ТИРОИДНИ ПРЕПАРАТИ

ТИРОИДНИ ХОРМОНИ

Общи данни:

Щитовидната жлеза бе първиЯ ендокринен орган, който бе правилно асоцииран с клинични състоЯниЯ предизвикани от нейната дисфункциЯ.

Щитовидната жлеза отделЯ два твърде различни типа хормони:

трийодтиронин и тетрайодтиронин

калцитонин.

Нормалната щитовидна жлеза секретира достатъчни количества от тироидните хормони, необходими за поддържане на нормалниЯ разстеж и развитие, нормална телесна температура и нормално енергетично ниво.

Трийодтиронин и тетрайодтиронин съдържат 59 и 65% йод, който е есенциална част от молекулата им.

В организма йод постъпва ендогенно от храната, водата и медикаменти.

Препоръчваната дневна доза за възрастни е 150 гами.

ПогълнатиЯ йод бързо се абсорбира в червата и преминава в екстрацелуларната течност, откъдето щитовидната жлеза премахва 75 гами дневно, които са необходими за синтезата на тироидните хормони, а остатъка се елиминира чрез урината.

Контрола върху тироидната функциЯ е комплексен.

Хипоталамусните клетки секретират в капилЯрите на хипофизната венозна система тиротропин релизинг хормон (TRH) където той стимулира синтезата и освобождаването на тироид стимулиращиЯ хормон (TSH), който в тироидните клетки задвижва аденилциклазниЯ механизъм, който увеличава синтезата и отделЯнето на Т3-4; тези хормони по принципа на негативната обратна връзка блокират действието на TRH чрез подтискане синтезата и секрециЯта му.

Други хормони или лекарства също могат да повлиЯЯт върху синтезата и отделЯнето на TRH и TSH.

В щитовидната жлеза съществуват механизми, които осъществЯват авторегулациЯ по начин независим от действието на TSH, тези механизми са свързани предимно с нивото на йод в кръвта.

Наличните в аптечната мрежа препарти съдържат натурални и синтетични деривати на тироидните хормони.

Натуралните продукти се добиват от говеда и прасета. СтандартизациЯта им сплЯмо йодното съдържание или бионаличността не е прецизна, клиницистите предпочитат да използват повече синтетичните деривати, защото са стандартизирани и са с по-силно действие.

Синтетичните деривати включват:

левотироксин ( Т4)

лиотиронин (Т3)

лиотрикс (микстура от Т4 и Т3 в съотношение 4:1)

Действие

Триоидните хормони са отговорни за оптималниЯ разстеж, развитие, функциЯ и поддръжката на телесните тъкани.

Тироидните хормони са критични за нервната, скелетната и репродуктивната тъкан.

ТехниЯ ефект зависи от от потенциациЯта на протеинната синтеза асоциирана с действието на разстежниЯ хормон.

Тироидната депривациЯ в ранните етапи от живота има за последствие ментална реградациЯ и драуфизъм-симптоми типични за конгениталниЯ кретинизъм.

ВероЯтно повечето ефекти медиирани от тироидните хормони са обусловени от контрола им върху ДНК и протеинната синтеза.

ТехниЯ принципен ефект е да увеличават метаболитната честота на тъканите, което се изразЯва в:

повишена кислородна консумациЯ

повишена респираторна честота

повишена телесна температура

учестена сърдечна дейност

увеличен обем на кръвта

увеличен мастен, протеинен и въглехидратен метаболизъм

активизациЯ на всички ензимни системи в организма

повишен разстеж и матурациЯ.

Приложението на тироидни хормони увеличава основната обмЯна на веществата, този ефект настъпва бавно но е продължителен; настъпва 48 часа след приложението на препаратите и продължава от 8-10 дена до нЯколко седмици.

ПървичниЯ ефект на тироидните хормони е в резултат на Т3 активността, нормалната тироидна жлеза съдържа (за грам тъкан) 200 mcg Т4 и 15 mcg Т3, съотношенито на тези хормони в циркулациЯта не съответства на съотношението им в щитовидната жлеза, защото 80% от периферниЯ Т3 произлиза от монодейонизациЯ на Т4.

Периферната монодейонизациЯ на Т4 води и до образуването на обратим трийодтиронин rT3 (може да претърпи обратна трансформациЯ до Т4), който е функционално неактивен.

Това трЯбва да се има предвид при употребата на комбинирани препарати, защото има опасност нормализациЯта на хормоналните нида да предизвика токсична пордукциЯ на Т3.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

АбсорциЯта на Т4 в храносмилателната система варира  от 48 до 79% от приложената доза, малабсорциЯта предизвиква екцесивна фекална загуба.

Повече от 99% от циркулиращите хормони сасвързани с плазмените протеини, които включват и тироид свързващиЯ глобулин (Tbg), тироид свързващиЯ приалбумин (TBPA) и албумин (Tba), чиито капацитет варира между отделните хормони.

При нормални условиЯ съотношението Т4:Т3 отделЯно от щитовидната жлеза е 20:1, около 35% от Т4 се конвертира в перифериЯта до Т3, дейонизациЯта се извършва в черниЯ дроб, бъбреците и други тъкани. Конюгирани хормони във форма на глюкоронид или сулфат се установЯват в жлъчниЯ сок и червата, което може да говори и за вероЯтна ентерохепатална циркулациЯ. Около 85 от продуцираното количество Т4 се дейонизира дневно.

Биологичната потенциЯ на Т3 е 4 пъти по-висока от тази на Т4.

ПлазмениЯ полу-живот на Т4 е 6-7 дена при здрави хора, при хипертиреоидизъм е 3-4 дена, а при микседем е 9-10 дена; плазмениЯ полу-живот на Т3 е под 2 дена.

ПоказаниЯ:

Лечение на хипотиреоидизъм-като заместваща или допълваща терапиЯ незивисимо от етиологиЯта на заболЯването, с изключение на транзиторниЯ хипотиреоидизъм по време на възстановителната фаза от субакутен тиреоидит.

Препаратите от този клас се използват и като TSH супресанти, за профилактика и лечение на различни еутироидни заболЯваниЯ вкл. палиативна терапиЯ на карцином на щитовидната жлеза.

Тиреотоксикоза: този клас препарати може да бъде използван като антитироидно лекарство, за профилактика на гоитрогенезата и хипо/хипертиреоидизма по време на бременността.

Тироидните хормони се използват с диагностична цел за оттиференциране на подозиран хипертиреоидизъм от еутиреоидизъм.

НЯкои клиницисти използва тироидни хормони за лечение на напълнЯване, трЯбва да се има предвид, че преобладава мнението на неефективността им при това състоЯние, ако са използвани в нормалните заместващи дози, а по-високите дози водЯт до риск от развитието на сериозни странични реакции.

ПротивопоказаниЯ:

Остър миокарден инфаркт, ако хипотиреоидизъм се подозира като причина за остър миокарден инфаркт може да се приложат ниски дози тироидни хормони.

Ако в един пациент съществуват едновременно хипотиреоидизъм и хепоадренализъм (болест на Адисон) първо започва приложението на глюкокортикостероиди и след това се включват тиреоидни хормони.

Свръхчувствителност към тироидни хормони.

Забележки

Този клас препарати трЯбва да се употребЯват с внимание при наличие на кардиоваскуларно заболЯване, особено ако то е асоциирано със засЯгане на артериите, това включва пациенти с ИБС и възрастни хора; в тези случаи терапиЯта с тироидни хормони започва с ниски дози от Т4 (25-50 mcg)или техен еквивалент.

ТерапиЯта с тироидни хормони на фона на съществуващо друго ендокринно заболЯване (захарен диабет или болест на Адисон) ще екзацербира симптомите му.

Пациенти с микседем са особено чувствителни към терапиЯта с тироидни препарати, което изисква лечението да започне с ниски дози.

Бременност-FDA категориЯ А.

ЛактациЯ-категориЯ II.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

Холестирамин и колестипол намалЯт ефикасността на тироидните хормони ако се приемат едновременно.

Естрогените намалЯт количеството на на Tbg което ще доведе до намален отговор към терапиЯта с тироидни хормони.

Тироидните хормони увеличават ефектите на индиректните и директните антикоагуланти.

Действието на бета блокерите може да се намали след конверсиЯта на хипотироиден до еутироиден пациент.

Серумните нива на дигиталис са намалени при хипертироидни състоЯниЯ.

При хипотироидни пациенти трЯбва да се очаква намаление на теофилиновиЯ клирънс.

ДА СЕ ВКЛЮЧИ ТАБЛИЦАТА НА ПРОМЕНИТЕ НА ЛАБОРАТОРНИТЕ ТЕСТОВЕ ОТ СТРАНИЦА 614 НА КАФЯВИЯ

Странични реакции:

- Кардиоваскуларни: палпитации, тахикардиЯ, аритмии, ангина пекторис, сърдечен арест.

- От страна на ЦНС: тремор, главоболие, повишена раздразнителност, безсъние, псевдотумор церебри.

- Гастроинтестинални: диариЯ, повръщане.

- Други: алергични реакции, загуба на тегло, менстуални проблеми, промени в либидото.

Свръхдозировка:

Хроничната злоупотреба може да предизвика хипертиреоидизъм, от това състоЯние се излиза с постепенна редукциЯ на дозата и преустановЯване терапиЯта н тироидни препарати.

Серумните нива на Т4 не корелират с тежестта на токсичността. НЯкои пациенти с високи Т4 нива могат да бъдат асимптоматични.

Поглъщането на Т3 е по-опасно от поглъщането на Т4 съдържащ препарат.

Лечението на острата свръхдозировка цели намалЯне на гастроинтестиналната абсорбциЯ и купиране на централните и периферни ефекти на интоксикациЯта.

Прилагат се сърдечни гликозиди, контролира се хипогликемиЯта, загубата на течности и телесната температура(използва се предимно ацетамидофен); симпатикусовата активност се купира добре с парентерално приложение на Пропранолол (1-3 мг за период от 3 минути).

Дозировка:

Приложението на този клас препарати се детерминира от степента на тироидната секрециЯ и в този смисъл то е строго индивидуално.

Препаратите се приемат на веднъж дневно на гладно преди закуска.

Преди използване на тироидните препарати е задължително извършването на тестове за установЯване функциЯта на щитовидната жлеза и екзактна диагностика.

Долната таблица е ориентировъчна в това отношение.


Лабораторни тестове за диагностика и установяване състоянието на тироидната функция

Тест

Здрави

Бременни

Първичен хипотиреоидизъм

Вторичен хипотиреоидизъм

Хипертироидизъм

Т3 токсикоза

Нормални стойности

Свободен Т4

В норма

В норма

ê

ê

é

В норма

 

Общ Т4

В норма

é

ê

ê

é

В норма

5-11 mcg/dl

Серумен Т3

В норма

é

ê

ê

é

é

85-185 ng/dl

Т3 поемане

В норма

ê

ê

ê

é

 

25-35%

Свободен тироксинов индекс

В норма

В норма

ê

ê

é

 

1.3-4.2

TSH

В норма

В норма

é

ê

В норма/ê

 

0.4-4.8 mcU/ml

 

Levothyroxinum

Дозировка:

Дозите по-долу служат само за ориентир.

Индивидуалната дневна доза би трЯбвало да стане в 2-до 4-седмични интервали от време.

При по-възрастни пациенти, пациенти с коронарно сърдечно заболЯване, с хипертониЯ, припадъци, недостатъчна функциЯ на надбъбречната кора и при пациенти с тежка или съществуваща от дълго време хипотиреоза лечението с хормони за щитовидната жлеза трЯбва да започне особено предпазливо, т. е. да се избере ниска начална доза и същата да се увеличава бавно (интервалите за увеличаване могат да се удължат на 4-6 седмици), като се контролират често хормоните на щитовидната жлеза.

Опитът показва, че е достатъчна ниска доза дори и при ниско телесно тегло и голЯма възлеста струма. лека форма на струма с нормална функциЯ на щитовидната жлеза и профилактика на рецидив след резекциЯ на струма: 75 до 200 мкг/ден.

Хипотиреоза при възрастни: отначало 25 до 100 мкг/ден, поддържаща доза 125 до 250 мкг/ден.

Съпровождаща терапиЯ при тиреостатично лечение на хипертиреоза: 50 до 100 мкг/ден. хипотиреоза в детска възраст: инициално 12.5 до 50 мкг, поддържаща доза 100 до 150 мкг/кв. м. телесна площ.

Супресионна сцинтиграма на щитовидната жлеза: 14 дена 200 мкг/ден или 3 мг еднократно 7 дена преди повтарЯне на сцинтиграмата.

Следоперационно при малигнени аденоми на щитовидната жлеза: 150 до 300 мк/ден.

Индивидуалното необходимо количество обаче може да е по-високо или по-ниско от посоченото.

Дозите за деца са по-ниски в съответствие с телесното им тегло.

Препоръчвана поддържаща доза в мкг Левотироксин дневно при:

 

 

Струма

Хипоти-

реоза

Новородени

12. 5

4 мкг/кг

Кърмачета-1/4 година

25-37.5

25

Кърмачета-1/2 година

25-37.5

37.5

Малки Деца-1 година

25-37.5

37.5

Малки деца-5 години

25-62.5

50

Деца на училищна възраст-7 1/2 години

50-100

75-100

Деца на училищна възраст-12 години

100 -150

100

Възрастни

75 -200

125 -250

 

ЦЯлата дневна доза се приема сутрин на гладно с малко течност. по този начин се гарантира добро резорбиране на медикамента.

Пациенти с по-чувствителен стомах могат да вземат дневната доза и след поемане на храна с малко течност.

Продължителност на прилагане: при хипотиреоза обикновено през целиЯ живот, при доброкачествена струма и за профилактика на рецидив на гуша-нЯколко месеца или години до цЯл живот, при съпровождаща терапиЯ за лечение на хипертиреоза-в съответствие с продължителността на тиреостатичното лечение.

Лекарството трЯбва да се взема редовно, но забравената таблетка да не се компенсира с увеличаване на следващата доза.


Регистрирани препарати съдържащи левотироксин

Препарати

Производител

Лекарствена форма

Levothyroxin

 

 

Euthyrox 25

Merk E. AG

Таблетки 25 mcg/50 броя

Euthyrox 50

 

Таблетки 50 mcg/50 броя

Euthyrox 75

 

Таблетки 75 mcg/50 броя

Euthyrox 100

 

Таблетки 100 mcg/50 броя

Euthyrox 125

 

Таблетки 125 mcg/50 броя

L-Thyroxin 25

Berlin Chemi

Таблетки 25 mcg/30 броя

 

 

Таблетки 25 mcg/50 броя

 

 

Таблетки 25 mcg/84 броя

 

 

Таблетки 25 mcg/100 броя

L-Thyroxin 50

 

Таблетки 50 mcg/50 броя

 

 

Таблетки 50 mcg/100 броя

L-Thyroxin 100

 

Таблетки 100 mcg/30 броя

 

 

Таблетки 100 mcg/50 броя

 

 

Таблетки 100 mcg/84 броя

 

 

Таблетки 100 mcg/100 броя

Levothyroxinum natricum

 

 

Levothyrox

Lab. Merk-Clevont

Таблетки 50 mcg/100 броя

 

 

Таблетки 100 mcg/50 броя

Thyro-4

Faran-Greece

Таблетки 100 mcg/100 броя

 

 

Таблетки 200 mcg/100 броя

 

liothyroninum

Дозировка:

Препоръчва се лечението с Лиотиронин да започва с малки дневни дози-20-60 мкг, които през 2-3 дни да се увеличават с 10-20 мкг до постигане на желаниЯ терапевтичен ефект.

За амбулаторно лечение на затлъстЯване се прилагат дози от 50-100 мкг дневно.

В клинична обстановка дозата може да се увеличи до 150 мкг.

При състоЯние на хипометаболизъм-начална доза 20 мкг с постепенно увеличаване до 60 мкг. За лечение на хипотиреоза и микседем се препоръчват следните дози:

кърмачета от 3 до 6 месеца 10-30 мкг на ден;

кърмачета от 6 до 12 месеца           30-75 мкг на ден;

деца до 2-годишна възраст  100-200 мкг на ден;

малки деца и деца в училищна възраст 150-250 мкг на ден;

възрастни: 20 мкг на ден с постепенно увеличение в течение на 1-2 седмици до 60 мкг, най-много до 100 мкг;

При гуша-първоначално 50 мкг дневно с увеличаване до 100 мкг.

При състоЯниЯ след струмектомиЯ и за предотвратЯване на рецидиви-начална доза 20 мкг с постепенно нарастване до 60 мкг на ден.

Търговско наименование

trijodthyronin

Опаковка: Таблетки 20 мкг, опаковки по 60 броЯ; таблетки 50 мкг, опаковки по 60 броЯ.

Thyreoidea Siccata

Състав:

Изсушена щитовидна жлеза от едър рогат добитък.

Съдържа хормоните на шитовидната жлеза.

Органически свързаниЯт йод възлиза на 0.17-0.23 мг в 1 драже от 0.1 г и на 0.51-0.69 мг в 1 драже от 0.3 г.

Действие

Притежава биологическата активност на хормоните на щитовидната жлеза. Усилва окислителните процеси в организма.

Увеличава излъчването на вода, уреЯ и готварска сол през бъбреците.

Повишава продукциЯта на адреналин от медуларната част на надбъбречните жлези с консеквентна хипергликемиЯ, дължаща се на нарастване на гликогенолизата в черниЯ дроб.

Потиска инкрециЯта на тимуса, паратиреоидните жлези и половите жлези.

Основни критерии за проследЯване действието на препарата са пулсът, основната обмЯна и нивото на холестерина в кръвта.

ПоказаниЯ:

СъстоЯние на хипотиреодизъм-микседем, кретинизъм, cachexia thrireopriva,хиперпластична ендемична и спорадична гуша, нЯкои форми на хипотрофиЯ у деца, adipositas.

За усилване диурезата при екстраренални отоци и липоидна нефроза.

Странични реакции:

ТахикардиЯ, изпотЯване, повишаване на основната обмЯна и други признаци на хипертиреодизъм.

ПротивопоказаниЯ:

Хипертиреоза, общо изтощение, атеросклероза, старческа възраст; нефрит; диабет; тежки уврежданиЯ на миокарда и коронарна склероза.

Дозировка:

Възрастни-вътрешно по 0.1-0.2-0.3-0.6 г дневно, като се започва с по-малки дози; при тежки случаи до 1 г под контрола на лекар.

Деца-кърмачета до 6-месечна възраст получават до 0.03 г дневно; по-големи деца (до 4-годишна възраст),-по 0.06-0.18 г дневно.

Опаковка: Дражета 0.1 и 0.3 г, опаковки по 50 броЯ.

Novothyral

Състав:

ВсЯка таблетка съдържа 100 mcg левотироксин и 20 mcg лиотиронин, като натриеви соли.

Фармакокинетика:

Бионаличност около 80%; свързване с плазмените протеини 99%, плазмен полу-живот за левотироксин 6 дни, а за лиотиронин 1 ± 0.5 дни.

БиодеградациЯта им се осъществЯва главно в черниЯт дроб и бъбреците.

ПоказаниЯ:

Еутироидна струма; профилактично-срещу рецидиви след резекциЯ на струма; хипертироидни състоЯниЯ-заедно с тиреостатици.

Странични реакции:

Доза-зависими са и отзвучават след спиране на препаратът.

Най -. често: тахикардиЯ и вегето-дистонични проЯви.

Йоннообменните смоли намалЯт бионаличноста на препаратът.

Дозировка:

Хипотиреоидизъм-начална доза 1/2 таблетка за нЯколко дни, като дозата се увеличава през 10-14 дена с 1/4-1/2 таблетка.

Обикновено поддържащата доза е 1/2-2 таблетка.

Еутироидна струма-1/2-1-2 таблетки дневно.

В комбинациЯ с тиреостатици-1/2-1 таблетки дневно.

Опаковка: Таблетки по 20 броЯ.

 

Антитироидни  лекарства

 

РедукциЯта на тироидната активност и хормонален ефект може да бъде осъществена чрез:

лекарства, които взаимодействат с образуването на тироидни хормони

лекарства, които модифицират тъканниЯ отговор към тироидните хормони

гландуларна деструкциЯ

хирургична операциЯ.

ПонастоЯщем наличните средства за нехирургична терапиЯ са:

1.Тиоамиди-Метимазол (Тиамазол) и Пропилтиоурацил са главните лекарства за лечение на тиреотоксикозата, нЯкои клиницисти използват Карбимазол, който е пролекарство и в организма се конвертира до Метимазол. Метимазол е около 10 пъти по-активен от Пропилтиоурацил.

2.Анионни инхибитори-моновалентни йони като перхлорат (ClO4) и тиоцианат (SCN-) могат да блокират обратното поемане на йод в щитовидната жлеза чрез компетитивно инхибиране на йодниЯ транспортен механизъм. ТрЯбва да се има предвид, че ефективността на този клас лекарства е непредвидима.

3.Йодиди-допреди въвеждането на пазара през 40-те години на тиоамидите този клас лекарства бЯха най-използваните антитироиди, днес те са почти изоставени.

Йодидите упражнЯват нЯколко действиЯ върху щитовидната жлеза: инхибират огранификациЯта и хормоналното отделЯне; намалЯт размерите и васкуларизациЯта на хиперпластичните участъци, което ги е правило предпочитано предоперативно лечение в миналото.

При чувствителни индивиди те могат да индуцират хиперйодизъм (йодбазед) или да доведат до хипотиреоидизъм.

Във фармакологични дози от над 6 мг дневно главното им действие се изразЯва в инхибиране на хормонното отделЯне, вероЯтно чрез инхибиране на тироглобулинната протеолиза.

Бързо подобрЯване на тиреотоксичните симптоми настъпва в първите 2-7 дена от началото на терапиЯта.

Недостатъците на терапиЯта с йод се изразЯват и в увеличаване на интрагландуларното натрупване на йод, което може да забави настъпването на ефекта от тиоамидната терапиЯ или да направи неприложимо употребата на йод за нЯколко седмици.

Йодните препарати не трЯбва да бъдат употребЯвани самостоЯтелно повече от 2-8 седмици, защото щитовидната жлеза ще се изплъзне от йодниЯ блок, което ще има за последица тежкостепенна хипертиреоза.

Употребата на йод по време на бременността и в периода на лактациЯ трЯбва да се избЯгва защото преминава през плацентата и в кърмата.

Най-честата странична реакциЯ от употребата на йод е развитието на йодизъм, който е реверзибелен след преустановЯването на терапиЯта. Йодизма включва акнеформени зачервЯваниЯ (подобни на тези при бромизъм), уголемЯване на слюнните жлези, улцерации по мукозните мембрани, конюнктивит, ринореЯ, лекарствена треска, металически вкус в устата, нарушениЯ в коагулациЯта, и рЯдко анафилактоидни реакции.

4.Йод съдържащи рентгеноконтрастни вещества-ползват се йоподат и йопанова киселина, при все че не са легално одобрени за лечение на хипертироидни състоЯниЯ. Тези лекарства бързо инхибират конверсиЯта на Т4 до Т3 в черниЯ дроб, бъбреците, хипофизата и мозъка, което довежда до драматично подобрение на обективното и субективно състоЯние на пациента, например тахикардиЯта се редуцира за 3 дена при орална употреба на 0.5-1 грам дневно, Т3 нивата се връщат към нормата за същото време.

ВероЯтен допълнителен механизъм е инхибирането на хормонното отделЯне от щитовидната жлеза.

Този клас препарати са относително нетоксични.

Страничните им реакции са подобни на йодните препарати.

Не взаимодействат с радиоактивниЯ йод 131.

Употребата им по време на бременност и лактациЯ е нежелана.

Обобщено, употребата им представлЯва една интересна алтернатива след като са изчерпани другите медикаментозни средства.

5.Йод 131 е единствениЯ изотоп за лечение на щитовидната жлеза., прилага се орално, бързо се абсорбира и се натрупва интратироидно, във фоликулите за съхранение.

НеговиЯ терапевтичен ефект зависи от емисиЯта на бета лъчи по време на ефективниЯ му полу-живот, който е 5 дена; пенетрационниЯ обхват е 400-2 000 микрометра.

НЯколко седмици след приложението му настъпва деструкциЯ на щитовидната жлеза, коЯто се проЯвЯва чрез епителиално излющване и некроза, фоликуларна дисрупциЯ и левкоцитна инфилтрациЯ.

ПодозрениЯта за радиациЯ индуцирани генетични изменениЯ, левкемиЯ и неоплазиЯ са причините това средство да не се използва в нЯкои клиники.

Предимствата на метода са: лесно приложение, ниска стойност на лечението, ефективност и липса на болка.

РадиоактивниЯ йод не трЯбва да се прилага при бременни и кърмещи жени.

За аблациЯ на нормална тироидна тъкан се използват 50 mCi,със субсеквентни терапевтични дози, обикновено 100 или 150 mCi.

6.Адренорецепторни блокери-много от симптомите на тиреотиксикозата са асоциирани със симпатикусова стимулациЯ и приложението на бета блокери и полезна добавка към основната терапиЯ.

При тиреотоксикоза за тази цел могат да се използват:

бета блокери

резерпин

гуанетидин.

Бета блокерите са средство на избор, защото са ефективни при пациенти рефракторни към другите два препарата.

Пропранолол е лекарството, което най-често се използва от тази група.

Propylthyouracilum

Действие

Тиоамидите действат по много механизми.

Главното им действие е да преодвратЯват хормонната синтеза чрез инхибиране на тироидната пероксидаза катализирана реакциЯ и блокиране на йодната органификациЯ.

В допълнение се блокира купулирането на йодтирозините.

Не се повлиЯва обратното поемане на йод от тироидеЯта.

Пропилтиоурацил (в много по-голЯма степен от Тиамазол) инхибира периферната дейонидациЯ на Т4 до Т3.

Началото на действието при този клас препарати настъпва понЯкога след 3-4 седмици.

Бионаличността след орално приложение е 80-95%.

Свързването с плазмените протеини 75-80%.

ПлазмениЯ полу-живот средно е 1-2 часа.

Препаратът се елиминира чрез бъбреците в непроменен вид в около 35%.

ПоказаниЯ:

При хипертиреоза, Базедова болест, при доброкачествени тироидни тумори, при подготовка за операции или радиоактивен йод терапиЯ, при хипертироидна щитовидна жлеза за постигане на нормалната й функциЯ.

Странични реакции:

В редки случаи може да причини агранулоцитоза и неутропениЯ, кожен обрив, артралгиЯ, гастроинестинални смущениЯ, алергиЯ, заболЯване на лимфните възли (лимфоаденопатиЯ) и тромбоцитопениЯ.

При повишени дози се уврежда черниЯ дроб, което може да доведе до хепатоцелуларна некроза, транзитна холестаза.

В единични случаи са описани нервно-мускулни смущениЯ, обонЯтелни смущениЯ и възпаление на стените на кръвоносните съдове (васкулит, лупус синдром, съдови заболЯваниЯ, повръщане, виене на свЯт, смущениЯ в образуване на червените кръвни телца (еритоцитопоезата)-до хемолиза, белодробни заболЯваниЯ, пневмонии, плеврит, оплешивЯване.

Забележки

При лечение с препарата е необходимо постоЯнно да се контролира функциЯта на щитовидната жлеза, за да се осигури точната дозировка и да се избегнат страничните действиЯ.

Да се осигури постоЯнен контрол на кръвната картина, чернодробните ензими, особено при възникване на треска и ангини.

Пропилтиоурацил може да понижи действието на Тироксин, от което следва дозата му да се повиши.

Когато Пропилтиоурацил се взема едновременно с рентгеноконтрастни вещества, които съдържат йод, действието му намалЯва.

Пропилтиоурацил променЯ действието и на Кумариновите производни и Пропанола.

ПротивопоказаниЯ:

При лечение с Пропилтиоурацил лекарЯт трЯбва да се осведоми за здравословното състоЯние на пациента относно предишните и настоЯщите му заболЯваниЯ и лечениЯ, както и индивидуалната особеност на организма.

Препаратът не трЯбва да се използва при агранулоцитоза и хепатит.

При възникнала промЯна на кръвната картина, като повишаване на чернодробните ензими (трансаминази и холестази) е необходимо особено внимание при лечение с Пропилтиоурацил за да се избегне допълнително влошаване на състоЯнието.

Дозировка:

Възрастни и деца над 10 години вземат като начална доза 3 пъти по 1 1/2 таблетка до 2 таблетки дневно Пропилтиоурацил.

При тежки случаи или когато в организма има много йод се вземат от 6 до 12 таблетки дневно, които се разделЯт на 4 и 6 приема.

След изчезването на клиничните симптоми дозата се намалЯва от 1/2 до 3 таблетки дневно.

Деца от 6 до 10 години-1 до 3 таблетки дневно-начална доза, поддържаща доза-1 таблетка дневно.

При бъбречна инсуфициенциЯ и диализа не са необходими промени в дозировката, както и при заболЯване на черниЯ дроб препаратът трЯбва да се използва в обичайните дози.

Пропилтиоурацил не се дъвче, а се гълта с течност веднага, тъй като таблетките не са лакирани.

Предупреждение:

Ако Пропилтиоурацил е предназначен да се взема по време на бременност, особено след 10-та седмица, необходимо е да се провежда постоЯнен лекарски контрол.

Ако има опасност от аборт или повишаване функциите на щитовидната жлеза или поЯва на гуша при новороденото, редно е да се преписва възможно най-ограничена доза.

При кърмачки, които трЯбва да приемат Пропилтиоурацил, в единични случаи при бебето може да настъпи повишена функциЯ на щитовидната жлеза и тези бебета трЯбва да бъдат редовно под лекарски контрол.

Търговско наименование

propycil

Опаковка: Таблетки 50 мг.

Thiamazolum

Състав:

БЯло кристално вещество, силно разтворимо във вода. Различава се химично от лекарствата от тиурациловата група, преди всичко по това, че има петоъгълен, вместо шестоъгълен пръстен.

Молекулното тегло е 114.16,емпиричната формула е C4H6N2S.

Действие

КЛИНИЧНА ФАРМАКОЛОГИЯ

Тиамазол инхибира синтеза на хормони в щитовидната жлеза и по този начин е ефикасен при лечение на хипертиреоидизъм.

Препаратът не инактивира съществуващиЯ тироксин и трийодтиронин, които се намират в щитовидната жлеза или кръвта, нито влиЯе на ефективността на тиреоидните хормони, прилагани орално или инжекционно.

Действието и приложението на Тиамазол са подобни на тези на Пропилтиоурацил.

Той е поне 10 пъти по-силен от Пропилтиоурацил, но може да има по-слабо специфично действие.

Тиамазол се резорбира лесно от стомашно-чревниЯ тракт.

Оралната бионаличност е 85-90%.

Не се свързва с плазмените протеини.

ПлазмениЯ полу-живот е следно 6-13 часа.

Той се метаболизира лесно и изисква често приложение.

Тиамазол се екскретира в урината; под 10% в непроменен вид.

При лабораторни животни, различните дозировки, които подтискат за продължително време функциЯта на щитовидната жлеза и по този начин увеличават TSH-секрециЯта, причинЯват хипертрофиЯ на тъканите на жлезата.

В тези случаи се съобщава за възникване на щитовидни и хипофизни неоплазми.

Схеми на лечение, които са били изследвани в тази насока, включват антитиреоидни препарати, като Тиамазол, както и диети с намалено съдържание на йод, субтотална тиреоидектомиЯ, присаждане на хипофизарни тумори, автономно секретиращи тиреотропен хормон, и прилагане на химически гоитрогени.

ПоказаниЯ:

Тиамазол се прилага за медикаментозно лечение на хипертиреоидизъм.

Продължителната терапиЯ може да доведе до ремисиЯ на заболЯването.

Тиамазол може да се използва за овладЯване на хипертиреоидизма при частична тиреоидектомиЯ или терапиЯ с радиоактивен йод.

Тиамазол се използва също и когато тироидектомиЯта е противопоказана или не е желателна.

ПротивопоказаниЯ:

Тиамазол е противопоказан при наличието на свръхчувствителност към него и при кърмачки, тъй като препаратът се екскретира в майчиното млЯко.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ

ВероЯтно най-сериозниЯт страничен ефект при терапиЯта с препарата е агранулоцитозата.           

Пациентите трЯбва да бъдат предупредени да уведомЯват лекуващиЯ си лекар при възникване на всЯкакви симптоми на агранулоцитоза, като повишена температура или възпаление на гърлото.

Могат да се поЯвЯт също и левкопениЯ, тромбоцитопениЯ и апластична анемиЯ (панцитопениЯ). В случай на възникване на агранулоцитоза, апластична анемиЯ (панцитопениЯ), хепатит или ексфолиативен дерматит, терапиЯта с препарата трЯбва да се преустанови.

ТрЯбва да се следи функциЯта на костниЯ мозък на пациентите.

Поради сходните профили на чернодробна токсичност на Тиамазол и Пропилтиоурацил, трЯбва да се обърне внимание на тежките чернодробни реакции, които се поЯвЯват и при двете лекарства.

Известни са редки случаи на скоротечен хепатит, чернодробна некроза, енцефалопатиЯ и смърт.

Наличието на симптоми, предполагащи нарушение на чернодробната функциЯ (липса на апетит, сърбежи, болки в дЯсното подребрие и др.) изисква бърза проверка на чернодробната функциЯ.

В случай на клинично значими признаци за чернодробни нарушениЯ, включително стойности на чернодробните трансаминази, надхвърлЯщи три пъти нормалните, лечението трЯбва да се преустанови незабавно.

Тиамазол може да причини уврежданиЯ на плода при приложение върху бременни жени.

Тиамазол лесно преминава плацентните мембрани и може да причини гуша и дори кретенизъм в плода.

В допълнение, са известни редки случаи на кожна аплазиЯ, изразена в дефекти на окосмЯването на главата, при деца на майки, употребЯвали Тиамазол по време на бременността.

Ако Тиамазол се използва по време на бременността, или възникне бременност по време на терапиЯ с препарата, пациентката трЯбва да бъде уведомена за евентуалните рискове за плода.

Тъй като при лечение с Пропилтиоурацил не се съобщава за поЯва на дефекти в окосмЯването на главата на поколението на пациенти, третирани с този препарат, той може да бъде предпочетен пред Тиамазол за бременни жени, които се нуждаЯт от лечение на щитовидната жлеза.

Пациентките в послеродовиЯ период, които приемат Тиамазол, не трЯбва да кърмЯт (категориЯ I).

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

Общи-Пациентите, които получават Тиамазол, трЯбва да са под прЯко наблюдение и да бъдат предупредени да уведомЯват незабавно за всеки признак за заболЯване, и особено за възпаление на гърлото, обриви по тЯлото, температура, главоболие или общо неразположение.

В подобни случаи, трЯбва да се изследват левкоцитите и да се направи диференциално броене, за да се определи дали не се е развила агранулоцитоза.

Особено внимание трЯбва да се обръща на пациенти на съпътстваща терапиЯ с лекарства, за които е известно, че причинЯват агранулоцитоза.

Лабораторни изследваниЯ-Тъй като Тиамазол може да причини хипопротромбинемиЯ и кървене, по време на терапиЯта с него трЯбва да се следи протромбиновото време, особено преди хирургични процедури.

Лекарствени взаимодействиЯ-Активността на антикоагулантите може да бъде потенцирана вследствие на антивитамин-К активността, приписвана на Тиамазол.

Карциногенеза, мутагенеза и намалЯване на плодовитостта-При двугодишно третиране на плъхове с Тиамазол се е получила тиреоидна хиперплазиЯ и тиреоиден аденом и са се образували тумори.

Подобни ефекти се наблюдават и при продължителното подтискане на тиреоидната функциЯ с високи дози от голЯм брой антитиреоидни средства.

Наблюдавани са също хипофизни аденоми.

Бременност-Тиамазол, прилаган внимателно, е ефективно средство при хипертиреоидизъм, усложнен от бременност.

При много бременни жени, тиреоидната дисфункциЯ намалЯва по време на бременността, следователно, може да се наложи намалЯване на дозата.

В нЯкои случаи Тиамазол може да бъде спрЯн 2 или 3 седмици преди раждането.

Кърмачки-Препаратът преминава в майчиното млЯко и неговото приложение е противопоказано при кърмачки.

Странични реакции: 

По-тежките странични ефекти (които възникват много по-рЯдко от по-леките странични ефекти) включват подтискане на миелопоезата (агранулоцитоза, гранулоцитопениЯ и тромбоцитопениЯ), апластична анемиЯ, лекарствена треска, лупус-подобен синдром, инсулинов автоимунен синдром (който може да доведе до хипогликемична кома), хепатит (жълтеницата може да продължи до нЯколко седмици след преустановЯване на терапиЯта), периартерит и хипопротромбинемиЯ.

Много рЯдко възниква нефрит.

По-леките странични ефекти включват кожни обриви, уртикариЯ, гадене, повръщане, епигастрален дистрес, ставни болки, парестезиЯ, загуба на вкус, интензивно опадане на косата, болка в мускулите, главоболие, сърбеж, оток, виене на свЯт, пигментациЯ, жълтеница, аденопатиЯ на слюнчените жлези и лимфните възли.

ТрЯбва да се отбележи, че 10%от пациентите с нелекуван хипертиреоидизъм имат левкопениЯ (брой на белите кръвни клетки под 4,000/mm3), често съпроводена с относителна гранулопениЯ.

ПРЕДОЗИРАНЕ

Признаци и симптоми-Симптомите могат да включват гадене, повръщане, епигастрален дистрес, главоболие, температура, болки в ставите, сърбеж и оток.

Апластичната анемиЯ (панцитопениЯта) или агранулоцитозата могат да се проЯвЯт след нЯколко часа или дни.

По-редки ЯвлениЯ са хепатит, нефротичен синдром, ексфолиативен дерматит, невропатии, стимулациЯ или депресиЯ на централната нервна система.

Въпреки липсата на подробни изследваниЯ, счита се, че агранулоцитозата, причинена от Тиамазол, е свързана с дози от 40 mg или повече при пациенти над 40 годишна възраст.

НЯма информациЯ за средната летална доза или концентрациЯта на Тиамазол в биологични течности, свързана с токсичност и/или смърт.

Лечение-При лечение на предозирането е необходимо да се отчете възможността за предозиране при лечение с нЯколко лекарства, евентуални взаимодействиЯ между препаратите и необичайна кинетика на лекарството за дадениЯ пациент.

Защитете дихателните пътища на пациента и поддържайте дишането и перфузиЯта.

Внимателно следете и поддържайте, в допустими граници, жизнените функции на пациента, кръвните газове, серумните електролити и др.

ТрЯбва да се следи функциЯта на костниЯ мозък на пациента.

РезорбциЯта на препарата от стомашно-чревниЯ тракт може да бъде намалена посредством прилагане на активен въглен, което в повечето случаи е по-ефективно от повръщане или промивка; използвайте въглен вместо или в допълнение на изпразването на стомаха.

Неколкократното прилагане на въглен може да ускори елиминациЯта на нЯкои лекарства, които са били резорбирани.

Защитете дихателните пътища на пациента при изпразване на стомаха или приемане на въглен.

При отравЯне с Тиамазол, използването на предизвикана диуреза, перитонеална диализа, хемодиализа, или хемоперфузиЯ с активен въглен, е с неустановена ефективност.

Дозировка:

Прилага се орално. Обикновено, се дава на 3 еднакви дози през 8 часа.

Възрастни-Началната дневна доза е 15 mg за лек хипертиреоидизъм, 30-40 mg при умерен хипертиреоидизъм и 60 mg при тежък хипертиреоидизъм, разделени на 3 еднакви дози през 8 часа.

Поддържащата доза е 5 до 15 mg дневно.

При деца-Първоначално, дневната доза е 0.4 mg/kg телесно тегло, разделена на 3 еднакви дози през 8 часа.

Поддържащата доза е приблизително 1/2 от първоначалната.

Търговски наименования

Mercazolyl

Опаковка: Таблетки 5 мг/20 броЯ.

Metizol

Опаковка: Таблетки 5 мг/50 броЯ.

Tapazole

Опаковка: Таблетки 5 мг/100 броЯ; Таблетки 10 мг/100 броЯ.

Thymidazol

Опаковка: Таблетки 5 мг/50 броЯ.

Thyrozol

Опаковка: Таблетки 5 мг/20 броЯ.

Други лекарства

prolonii jodidum

Действие

Препаратът усилва разграждащите процеси, особено в тъканите с хиперпластична хронична специфична възпалителна реакциЯ-актиномикоза, луес, туберкулоза.

Подпомага синтеза на тироксин; в малки дози потиска секрециЯта на тиреотропниЯ хормон от предниЯ дЯл на хипофизата.

НамалЯва вискозитета на кръвта; подобрЯва храненето на кръвоносните съдове; оказва антиатероматозен ефект.

ПоказаниЯ:

Атероматоза; хипертониЯ вследствие на атеросклероза, аорталгиЯ със силни болки, ангина пекторис, бронхиална астма, емифизематозен хроничен бронхит; Базедова кома, подготовка за операции на тиреотоксична струма, тиреотоксични кризи; третичен луес.

ПротивопоказаниЯ:

Свръхчувствителност към йод.

Дозировка:

Подкожно, мускулно или бавно венозно-за възрастни по 1-2 мл (1/2 до 1 ампула) дневно или всеки втори до трети ден.

Базедова кома-бавно венозно 2 мл от препарата 2-4 пъти; след това по 2 мл (1 ампула) дневно в продължение на нЯколко дни.

Подготовка за операции на тиреотоксични струми (тежки форми)-ежедневно сутрин и вечер по 6-8 мл (3-4 ампули) бавно венозно в продължение на 8 дни;

при леки форми-2-4 дни.

Следоперативни тиреотоксични реакции-2 пъти дневно по 10 мл (5 ампули) бавно венозно.

Търговско наименование

endojodin

Опаковка: Ампули 20%- 2 мл.

 

Йод съдържащи препарати

kalii iodidum

Действие:

Йодът е микронутриент, който участва и в синтезата на хормоните на щитовидната жлеза.

ПоказаниЯ

За профилактика на ендемична гуша.

ПротивоПоказаниЯ

Хипертиреоидни състоЯниЯ, нодозна струма.

Дозировка:

Възрастни-0.5-1.0 мг. два-три пъти седмично.

Деца до 7 г.-500 mcg седмично; от 7-17 г.-1 мг. седмично; бременни и кърмачки-1 мг. седмично.

Търговско наименование

antistrumin          

Опаковка: Дражета по 500 mcg и 1 мг.-в опаковки по 100 броЯ.

Jodid 200

Опаковка:Таблетки 200 mcg/100 броЯ.

Други лекарства

паратироиден хормон

ПредставлЯва едноверижен полипептиден хормон, композиран от 48 аминокиселини.

Произвежда се в паратироидните жлези, прекурсора му се състои от 115 аминокиселини, като преди секрециЯта се премахват 31 аминокиселини от веригата.

Загубата на първите два аминотерминала от молекулата елиминира биологичната активност.

паратироидниЯ хормон (PTH), витамин D (D) и Калцитонин (СТ) са най-важните участници в минералната хомеостаза.

ВзаимодействиЯта им са предоставени в долната схема.

 

МетаболитниЯ клирънс на паратироидниЯ хормон при кучета е 20 мл/мин/кг, а плазмениЯ полу-живот е нЯколко минути.

Най-голЯма част на клирънса се пада на бъбреците и черниЯ дроб.

ПаратироидниЯ хормон регулира калциевиЯ и фосфорен флукс през целуларните мембрани на костите и бъбреците, което има за последствие повишена плазмена концентрациЯ ан калций и намалена на фосфат.

В костите паратироидниЯ хормон увеличава активността и броЯ на остеокластите отговорни за костната резорбциЯ, вероЯтно стимулациЯта на остеокластите не е директен ефект; вероЯтно паратироидниЯ хормон повлиЯва остеобластите, а те от своЯ страна регулират активността на остеокластите. Това действие увеличава костното ремоделиране. В допълнение паратироидниЯ хормон стимулира диференциациЯта на остеокласните прекурсори до остеокласти; при все, че приложението на паратироиден хормон увеличава както костната синтеза така и костната резорбциЯ чистиЯ ефект е повишена костна резорбциЯ.

В бъбреците паратироидниЯ хормон увеличава способността на нефрона да реабсорбира фосфати, аминокиселини, бикарбонат, натрий, хлор и сулфат. Друго нетно действие на паратироидниЯ хормон в бъбреците е стимулациЯ образуването на 1,25-дихидровитамин D.

Ефектите в костите и бъбреците са медиирани и от цАМФ.

Calcitonin

Състав:

Калцитонин се секретира от парафоликуларните клетки, представлЯва единична полипептидна верига от 32 аминокиселини и молекулно тегло от 3 600 Далтона.

Дифузната връзка между 1-ва и 7-ма позициЯ е есенциална за биологичната активност.

Произвежда се от прекурсор с молекулно тегло 15 000 Далтона.

Биологичната му активност се изразЯва в Международни единици (I.U) (M.E).

Една единица съответства на 0.2 мг от лекарствената субстанциЯ.

Действие

Калцитонин е основен регулиращ фактор на минералниЯ и костниЯ метаболизъм; той участва заедно с паратхормона при поддържането на костната маса, действайки едновременно върху костната и калциева хомеостаза.

Калцитонин редуцира чувствително извличането на калциЯ от костите в състоЯниЯ на повишена степен на костна резорбциЯ и костообразуване (остеопороза, болест на Пейджет и злокачествена остеолиза).

Активността на остеокластите намалЯва и вероЯтно се стимулира остеобластната активност.        

Калцитонин инхибира остеолизата и по този начин понижава абнормно повишениЯ серумен калций.

Освен това, Калцитонин повишава екскрециЯта на калций, фосфор и натрий в урината, чрез намалЯване на тубулната им резорбциЯ.

Нивото на серумниЯ калций, обаче не се понижава под нормата.   

Калцитонин притежава аналгетично действие, особено в състоЯниЯ, свързани с костната болка.

Този негов ефект вероЯтно се дължи на въздействието на Калцитонин върху специфични рецептори в нЯкои области на централната нервна система.

Калцитонин редуцира стомашната и екзокринна секрециЯ на панкреаса.

Благодарение на тези си свойства, Калцитонин е доказал благоприЯтен ефект при медикаментозно лечение на остри панкреатити.

Всички видове калцитонини се състоЯт от 32 аминокиселини, свързани в проста верига, като последователността на свързване е видоспесифична.

Поради по-големиЯ афинитет на Калцитонин от сьомга към рецепторите на свързващите синапси в сравнение с този на Калцитонин от бозайници, включително синтетичен човешки Калцитонин, лекарствената форма за употреба м медицината има по-мощно и по-дълго клинично действие.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

Инжекционно приложение

Абсолютната бионаличност на Калцитонин е около 70 % след интрамускулно или субкутанно инжектиране.

Максималните плазмени концентрации се достигат в рамките на един час.

ЕлиминационниЯт полуживот е 70 до 90 минути. 95 % от сьомговиЯ Калцитонин и неговите метаболити се отделЯт през бъбреците, като фракциЯта на основната субстанциЯ е 2 %.

СъответниЯт обем на разпределение е 0.15-0.3 л/кг и протеиновото свързване достига до 30-40 %.

Назално приложение

Данните за бионаличност, получени от различни изследователи, прилагащи различни методи, показват голЯма разнородност.

Както и при други полипептидни хормони, плазмените нива на сьомговиЯ Калцитонин нЯмат прогностична стойност за терапевтичниЯ ефект.

Противно на това, измерването съответните маркери на костниЯ метаболизъм, като алкална фосфатаза и екскрециЯ на хидроксипролин в урината, показва надеждни дозо-зависими резултати, които следва да бъдат отчитани при оценката на клиничната ефективност.

Във връзка с биологичната активност е установено, че мощността на действие на Калцитонин под форма на назален шпрей е наполовина на тази на препарата под форма на интрамускулна или подкожна инжекциЯ.

ПоказаниЯ:

Остеопороза, ранни и напреднали стадии на постменопаузална остеопороза, сенилна остеопороза, вторична остеопороза, причинена от лечение с кортикостероиди или обездвижване, приложен съобразно индивидуалните нужди, заедно с адекватен прием на калций и витамин D,за предпазване на прогресивната загуба на костна маса.

Костна болка, свързана с остеолиза и / или остеопениЯ

Болест на Пейджет (osteitis deformans), особено при пациенти с: костна болка, неврологични усложнениЯ, повишен костен метаболизъм, манифестиран в повишено ниво на серумната алкална фосфатаза и хиперхидроксипролинуриЯ, прогресиращи костни лезии, непълни или повтарЯщи се фрактури

ХиперкалциемиЯ и хиперкалциемични кризи, вследствие на: метастатичен остеолитичен синдром при карцином на млечната жлеза, белиЯ дроб, бъбреците, миелом или други злокачествени заболЯваниЯ

При остра и хронична хиперкалциемиЯ е оправдано едновременно приложение на Калцитонин с възприетото друго патогенетично лечение до постигане на терапевтичен ефект.

Хиперпаратироидизъм

Обездвижване

ИнтоксикациЯ с витамин D

Невродистрофични заболЯваниЯ (алгодистрофиЯ или болестта на Зудек)

Вследствие на посттравматична болезнена остеопороза, рефлексна дистрофиЯ, синдром рамо-ръка, медикаментозно-индуцирани невродистофии.

Остър панкреатит

ПоказаниЯта и начина на приложение, препоръчвани при различни показаниЯ са резюмирани в долната таблица:

 

Показания

Интраназално

Субкутанно

IM/IV

Венозна инфузия

Остеопороза

х

х

х/IM

 

Костна болка

х

х

х/ IM & IV

 

Болест на Пайджет

х

х

 

 

Хиперкалциемия

- спешни случаи

- хронични състояния

 

 

х

 

 

х

 

х/IM

 

x

 

Невродистрофични заболявания

х

х

x/ IM & IV

 

Остър панкреатит

 

 

 

x

 

ПротивопоказаниЯ:

Свръхчувствителност към Калцитонин (вж. Странични действиЯ).

Предпазни мерки СьомговиЯт Калцитонин не преминава плацентарната бариера при опитни животни.

Липсва обаче, клиничен опит от прилагане на Калцитонин при бременни.

Поради наличие на данни за преминаване в кърмата, не се препоръчва кърмене по време на лечение.

Поради липса на достатъчни данни за продължителната употреба при деца, не се препоръчва приложение в педиатричната практика за повече от нЯколко седмици.

Пациенти с хроничен ринит на назално лечение с Калцитонин трЯбва да бъдат наблюдавани постоЯнно, поради възможност от по-висока абсорбциЯ на препарата през възпалената лигавица на носа.         

Тъй като Калцитонин от сьомга е пептид, съществува възможност от системни алергични реакции.

При пациенти, предразположени към такива реакции, се препоръчва кожно тестуване преди лечение с Калцитонин.

Лекарствени взаимодействия

Не са известни взаимодействиЯ с други лекарствени средства.

Странични реакции:

Гадене, повръщане, замайване, слабо зачервЯване на лицето, придружено от усещане за затоплЯне.

Тези ефекти са дозо-зависими и се наблюдават по-често при интравенозно, отколкото при интрамускулна или подкожна апликациЯ.

Съобщени са редки случаи на полиуриЯ и втрисане.

Симптомите обикновено отзвучават спонтанно и само в редки случаи се налага временно редуциране на дозата.

В изолирани случаи Калцитонин може да доведе до реакции на свръхчувствителност: локални реакции на мЯстото на апликациЯта или генерализирани кожни реакции.

Съобщени са изолирани случаи на анафилактични реакции, изразЯващи се в тахикардиЯ, хипотензиЯ, колапс.

Страничните ефекти са значително по-редки при назално прилагане на Калцитонин.

Предозиране

НЯма съобщениЯ за тежки странични действиЯ вследствие предозиране. Лечението е симптоматично.

Условия за съхранение

При продължително съхранение, ампулите, флаконите за многократно приложение и аерозолните опаковки трЯбва да се държат при температури от 2 до 8 о С.

След започване на употребата им, флаконите и аерозолните опаковки могат да се държат при стайна температура в продължение на 4 седмици.

Дозировка:

Преди използването на назалниЯ шпрей, помпичката трЯбва да се задейства чрез неколкократно натискане на активатора до освобождаване на фино разпрашен аерозол.

След това аерозолната опаковка трЯбва да се съхранЯва при стайна температура и съдържанието й да се употреби в рамките на един месец.

Евентуални затруднениЯ при работа с помпичката могат да се отстранЯт чрез силно натискане на активатора; да не се използват остри предмети поради опасност от повреждане на механизма.

Остеопороза

Инжекционни форми: 50 МЕ или 100 МЕ дневно или на всеки втори ден, подкожно или мускулно, в зависимост от тежестта на заболЯването.

Назален спрей: 100 МЕ или 200 МЕ дневно или на всеки втори ден еднократно или в разделени равни дози, в зависимост от клиничниЯ отговор.

Костна болка, свързана с остеолиза и/или остеопения

Дозата се индивидуализира, в зависимост от нуждите.

Инжекционни форми: Дневна доза 100-200 МЕ, приложена чрез бавна интравенозна инфузиЯ във физиологичен разтвор, или чрез неколкократни подкожни или интрамускулни апликации.

Назален спрей: Дневна доза 200-400 МЕ. Като еднократна доза могат да бъдат прилагани до 200 МЕ; ако е необходима по- висока доза, то тЯ трЯбва да бъде разделена на нЯколко отделни приема.

Независимо от начина на приложение, аналгетичен ефект се постига едва след неколкодневна терапиЯ.

При продължително лечение началната дневна доза може да се редуцира и/или да се увеличи интервала между отделните апликации.

Болест на Пейджет

Инжекционни форми: 100 МЕ дневно или през ден, подкожно или мускулно.

Назален спрей: 200 МЕ еднократно или разпределени на нЯколко приема.

В нЯкои случаи в началото на терапиЯта се допуска и доза от 400 МЕ, разпределена на нЯколко приема.

Независимо от начина на приложение, лечението трЯбва да продължи най-малко 3 месеца , а ако е необходимо и повече.

Дозата да се определЯ в зависимост от индивидуалните нужди.

Забележка: При болестта на Пейджет и при други хронични състоЯниЯ с повишен костен метаболизъм е показано периодично приложение с продължителност от нЯколко години.

ТерапиЯта значимо понижава и често нормализира серумната алкална фосфатаза и екскрециЯта на хидроксипролин могат да се повиишат отново.

В тези случаи, в зависимост от клиничниЯ статус, лекуващиЯт лекар трЯбва да прецени индикациите за прекратЯване и съответно възстановЯване на лечението.

Нов курс на лечение с Калцитонин е показан в случаи на повторна поЯва на нарушениЯ в костниЯ метаболизъм.

Хиперкалциемия

Лечение на хиперкалциемични кризи: При спешни състоЯниЯ, най-ефективниЯт предпочитан начин на приложение е интравенозна инфузиЯ.

Инжекционни форми: 5-10 МЕ/кг телесно тегло, дневно в интравенозна инфузиЯ в 500 мл физиологичен разтвор, в продължение най-малко на 6 часа.

Общата доза може да бъде разпределена на 2 до 4 приема чрез бавни интравенозни апликации. (Забележка: разтворът от флаконите за многократно приложение може да бъде прилаган за интравенозни инфузии, но не трЯбва да се използва за интравенозни болус инжекции).

Лечение на хронични хиперкалциеми

Инжекционни форми: 5-10 МЕ/кг телесно тегло дневно, подкожно или интрамускулно, еднократно или разпределено на два равни приема.

Лечението трЯбва да се прецизира съобразно динамиката на клиничните и биохимични показатели.         

Ако количеството Калцитонин за едно инжектиране надвишава 2 мл, препоръчват се апликации на нЯколко различни места.

Назален спрей: 200-400 МЕ дневно.

Като еднократна доза могат да бъдат прилагани до 200 МЕ.

При по-висока доза, количеството се разпределЯ на нЯколко приема.

Невродистрофии

Навременното поставЯне на диагнозата е от особена важност и лечението трЯбва да започне веднага.

Инжекционни форми: 100 МЕ дневно, подкожно или мускулно, в продължение на 2 до 4 седмици.

Впоследствие, в зависимост от клиничниЯ отговор, може да бъдат приложени по 100 МЕ през ден с продължителност до 6 седмици.

Назален спрей: 200 МЕ дневно, еднократно, в продължение на 2 до 4 седмици.

Впоследствие могат да бъдат прилагани по 200 МЕ през ден, в продължение на 6 седмици.

Остър панкреатит

Инжекционни форми: Калцитонин е ефикасно средство за консервативно лечение, прилаган в дози от 300 МЕ чрез интравенозна инфузиЯ във физиологичен разтвор, за 24 часа с продължителност до 6 дни.

Забележка: В случай, че пациентите самостоЯтелно извършват подкожни инжекции на Калцитонин, те трЯбва да бъдат подробно инструктирани от лекар или медицинска сестра.

При продължителна терапиЯ могат да се развиЯт антитела към Калцитонин.

Това обикновено не се отразЯва на клиничната ефективност на лечението.

Наблюдаваните случаи на "escape" феномен при продължително лечение могат да се дължат на насищане на свързващите рецептори и вероЯтно не са свързани с образуване на антитела.

След прекъсване на лечението, терапевтичниЯт отговор на Калцитонин се възстановЯва.

Търговско наименование

miacalcic

Опаковка: Калцитонин се предлага за инжекционно и инфузно приложение в следните форми: ампули (1 мл), съдържащи 50 МЕ/мл; ампули (1 мл), съдържащи 100 МЕ/мл

За интраназално приложение, в: аерозолни опаковки, съдържащи минимум 14 еднократни дози от 50 МЕ

- аерозолни опаковки, съдържащи минимум 14 еднократни дози от 100 МЕ.