­та­го­ни­с­ти.

Във връ­з­ка с то­ва не се пре­по­ръ­ч­ва ед­но­в­ре­мен­но­то на­з­на­ча­ва­не на те­зи пре­па­ра­ти.

Ако ле­че­ни­е­то е про­дъл­жи­тел­но е не­об­хо­ди­мо да се сле­дят фун­к­ци­и­те на чер­ния  дроб и бъ­б­ре­ци­те.

В ре­зул­тат на ле­че­ние с Клиндамицин фо­с­фат мо­же да на­с­тъ­пи ко­ло­ни­за­ция с ре­зи­с­тен­т­ни ми­к­ро­ор­га­ни­з­ми, в то­ва чи­с­ло гъ­би­ч­ки.

Не се пре­по­ръ­ч­ва ве­но­з­но­то струй­но въ­ве­ж­да­не на Клиндамицин фо­с­фат.

Ин­фу­зи­ра­не­то тря­б­ва да ста­ва за не по-мал­ко от 10-60 ми­ну­ти, ка­к­то  е  опи­са­но в раз­де­ла "До­зи­ро­в­ка и на­чин на при­ло­же­ние".

Клин­да­ми­цин  фо­с­фат мо­же да при-чи­ни нервно мускулна бло­ка­да и мо­же да уси­ли дей­с­т­ви­е­то на дру­ги не­р­в­но­му-скул­ни бло­ке­ри, по­ра­ди ко­е­то пре­па­ра­тът се на­з­на­ча­ва мно­го вни­ма­тел­но при бол­ни, по­лу­ча­ва­щи та­къв вид ле­че­ние.

Клин­да­ми­цин фо­с­фат тря­б­ва да се на­з­на­ча­ва вни­ма­тел­но при ато­пи­ч­ни бол­ни.

Не е не­об­хо­ди­ма про­мя­на в до­зиро­в­ка­та при  па­ци­ен­ти с  бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност.

При па­ци­ен­ти с  те­ж­ко ув­ре­ж­да­не на чер­ния  дроб пла­з­ме­ни­ят полуживот на Клиндамицин е удъл­жен, но фар­ма­ко­ки­не­ти­ч­ни­те про­у­ч­ва­ния по­казват, че при осем ча­сов ин­тер­вал на дозира­не не на­с­тъ­п­ва акумулиране

Не­съ­в­ме­с­ти­мост

Сле­д­ни­те пре­па­ра­ти са фи­зи­че­с­ки не­съ­в­ме­с­ти­ми с Клиндамицин:

Ампицилин

Фенитоин ни­т­рат

бар­би­ту­ра­ти

Аминофилин

кал­ци­ев глю­ко­нат и ма­г­не­зи­ев сул­фат.

Клин­да­ми­цин фо­с­фат е фи­зи­ко-хи­ми­ч­но съ­в­ме­с­тим за не по-мал­ко от 24 ча­са в 5% раз­т­вор на де­к­с­т­ро­за, във во­да и на­т­ри­ев хло­рид, съ­дър­жа­щи сле­д­ни­те ан­ти­би­о­ти­ци в оби­к­но­ве­но на­з­на­ча­ва­ни­те до­зи: Ами­ка­цин Сул­фат, Аз­т­ре­онам, Це­фа­мандол На­фат, Це­фа­зо­лин На­т­рий, Це­фо­та­к­сим На­т­рий, Це­фо­к­си­тин  На­т­рий, Це­ф­та­зи­дим На­т­рий, Це­ф­ти­зо­к­сим На­т­рий, Ген­та­ми­цин Сул­фат, Не­тил­ми­цин Сул­фат, Пи­пе­ра­ци­лин и То­б­ра­ми­цин.

Съ­в­ме­с­ти­мо­ст­та и ус­той­чи­во­ст­та на раз­т­во­ра за­ви­сят от кон­цен­т­ра­ци­я­та на пре­па­ра­та и дру­ги­те ус­ло­вия.

Бре­мен­ност и ла­к­та­ция

Не е до­ка­за­но бе­зо­па­с­но ли е при­ло­же­ни­е­то на пре­па­ра­та при бре­мен­ни. Кон­цен­т­ра­ци­я­та на Клиндамицин в май­чи­но­то мля­ко е 0.7-3.8 mcg/ml.

Ле­кар­с­т­ве­ни вза­и­мо­дей­с­т­вия.  Ус­та­но­вен е ан­та­го­ни­зъм ме­ж­ду Клиндамицин и Еритромицин

 

РЕ­ГИ­С­Т­РИ­РА­НИ ПРЕ­ПА­РА­ТИ, СЪ­ДЪР­ЖА­ЩИ CLINDAMYCIN

Пре­па­рат

Про­из­во­ди­тел

Ле­кар­с­т­ве­на фор­ма

Clindamycini hydrochloridum

 

 

Clindacin

United Pharmaceutical Manufacturing Co.Ltd.

Caps. 150 mg x 16

Clindamycin

Ан­ти­би­о­тик Ко-Раз­г­рад

Caps. 75 mg x 16

 

 

Caps. 150 mg x 16

Dalacin C

Upjohn

Caps. 75 mg x 8

 

 

Caps. 75 mg x 100

 

 

Caps. 300 mg x 8

 

 

Caps. 300 mg x 100

 

 

Syr. 80 ml-75 mg/ml

Clindamycini phosphas

 

 

Klimicin i.v./i.m.

LEK

Amp. 300 mg-2 ml

 

 

Caps. 150 mg/16