Хепатотоксичност на лекарствата на разстителна основа и хранителните добавки

Въведение

Фитофармакологичният терапевтичен подход представлява разнородна група от практики, която използва в индивидуалния лечебен план на пациента лекарства от разстигелен произход и/или хранителни добавки. 

Честотата на пациентите подложени на фитотерапия драмотично се увеличава след 1990 година, като понастоящем 65% от пациентите в САЩ употребяват поне една хронителна добавка или препарат на разстителна основа, а обема на параза в САЩ на хранителни добавки надхвърля понастоящем 27 милиарда долара/годишно. Между 1997-ма и 2002 година има известен предпазлив стабилитет на пазара на хранителни добавки в световен мащаб, но след навлизането на добрата производствена практика и в тази сфера броя на предлаганите хранителни добавки драматично се увеличи след 2002 година. Около 95% от пациентите ползващи хранителни добавки се ги избират самички или по предписание на техния аптекар или от препоръки на близки хора. Жените ползват повече хранителни добавки от мъжете, като във възрастово отношение има бимодално разпределение (два пика във възрастта между 20 и 30 години и във възрастта над 65 години). Повечето пациенти възприемат хранителните добавки като освободени от странични ефекти, което КАТЕГОРИЧНО НЕ Е ВЕРНО.

Добрата новина е че наблюденията върху ефикаснотта на хранителните добавки, както и върху контрола за проявата на техни потенциални странични реакции се засилва непрекъснато, като първечец в тази област е Федералната Агенция за Контол върху Храните и Лекарствените Средства (ФДА) в САЩ. Увеличава се броя на контролираните клинични проучвания за ефекасността на хранителните добавки, защото има уснавени понякога драстични разлики между обявения на опаковката състав и актуалното съдържание на препарата. При първоначалния анализ на пазара в САЩ се е установило, че това се отнася за 1/3 от продаваните тогава хранителни добавки. Има и вариации в състава на продуктите от едно и също разстение произвеждано от различни производители.

Трудно е да се установи точния агент отговорен на хепатотоксичността на дадена хранителна добавка.

Честота на хепатотоксичността

Няма точна статистика в тази област, като емперично е установено, че високорискови за развитието на тази компликация са препаратите съдържащи множество активни съставки и то произвидени по често в Китай. По данни на United States Drug-Induced Liver Injury Network (DILIN) около 10% от чернодробната хепатотоксичност се дължи на неудачно ползвана хранителна добавка. От друга страна се държи сметка на факта, че само 1% от проявитени странични реакции на хранителните добавки се съобщават на оторизираните контролни органи, което повишава общата вероятност за настъпване на чернодробна увреда до реалните 68%.

Диагноза

Пациентите често не правят разлика между лекарства и хранителни добавки, ето защо при изписването им от лекар на пациента трябва задължително да бъдат съобщени потенциалните нежелани странични реакции от приложението на дадания препарат. 

Разитието на чарнодробна увреда може да се прояви клинично като: асимптоматична елевация на трансаминазите, холестатичен синдром, развитие на медикаментозен хепатит (гадене, повръщане и абдоминална болка), чернодробна поликистоза, остра чернодорбна недостатъчност с коагулопатия и енцефалопатия или с признаците/симптомите на чернодробна цироза. Най-често обаче има проява на неспецифични конституционални симптоми (промяна в теглото, обилни нощни изпотявания и други).

Неразпознаването на палотогията и продължаващата употреба на дадената хранителна добавка допълнително нанася чернодробни инсулти и задълбочава хепатотокисичността. Понякога пациентът може да ползва други, нови хранителни добавки, за да лекува появята на гореописаните симптоми, което може да доведе до поява на чернодробна цироза и/или остра хепатална недостатъчност.

Белезите на  чернодорбната увреда е сходна на тази, която се наблюдава при другите форми на чернодробно нараняване. Може да бъде: хепатоцелуларна, холестатична, микстура от двете предишни и васкуларна (синусоидален обструктивен синдром). Диагозата на чернодрбната хепатотоксичност породена от приема на хранителните добавки може да е трудна клинична задача. Не е ясна все още връзката между продължителността на експозицията (продължителонтта на приема) и вероятостта за настъпване на хепатотоксичност. Риска се повишава ако пациентът има налична хепатитна инфекция (особено с вируса на хепати С) и/или е алкохолик. Ако пациентът приема множество хранителни добавки идентификацията на агента причинил хепатотоксичността става почти невъзможна.

Понастоящем се ползват различни точкови системи за идентификация на проблема: RUCAM (Roussel Uclaf Causality Assessment Method), CIOMS (Council for International Organizations of Medical Sciences) и Maria и Victorino скалата. За да се постави тази диагноза „хепатотоксичност индуцирана от прием на хр.добавки“ се ползват предимно анамнестични опорни пунктове. Развитието на неспецифични симптоми като пруритус, гадене, повръщане, обща отпадналост и болка в горен абдоминален десен квардрант трябва да насочат вниманието на клинициста към евент.наличие на хепатотокисичност. Анамнестично се изключва и предхождащо чернодробно страдание.

Лечение

Главната терапевтична мярка при този вид хепатит индуциран от прием на хранителни добавки е преустановяване употребата на съответния препарат ВЕДНАГА.

Клитично важно е ранното запознаване на хепатотоксичността.

Приложението на кортикостероиди досега не доказано като ефективна терапевтична мярка при този вид хепатотоксичност, но има своята роля при лечението на хиперсензитивните странични реакции на хранителните довавки.

Пълно спонтанно възстановяване на чарнодробната функция може да се очаква при повечето пациенти, които са преустановили приема на определения препарат.

По напредлатата хепатотоксичност, която се проявява с остра чернодорбна недостатъчонст изисква поддържаща терапия и е основание за извършане на чернодорбна трансплантация по спешност. Развитието на жълтеница е лош прогностичен белег.

Специфични хепатотокисични препарати

 

Ma-Huang, germander, valerian, mistletoe, skullcap, chaparral, comfrey, хербални чайове съдържащи токсични алкалоиди, pennyroyal oil и kava. Други хр.добавки с хепатототоксичен потенциал са: Bajiaolian, Borage (Borago officinalis), Broom Corn (Sorghum vulgare), Callilepsis laureola, Camphor, Centella asiatica (gotu kola), Margosa oil (Azadirachza indica), Cocaine, Coltsfoot, Copaltra (Coutarea latiflora и Centaurium erythraea), Kombucha tea, LipoKinetix, Noni (Morinda citrifolia), Cascara sagrada, Sassafras (Sassafras albidum), Сенна (Cassia angustifolia), Chaso, и Onshido както и небеизвестния "Herbalife".