ХОРМОНИ НА ХИПОФИЗАТА И  ХИПОТАЛАМУСА

Хи­по­та­ла­му­са про­ду­ци­ра сле­д­ни­те хор­мо­ни:

GHRH-ос­во­бо­ж­да­ващ раз­с­те­ж­ниЯ хор­мон

TRH-ти­ро­т­ро­пин ос­во­бо­ж­да­ващ хор­мон

CRH-АКТХ ос­во­бо­ж­да­ващ хор­мон

GnRH-го­на­до­т­ро­пин ос­во­бо­ж­да­ващ хор­мон

LHRH-ос­во­бо­ж­да­ващ лу­те­и­ни­зи­ра­щиЯ хор­мон

PRH-про­ла­к­тин ос­во­бо­ж­да­ващ хор­мон

PIN-про­ла­к­тин ин­хи­би­ращ хор­мон, на­ри­чен днес ДО­ПА­МИН

SRIH-инхибиращ разстежниЯ хормон

До днес са раз­по­з­на­ти 6 хор­мо­ни от­де­лЯ­щи се от пре­д­ниЯ хи­по­фи­зен дЯл:

GH-раз­с­те­жен хор­мон

TSH-ти­ро­т­ро­пин

ACTH-ад­ре­но­кор­ти­ко­т­ро­пин

FSH-фо­ли­ку­ло­с­ти­му­ли­ращ хор­мон

LH-лу­те­и­ни­зи­ращ хор­мон

PRL-про­ла­к­тин.

БЕ­ТА ЛИ­ПО­Т­РО­ПИН се се­к­ре­ти­ра от пре­д­ниЯ хи­по­фи­зен дЯл, за­е­д­но с АКТН, но не­го­ва­та хор­мо­нал­на фун­к­циЯ не е из­ве­с­т­на. Той е пре­кур­сор на опи­о­и­д­ниЯ по­ли­пе­п­тид БЕ­ТА ЕН­ДОР­ФИН.

От­де­лЯ­не­то на хи­по­та­ла­му­с­ни­те “ос­во­бо­ж­да­ва­щи” хор­мо­ни за­ви­си от мно­го фа­к­то­ри, ка­то в за­ви­си­мост от хор­мо­на те мо­гат да вклю­ч­ват:

им­пул­си от це­ре­б­ру­ма

стрес

дис­с­т­рес

тем­пе­ра­ту­ра

НЯ­кои хор­мо­ни от­де­лЯ­ни от жи­то­ви­д­на­та жле­за, на­д­бъ­б­ре­ци­те и го­на­ди­те ин­хи­би­рат хи­по­та­ла­мо-хи­по­фи­з­но­то хор­мо­нал­но “ос­во­бо­ж­да­ва­не” по при­н­ци­па на не­га­ти­в­на­та об­ра­т­на връ­з­ка.

Обо­б­ще­но връ­з­ка­та мe­ж­ду хи­по­та­ла­мус, хи­по­фи­за и тар­ге­ти на хор­мо­ни­те е сле­д­на­та:

I

II

III

IV

GHRH(+)

SRIH (-)

GH (+) (соматотропин)

Черен дроб

Со­ма­то­ме­ди­ни

CRH (+)

ACTH (+)

Надбъб-рек

Глю­ко­кор­ти­ко­и­ди;

Ми­не­рал­кор­ти­ко­и­ди;

Ан­д­ро­ге­ни.

TRH (+)

TSH (+)

Щитовидна жлеза

Т4 и Т3

GnRH/LHRH (+)

FSH (+)

LH (+)

Гонади

Ес­т­ро­ге­ни; Про­ге­с­те­рон; Те­с­то­с­те­рон.

PRH(+)

PRL (+)

Лимфо-цити

Лимфоки- ни

PIN  (-)

 

Млечни жлези

 

 

ЛЕГЕНДА:

I- Хипоталамусен хормон

II- Хипофизен  хормон

III- Орган  таргета

IV-Таргетен хормон

 

Хипоталамусни хормони

crh

Действие

Кортикотропин освобождаващиЯ хормон (CRH) е хипоталамусен хормон, който стимулира синтезата на ACTH и бетаендорфин от хипофизата.

ЧовешкиЯ CRH съдържа 41 аминокиселини, свинскиЯ CRH се различава от човешкиЯ по 7 аминокиселини.

Ефектите на CRH са свързани с генерациЯ на цАМФ. Прелечението с Дексаметазон инхибира действието на CRH.

CRH се прилага венозно, има двуфазна динамика с плазмен полу-живот през първата и втората фаза 9 и 18 минути респективно.

Пептида се метаболизира с различни тъкани, по-малка от 1%от приложената доза се елиминира чрез урината.

ПоказаниЯ:

CRH се използва за отдиференциране на болест на Кушинг от ектопична АСТН секрециЯ. Преди теста се прилагат високи дози от Дексаметазон, последващото прилагане на CRH НЕ ПРЕДИЗВИКВА повишена секрециЯ на АСТН и кортизол при пациенти с ектопичен АСТН синдром докато при пациенти с болест на Къшинг кортизоловата и АКТН секрециЯ се повишават. Теста е достоверен само при тези пациенти с АСТН продуциращи туморни клетки в хипофизата, другите локализации на АКТН продуциращи клетки могат и да не се повлиЯЯт.

CRH се използва също за оттдиференциране на успешно оперираните, по повод болест на Къшинг пациенти.

Търговско наименование

CRH

Опаковка: Флакони 100,250 и 500 mcg.

danazol

Действие

Даназол е синтетичен андроген получен от Етистерон, който подтиска хипофизно-гонадната ос чрез инхибиране освобождаването на гонадотропини.

Притежава слаб доза зависим андрогенен ефект.

Даназол действа чрез директно инхибиране синтезата на секс стероиди, както и чрез компетитивно инхибиране свързването им с цитоплазмените им рецептори в таргетните тъкани.

Питуитарната супресиЯ е реверзибелна.

При ендометриоза Даназол повлиЯва както нормалната, така и патологичната ендометриална тъкан, като ги превръща в неактивни и атрофични.

Приложението на Даназол при пациентни страдащи от хередитарен ангиоедем (характеризира се с периодичен оток на вътрешните органи, върдухопроводните пътища, крайниците и лицето) предотвратЯва атаките, което подсказва, че Даназол коригира частично или пълно биохимичната анормалност предизвикваща заболЯването-увеличават се нивата на С1 естеразниЯ инхибитор, увеличават се серумните нива на С4 компонента на комплиментната система.

Фармакокинетика: кръвните нива на Даназол не нарастват пропорционално на приложената доза, при удвоЯване на дозата плазмените нива нарастват с 35-40%.

ПоказаниЯ:

Лечение на ендометриоза.

Лечение на гръдна поликистоза.

Лечение на хередитарен ангиоедем.

НЯкои клиницисти използват Даназол за лечение на преждевременен пубертет, гинекомастиЯ и метрорагиЯ.

ПротивопоказаниЯ:

Недиагностицирано генитално кървене.

Нарушение на чернодробната, хепаталната или сърдечната функциЯ.

Бременност и кърмене.

Забележки

Преди лечение на гръдна поликистоза трЯбва да се изключи наличието на гръден карцином.

Продължителността на терапиЯ с Даназол е лимитирана-продължителната терапиЯ със стероиди алкилирани на 17-та позициЯ се асоциира с настъпване на сериозна токсичност, подобна токсичност може да се развие и при употребата на Даназол.

Андрогенните ефекти не са реверзибелни след преустановЯване на терапиЯта с препарата.

По време на терапиЯта с Даназол при подрастващи трЯбва да се извършват периодични спермограми.

По време на терапиЯта с Даназол може да се наложи повишаване на инсулиновите дози.

Даназол потенциира действието на Варфарин, което налага коригиране на антикоагулантните дози.

Странични реакции:

- Андрогенни: акне, оток, лекостепен хирзутизъм, намалЯне размера на гърдите, надебелЯване на гласа, клиторна хипертрофиЯ.

- Хипоестрогенни: флаш реакции, вагинит, вагинално кървене, повишена нервност, емоционална нестабилност.

- Хепатални: дисфункции, холестатична жълтеница.

- Други: различни алергични реакции, алопециЯ, промени в либидото, синдром на карпалниЯ тунел, хипертониЯ, главоболие, разстройство на сънЯ, безпокойство, промени в апетита, гастроентерит, гадене и повръщане, констипациЯ, мускулни крампи, хематуриЯ.

Дозировка:

ЕНДОМЕТРИОЗА

ТерапиЯта започва по време на менструациЯта или ако се избере друго начало трЯбва да е сигурно, че пациентката не е бременна.

Прилагат се 800 мг/дневно в два равнодозови приема за бързо повлиЯване, след настъпване на аменореЯта се назначава възможно най-ниската доза необходима за поддържането й.

Продължителността на лечението е до 9 месеца.

ГРЪДНА ПОЛИКИСТОЗА

Дозировката се движи между 100-400 мг дневно, разпределена в 2 равнодозови приема.

В около 1/3 от пациентките лекувани с 100 мг дневно настъпва аменореЯ.

ХЕРЕДИТАРЕН АНГИОЕДЕМ

Препоръчваната начална доза е 200 мг 2-3 пъти дневно, след настъпване на благоприЯтно повлиЯване дозата се намалЯ с 50%, ако пак се наблюдават атаки дозата се покачва на 200 мг дневно.

Търговски наименования

danoval

Опаковка: Капсули 100 и 200 мг.

Gonadorelinum

Състав:

Goadorelin BR (LH-RH)-лутеинизин освобождаващ хормон.

Действие

Употребата му има различен ефект върху човешкиЯт организъм в зависимост от концентрациЯта, в коЯто е използуван.

Ниските дози (100 mcg) имат стимулиращ ефект върху хипофизата, проЯвЯващ се с увеличаване секрециЯ на LH и FSH както при мъже така и при жени.

Високите дози, след първоначалниЯт стимулиращ ефект водЯт до супресиЯ.

Стимулиращото действие върху хипофизата (изразЯващо се с увеличаване на LH и FSH)настъпва още в първите 2 минути след приложението му, пикови нива се достигат след около 30 минути, а плато нива се поддържат за около 6 часа.

Този отговор показва циклични вариации при жени в зависимост от това в коЯ фаза на месечниЯт цикъл е употребен препаратът, ето защо е важно да се установи предварително нормалниЯт хормонален статус на пациентките преди да се престъпи към терапиЯ.

Синтетичните му аналози се използуват в онкологиЯта.

ПоказаниЯ:

Терапевтично-хипогонадотрофичен хипогонадизъм; микрофоликуларни Яйчници.

Диагностично-за диференциална диагноза при забавен пубертет и хипогонадизъм.

Странични реакции:

ЗачервЯване на мЯстото на инжектиране; болки в стомаха; гадене; повръщане; главоболие; увеличено менструално кървене и др.

ПротивопоказаниЯ:

Бременност; ендометриоза; хормонално зависими тумори; тегло-зависима аменореЯ; хипофизната аденома е относителна контраиндикациЯ.

Дозировка:

Терапевтично-чрез пулсова помпа през 90 минути за 24 часа 500 или 1000 mcg (концетрациЯта на разтвора трЯбва да е 150 U/ml).

Диагностично-бърза IV инжекциЯ с 100 mcg,20 минути след което се взема проба от вена за изследване на LH\FSH отговор.

Търговски наименования

gonadorelin

Опаковка: Ампули 100 mcg-2 ml.

Kryptocur

Опаковка: Аерозол 2 мг/1 грам-10 мл.

histerelin

 

Действие

Хистерелин е агонист на гонадотропин рилизинг хормона, мощен инхибитор на гонадотропната секрециЯ, когато се прилага ежедневно в терапевтични дози.

Хистерелин съдържа синтетичен не­пептиден агонист на естествено среща­щиЯ се гонадотропин рилизинг хормон.

След началната стимулаторна фаза ежедневното приложение предизвиква супресиЯ на сексуалното развитие при деца с централно обусловен преждевременен пубертет.

Намалението на LH,FSH и секс стероидните нива настъпва в първите 3 месеца от началото на терапиЯта.

ПоказаниЯ:

За контрол на химичните и биохимични манифестации на централно обусловен (идиопатичен или неврогенен) преждевременен пубертет.

ПротивопоказаниЯ:

Свръхчувствителност към Хистерелин или нЯкоЯ от съставките на лекарствената формула.

Забележки

Приложението на Хистерелин може да се съпроводено с развитие на алергични реакции вкл. анафилаксиЯ, които се лекуват стандартно.

Приложението на дози 15 път и повече над терапевтичните при опитни животни е свързвано с повишена честота от развитие на хормоно продуциращи тумори.

Преди лечението с Хистерелин се извършва преглед, който включва:

измерване на теглото и височината

определЯ се рентгенологичната възраст на пациента чрез изследване костите на китката

общите секс стероидни нива

адреналните стероидни нива

бета човешкиЯ хорионгонадотропин

извършва се GnRH стимулационен тест за демонстрациЯ на активациЯта на хипоталамо-питуитарната ос

извършва се ехографиЯ на пелвиса, надбъбреците и гонадите

извършва се компютърна томографиЯ на главата с цел отхвърлЯне на недиагностициран интракраниален тумор.

Бременност-FDA категориЯ Х.

ЛактациЯ-категориЯ IV.

Странични реакции:

Около 2%от пациентите преустановЯват терапиЯта с този препарат поради развитие на свръхчувствителност.

- Кардиоваскуларни: вазодилатациЯ (35%), едем (2-3%), палпитации, тахикардиЯ, епистаксис, хипертониЯ, мигрена.

- Ендокринни: вагинална сухота (12%), левкореЯ (2-6%), метрорагиЯ, болки в гърдите/оток (1-10%), намалЯне размера на гърдите, хиперлипидемиЯ, анемиЯ, гликозуриЯ.

- Гастроинтестинални:болки/колики, гадене и повръщане, диариЯ, флатулентност, констипациЯ, намален апетит, жажда, гастрит.

- Мускулноскелетни: артралгиЯ, мускулни крампи (3-10%) миалгиЯ (2-3%), болка, мускулна хипотониЯ.

- От страна на ЦНС: главоболие, промени в настроението, депресиЯ, намаление на либидото, синкоп, сомнолентност, хиперестезиЯ, безпокойство, конвулсии, тремор, топли вълни.

- Респираторни: повишена склонност към развитие на инфекции в горниЯ отдел на респираторниЯ тракт, фарингит, конгестиЯ, астма, ринореЯ, хипервентилациЯ.

- Дерматологични: реакции на инжекционното мЯсто (алергични, инфекциозни и др.), акне, зачервЯваниЯ, кератодерма, сърбеж, дискомфорт, еритем.

- От страна на сензорните органи: нарушениЯ на зрението, конгестиЯ на ухото, абнормални папиларни функции, загуба на слух, полиопиЯ, фотофобиЯ.

- Генитоуринарни: вагинално кървене (22%), възпаление/неприЯтен мирис/инфекциЯ/хипертрофиЯ на гениталиите при жени, диспареуриЯ, полиуриЯ, дизуриЯ.

- Други: хиперпирексиЯ (3-14%), болка в различни части на тЯлото, напълнЯване, вирусни инфекции, цилит, пурпура (1-3%).

Дозировка:

Субкутанно, дневни инжекции в доза 10 mcg/kg.

Ако до 3 месеца от началото на терапиЯта не се достигнат предпуберитетните хормонални нива по-нататъшното лечение с този препарат е безсмислено.

Търговско наименование

supprelin

Опаковка: 30 дневни китове съдържащи 120 mcg/ml или 300 mcg/ml или 600 mcg/ml в 0.6 милилитрови флакони.

nafarelin  acetate

Действие

Нафарелин ацетат е мощен агонист, аналог на гонадотропин рилизинг хормона (GnRH).

В началото на приложението Нафарелин стимулира отделЯнето на хипофизарни гонадотропини, LH и FSH, което има за последица стимулиране на овариалната стероидогенеза.

Хроничното приложение води до подтискане на хипофизарната секрециЯ.

Двудневното приложение води до задоволително намалЯне секрециЯта на гонадни стероиди.

Прилаган при момчета и момичета с централно обусловен предевременен пуберитет Нафарелин подтиска LH и секс хормоните до предпуберитенно ниво блокирайки по този начин развитието на вторичните сексуални признаци вкл. скелетното развитие. При нЯкои момиченца в началото на терапиЯта се наблюдава вагинално кървене (обиконовено в първите 6 месеца от лечението). Възможно е през 2-та / 3-тата година от терапиЯта да се получи относително изравнЯване на костната и действителната възраст.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

- АбсорбциЯ/разпределение: Нафарелин се абсорбира и разпространЯва бързо в системната циркулациЯ след назално приложение.

Максимални серумни концентрации се наблюдават след 15-45 минути. Приложението на 200 mcg база генерира максимални плазмени концентрации от 0.6 ng/ml докато приложението на 400 mcg генерира плазмени концентрации от 1.8 ng/ml, след приложение на 600 mcg се наблюдават максимални нива от 2.2 ng/mL.

Бионаличността след назално приложение на 400 mcg е 2.8%.

СредниЯ плазмен полу-живот при възрастни е около 3 часа, а при деца около 2.5 часа.

Около 80% от приложеното количество Нафарелин се свързва с плазмените протеини.

- Метаболизъм/екскрециЯ: след субкутанно приложение 44-55% от дозата се открива в урината и 18-45% във фецеса, само 3% от количествата в урината са в непроменен вид.

СерумниЯ полу-живот на метаболитите е 85.5 часа.

Активността на шестте идентифицирани досега метаболита на Нафарелин не е измерена; метаболизма на препарата се осъществЯва в назалната мукоза.

Фармакокинетиката на Нафарелин при хепатална и ренална недостатъчност не е изследвана.

ПоказаниЯ:

Лечение на ендометриоза-заредуциране на болката и ендометриалните лезии.

Лечение на централно обусловен (гонадотропин-зависим) преждевременен пуберитет.

ПротивопоказаниЯ:

Свръхчувствителност към Нафарелин.

Недиагностицирано вагинално кървене.

Бременност и лактациЯ.

Забележки

Преди използването на Нафарелин трЯбва да има поставена диагноза.

Реакции на свръхчувствителност се наблюдават в 0.2% от пациентите.

Както и при приложението на други лекарства повлиЯващи овариалните функции, така и при употребата на Нафарелин може да се наблюдава образуване на овариални кисти в първите  месеца от терапиЯта, което в отделни случаи може да доведе до преустановЯване на терапиЯта с препарата и хирургична намеса.

Нормалната функциЯ на хипофизно-гонадната система се възстановЯва до 8 седмици след преустановяване на терапията.

Бременност-FDA категориЯ Х.

ЛактациЯ-IV.

Странични реакции:

В около 2.6% от пациентите страничните реакции могат да се обЯснЯт с предполагаема поЯва на свръхчувствителност към Нафарелин.

Най-често се съобщава за:

топли вълни в 90% от пациентите

главоболие в 19%

акне в около 10%

хиперхолестеролемиЯ в 9%

транзиторно увеличаване на гърдите и вагинално кървене в около 8%

емоционална нестабилност в около 6%

тразиторно увеличаване на пубисното окосмЯване в около 5%

ринит в 5% от случаите

неспецифичен мирис от тЯлото в около 4%

развитие на себореЯ в около 3%

ментална депресиЯ в около 2%

загуба на тегло в около 1%.

Дозировка:

Ендометриоза

Назално, 400 mcg дневно, по едно впръскване в едната ноздра (200 mcg) сутрин и по едно връскване в другата ноздра вечер.

Лечението започва между 2-ри и 6-ти ден от началото на менструалниЯ цикъл.

При пациенти с регулЯрна менструациЯ месеци след началото на лечението дозата се уделичава на 800 mcg дневно.

Лечениетоа продължава 6 месеца.

Приложението на 400 mcg двневно индуцира аменореЯ в 65, 80 и 90% след 60-тиЯ, 90-тиЯ и 120-тиЯ ден респективно.

Повторно лечение не се препоръчва поради недоказана ефикасност.

При използване на 400 mcg дневно един флакон осигурЯва едномесечна употреба.

Централно обусловен преждевременен пуберитет

Назално, 1 600 mcg дневно.

Ако с тази доза не може да се постигне адекватна супресиЯ се използват 1 800 mcg дневно.

 Дозата от 1 600 mcg се достига с по 2 впръскваниЯ (800 mcg) в едната ноздра сутрин и два впръскваниЯ в другата ноздра вечер.

 При използване на 1 600 mcg дневно един флакон стига за седмица.

Не е желателно веднага след връскването да се излиза на студено, защото ще се намали абсорбциЯта на препарата.

Наличието на хрема изисква бързото й купиране, не се налага промЯна в дозировката на Нафарелин в зависимост от използваниЯ препарат за лекуването й, желателно е в тези случаи впръскването да се извършва 15-30 минути след употребата на деконгестанта.

Търговско наиемнование

synarel

Опаковка: Флакон аерозол 10 мл.

sermorelin

Структура:

През 1982 година нЯкои лаборатории са изолирали 40-аминокиселинен пептид и карбоксилен терминал състоЯщ се от 44 аминокиселини, който стимулират секрециЯта на растежен хормон от предниЯ хипофизен дЯл.

Активността на молекулата се свързва с първите 29 аминокиселини.

Досега са открити нЯколко аналога на GHRH29.

Действие

РастежниЯт рилизинг фактор представлЯва естествениЯ стимулатор при човека на синтезата и излъчването на растежниЯ хормон от хипофизата.

Той осъществЯва своето действие чрез въздействие върху специфични мембранни рецептори.

ИзползваниЯ за медицински нужди препарат представлЯва N-терминална част на ендогенниЯ човешки растежен рилизинг хормон-hGRH (1-40)OH и hGRH (1-40)NH2.

Препаратът е най-малката биологично активна синтетично получена аминокиселина секвенциЯ от ендогенниЯ растежен рилизинг хормон.

Парентералното приложение на препарата стимулира специфично секрециЯта на растежниЯ хормон чрез директно въздействие върху предниЯ дЯл на хипофизата.

Когато лекарството се назначи интравенозно в дози 1 мкг/кг телесно тегло серумните нива на растежниЯ хормон достигат максимален пик за 15-60 минути след инжекциЯта и се връщат до основните си нива за 2-3 часа.

Фармакокинетика

След интравенозно инжектиране на болус бързо се разпределЯ и разгражда от пептидазите на организма.

ПлазмениЯт полуживот на препарата е 6-8 минути.

ПоказаниЯ:

За оценка на функционалниЯ капацитет и отговор на соматропините в предниЯ дЯл на хипофизата.

Препарата се употребЯва като диагностичен тест при деца с изоставЯне в растежа, за които се подозира дефицит в растежниЯ хормон.

В случай на негативен отговор спрЯмо лекарството (= 7нг/мл) при деца с нисък ръст, трЯбва да се смЯта, че източник на това е дефицит на растежниЯ хормон.

Клинични проучваниЯ сочат добра корелациЯ между препарата и другите конвенционални провокативни тестове (напр. аргинин, клонидин, инсулин).

ПротивопоказаниЯ:

Макар с другите полипептидни хормони да са наблюдавани алергични реакции и реакции на свръхчувствителност, до днес не са съобщени такива след приложението на лекарството.

Препарата е противопоказен при болни, които са свръхчувствителни към Серморелин ацетат или към нЯкои от неговите ексцепиенти.

Предпазни мерки:

Отговорът спрЯмо лекарството може да предизвика фалшиви резултати, когато тестът се извършва при условиЯта, посочени в подзаглавие "Лекарствени взаимодействиЯ ".

Освен това следните случаи могат да нарушат отговора спрЯмо лекарството:

1.Пациенти, които са лекувани с растежен хормон. В такъв случай теста трЯбва да бъде извършен след спиране на терапиЯта за период от една до две седмици.

2.Пациенти с хипотиреоидизъм (нелекуван) или пациенти които са лекувани с анти-тиреоидно лечение (като пропилтиоурацил).

3.Болни с високо ниво на соматостатин в момента на инжектирането.

4.Болни със затлъстЯване, хипергликемиЯ и повишени нива на плазмени мастни киселини имат обикновено понижен отговор на растежен хормон спрЯмо третирането с Серморелин.

Употреба по време на бременност-лекарството не трЯбва да се използва при бременни и по време на кърмене (категориЯ I).

Странични реакции:

РЯдко се наблюдават следните странични ефекти: топлина в областта на лицето, преходни зачервЯваниЯ на лицето, болка в мЯстото на инжектирането.

Тези странични ефекти са по-чести при възрастни пациенти, отколкото при деца и обикновено отзвучават за нЯколко минути.

ЛЕКАРСТВЕНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

Тестуването с Серморелин ще трЯбва да се извършва при прием на лекарства, които могат да нарушат директно секрециЯта на соматропин от хипофизната жлеза.

Тук се отнасЯт инхибиторите на циклооксигеназата като аспирин или индометацин, или препарати, които съдържат или предизвикват излъчването на соматостатин, инсулин или глюкокортикоиди.

Нивата на соматотропин могат до бъдат преходно повишени под влиЯнието на клонидин, леводопа или инсулин-индуцираната хипогликемиЯ.

Най-общо, холинергичните вещества интензифицират ефекта на Серморелин, докато антихолинергичните лекарства го понижават.

Физическа несъвместимост с други лекарства не са тестувани, ето защо лекарството трЯбва да се инжектира самостоЯтелно в спринцовката.

Свръхдозировка:

Досега нЯма данни относно съществуването на остро свръхдозиране с този препарат.

Дозировка:

Тест-процедура

- препоръчва се еднократно (30 сек.) интравенозно инжектиране на болус от 1 мкг/кг телесно тегло сутрин на гладно.

- препарата трЯбва да се разтвори непосредствено преди приложение с минимум 0,5 мл от придружаващиЯ го разтворител.

- проби от венозна кръв трЯбва да бъдат взети на два пъти (15 мин. и веднага преди инжектирането).

- венозни кръвни проби се вземат след това на 15-та, 30,45 и 60 и 90-та минута след инжектирането.

Единичната венозна инжекциЯ със Серморелин в доза 1 mcg/kg,последвано от измерване нивата на растежниЯ хормон на 0,15,30,45 и 60-тата минута ще детерминира сомототрофната способност за произвеждане на растежен хормон.

НормалниЯ отговор не изключва дефицит на растежен хормон, защото е възможно причината да е хипоталамусна дисфункциЯ с интактна соматоттрофна функциЯ.

В процес на изследване е приложението на Серморелин за терапевтични нужди; използват се 2-5 mcg/kg през 3-12 часа.

Стабилност и условиЯ на съхранение.

Серморелин трЯбва да бъде съхранЯван при хладни условиЯ (2-8 C)и не трЯбва да се употребЯва след изтичане на срока на годност на препарата.

Търговско наименование

geref

Опаковка: ВсЯка опаковка се състои от: една ампула, съдържаща 50 мкг лиофилизиран Серморелин; една ампула от 1 мл 0.9 % натриев хлорид разтвор за инжектиране.

somatostatinum

Състав:

Соматостатин е тетрадекапептид, който е изолиран от хипоталамуса и други части на ЦНС.

Действие

Тази субстанциЯ инхибира отделЯнето на растежен хормон в отговор на различни стимули при нормалните хора.

ИнхибиращиЯт ефект на соматостатин се разпростира и върху продукциЯта на гастрин, стомашната киселина и върху екзо- и ендокринната секрециЯ на панкреаса.

ПозитивниЯт ефект на соматостатин при третирането на диабетичната кетоацидоза може да се обЯсни със супресиращата му активност върху секрециЯта на глюкагон.

Освен това, соматостатин е в състоЯние да намали чувствително кръвотока в спланхникуса без да предизвиква сигнификантни вариации в системното артериално налЯгане.

Екзогенно приложениЯ соматостатин се елиминира от циркулациЯта за 1-3 минути.

Бъбреците играЯт важна ролЯ в метаболизма и екскрециЯта му.

ТетрадекапептидниЯ соматостатин има лимитирана полезност поради краткиЯ си полу-живот и въздействието си върху различни секреторни системи.

Синтезирани са 7-аминохептахолеви киселинни деривати, който съдържат само 4 от 14-тте аминокиселини на соматостатин, който блокират ефектите на соматостатин.

ПоказаниЯ:

Лечение на остри тежки кръвотечениЯ от горниЯ гастроинтестинален тракт, в резултат на стомашни или дуоденални разЯзвЯваниЯ, ерозии на стомаха вследствие на хеморагичен гастрит, езофагеални варици.

Профилактично третиране на постоперативни компликации след операциЯ на панкреаса.

Допълнителна терапиЯ на диабетичната кетоацидоза.

Странични реакции:

Съобщава се рЯдко за повръщане, главозамайване и горещи вълни.

ПротивопоказаниЯ:

СъстоЯние на доказана свръхчувствителност към соматостатин. Бременност, постпарталниЯ период и кърменето.

Поради подтискащиЯ му ефект върху инсулина и глюкагон,соматостатин трЯбва да се прилага много внимателно при инсулин-зависими пациенти.

В случаи се препоръчва да се провежда наблюдение на глюкозата в кръвта на всеки 3-4 часа.

Дозировка:

Третиране на тежки, акутни кръвотечениЯ от горниЯ гастро-интестинален тракт.

Прилага се като продължителна интравенозна инфузиЯ 3.5 mcg/kg/час стерилен, апирогенен солеви разтвор.

След спиране на кръвотечението, лечението може да продължи 48-72 часа, за да се избегне рецидив.

Общо лечението не трЯбва да надхвърлЯ 120 часа.

Профилактично третиране на постоперативни компликации в хирургиЯта на панкреаса:

Препарата се прилага при започващата интервенциЯ (250 mcg/час) и третирането продължава 5 дни.

Добавка към лечението на диабетна кетоацидоза:

При пациенти с диабетична кетоацидоза инфузиЯ с 100-500 mcg/час соматостатин, съпроводена с инсулинова терапиЯ (болус с 10 IU + инфузиЯ с 1-4 IU/час) е в състоЯние да нормализира глюкозата в рамките на 4 часа и да премахне ацидозата за 3 часа.

ЛиофилизираниЯт продукт е стабилен в продължение на 2 години, ако се съхранЯва при температура не по-висока от 25°С.

Разтворът във физиологичен солеви разтвор трЯбва да бъде използван незабавно след приготвЯнето му. (Стабилността на разтвора е доказана до 72 часа при стайна температура).

Търговски наименования

somatostatin

Опаковка: Флакони 0.25 и 3 мг-1 мл.

stilamin

Опаковка: Флакони 0.25 и 3 мг-1 мл.

octeotide  acetate

Действие

Октеотид ацетат е дългодействащ октапептид с фармакологични действиЯ подобни на натуралниЯ Соматостатин.

Октеотид е по-мощен инхибитор на растежниЯ хормон, глюкагон и инсулин.

Подобно на Соматостатин супресира LH отговор към GnRH,намалЯ спалнхникусовиЯ кръвен поток и инхибира отделЯнето на серотонин, гастрин и вазоактивен интестинален пептид, секретин, мотилин и панкреасен полипептид.

Единична доза Октеотид инхибира контракциите на жлъчниЯ мехур и намалЯ жлъчната секрециЯ при здрави хора.

Октеотид инхибира секрециЯта на тироид стимулиращиЯ хормон.

При пациенти с акромегалиЯ приложението на Октеотид редуцира нивата на растежен хормон и нивата на соматомедин С (IGF-1)до нормалните нива в 50%- 60%от пациентите.

Поради това, че ефекта от радиоактивното облъчване на хипофизата може да не се проЯви в максимална степен в продължение на години, предварителната терапиЯ с Октеотид може да допринесе за подобрЯване на резултата от облъчването.

Не се наблюдава лекарство лимитирана токсичност.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

- АбсорбциЯ/разпределение: след субкутанна инжекциЯ Октеотид се абсорбира бързо и пълно от инжекционното мЯсто; пикови концентрации от 5.5 ng/ml (при използвана доза от 100 mcg)се достигат 0.4 часа след приложението й.

Субкутанните и венозните дози са биоеквивалентни.

Разпределението на Октеотид в плазмата е бързо (алфа полу-живот 0.2 часа), обема на разпределение е 13.6 литра, а общиЯ телесен клирънс е 10 литра за 1 час.

Около 65%от приложеното количество се свързва с плазмените протеини, като стойностите на тази величина не са с концентрационна зависимост. Свързването е главно с липопротеините и в по-малка степен с албумин.

- Метаболизъм/екскрециЯ: крайниЯ полу-живот на Октеотид е около 1.7 часа; продължителността на действието е различна, като обикновено продължава до 12 часа в зависимост от вида на тумора. При възрастни пациенти плазмениЯ полу-живот се увеличава с около 46%; плазмениЯ клирънс намалЯ с 26%, от което трЯбва да се направи извода, че при възрастни пациенти дозата трЯбва да се намали.

Около 32%от приложеното количество се елиминират в непроменен вид чрез урината.

При пациенти с акромегалиЯ фармакокинетиката има малки различиЯ в сравнение със здравите хора:

пиковите нива се достигат след 0.7 часа

обема на разпределение е 13-29 литра

общиЯ телесен клирънс се увеличава до 18 литра за 1 час

свързването с плазмените протеини е 41.2%

При пациенти на диализа общиЯ телесен клирънс се намалЯ с около 50%.

Ефекта на хепаталната недостатъчност върху фармакокинетиката на Октеотид е неизвестен засега.

ПоказаниЯ:

Лечение на акромегалиЯ.

Лечение на карциноидни тумори.

Лечение на VIP тумори (секретиращи гастроинтестинален вазоактивен пептид).

Октеотид е ефективен и при следните състоЯниЯ:

гастоинтестинална фистула-за намалЯне трансфера през фистулата се използват дози 50 до 200 mcg през 8 часа

висцерално кървене-дозите са 25 до 50 mcg/час под формата на венозна инфузиЯ

диарии-Октеотид пролонгира гастроинтестиналното транзитно време поради което може да се използва за повлиЯване на диаричниЯ синдром при пациенти с HIV-асоциирана диариЯ (100-500 mcg 3 пъти дневно), идиопатична секреторна диариЯ, илеостомиЯ (50 mcg SC два пъти дневно), диабет, панкреасна холера, диариЯ асоциирана с химиотерапиЯ/облъчване (50-100 mcg SC 3 пъти дневно).

пенкреасна фистула-50 до 200 mcg през 8 часа

синдром на раздразнено дебело черво-100 mcg като единична доза или 125 mcg SC два пъти дневно

дъмпинг синдром-50 до 150 mcg дневно.

ПротивопоказаниЯ:

Свръхчувствителност към Октеотид или нЯкой от компонентите на препарата.

Забележки

Бременност-FDA категориЯ В.

ЛактациЯ-категориЯ-IV.

По време на терапиЯта с Октеотид може да се наблюдава лекостепенна хипо/хипергликемиЯ.

В около 12%от пациентите с акромегалиЯ по време на терапиЯ с Октеотид се развива хипотиреоидизъм.

В около 21%от пациентите страдащи от акромегалиЯ приложението на Октеотид води до развитие на брадикардиЯ.

Странични реакции:

- Гастроинтестинални: стеатореЯ, гадене, абдоминален дискомфорт, повръщане, флатулентност, констипациЯ, хепатит, жълтеница, елевациЯ на трансаминазите, гастроинтестинално кървене, екзацербациЯ на хемороиди, апендицит.

- От страна на ЦНС: главоболие, обща слабост, депресиЯ, синкоп, тремор, гърчове, ветриго, параноЯ, повишено вътреочно налЯгане.

- Кардиоваскуларни: синусова брадикардиЯ, аномалии във проводимостта, болка в гърдите, тромбофлебит, исхемиЯ, хипертензивни реакции, палпитации.

- Респираторни: кашлица, пневмониЯ, статус астматикус.

- Дерматологични: болка на инжекционното мЯсто, артрит, болки в костите, петехии, уртикариЯ.

- Ендокринни: хипергликемиЯ, хипоглигемиЯ, биохимичен хипотиреоидизъм.

- Генитоуринарни: полакиуриЯ, инфекции на уринарниЯ тракт, нефролитиаза, полакиуриЯ, хематуриЯ.

- Хематологични: хематом на инжекционното мЯсто, анемиЯ, железен дефицит, епистаксис.

- Други: анафилактоидни реакции, повишено образуване на жлъчни камъни, флаш синдром, малабсорбциЯ на мастите.

Дозировка:

Октеотид може да се прилага SC/IV.

Не трЯбва да се използват мултиплени инжекции на едно и също инжекционно мЯсто.

АКРОМЕГАЛИЯ

Първоначалната доза е 50 mcg 3 пъти дневно, в последствие ако е необходимо дозата може да се увеличи на 100 mcg 3 пъти дневно, но нЯкои пациенти изискват дози от 500 mcg 3 пъти дневно.

След прилагане на радиациЯ Октеотид се намалЯ постепенно за период от 4 седмици, след което лечението с препарата се преустановЯва.

КАРЦИНОИДНИ ТУМОРИ

Препоръчваната доза пред първите 2 седмици от терапиЯта варира от 100 до 600 mcg дневно в 2-4 равнодозови приложениЯ.

Обикновено поддържаща доза е 450 mcg дневно.

ВИПОМИ

Дневните дози са 200-300 mcg разпределени в 2-3 равнодозови апликации.

Терапевтичните граници са 150-750 mcg дневно.

Разтворители могат да бъдат 5%Декстроза и изотоничен разтвор.

Обема на венозната инфузиЯ може да бъде 50-200 мл, а продължителността й 15-30 минути.

При условиЯ на спешност може да се приложи болус.

Търговско наименование

sandostatin

Опаковка: Ампули 0.05 мг/мл, 0.1 мг/мл, 0.2 мг/мл, 0.5 мг/мл-1 мл. и 1 мг/мл-5 мл.

sandostatin multi dose

Опаковка: Флакони 0.2 мг/мл-2 мл.

 

Преднохипофизарни хормони

acth

Общи данни:

Ад­ре­на­кор­ти­ко­т­ро­пин е пе­п­ти­ден хор­мон , про­ду­ци­ран от пре­д­ниЯ дЯл на хи­по­фи­за­та.

Ос­но­в­на­та му ен­до­к­рин­на фун­к­циЯ е да сти­му­ли­ра син­те­за­та и ос­во­бо­ж­да­ва­не­то на ад­ре­но­кор­ти­кал­ни­те хор­мо­ни.

Сти­му­ли­ра се цЯ­ла­та син­те­за на сте­ро­и­д­ни хор­мо­ни, ко­Я­то вклю­ч­ва:

ми­не­рал­кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди (ал­до­с­те­рон)

глю­ко­кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди

ан­д­ро­ген­ни хор­мо­ни-в ми­ни­мал­ни ко­ли­че­с­т­ва.

Се­к­ре­ци­Я­та на ал­до­с­те­рон се кон­т­ро­ли­ра гла­в­но от пла­з­ме­ни­те ни­ва на на­т­риЯ, ре­нин-ан­ги­о­тен­зи­но­ва­та си­с­те­ма и в по-мал­ка сте­пен от ад­ре­но­кор­ти­ко­т­ро­пин (АКТН).

Фи­зи­о­ло­ги­ч­на­та ре­гу­ла­циЯ на глю­ко­кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди­те се из­вър­ш­ва от АКТН, кой­то се се­к­ре­ти­ра от пре­д­ниЯ хи­по­фи­зен дЯл ка­то от­го­вор към ни­с­ки пла­з­ме­ни ни­ва на кор­ти­зол, ви­со­ки­те пла­з­ме­ни ни­ва на кор­ти­зол ин­хи­би­рат се­к­ре­ци­Я­та на ад­ре­но­кор­ти­ко­т­ро­пин.

Хо­ле­с­те­рол и не­го­ви­те ес­те­ри се кон­вер­ти­рат от АКТН до ПРЕ­Г­НЕ­НО­ЛОН, кой­то по-на­та­тък се кон­вер­ти­ра до кор­ти­зол и дру­ги ме­ж­дин­ни про­ду­к­ти (ан­д­ро­ге­ни).

Се­к­ре­ци­Я­та на АКТН съ­що се сти­му­ли­ра от хи­по­та­ла­му­с­ниЯ кор­ти­ко­т­ро­пин ре­зи­лизнг фа­к­тор, чи­Я­то син­те­за се сти­му­ли­ра от се­ро­то­нин, до­па­мин и дру­ги не­в­ро­т­ран­с­ми­те­ри ка­то от­го­вор на стрес (стре­са спо­ред Ханс Се­лие-ав­то­ра на те­о­ри­Я­та-е нор­мал­но фи­зи­о­ло­ги­ч­но съ­с­то­Я­ниЯ, ДИС­С­Т­РЕ­СА е свръх­и­зи­с­к­ва­не­то към ор­га­ни­з­ма, ко­е­то по­ра­ж­да па­то­ло­ги­Я­та).

Фар­ма­ко­ло­ги­ч­на хи­миЯ:

СТРУ­К­ТУ­РА

Чо­ве­ш­киЯ АКТХ пре­д­с­та­в­лЯ­ва про­с­та по­ли­пе­п­ти­д­на връ­з­ка съ­с­то­Я­ща се от 39 ами­но­ки­се­ли­ни. Ами­но­тер­ми­нал­на­та по­зи­циЯ се съ­с­тои от 1-24 ами­но­ки­се­ли­ни и е не­об­хо­ди­ма за пъл­но­то фи­зи­о­ло­ги­ч­но дей­с­т­вие на хор­мо­на, а ос­та­на­ли­те ами­но­ки­се­ли­ни (от 25-та до 39-та) де­тер­ми­ни­рат ви­до­ва­та спе­ци­фи­ч­ност.

Те­ра­пе­в­ти­ч­ни­те АКТХ пре­па­ра­ти се до­би­ват от пра­се­та и се раз­ли­ча­ват от чо­ве­ш­киЯ са­мо по не­е­сен­ци­ал­ниЯ 25-39 ре­ги­он.

Син­те­ти­ч­ниЯ чо­ве­ш­ки АКТН1-24 е из­ве­с­тен под име­то КО­ЗИН­Т­РО­ПИН.

Не­го­виЯ ами­но­тер­ми­нал 1-ва и 13-та по­зи­циЯ е иден­ти­чен на ме­ла­но­цит-сти­му­ли­ра­щиЯ хор­мон, кой­то се ус­та­но­вЯ­ва при жи­во­т­ни­те, но не и при чо­ве­ка.

Съ­с­то­Я­ни­Я­та ха­ра­к­те­ри­зи­ра­щи се със свръх­про­ду­к­циЯ на АКТХ са при­д­ру­же­ни и от ко­ж­на хи­пер­пи­г­мен­та­циЯ обу­с­ло­ве­на от въ­т­ре­ш­на­та ме­ла­но­цит сти­му­ли­ра­ща ак­ти­в­ност на АКТХ.

Сте­ро­и­д­ге­не­ти­ч­на­та ак­ти­в­ност на 1U свин­с­ки АКТХ е ек­ви­ва­лен­т­на по дей­с­т­вие на 10 mcg ко­зин­т­ро­пин.

До­за от 0.25 мг. кор­ти­ко­т­ро­пин е ек­ви­ва­лен­т­на на 25 U от на­ту­рал­ниЯ АКТХ.

Действие

ФАР­МА­КО­ЛО­ГИЯ

Кор­ти­ко­т­ро­пин не е кор­ти­ко­с­те­ро­ид.

АКТН се свър­з­ва със спе­ци­фи­ч­ни G-про­те­ин свър­за­ни ре­це­п­то­ри раз­по­ло­же­ни вър­ху мем­б­ра­на­та на ад­ре­нал­ни­те кле­т­ки.

Ка­к­то спо­ме­на­х­ме по-го­ре сти­му­ли­ра пър­ва­та стъ­п­ка в син­те­за­та на кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди­те от хо­ле­с­те­рол, ко­е­то има за по­с­ле­д­с­т­вие уве­ли­ча­ва­не кон­цен­т­ра­ци­Я­та на ПРЕ­Г­НЕ­НО­ЛОН в ми­то­хон­д­ри­и­те.

Свър­з­ва­не­то с ре­це­п­то­ри­те во­ди до по­ви­ше­ниЯ на въ­т­ре­к­ле­тъ­ч­ниЯ цАМФ, ко­е­то ак­ти­ви­зи­ра И ак­ти­в­но­ст­та на хо­ле­с­те­рол ес­те­ра­за­та, ен­зи­ма ка­та­ли­зи­ращ ре­а­к­ци­Я­та об­ра­зу­ва­ща ПРЕ­Г­НЕ­НО­ЛОН.

АКТХ сти­му­ли­ра съ­що ад­ре­нал­на­та хи­пер­т­ро­фиЯ и хи­пер­п­ла­зиЯ.

Про­дъл­жи­тел­но­то при­ло­же­ние на ек­зо­ге­нен АКТХ ще до­ве­де до на­ма­ле­на спо­со­б­ност на хи­по­фи­з­ни­те кле­т­ки да СЪ­Х­РА­НЯ­ВАТ кор­ти­ко­т­ро­пин плюс мор­фо­ло­ги­ч­ни про­ме­ни в пре­д­на­та хи­по­фи­за по­ка­з­ва­щи ат­ро­фиЯ.

Ли­п­са­та на АКТХ во­ди до ат­ро­фиЯ на ад­ре­нал­ниЯ кор­текс.

До­ри при­ло­жен във фар­ма­ко­ло­ги­ч­ни до­зи АКТХ ще до­ве­де до тъ­кан­на ли­по­ли­за и по­ви­ше­на ко­ж­на пи­г­мен­та­циЯ.

ФАР­МА­КО­КИ­НЕ­ТИ­КА

Ес­те­с­т­ве­ниЯ и син­те­ти­ч­ниЯ кор­ти­ко­т­ро­пин се аб­сор­би­рат до­б­ре от мЯ­с­то­то на му­с­кул­на­та ин­же­к­циЯ.

Кор­ти­ко­т­ро­пин не мо­же да се при­ла­га орал­но по­ра­ди га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­на про­те­о­ли­за.

Био­ло­ги­ч­ниЯ по­лу-жи­вот на АКТН1-39 и АКТН1-24 е под 20 ми­ну­ти.

След му­с­кул­но или бър­зо ве­но­з­но при­ло­же­ние на 25U пи­ко­ви пла­з­ме­ни кон­цен­т­ра­ции се на­б­лю­да­ват след 1 час

РЕ­ПО­ЗИ­ТОР­НИЯ кор­ти­ко­т­ро­пин е спе­ци­ал­но при­го­де­на ле­кар­с­т­ве­на фор­ма, ко­Я­то удъл­жа­ва ефе­к­ти­в­ниЯ пе­ри­од на ен­до­ген­но при­ло­же­ниЯ АКТХ.

Кор­ти­ко­т­ро­пин цинк ди­о­к­сид е дру­га ле­кар­с­т­ве­на фор­ма по­з­во­лЯ­ва­ща про­лон­ги­ра­но дей­с­т­вие на АКТН до 3 де­на след при­ло­же­ни­е­то.

По­ка­за­ниЯ:

Ди­а­г­но­с­ти­ка на ад­ре­нал­на­та фун­к­циЯ.

Кор­ти­ко­т­ро­пин има ог­ра­ни­че­но при­ло­же­ние при за­бо­лЯ­ва­ниЯ, ко­и­то се по­в­ли­Я­ват от глю­ко­кор­ти­ко­и­ди и в те­зи слу­чаи мо­же да бъ­де сре­д­с­т­во на из­бор.

Кор­ти­ко­т­ро­пин мо­же да бъ­де из­по­л­з­ван при:

не­су­пу­ра­ти­вен ти­ре­о­и­дит

хи­пер­кал­це­миЯ ин­ду­ци­ра­на от ту­мор

ос­т­ра ек­за­цер­ба­циЯ на мул­ти­п­ле­на скле­ро­за

ту­бер­ку­ло­зен ме­нин­гит със су­ба­ра­х­но­и­да­лен блок (за­дъл­жи­тел­но с ан­ти­ту­бер­ку­ло­з­на те­ра­пиЯ)

три­хи­не­ло­за с ми­о­кар­д­на или му­с­кул­на про­Я­ва

ре­в­ма­ти­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ

ко­ла­ге­но­за

дер­ма­то­ло­ги­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ

не­о­п­ла­с­ти­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ

га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ по­в­ли­Я­ва­щи се от при­ло­же­ни­е­то на глю­ко­кор­ти­ко­и­ди.

Кор­ти­ко­т­ро­пин би мо­гъл да се из­по­л­з­ва с про­мен­лив ус­пех и не га­ран­ти­ран ефект и при ле­че­ние на спа­з­ми при но­во­ро­де­ни­те.

Про­ти­во­по­ка­за­ниЯ:

Скле­ро­дер­миЯ.

Ос­те­о­по­раоза.

Си­с­тем­ни фун­ги­ал­ни ин­фе­к­ции.

Оку­ла­рен хер­пес сим­п­лекс.

Ско­ро­ш­на хи­рур­ги­че­с­ка опе­ра­циЯ.

Анам­не­с­ти­ч­ни дан­ни за пе­п­ти­ч­на Яз­ва.

Кон­ге­с­ти­в­на сър­де­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност.

Хи­пер­то­ниЯ.

Свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към жи­во­тин­с­ки про­те­и­ни.

Ве­но­з­но при­ло­же­ние (с из­к­лю­че­ние при те­ра­пи­Я­та на тром­бо­ци­то­пе­ни­ч­на пур­пу­ра).

Забележки

Хро­ни­ч­но­то при­ло­же­ние на АКТН мо­же да до­ве­де до по­Я­ва на ире­вер­зи­бел­ни стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции.

Про­дъл­жи­тел­но­то при­ло­же­ние мо­же да до­ве­де до по­Я­ва­та на за­д­на су­б­ка­п­су­лар­на ка­та­ра­к­та и ув­ре­да на оп­ти­ч­ниЯ нерв.

При­ло­же­ни­е­то на АКТН мо­же да до­ве­де до по­ви­ше­на склон­ност към раз­ви­тие на ин­фе­к­ции, ко­е­то се из­ра­зЯ­ва в на­ма­ле­на ре­зи­с­тен­т­ност към ин­фе­к­ци­и­те и на­ма­ле­на спо­со­б­ност за ло­ка­ли­зи­ра­не на ин­фе­к­ци­Я­та. Ако та­зи ком­п­ли­ка­циЯ ста­не ре­ал­ност в хо­да на те­ра­пиЯ с АКТН ан­ти­би­о­ти­ко­те­ра­пи­Я­та на “слЯ­по” е ЗА­Б­РА­НЕ­НА.

При­ло­же­ни­е­то на АКТН мо­же да ек­за­цер­би­ра ту­бер­ку­ло­з­на ин­фе­к­циЯ, и ако се на­ла­га про­дъл­жи­тел­но при­ло­же­ние на то­зи пре­па­рат хи­ми­о­п­ро­фи­ла­к­ти­ка­та е за­дъл­жи­тел­на.

Иму­ни­за­ци­он­ни­те про­це­ду­ри трЯ­б­ва да се при­ла­гат с мно­го вни­ма­ние при па­ци­ен­ти при­е­ма­щи АКТХ.

Кор­ти­ко­т­ро­пин мо­же да пре­ди­з­ви­ка за­д­ръ­ж­ка на те­ч­но­с­ти и со­ли, ко­е­то на­ла­га ре­ду­к­ци­Я­та на ди­е­та­рен на­т­рий по вре­ме на ле­че­ни­е­то с АКТХ.

КО­ЗИН­Т­РО­ПИН при­те­жа­ва сла­ба иму­но­ло­ги­ч­на ак­ти­в­ност при все, че не съ­дър­жа чу­ж­ди про­те­и­ни. Па­ци­ен­ти с анам­не­с­ти­ч­ни дан­ни за свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към на­ту­рал­ниЯ АКТХ нЯ­ма да бъ­дат алер­ги­ч­ни към КО­ЗИН­Т­РО­ПИН.

Ма­к­си­мал­на­та сти­му­ла­циЯ в пър­ви­те дни от при­ло­же­ни­е­то на АКТН е не­до­с­та­тъ­ч­на, ко­е­то изи­с­к­ва по­л­з­ва­не­то на пре­па­ра­та при съ­с­то­Я­ниЯ изи­с­к­ва­щи бър­зо по­в­ли­Я­ва­не на сим­п­то­ма­ти­ка­та да ста­ва за­е­д­но с бър­зо дей­с­т­ва­щи кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди за 24-72 ча­са в за­ви­си­мост от слу­чаЯ.

Пра­вил­но­то до­зи­ра­не на АКТН изи­с­к­ва по­л­з­ва­не­то на въз­мо­ж­но най-ни­с­ка­та пър­во­на­чал­на и сле­д­ва­ща до­за.

Ад­ре­но­кор­ти­кал­на­та ре­ду­к­циЯ ин­ду­ци­ра­на от про­дъл­жи­тел­но при­ло­же­ние на АКТН мо­же да бъ­де ми­ни­ми­зи­ра­на чрез оп­ти­ми­за­циЯ на до­за­та по­с­ле­д­ва­на от по­с­те­пен­на­та й ре­ду­к­циЯ.

Ефе­к­та на кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди­те мо­же да бъ­де по­ви­шен при на­ли­чие на хир­зу­ти­зъм и хи­по­ти­ре­о­и­ди­зъм.

АКТН мо­же да се по­л­з­ва при ле­че­ние на ос­т­ра кри­за при­чи­не­на от по­да­г­ра, но са­мо за кра­т­ко вре­ме (нЯ­кол­ко дни).

При­ло­же­ни­е­то на АКТН мо­же да ин­ду­ци­ра раз­но­о­б­ра­з­ни мен­тал­ни на­ру­ше­ниЯ.

При­ло­же­ни­е­то на АКТН трЯ­б­ва да ста­ва с осо­бе­но вни­ма­ние при па­ци­ен­ти стра­да­щи от за­ха­рен ди­а­бет, аб­с­це­си, пи­о­ген­ни ин­фе­к­ции, ди­вер­ти­ку­лит, бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност и ми­а­с­те­ниЯ гра­вис.

При­ло­же­ни­е­то на АКТН не во­ди до при­с­т­ра­с­тЯ­ва­не и при­ви­к­ва­не.

Бре­мен­ност-FDA ка­те­го­риЯ С. АКТН при­те­жа­ва ем­б­ри­о­ци­ден ефект, ко­е­то на­ла­га упо­т­ре­ба­та му при бре­мен­ност да ста­ва са­мо по ви­тал­ни по­ка­за­ниЯ.

Ла­к­та­циЯ-ка­те­го­риЯ III.

ЛЕ­КАР­С­Т­ВЕ­НИ ВЗА­И­МО­ДЕЙ­С­Т­ВИЯ

Ам­фо­те­ри­цин В и ди­у­рети­ци­те пре­ди­з­ви­к­ват по­ви­ше­на ек­с­к­ре­циЯ на на­т­рий, ко­е­то мо­же да ан­та­го­ни­зи­ра ми­не­кал­кор­ти­ко­и­д­ниЯ ефект на АКТН, ко­е­то на­ла­га мо­ни­то­ринг на на­т­риЯ по вре­ме на ед­но­в­ре­мен­но­то при­ло­же­ние на пре­па­ра­та.

Ан­ти­ди­а­бе­т­ни ле­кар­с­т­ва-при­ло­же­ни­е­то на АКТН во­ди до по­ви­ше­на дне­в­на до­за на ин­су­лин и пе­ро­рал­ни­те ан­ти­ди­а­бе­ти­ци.

Са­ли­ци­ла­ти, ин­до­ме­та­цин-по­тен­ци­и­ра се об­щиЯ ул­це­ро­ге­нен ефект на ком­би­на­ци­Я­та.

Кор­ти­ко­т­ро­пин мо­же да на­ма­ли I131 об­ра­т­но­то по­е­ма­не.

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

Ин­фе­к­ции.

Еле­к­т­ро­ли­т­ни и во­д­ни на­ру­ше­ниЯ вкл. во­д­на ре­тен­циЯ.

Му­с­ку­ло­с­ке­ле­т­ни: му­с­кул­на сла­бост; сте­ро­и­д­на ми­о­па­тиЯ; ком­п­ре­сиЯ на вер­те­б­рал­ниЯ пре­ш­лен с по­с­ле­д­ва­ща фра­к­ту­ра; за­гу­ба на му­с­кул­на ма­са; ос­те­о­по­ро­за; асе­п­ти­ч­на не­к­ро­за на фе­мо­рал­на­та/ху­ме­рал­на­та кост.

Га­с­т­ро­ин­те­с­ти­нал­ни: пан­к­ре­а­тит; ул­це­ро­зен езо­фа­гит; раз­тЯ­га­не на сто­ма­ха с пер­фо­ра­циЯ и/или хе­мо­ра­гиЯ.

Дер­ма­то­ло­ги­ч­ни: за­т­ру­д­не­но за­з­д­ра­вЯ­ва­не на ра­ни; пе­те­хии и ехи­мо­зи; по­ви­ше­но из­по­тЯ­ва­не; хи­пер­пи­г­мен­та­циЯ; из­тъ­нЯ­ва­не на ко­жа­та; фа­ци­ал­на ери­те­ма; хи­пер­пи­г­мен­та­циЯ; ак­не; су­п­ре­сиЯ на ко­ж­ни­те те­с­то­ве.

Кар­ди­о­ва­с­ку­лар­ни: хи­пер­то­ниЯ; не­к­ро­ти­зи­ращ ан­ги­ит.

ЦНС: кон­вул­сии; ве­т­ри­го; гла­во­бо­лие; по­ви­ше­но ин­т­ра­к­ра­ни­ал­но на­лЯ­га­не с едем на па­пи­ли­те; pseudotumor cerbri.

Ен­до­к­рин­ни: мен­с­т­ру­ал­ни на­ру­ше­ниЯ; по­д­ти­с­ка­не на ра­с­те­жа при де­ца­та; хир­зу­ти­зъм; ма­ни­фе­с­та­циЯ на ла­тен­тен за­ха­рен ди­а­бет; на­ма­лен въ­г­ле­хи­д­ра­тен то­ле­ранс; по­ви­ше­на ну­ж­да от ин­су­лин и/или орал­ни ан­ти­ди­а­бе­ти­ци; вто­ри­ч­на ад­ре­но­кор­ти­кал­на и пи­ту­и­тар­на су­п­ре­сиЯ.

Оф­тал­мо­ло­ги­ч­ни: за­д­на су­б­ка­п­су­лар­на ка­та­ра­к­та; по­ви­ше­но въ­т­ре­о­ч­но на­лЯ­га­не; гла­у­ко­ма с ве­ро­Я­т­на ув­ре­да на оп­ти­ч­ниЯ нерв; ек­зо­ф­талм.

Ме­та­бо­ли­т­ни: не­га­ти­вен ни­т­ро­ге­нен ба­ланс.

Свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към АКТН.

Дру­ги: ин­ду­ци­ра­не про­ду­к­ци­Я­та на ан­ти­те­ла към АКТН и ве­ро­Я­т­на за­гу­ба на чу­в­с­т­ви­тел­ност към сти­му­ли­те на ен­до­ген­но при­ло­же­ниЯ хор­мон.

До­зи­ро­в­ка:

ДИАГНОСТИЧНО

За ди­а­г­но­с­ти­ци­ра­не на на­д­бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност:

Пре­ди по­л­з­ва­не­то на АКТН се на­ла­га из­по­л­з­ва­не на по­т­вър­ди­те­лен тест за чу­в­с­т­ви­тел­но­ст­та на на­д­бъ­б­ре­ци­те към АКТН, кой­то се из­вър­ш­ва с по­с­ре­д­с­т­вом ин­же­к­ти­ра­не­то на 80U ед­но­к­ра­т­но. В за­ви­си­мост от те­с­та се ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ра до­за­та, а също така данните се ползват за диагностични цели.

След при­ло­же­ни­е­то на го­ре­по­со­че­на­та до­за нор­мал­ни­Ят от­го­вор е стой­ност на пла­з­ме­ниЯ кор­ти­зол > 20 mcg/dL.По-ни­с­ки стой­но­с­ти го­во­рЯт за ПЪР­ВИ­Ч­НА или ВТО­РИ­Ч­НА на­д­бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност.

Ве­д­нъж ди­а­г­но­с­ти­ци­ра­на на­д­бъ­б­ре­ч­на­та не­до­с­та­тъ­ч­ност се ну­ж­дае от от­ди­фе­рин­ци­ра­не на пър­ви­ч­на­та от вто­ри­ч­на­та, ко­е­то на­ла­га про­ве­ж­да­не­то на вто­ри тест-про­лон­ги­ра­на 8 ча­со­ва ин­фу­зиЯ на 10-20 U кор­ти­ко­т­ро­пин раз­т­во­ре­ни в 500 мл. 5%Де­к­с­т­ро­за в три по­с­ле­до­ва­тел­ни де­на. При на­ли­чие на су­б­нор­мал­на еле­ва­циЯ на пла­з­ме­ниЯ кор­ти­зол и 17-ОНCS се ка­сае за пър­ви­ч­на на­д­бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност. Пла­з­мен кор­ти­зол над 20 mcg/dL и 3-4 пъ­т­но уве­ли­че­ние на 17-OHCS в ури­на­та на 4-Я ден го­во­ри за АКТН де­фи­цит.

За ди­а­г­т­но­с­ти­ци­ра­не на не­к­ла­си­че­с­ка ад­ре­нал­на хи­пер­п­ла­зиЯ:

С по­мо­щт­та на кор­ти­ко­т­ро­пин мо­гат да бъ­дат от­ди­фе­рен­ци­ра­ни три фор­ми на ова­ри­а­лен хи­пе­ран­д­ро­ге­ни­зъм, кой­то про­ти­ча с хир­зу­ти­зъм.

I-при па­ци­ен­ти с де­фи­цит на 21-хи­д­ро­к­си­ла­за­та АКТН сти­му­ла­ци­Я­та пре­ди­з­ви­к­ва ек­с­т­рем­но по­ви­ше­ние на пла­з­ме­ниЯ 17-хи­д­ро­к­си­п­ро­ге­с­те­рон.

II-па­ци­ен­тки­те с 11-хи­д­ро­к­си­ла­зен де­фи­цит по­ка­ч­ват стой­но­с­ти­те на 11-де­о­к­си­кор­ти­зол след АКТН сти­му­ла­циЯ.

III-пациентките с дефицит на 3b-хидрокси-D5 стероид  де­хи­д­ро­ге­на­за, АКТН  сти­му­ла­ци­Я­та пре­ди­з­ви­к­ва уве­ли­че­ние на 17-хи­д­ро­к­си­п­ре­г­не­но­лон.

ЛЕ­ЧЕ­Б­НО

При ос­т­ра ек­за­цер­ба­циЯ на мул­ти­п­ле­на скле­ро­за се по­л­з­ват 80-120 U дне­в­но IM за 2 до 3 се­д­ми­ци.

Спа­з­ми при но­во­ро­де­но-20 до 40 U дне­в­но или 80U през ден IМ за 3 ме­се­ца или до 1 ме­сец след спи­ра­не­то на гър­чо­ве­те.

РЕ­ПО­ЗИ­ТОР­НА кор­ти­ко­т­ро­пи­но­ва ин­же­к­циЯ-40 до 80U SC/IM през 24-72 ча­са.

КО­ЗИН­Т­РО­ПИН мо­же да се при­ла­га в кра­ен слу­чай ве­но­з­но, за пре­д­по­чи­та­не е му­с­кул­но­то при­ло­же­ние.

Раз­т­во­ри­те­ли са сте­рил­на во­да за ин­же­к­ции или на­т­ри­ев хло­рид.

Търговски наименования

acth-80

Опа­ко­в­ка: Ре­по­зи­тор­на ин­же­к­циЯ 8 U/1 mL.

corticotropin

Опаковка: Флакон 40U.

cortrosyn

Опаковка: Флакони 0.25 мг.

h.p. acthar

Опаковка: Репозиторни инжекции 40/80U.

fsh

ФоликулостимулиращиЯ хормон е гликопротеин продуциран от предниЯ хипофизен дЯл, който заедно с лутеинизиращиЯ хормон регулира гонадната функциЯ чрез увеличаване на цАМФ в таргетните тъкани.

Състои се от две свързани пептидни вериги.

Принципната функциЯ на FSH е да стимулира гаметогенезата и фоликулЯрното развитие при жените, както и сперматогенезата при мъжете.

FSH и LH са необходими за овариалната стероидогенеза; LH стимулира андрогенната продукциЯ в тези клетки, а FSH стимулира андрогенната конверсиЯ до естрогени.

В тестисите FSH въздейства на Сертолиевите клетки и стимулира тЯхната продукциЯ на андроген свързващ белтък.

Натурално модифицирана форма на FSH е налична за терапевтични нужди.

Урината на постменструални жени съдържа:

- субстанциЯ с FSH активност, но силата й е едва 4%от естествениЯ хормон

- субстанциЯ с активност подобна на LH.

Тази комбинациЯ е налична в лекарствена форма с търговско наименование MENOTROPIN.

Друг препарат с търговско наименование UROFOLITROPIN съдържа само FSH изолиран от урината на постменструални жени.

Дозировка:

Препаратите се прилагат само мускулно.

ИнжекционниЯт разтвор трЯбва да се приготви с помощта на разтворител, непосредствено преди употреба.

С един милилитър от него могат да бъдат разтворени около пет ампули.

Целта на лечението е да се развие единичен зрЯл графов фоликул. Това се постига с индивидуално адаптирани дози препарат, давани в продължение на нЯколко дни, след което се назначава хорион-гонадотропин, за да получи овулациЯ.             Фоликуларното развитие се проследЯва чрез контролиране на концентрациЯта на естрогените, измерени в кръвта и урината.

Клиничната оценка на отговора включва гинекологично изследване, ултразвуков контрол и вземане на цитонамазки.

Приложението на препаратите трЯбва да продължи докато се получи адекватен естрогенен отговор.

Ако стойностите на естрогените са под 180 ммол/24 часа (50 мгк/24 ч) за тоталните естрогени в урината или 1100 пмол/л (300 пг/мл) за плазмениЯ 17 бета-естрадиол, развитието на фоликула може да не бъде адекватно.

Обратно, ако тези нива са по-високи или от 514 нмол/24 ч (140 мкг/24 ч) за тоталните естрогени в урината или от 3000 пмол/л (800 пг/мл) за плазмениЯ 17 бета-естрадиол има повишен риск от Яйчникова хиперстимулациЯ и приложението на препарата трЯбва да бъде преустановено.

Оптималното време на приложение на препарата е времето на поЯва на пика на естрогените в урината или денЯ след пика на 17 бета-естрадиола, в плазмата.

Пациентките без овулациЯ не могат да освобождават спонтанно Яйцеклетки.

Пукането на фоликула трЯбва да се постигне чрез инжектиране на хорион-гонадотропин, който стимулира нормалното повишение на нивото на LH по време на овулациЯта.

Ако пациентката желае да забременее, й се препоръчва да има полов контакт в денЯ на приложение на препарата, както и на следващиЯ ден.

Дозата лекарство, коЯто е необходима за получаване на желаниЯ отговор е твърде критична и варира от пациент до пациент, както и когато определЯнето става в различни моменти на изследване на едно и също лице.

Ето защо се препоръчва проследЯване при всеки пациент на хормоналниЯ статус и провеждане на ултразвуков контрол.

Дневните инжектираниЯ на една или две ампули (75-150 IU урофолитрофин) се назначават докато се постигне адекватен отговор.

Това се доказва на базата на определЯне на дневните нива на естрогените.

При отсъствие на отговор, може да се повиши дозата препарат или да се прекъсне лечението.

Обикновено циклите на лечение трЯбва да продължат от 8 до 10 дни.

Еднократното инжектиране на 10 000 IU хорион-гонадотропин трЯбва да стане 24-48 часа след последното инжектиране на Урофолитропин или Менотропин.

ПротивопоказаниЯ:

ТерапиЯ с този клас препарати не трЯбва да се провежда в случаите, когато не може да се очаква ефективен отговор като например:

- бременност

- преждевременна менопауза

- дисгенезиЯ на Яйчниците или матката

- хипергонадотропна Яйчникова недостатъчност

- стерилитет без каквото и да е отпадане на нормалното узрЯване на фоликула (например в резултат на цервикални или тубарни фактори)

- гинекологично кървене от неизвестен произход

- карцином на Яйчника, матката или гърдата.

ТрЯбва да се провежда подходЯщо лечение при наличие на хипертиреоидизъм, адренокортикален дефицит, хиперпролактинемиЯ или хипофизарен тумор.

Преди започване на лечението  трЯбва да бъде извършен подходЯщ анализ на сперматозоидите.

Макар липсата на LH да намалЯва риска от Яйчникова хиперстимулациЯ и множествени овулации, тези възможности трЯбва да се вземат предвид и терапиЯта трЯбва да бъде проследЯвана внимателно чрез определЯнето на Яйчниковата естрогенна секрециЯ.

Това се осъществЯва посредством директно измерване или чрез използване на индиректни показатели.

В случай на странични действиЯ на лекарството, като болки в областта на малкиЯ таз, напрежение в коремната област или уголемЯване на Яйчниците, се препоръчва лечението с препаратите да бъде преустановено и индукциЯта на овулациЯта с HCG-спрЯна.

Съобщава се за 10-40 % честота на многоплодните ражданиЯ след терапиЯ с фоликолустимулиращ хормон/хорион-гонадотропин.

Най-често срещаниЯ случай на множествена концепциЯ са близнаци.

ПрекъсваниЯ на бременността в резултат на аборт се срещат по-често, отколкото в нормалната популациЯ, но те са с честота, както при жени с други проблеми в забременЯването.

Не са установени повишени рискове от вродени аномалии при лечението с препаратите.

Странични реакции:

При жени, лекувани с препаратите се наблюдават в редки случаи локална реакциЯ в мЯстото на инжектирането, температура и артралгии.

Търговски наименования

metrodin

Опаковка: Ампули 75 единици УРОФОЛИТРОПИН.

pergonal  100/500

Опаковка: Сухи ампули с разтворител.

somatotropin

Състав:

ИзползваниЯ в медицината препарат е с произход от рекомбинантна ДНК  и е полипептиден хормон.

Соматропинът има 191 аминокиселинни остатъци и молекулно тегло около 22,125 далтона.

Аминокиселинната последователност на продукта е еднаква с тази на човешкиЯ хормон на растежа, секретиран от хипофизата.

Соматропинът се синтезира от щам Escherichia coli, който се модифицира посредством прибавЯнето на гена на човешкиЯ растежен хормон.

Соматропинът е стерилен бЯл лиофилизиран прах, предназначен за подкожно или интрамускулно приложение след разтварЯне.

Действие

Клинична фармакологиЯ-линеен растеж -- Соматропинът стимулира линейниЯ растеж при деца, които:

- нЯмат достатъчно нормален ендогенен хормон на растежа

- и деца  с нисък ръст във връзка със Синдрома на Търнър.

In vitro тестовете, предклиничните и клиничните изпитаниЯ показват, че соматропинът е терапевтично еквивалентен на човешкиЯ растежен хормон, получен от хипофиза и има подобни фармакокинетични профили в здрави доброволци.

Соматропиновото лечение на деца с дефицит на растежниЯ хормон води до ускорЯване на растежа и увеличаване на IGF-1 (инсулиноподобниЯ фактор на растежа/Соматомедин-С) в същата степен, както при терапиЯ с човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза.

В допълнение са доказани следните ефекти от приложението на соматропин и/или човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза.

А. Растеж на тъканите 

1. Растеж на костната система:

Соматропинът стимулира растежа на костите при пациенти с дефицит на растежен хормон.

Значителното увеличаване на ръста след прилагането на соматропин или човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза, се получава в резултат на влиЯнието им върху растежните зони на дългите кости.

Концентрациите на IGF-1, които влиЯЯт върху растежа на костната система, са понижени в серума на деца с дефицит на растежен хормон, но се повишават при лечение със соматропин.

Наблюдава се също повишаване на средните серумни концентрации на алкалната фосфатаза.

2. Растеж на клетките:

Доказано е, че при деца с нисък ръст, които имат недостиг на ендогенен хормон на растежа в сравнение с нормални деца, количеството на мускулните клетки е по-малко.

Лечението с човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза, води до увеличаване, както на количеството, така и на размерите на мускулните клетки.

В. Белтъчен метаболизъм-ЛинейниЯт растеж частично се ускорЯва при увеличаването на синтеза на клетъчни белтъци.

Както се доказва от намалената екскрециЯ на азота в урината и серумната уреЯ, след началото на терапиЯта с човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза, се получава задържане на азота.

ТерапиЯта със соматропин също води до подобно намалЯване на азота в серумната уреЯ.

С. Въглехидратен метаболизъм-Децата с хипопитуитаризъм понЯкога получават хипогликемии на гладно, които се повлиЯват благоприЯтно при лечение със соматропин.

Големи дози човешки хормон на растежа могат да доведат до намалЯване на глюкозната толерантност.

Д. Метаболизъм на мазнините-При пациенти с дефицит на растежен хормон, прилагането на човешки хормон на растежа, изолиран от хипофиза, води до мобилизиране на мазнините, намалЯване на мастните резерви и увеличаването на концентрациите на мастни киселини в плазмата.

Е. Метаболизъм на минералните соли-ЧовешкиЯт хормон на растежа, изолиран от хипофиза, причинЯва задържането на натриЯ, калиЯ и фосфора.

След терапиЯ със соматропин или човешки хормон на растежа, изолиран от хипофизата, серумните концентрации на неорганичен фосфат у пациенти с дефицит на растежен хормон се повишават.

И в двата случаЯ, серумната концентрациЯ на калций не се повлиЯва значимо.

ПоказаниЯ:

Соматропин е показан за дългосрочно лечение на деца, които имат намален растеж в резултат на недостатъчна секрециЯ на нормален ендогенен хормон на растежа.

Соматропин се прилага също за терапиЯ на деца с нисък ръст свързан със Синдрома на Търнър, потвърден чрез хромозомен анализ.

ПонастоЯщем, ефектът върху крайниЯ ръст не е определен.

ПротивопоказаниЯ:

Соматропин не трЯбва да се използва при пациенти със затворена епифиза.

Соматропинът не трЯбва да се използва при наличие на активен тумор.

Преди началото на терапиЯта със соматропин е необходимо да се завърши противотуморната терапиЯ и да се деактивират вътрешночерепните уврежданиЯ.

Соматропинът трЯбва да се спре, ако има свидетелства за туморен растеж.

Соматропинът не трЯбва да се разтварЯ с комплектниЯ му разтворител, ако се прилага върху пациенти с известна свръхчувствителност към глицерин или m-крезол.

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Ако възникне чувствителност към разтворителЯ, ампулите могат да се разтворЯт със стерилен воден инжекционен разтвор.

Когато соматропинът се разтварЯ по този начин, (1) използвайте само една доза от всЯка ампула, (2) съхранЯвайте разтвора в хладилник при 20 до 80С (360 до 460F), ако той не се използва веднага, (3) използвайте разтворената доза в рамките на 24 часа, и (4) изхвърлете неизползваната част.

ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ

ТерапиЯта със соматропин трЯбва да бъде насочвана от лекари, които имат опит в диагностиката и лечението на пациенти с дефицит на растежниЯ хормон.

Пациентите с вторичен дефицит на растежниЯ хормон, получен вследствие вътречерепни уврежданиЯ, трЯбва да бъдат проследЯвани за развитие или рецидив на първичниЯ болестен процес.

Тъй като човешкиЯт хормон на растежа може да причини състоЯние на инсулинова резистентност, глюкозната толерантност на пациентите трЯбва да бъде проверЯвана.

Децата с диабет трЯбва внимателно да бъдат наблюдавани по време на лечение със соматропин.

В подобни случаи може да се наложи увеличаване на инсулиновите дози.

ТерапиЯта с големи дози глюкокортикоиди може да инхибира стимулирането на растежа от човешкиЯ растежен хормон.

При пациенти със съпътстващ АСТН дефицит заместващата доза глюкокортикоид трЯбва внимателно да бъде подбрана, така че да се избегне инхибирането на растежа.

При лечение със човешки хормон на растежа може да се развие хипертироидизъм, като неадекватното лечение на хипертироидизма може да ограничава оптималното действие на човешкиЯ растежен хормон. Следователно, функциите на щитовидната жлеза трЯбва да бъдат периодично изследвани и, при необходимост, пациентите трЯбва да бъдат лекувани с тироидни хормони.

При пациенти с ендокринни смущениЯ, включително дефицит на растежниЯ хормон, по-често може да се поЯви увреждане на общата епифиза.

При поЯва на накуцване по време на терапиЯ с растежен хормон у деца се налага да се направЯт необходимите изследваниЯ.

При подкожно приложение, местата на инжекциЯ трЯбва да се сменЯт, за да се намали риска от възникване на липоатрофиЯ.

Карциногенеза, мутагенеза и намалЯване на плодовитостта-Не са провеждани дългосрочни изследваниЯ за карциногенността и влиЯнието на този човешки растежен хормон (соматропин) върху плодовитостта.

До момента нЯма свидетелства за причинена от соматропина мутагенност.

Приложение при бременност -- Бременност категориЯ С-не са провеждани изследваниЯ за влиЯнието на соматропина върху животинската репродукциЯ. Не е известно дали соматропинът може да причини увреждане на плода при бременни майки или да повлиЯе върху репродукционниЯ капацитет. Соматропин трЯбва да се прилага върху бременни само при наличие на Ясни индикации за това.

ЛактациЯ-категориЯ III.

Странични реакции:

Приблизително 2% от 481 пациента с дефицит на растежен хормон, получили за първи път или третирани преди със соматропин, са развили антитела към хормона на растежа, което се доказва от стойности над 0.02 mg/mL на прага за определЯне на капацитета на свързване.

Въпреки това, дори и при такива пациенти, се наблюдават увеличаване на растежа и други благоприЯтни последствиЯ от приложението на соматропина, без поЯвата на необичайни странични ефекти.

При пациентите лекувани със соматропин не се наблюдава ограничаване на растежа въпреки че при прилагането на други препарати на растежниЯ хормон (включително получени от хипофиза) се наблюдават ограничаващи растежа антитела.

Дългосрочните последствиЯ от развитието на антителата не са изЯснени към момента.

От 232 пациента с дефицит на растежен хормон, получили за първи път или третирани преди със соматропин в продължение на 6 месеца или повече, 4.7% имат серумно свързване на белЯзаниЯ растежен хормон над два пъти по-голЯмо от свързването в контролните серуми, когато серумните проби са изследвани в десеткратно разреждане.

Между тези пациенти 160 са били на първоначална соматропинова терапиЯ, от които 6.9% са имали положително серумно свързване.

За сравнение с подобно клинично изследване, 74.5% от 106 пациента с първоначална терапиЯ със Соматрем  в продължение на 6 месеца или повече са имали серумно свързване на белЯзаниЯ растежен хормон над два пъти по-голЯмо от свързването в контролните серуми.

В опитите със Синдрома на Търнър, където се използват по-големи дози соматропин, до 8% от пациентите са развили антитела на растежниЯ хормон в горниЯ смисъл.

При всеки пациент, който не се повлиЯва от терапиЯта, е необходимо да се направи проверка за наличие на антитела към растежниЯ хормон в допълнение на изследването на състоЯнието на щитовидната жлеза и проверката за спазване на терапевтичната схема.

По време на клиничните изследваниЯ с големи дози соматропин, приложени върху здрави доброволци, в редки случаи се получават следните странични ЯвлениЯ: главоболие, локализирана мускулна болка, слабост, лека хипогликемиЯ и глюкозуриЯ.

При изследваниЯта на деца с дефицит на растежен хормон, рЯдко се съобщава за болезненост на мЯстото на приложение.

В ранната фаза на терапиЯта при 2.5% от пациентите е наблюдавана преходна едема.

При малък брой от децата, лекувани с растежен хормон с произход от рекомбинантна ДНК (соматрем и соматропин) или изолиран от хипофиза, се съобщава за поЯва на левкимиЯ.

Връзката между левкемиЯта и терапиЯта с растежен хормон, ако такава съществува, не е доказана.

Свръхдозировка:

Препоръчваната доза е до 0.06 mg/kg (0.16 IU/kg) телесно тегло 3 пъти в седмицата за лечение на дефицит на растежен хормон.

Максималната препоръчвана доза за синдрома на Търнър е 0.9 IU/kg седмично.

Приемането на значителни свръхдози може да доведе първоначално до поЯва на хипогликемиЯ, а сред това до хипергликемиЯ.          

Продължителното приемане на големи дози може да причини симптоми на акромегалиЯ, съпътствани с всички известни ефекти на излишъка на растежен хормон.

Дозировка:

При пациенти с дефицит на растежен хормон

Препоръчваната доза е до 0.06 mg/kg (0.16 IU/kg) телесно тегло 3 пъти в седмицата, приложена чрез подкожна или мускулна инжекциЯ.

Това е еквивалентно на приблизително 12 IU/M2 седмично.

Лечение синдром на Търнър

Препоръчва се доза от 0.3 до 0.34 mg/kg (0.8 до 0.9 IU/kg).

Това е еквивалентно на 24 до 28 IU/M2 седмично.

Седмичната доза трЯбва да бъде разделена на 6-7 подкожни инжекции, поставЯни вечер.           

Дозите и схемата на приложението им трЯбва да се индивидуализират за всеки пациент.

ВсЯка ампула с 5 mg соматропин (приблизително 13 IU) трЯбва да бъде разреждана с 1.5 до 5 mL от съответниЯ разредител.

ВсЯка ампула с 2 mg соматропин (приблизително 5 IU) трЯбва да бъде разреждана с 0.5 до 2 mL от съответниЯ разредител.

РазредителЯт трЯбва да се инжектира в ампулата, като се насочва струЯта към стената й.

След възстановЯването, ампулата се разбърква с ЛЕКИ кръгообразни движениЯ, докато съдържанието се разтвори напълно.

НЕ РАЗКЛАЩАЙТЕ АМПУЛАТА

ПолучениЯт разтвор трЯбва да бъде бистър, без неразтворени остатъци.

Ако разтворът е мътен или съдържа неразтворени частици, ТОЙ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГА.

Преди и след инжекциЯта, капачето на ампулата трЯбва да се избърсва със спирт или асептичен спиртен разтвор, за да се предотврати замърсЯването на разтвора от неколкократните потапЯниЯ на иглата.

За прилагане на соматропин трЯбва да се използват еднократни игли и спринцовки.

Обемът на спринцовката трЯбва да бъде достатъчно малък, за да позволЯва изтеглЯнето на точно определеното количество разтвор.

ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ТРАЙНОСТ

Преди разтварЯне -- ампулите соматропин, заедно с приложениЯ разтворител се съхранЯват в хладилник при температури 20 до 80 С (360 до 460 F).

Да се избЯгва замръзването на разтвора.

Срокът на годност е означен на етикета.

След разтварЯне -- ампулите соматропин могат да се съхранЯват до 14 дни, когато са разтворени с приложениЯ разтворител и са поставени в хладилник при температури 20 до 80 С (360 до 460 F).

Да се избЯгва замръзването на разтвора.

Търговски наименования

humatrope

Опаковка: Флакони 4 и 16 единици с разтворител.

norditropin

Опаковка: Флакони 4 и 12 единици с разтворител.

norditropin  penset

Опаковка: Флакони 12 и 24 единици с разтворител.

saizen

Опаковка: Флакони 4 и 10 единици с разтворител.

tetracosactide

Действие

Съ­дър­жа пър­ви­те 24 ами­но­ки­се­ли­ни на ес­те­с­т­ве­ниЯ АСТН.

При­те­жа­ва съ­що­то био­ло­ги­ч­но дей­с­т­вие ка­то ен­до­ген­ниЯ хор­мон, т. е. сти­му­ли­ра не­за­се­г­на­та на­д­бъ­б­ре­ч­на жле­за да про­из­ве­ж­да ад­ре­но­кор­ти­ко­и­д­ни хор­мо­ни, най-ва­ж­ни­Ят от ко­и­то е хи­д­ро­кор­ти­зон.

Син­те­ти­ч­но про­из­ве­де­ни­Ят Те­т­ра­ко­за­к­тид е мно­го чист.

За раз­ли­ка от пре­па­ра­ти­те с жи­во­тин­с­ки АСТН, ко­и­то трЯ­б­ва да се стан­дар­ти­зи­рат био­ло­ги­че­с­ки, Те­т­ра­ко­за­к­тид се до­зи­ра в мг и съ­с­та­вът му е то­ч­но оп­ре­де­лен.       

До­за от 1 мг те­т­ра­ко­зи­к­тид при­те­жа­ва съ­що­то фар­ма­ко­ло­ги­ч­но въз­дей­с­т­вие ка­к­то 100 IU АСТН.

Те­т­ра­ко­за­к­тид е пре­па­рат с дъл­го­т­рай­но дей­с­т­вие, бла­го­да­ре­ние на об­ра­зу­ва­не­то на аб­сор­б­ци­он­на ве­ри­га ме­ж­ду те­т­ра­ко­зи­т­к­ти­да и но­си­те­лЯ на цин­ков хи­д­ро­к­сид.

В по­ве­че­то слу­чаи при на­ру­ше­на фун­к­циЯ на на­д­бъ­б­ре­ка упо­т­ре­ба­та на Те­т­ра­ко­за­к­тид е за пре­д­по­чи­та­не пред та­зи на гли­ко­кор­ти­ко­и­ди, е ог­лед из­бЯ­г­ва­не на ин­су­фи­ци­ен­циЯ и ат­ро­фиЯ на ко­ра­та на на­д­бъ­б­ре­ка.

В слу­чи­ло­то оба­че с не­до­с­та­тъ­ч­на или ча­с­ти­ч­но ув­ре­де­на фун­к­циЯ на ко­ра­та на на­д­бъ­б­ре­ка се пре­по­ръ­ч­ва ле­че­ние с гли­ко­кор­ти­ко­и­ди.

По­ка­за­ниЯ:

При за­па­зе­на на­д­бъ­б­ре­ч­на фун­к­циЯ по­ка­за­ни­Я­та за упо­т­ре­ба на Те­т­ра­ко­за­к­тид в най-об­щи ли­нии съ­о­т­ве­т­с­т­ву­ват на те­зи на гли­ко­кор­ти­ко­и­ди­те:

1)Ко­ла­ге­но­зи, вклю­чи­тел­но ре­в­ма­то­и­ден ар­т­рит и дру­ги свър­за­ни с тЯх ре­в­ма­ти­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ.

2)Хро­ни­ч­ни ко­ж­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ ка­то пем­фи­гус, хер­пе­ти­фор­мен дер­ма­тит, ек­зе­ма, ек­с­фо­ли­а­ти­вен дер­ма­тит.

3)Сто­ма­ш­но-чре­в­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ ка­то ул­це­ро­зен ко­лит, тер­ми­на­лен иле­ит и хи­пер­би­ли­ру­би­не­миЯ.

4)Не­ф­ро­зен син­д­ром.

5)Ос­т­ри не­в­ро­ло­ги­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ ка­то обо­с­т­ре­на мул­ти­п­ле­на скле­ро­за, нЯ­кои фор­ми на де­т­с­ка епи­ле­п­сиЯ, син­д­ром на Lennox,син­д­ром на Guillain_- Barre.

6)Па­ли­а­ти­в­но ле­че­ние при ра­ко­ви за­бо­лЯ­ва­ниЯ в тер­ми­на­лен ста­дий.

7)Ас­т­ма, но са­мо по из­к­лю­че­ние, т. е. ко­га­то дру­ги ви­до­ве ле­че­ние са се ока­за­ли не­е­фи­ка­с­ни, или при на­ли­чи­е­то на спе­ци­ал­ни ин­ди­ка­ции, на­ла­га­щи упо­т­ре­ба­та на Те­т­ра­ко­за­к­тид, на­при­мер с ог­лед из­бЯ­г­ва­не на про­во­ки­ра­но от кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди­те за­ба­вЯ­не на ра­с­те­жа.

При вто­ри­ч­на ин­су­фи­ци­ен­циЯ на на­д­бъ­б­ре­ч­на­та ко­ра, Те­т­ра­ко­за­к­тид е в съ­с­то­Я­ние да въз­с­та­но­ви фун­к­ци­Я­та й за три-че­ти­ри де­на. То­ва свой­с­т­во мо­же да се из­по­л­зу­ва при па­ци­ен­ти, при ко­и­то те­ра­пи­Я­та с кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди е пре­у­с­та­но­ве­на.

КА­ТО ДИ­А­Г­НО­С­ТИ­КУМ

Те­т­ра­ко­за­к­тид е по­д­хо­дЯщ за ди­а­г­но­с­ти­ци­ра­не на на­д­бъ­б­ре­ч­на ин­су­фи­ци­ен­циЯ.

Ре­а­к­ци­Я­та на пър­ва­та ин­же­к­циЯ оп­ре­де­лЯ сте­пен­та на ат­ро­фиЯ или де­с­т­ру­к­циЯ на на­д­бъ­б­ре­ч­ниЯ кор­текс, до­ка­то ре­а­к­ци­и­те на сле­д­ва­щи­те ин­же­к­ции по­ка­з­ват до ка­к­ва сте­пен фун­к­ци­Я­та е въз­с­та­но­ве­на.

Тъй ка­то ско­ро­ст­та на от­де­лЯ­не на сво­бо­ден кор­ти­зол в ури­на­та съ­о­т­ве­т­с­т­ву­ва на кон­цен­т­ра­ци­он­на­та кри­ва на кор­ти­зол в ури­на­та съ­о­т­ве­т­с­т­ва на кон­цен­т­ра­ци­он­на­та кри­ва на кор­ти­зол в пла­з­ма­та, то­зи па­ра­ме­тър съ­що мо­же да се из­по­л­зу­ва.

Стра­ни­ч­ни ре­а­к­ции:

Те­т­ра­ко­за­к­тид е в съ­с­то­Я­ние да пре­ди­з­ви­ка стра­ни­ч­ни дей­с­т­виЯ , дъл­жа­щи се оче­ви­д­но на хор­мо­нал­на­та му ак­ти­в­ност .

Те съ­о­т­ве­т­с­т­ву­ват на сму­ще­ни­Я­та , при­чи­не­ни от пре­па­ра­ти на ба­за­та на ек­с­т­ра­хи­ран АСТН: во­д­но-со­ле­во за­дър­жа­не , по­ви­ша­ва­не на кръ­в­но­то на­лЯ­га­не , хи­по­ка­ле­миЯ , хи­пе­г­ли­ке­миЯ , по­ви­ше­на по­да­т­ли­вост на ин­фе­к­ции , син­д­ром на Къ­шинг , из­ме­не­ниЯ в пси­хи­ка­та , сто­ма­ш­на Яз­ва или Яз­ва на два­на­де­се­то­п­ръ­с­т­ни­ка, ос­те­о­по­ро­за , ко­ж­на хи­пер­пи­г­мен­та­циЯ .

В за­мЯ­на на то­ва опа­с­но­ст­та от сен­си­би­ли­за­циЯ и дру­ги Яв­ле­ниЯ от иму­но­ло­ги­чен ха­ра­к­тер е по­д­чер­та­но по- мал­ка .

Ма­кар , че опа­с­но­ст­та от сен­си­би­ли­за­циЯ е по-мал­ка след Те­т­ра­ко­за­к­тид в сра­в­не­ние с АСТН от жи­во­тин­с­ки про­из­ход , в пра­к­ти­ка­та са на­б­лю­да­ва­ни слу­чаи на алер­ги­ч­ни ре­а­к­ции .

Оби­к­но­ве­но те­ж­ки­те слу­чаи се из­бЯ­г­ват (шо­ко­во съ­с­то­Я­ние ) , ка­то ле­че­ни­е­то се пре­къ­с­ва при по­Я­ва­та на пър­ви­те ко­ж­ни или ге­не­ра­ли­зи­ра­ни при­з­на­ци на алер­ги­ч­ни ре­а­к­ции (пал­пе­б­ра­лен едем , ур­ти­ка­риЯ и др.).

При ну­ж­да се взе­мат по­д­хо­дЯ­щи сим­п­то­ма­ти­ч­ни мер­ки .

Про­ти­во­по­ка­за­ниЯ:

Бо­лест на Ицен­ко-Ку­шинг; ви­ру­с­ни ин­фе­к­ции, на­при­мер ва­ри­це­ла, хер­пес ге­ни­та­лис; свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност към те­т­ра­ко­за­к­тид.

БРЕ­МЕН­НОСТ И ЛА­К­ТА­ЦИЯ

В ре­зул­тат на фар­ма­ко­ло­ги­ч­но­то въз­дей­с­т­вие на АСТН и не­го­ви­те де­ри­ва­ти, при про­дъл­жи­тел­на упо­т­ре­ба и/или ви­со­ки до­зи мо­же да на­с­тъ­пи ув­ре­ж­да­не на пло­да.

По та­зи при­чи­на по­до­б­но ле­че­ние трЯ­б­ва да се из­бЯ­г­ва; при упо­т­ре­ба на Те­т­ра­ко­за­к­тид трЯ­б­ва да бъ­де пре­це­не­на до­б­ре евен­ту­ал­на­та по­л­за за май­ка­та по от­но­ше­ние по­тен­ци­ал­на­та опа­с­ност от ув­ре­ж­да­не на фе­ту­са.

Не е из­ве­с­т­но да­ли Те­т­ра­ко­за­к­тид въз­дей­с­т­ва вър­ху ла­к­та­ци­Я­та и да­ли се от­де­лЯ с май­чи­но­то млЯ­ко. Вре­д­ни въз­дей­с­т­виЯ у чо­ве­ка не са ре­ги­с­т­ри­ра­ни.

Пре­д­па­з­ни мер­ки:

1)При па­ци­ен­ти с алер­ги­ч­ни за­бо­лЯ­ва­ниЯ, вклю­чи­тел­но ас­т­ма или алер­ги­ч­на ди­а­те­за, след по­с­та­вЯ­не на Те­т­ра­ко­за­к­тид мо­гат да се по­Я­вЯт ре­а­к­ции на свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност.

В ре­д­ки слу­чаи те се про­Я­вЯ­ват в те­ж­ка фор­ма, на­при­мер под фор­ма­та на ана­фи­ла­к­ти­чен шок, оби­к­но­ве­но в гра­ни­ци­те на 30 ми­ну­ти.

Ка­к­то при вси­ч­ки ос­та­на­ли на­ме­си, кри­е­щи оп­ре­де­лен риск от алер­ги­ч­ни ре­а­к­ции, ле­ка­рЯт трЯ­б­ва да се ин­фор­ми­ра за ре­а­к­ци­и­те от пре­ди­ш­на те­ра­пиЯ с Те­т­ра­ко­за­к­тид и об­що към ле­кар­с­т­ва, ка­к­то и за на­ли­чие на алер­ги­ч­на ди­а­те­за.

Ос­вен то­ва, ин­же­к­ци­Я­та трЯ­б­ва да бъ­де по­с­та­ве­на под строг ле­кар­с­ки кон­т­рол.

При пър­ва­та по­Я­ва на ло­кал­на или си­с­тем­на свръх­чу­в­с­т­ви­тел­ност ле­че­ни­е­то трЯ­б­ва да бъ­де пре­къ­с­на­то.

При раз­ви­тие на те­ж­ка ана­фи­ла­к­ти­ч­на ре­а­к­циЯ не­за­ба­в­но се по­с­та­вЯ ба­в­но ве­но­з­но 0.1-0.5 мл ад­ре­на­лин 1:1000 (0.1-0.5 мг в за­ви­си­мост от те­г­ло­то на па­ци­ен­та) и во­ден раз­т­вор на кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди във ви­со­ки до­зи.

2)На на­б­лю­де­ние по­д­ле­жат па­ци­ен­ти със сле­д­ни­те за­бо­лЯ­ва­ниЯ: ла­тен­т­на или ма­ни­фе­с­т­на сър­де­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност, бъ­б­ре­ч­на не­до­с­та­тъ­ч­ност, епи­ле­п­сиЯ или ми­г­ре­на, ос­те­о­по­ро­за, анам­не­с­ти­ч­ни дан­ни за пси­хо­ти­ч­ни съ­с­то­Я­ниЯ, сто­ма­ш­ни и ду­о­де­нал­ни Яз­ви.

3)Те­ра­пи­Я­та с Те­т­ра­ко­за­к­тид е не­с­пе­ци­фи­ч­на, тЯ по­д­ти­с­ка сим­п­то­ми­те и при­з­на­ци­те на бо­ле­с­т­ни­те съ­с­то­Я­ниЯ и по­ни­жа­ва имун­на­та за­щи­та.

За то­ва в от­дел­ни слу­чаи, осо­бе­но при на­ли­чие на ча­с­ти ин­фе­к­ции, се пре­по­ръ­ч­ва ус­по­ре­д­но с ле­че­ни­е­то с Те­т­ра­ко­за­к­тид да се про­ве­ж­да и ан­ти­ми­к­ро­б­на те­ра­пиЯ.

4)При по­с­та­вЯ­не на жи­ва ва­к­си­на да се има пре­д­вид, че Те­т­ра­ко­за­к­тид има иму­но­су­п­ре­си­в­но дей­с­т­вие.

5)При па­ци­ен­ти­те със за­ха­рен ди­а­бет е не­об­хо­ди­мо да се има пре­д­вид, че Те­т­ра­ко­за­к­тид уве­ли­ча­ва ну­ж­да­та от ин­су­лин.

Ос­вен то­ва, при дъл­го­т­рай­на упо­т­ре­ба е не­об­хо­ди­мо ре­до­в­но про­ве­ж­да­не на кръ­в­но-за­ха­рен про­фил, тъй ка­то пре­па­ра­тът ока­з­ва вли­Я­ние вър­ху об­мЯ­на­та на глю­ко­за­та и при па­ци­ен­ти с пре­д­ра­з­по­ло­же­ние мо­же да се от­к­лю­чи за­ха­рен ди­а­бет.

6)Вли­Я­ни­е­то на пре­па­ра­та вър­ху еле­к­т­ро­ли­т­ниЯ ба­ланс мо­же да се ком­пен­си­ра с бе­д­на на на­т­рий и бо­га­та на ка­лий хра­ни­тел­на ди­е­та.

7)Те­т­ра­ко­за­к­тид не се пре­по­ръ­ч­ва ка­то за­ме­с­ти­тел­на те­ра­пиЯ при Ади­со­но­ва бо­лест или след ад­ре­не­к­то­миЯ.

ЛЕ­КАР­С­Т­ВЕ­НИ ВЗА­И­МО­ДЕЙ­С­Т­ВИЯ

При па­ци­ен­ти със за­ха­рен ди­а­бет да се има пре­д­вид по­ви­ше­на­та ну­ж­да от ин­су­лин.

До­зи­ро­в­ка:

Не­об­хо­ди­мо е да се има пре­д­вид, че за оп­ти­ма­лен ле­че­бен ефект схе­ма­та на до­зи­ро­в­ка трЯ­б­ва да се при­с­по­со­би към ин­ди­ви­ду­ал­ни­те осо­бе­но­с­ти на па­ци­ен­та.

Въз­дей­с­т­ви­е­то на Те­т­ра­ко­за­к­тид вър­ху ни­во­то на кор­ти­зо­ла про­дъл­жа­ва око­ло 28 ча­са, но кли­ни­ч­ни­Ят ефект е по-дъл­го­т­ра­ен.

Ори­ен­ти­ро­въ­ч­на­та до­за при въз­ра­с­т­ни­те е 0.5-1 мг два пъ­ти се­д­ми­ч­но, а при обо­с­т­ре­ни слу­чаи-1 мг дне­в­но в про­дъл­же­ние на три дни.

При за­до­во­ли­те­лен ре­зул­тат ин­тер­ва­лът ме­ж­ду ин­же­к­ци­и­те мо­же да се удъл­жи на 2-8 дни.

При де­ца до 6 го­ди­ни се пре­по­ръ­ч­ва ед­на че­т­върт, а от 6 до 12 го­ди­ни-по­ло­ви­на­та от до­за­та за въз­ра­с­т­ни.

При па­ци­ен­ти, на ко­и­то по­с­те­пен­но се пре­у­с­та­но­вЯ­ва ле­че­ни­е­то с кор­ти­ко­с­те­ро­и­ди, в про­дъл­же­ние на три дни се по­с­та­вЯ по 1 мг Те­т­ра­ко­за­к­тид, ка­то съ­ще­в­ре­мен­но до­за­та на сте­ро­и­ди­те се на­ма­лЯ­ва с ед­на че­т­върт все­ки ден.

Ко­га­то въз ос­но­ва на про­ве­ден тест с Те­т­ра­ко­за­к­тид се ус­та­но­ви, че фун­к­ци­Я­та на ко­ра­та на на­д­бъ­б­ре­ка е все още не­до­с­та­тъ­ч­на, мо­же да се про­ве­де нов ци­къл на ле­че­ние с пре­па­ра­та.

Те­т­ра­ко­за­к­тид се ин­же­к­ти­ра са­мо дъл­бо­ко ин­т­ра­му­с­кул­но.

ПРЕ­ДО­ЗИ­РА­НЕ

Пре­до­зи­ра­не­то мо­же да до­ве­де до вре­мен­на ре­тен­циЯ на те­ч­но­с­ти и дру­ги при­з­на­ци на хи­пер­фун­к­циЯ на на­д­бъ­б­ре­ка.

В та­ки­ва слу­чаи ле­че­ни­е­то със Те­т­ра­ко­за­к­тид трЯ­б­ва вре­мен­но да бъ­де пре­къ­с­на­то, или до­за­та да се на­ма­ли на­по­ло­ви­на, ре­с­пе­к­ти­в­но ин­тер­ва­ла ме­ж­ду ап­ли­ка­ци­и­те трЯ­б­ва да бъ­де удъл­жен.

Търговски наименования

cortosyn

Опа­ко­в­ка: Ам­пу­ли 250 mcg + раз­т­во­ри­тел.

cortosyn  depot

Опа­ко­в­ка: Фла­ко­ни по 2 мл за i.m. упо­т­ре­ба.

synacten  depot

Опаковка: 1 и 10 ампули по 1 мл с 1 мг; 1 флакон ампула от 2 мл.

Thyreotropin

Структура:

Тиротропин (TSH) съдържа два пептида (алфа и бета), и двата съдържащи карбохидратни места, които са есенциални за хормоналната  активност.

В медицината се използва хормон добит от предниЯ хипофизен дЯл на говеда; има 70% хомологност между  човешкиЯ и алфа субединицата говеждиЯ хормон, а с бета субединицата хомоложността е 90%.

Алфа субединицата на TSH при хората е идентична с алфа субединицата на FSH, LH и hCG.

Действие

ТиреотропниЯт хормон увеличава функционалната активност на щитовидната жлеза и афинитета й към йода.

По този начин се усилва биосинтеза на тиреоидни хормони.

Тиреотропинът стимулира разрастването на епителните клетки, тапициращи фоликулите.

Не оказва съществено влиЯние върху дейността на останалите жлези с вътрешна секрециЯ, регулирани от предниЯ дЯл на хипофизата, както и върху величината на кръвното налЯгане.

Тиреотропинът е нетоксичен и има добра локална поносимост.

Дълготрайното му прилагане съдействува за мобилизиране и елиминиране на мазнините, отложени в тлъстинните депа.

ПлазмениЯ му полу-живот е 1 час, а биодеградациЯта се наблюдава в бъбреците.

Само малки количества TSH се отделЯт чрез урината в непроменен вид.

ПоказаниЯ:

ЗаболЯваниЯ на щитовидната жлеза, остър тиреоидит (баз данни за нагноЯване, карцином и други), микседем, болест на Симондс, хипофизна кахексиЯ и други.

Препаратът се използува при диференциалната диагноза на първичниЯ тиреогенен от вторичниЯ хипофизен хипотиреоидизъм (изотопен метод с 131 J).

ПротивопоказаниЯ:

Тиреотоксични състоЯниЯ, чернодробни и сърдечни заболЯваниЯ, както и тежки уврежданиЯ на бъбречниЯ паренхим.

Дозировка:

Съдържанието на 1 ампула (10 Е) се разтварЯ в 5 мл физиологичен разтвор и се инжектира мускулно.

Препаратът се прилага за лечение на хипотиреоидизъм в серии от по 20 инжекции с период на почивка от 3 седмици между всЯка сериЯ.

ВсЯка отделна инжекциЯ трЯбвЯ да се прилага в доза от 5 или 10 Е (1/2 или цЯла ампула) през 2 до 4 дни.

Опаковка: Сухи ампули 0.005 г (= 10 URT).

 

Заднохипофизарни хормони

Досега са известни два “заднохипофизарни” хормона:

Вазопресин

Окситоцин.

Те са с подобна структура, което говори за общ филогенетичен прекурсор.

Вазопресиновите деривати за клинична употреба са:

Vasopresin

Lypressin

Desmopressin

Окситоцините включват:

Oxytocin

Ergonovine

Methylergonovine.

СекрециЯта им не се регулира от хипоталамусни рилизинг хормони.

“Заднохипофизарните” хормони се синтезират в хипоталамуса и след това се транспортират и съхранЯват в задниЯ дЯл на хипофизата откъдето се отделЯт в циркулациЯта.

vasopresin

Притежава антидиуретичен и вазопресорен потенциал.

Структурата му се състои от 6 аминокиселинен ринг и 3 аминокиселинено разклонение.

Вазопресин може да бъде прилаган парентерално или назално.

Полу-живота на циркулиращиЯ вазопресин е 20 минути, претърпЯва ренален и хепатален метаболизъм, който се състои в редукциЯ на дисулфидните връзки; малки количества се отделЯт в непроменен вид чрез урината, но реналниЯ клирънс е под 5% от кеатининовиЯ.

Вазопресин взаимодейства взаимодейства с два вида рецептори:

V1-локализирани  са във васкуларната гладка мускулатура и медиират вазоконстрикциЯ

V2-локализирани са в реналните тубулни клетки и медиират антидиурезата чрез увеличаване на водниЯ пермеабилитет и резорбциЯ в колекторните тубули. Екстрареналните V2-подобни  рецептори  медиират отделЯнето на коагулационен фактор VIIIс и фактора на von Willebrand.

Дезмопресин ацетат (1-дезамино-8-d-аргинин вазопресин) е дългодействащ синтетичен аналог на вазопресин с минимална V1 активност и съотношение вазопресор/антидиуретик 4 000 пъти по-силно от това на естествениЯ вазопресин.

СинтетичниЯ водноразтворим вазопресин е краткодействащ препарат за венозно, субкутанно или мускулно приложение.

При безвкусен диабет се използва в доза 5-10 единици през 36 часа, най-често субкутанно.

При гастроинтестинално кървене се използва венозна инфузиЯ със скорост 0.1-0.5 единици в минута; трЯбва да се има предвид опасността от индуциране на коронароспазъм.

desmopresin

Състав:

1-Deamino-8-D-Arginin Vasopresin.

Действие

ПредставлЯва синтетичен аналог на аргинин вазопресин с бързо настъпващо и продължително действие.

Антидиуретичното действие е по-специфично и по-продължително отколкото на натуралниЯ хормон.

Единична доза от Дезмопресин предизвиква антидиуретичен ефект с продължителност 8-20 часа.

ИнжекциЯ с Дезмопресин ацетат има 10 пъти по-силен и продължителен ефект отколкото еквивалентната интраназална доза.

Приложението на Дезмопресин намалЯ обема на урината и увеличава осмоларитета й.

Вазопресорна и окситоцинова активност не се отбелЯзват при употреба на терапевтични дози.

Дезмопресин предизвиква доза зависима елевациЯ на фактор VIII,елевациЯта настъпва след 30-тата минута от приложението, пика й е между 90-тата и 120-тата минута; фактор VIII свързаниЯ антиген и ристоцетин също се увеличават в по- малка степен.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

БифазниЯ полу-живот е 7.8 и 75.5 минути за бързата и бавната фаза респективно.

Пикови плазмени концентрации след назално приложение се наблюдават след 30-45 минути

Бионаличността генерирана от употребата на назален шпрей изхвърлЯщ 1.5 мг/мл е между 3.3 и 4%.

Плазминоген акиваторната активност се увеличава бързо след венозно приложение на Дезмопресин, но сигнификантна фибринолиза не се наблюдава.

Бионаличността след употреба на таблетната лекарствена форма е 5-15%, пикови плазмени нива при орална употреба се наблюдават след 0.9-1 час. След поемането на таблетките началото на антидиуретичниЯ ефект настъпва след 1 час и продължава 6-8 часа, базирано върху изследваниЯта на уринниЯ осмоларитет.

фармакодинамиЯта на назалната и орална лекарствена форма е еквивалентна.

За постигане на един и същ ефект орално се използват 10 пъти по-голЯмо количество Дезмопресин.

ПоказаниЯ:

За лечение-алтернативно лечение на безвкусен диабет, идиопатичен или вторичен диабет; за спомагателно лечение-нощно напикаване.

Парентералната лекарствена форма не показана за лечение на хемофилиЯ тип I с нива на фактор VIII над 5%- преди и по време на хирургични манипулации/операции, след травми или наранЯваниЯ.

За диагностика-при изследване на концентрационната способност на бъбрека; за увеличаване на контраста при интравенозна урографиЯ.

Забележки

Дезмопресин не е показан за лечение на хемофилиЯ тип I с нива на фактор VIII под 5%.

Преди регулЯрната употреба на назален шпрей се изпробва тест доза за изследване отговора на пациента.

Свръхдозировката с този препарат ще доведе до развитие на водна интоксикациЯ.

Бременност-FDA категориЯ В.

ЛактациЯ-категориЯ I.

Странични реакции:

Главоболие.

Гадене и повръщане.

Абдоминални крампи.

Алергични реакции.

Свръхдозировката ще има за последствие хипонатремиЯ.

Дозировка:

ПИТУИТАРНА НОКТУРАЛНА ЕНУРЕЗА

Началната доза при пациенти над 6 годишна възраст е 20 mcg назално вечерно време, ако пациента не отговарЯ дозата се увеличава на 40 mcg.Препоръчително е половината от дозата да се прилага в едната ноздра, а другата половина в другата ноздра.

ЦЕНТРАЛЕН БЕЗВКУСЕН ДИАБЕТ

Възрастни: 0.1-0.4 мл дневно като единична доза или на 2-3 равнодозови приема.

Деца: 0.05-0.3 мл дневно, като единична доза или като два равнодозови приема.

Оралната терапиЯ започва 12 часа след последната интраназална доза. Възрастните ползват обикновено 0.05 мг два пъти дневно; терапиЯта при децата започва с 0.05 мг дневно, като в последствие при нужда дозата се индивидуализира.

ХЕМОФИЛИЯ А

Парентерално: 0.3 mcg/kg разредени със стерилен физиологичен разтвор се инфузират бавно венозно за 15-30 минути. При пациенти над 10 кг се ползва 50 мл обем на разтворителЯ, при пациенти под 10 кг се използват 10 мл разтворител. по време на инфузиЯта се мониторират кръвното и пулса. Ако се използва предоперативно инфузиЯта се прилага 30 минути преди анестезиЯта.

Назално се прилагат 300 mcg при пациенти над 50 кг, при пациенти с телесно тегло под 50 кг се прилагат 150 mcg,ако назалната апликациЯ ще се прилага предоперативно това трЯбва да стане 2 часа преди анестезиЯта.

Търговско наименование

Adiuretin SD

Опаковка: Капки за нос 0.1%, опаковки по 5 мл.

Oxytocin

Структура:

Окситоцин е 9 аминокиселинен пептид, състоЯщ се от 6 аминокиселинен дисулфиден пръстен и 3 аминокиселини образуващи карбоксилен терминал.

Окситоцин и вазопресин се различават от ВАЗОТОЦИН (единствениЯ заднохипофизен хормон при немлекопитаещите животни) по една аминокиселина.

Действие

Синтетично получениЯт окситоцин притежава същото действие както естествено произвежданиЯт хормон с тази разлика, че в него нЯма вазопресин и други примеси (белтъчини, пептиди), активността му е по-избирателно насочена и е лишена от странични действиЯ.

Както и естествениЯт хормон, синтетичниЯт окситоцин се характеризира с избирателно въздействие по отношение на маточната мускулатура.

Без окситоцин индуцираните контракции при физиологични условиЯ нЯма да се осъществи лактациЯ.

Под негово влиЯние тонусът на маточната мускулатура се повишава, учестЯват се маточните контракции.

В основата на това действие лежи влиЯнието на окситоцина върху мембраните на клетките на миометриума.

Увеличава се пермеабилитетът на мембраните за интрацелуларно разположените калиеви йони, в резултат на което деполЯризациЯта на мембраната се ускорЯва и възбудимостта на миометриума нараства.

Окситоцинът не оказва непосредствено директно въздействие върху съкратителните елементи на миометриума.

Чувствителността на маточнатамускулатура към действието на окситоцина нараства и е най-силна в периода непосредствено преди и след раждането.

При това трЯбва да се има пред вид, че докато окситоцинът предизвиква ритмично следващи контракции (за разлика от ерготамина, който предизвиква тетанична контрактура) на мускулатурата на тЯлото на матката, върху мускулатурата на маточната шийка той оказва релаксиращ ефект и по този начин подготвЯ разкритието, тъй необходимо за осъществЯване на родовиЯ акт.

Синтетично получениЯт окситоцин не повишава кръвното налЯгане, не предизвиква ретенциЯ на урина; може да се въвежда без опасност от развитие на анафилаксиЯ или пирогенно действие.

ПоказаниЯ:

Вторична слабост на родовата дейност, задръжка на плацентата, атониЯ на матката след раждане, маточни кръвоизливи и други.

ПротивопоказаниЯ:

Тесен газ, напречно положение на плода, опасност от рутптура на матката.

Дозировка:

За водене на раждането-0.5-2 Е мускулно; при нужда всеки 30-60 минути венозно.

Капелна инфузиЯ-1 Е в 100 мл 5% глюкоза (5-8 капки в минута при постоЯнно наблюдение на родовата дейност).

За стимулиране на родовите контракции-1/4-1 Е мускулно. При нужда дозата се повтарЯ венозно.

При постплацентарна атониЯ-3-5 Е мускулно.

При цезарово сечение-5 Е вътрестенно (интрамускулно).

В гинекологиЯта-5-10 Е мускулно или подкожно.

Опаковка: Ампули 5 Е-1 мл.