Странични лекарствени реакции

Страничните лекарствени реакции представляват „всяко нежелано последстие“ или „всяко неочаквано последствие“ от лекарственото приложение. Това естествено са широки термини и включват в себе си всички видове ефекти: от леки до потенциално фатални за пациентите.

Всички лекарствени продукти могат да предизвикат странични лекарствени реакции и когато се приема съответния лекарствен продукт се поема от пациентът, а и от лекуващият го лекар, риска от развитието на такава/такива странични лекарствени реакции.

Вероятността за развитие на странични лекарствени реакции обаче не е свързана нито със силата, нито с продължителността на терапевтичното лекарствено действие. Страничните лекарствени реакции могат да се развият или веднага след приема на даденият препарат или на един по-късен етап от приложението му, а понякога и след като е било преустановена употребата на съответното лекарство. Вероятността да се развие една единствена странична реакция в хода на терапията с даден препарат се движи между 0.01% и 25%. По често се развиват странични лекарствени реакции при употребата на повече от1 лекарствен продукт.

Трябва да имате предвид, че лоялността на пациентът към лекуващият го лекар спада, ако лекарят му назначи повече от 2 лекарствени продукта за лечение на едно заболяване!

ПРЕДИКТАБИЛНИ СТРАНИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ – това са още т.нар.“механизъм базирани“ странични лекарствени реакции т.е.производни са на основното терапевтично лекарствено действие. За щастие този вид странични лекарствени реакции са предиктабилни и реверзибелни, защото са и доза зависими.

НЕПРЕДИКТАБИЛНИ СТРАНИЧНИ ЛЕКАРСТВЕНИ РЕАКЦИИ – те се определят от особеностите /генетичният терен/ на пациента и включват алергичните странични лекарствени реакци, както и ИДИОСИНКРАЗИЯТА. Непредиктабилните странични лекарствени реакции се наблюдават за щастие по-рядко, но са по сериозни като протичане и често налагат преустановяване приемът на даденият препарат.

Видове странични лекарствени реакции

Страничните лекарствени реакции се подразделят на:

·         Минорни – появата им не налага приложение на антидот, преустановяване приема на препаратът или пролонгиране на хоспитализацията на пациента

·         Средно изразен – появата им изисква промяна на лекарствената дозировка, в смисъл понижаването й; често се налага приложение на други лекарствени продукти, за да се коригират отклонението в организма предизвикани от появата на средно изразените лекарствени реакции

·         Тежко изразени – това са потенциално фатални за пациента странични лекарствени реакции, чиято поява налага провеждане на масирана фармакотерапевтична интервенция с цел коригирането им

·         Летални странични лекарствени реакции – появата им директно или индиректно е довела до смъртта на пациента

Фармаковигиланс

Терминът ФАРМАКОВИГИЛАНС се дифинира от световната здравна организация, като „НАУКА И АКТИВНИ ДЕЙНОСТИ свързани с установяването, разбирането и превенцията на страничните лекарствени действия“.

Активностите свързани с фармаковигиланс са:

·         Доброволни съобщения към лекарите/фармакологичните компании за появата на странични лекарствени реакции, като за целта в редица страни по света са въведени т.нар.“жълти карти“

·         Подробно описание на всички известни досега странични лекарствени реакции, както в съответната специализирана литература, така и в листовките предназначени за пациентите

·         Периодична промяна в лекарствените монографии на съответните препарати, което се извършва от регулаторните агенции като ФДА например

·         Създаване на лекарствениинформационни центрове

Предотвратяване появата на странични лекарствени реакции

Предотвратяване появата на страничните лекарствени реакции може да бъде осъществена чрез следната практика:

·         Да не се употребяват неподходящи за заболяването/състоянието на пациентът лекарствени продукти

·         Да се използват оптимални дози от подходящият препарат, както и подходящ път на приложение

·         Да се има предив миналата лекарствена анамнеза на пациентът вкл.данни за алергични лекарствени реакции

·         Да се познават добре различните лекарствени взаимодействия вкл.билки-лекарства

·         Да се прилага коректна лекарствена техника на приложение на препаратите напр.венозното приложение на Ванкомицин трябва да се извършва много бавно

·         Да се мониторира при възможност ефекта на лекарствените продукти: нива на Дигоксин в плазмата на пациентът; нива на лития в плазмата, протромбиновото време при употреба на Синтром и други

Категоризация на страничните лекарствени реакции

Страничните лекарствени реакции могат да бъдат категоризирани като:

Странични ефекти от лекарственото приложение

Това са нежелани, но често неизбежни фармакодинамични странични лекарствени реакции, които се наблюдават при приложението на даден лекарствен продукт дори в терапевтични дози. Тяхна поява може да бъде предиктирана от фармакодинамичният профил на дадения препарат. За щастие се появяват само при част от пациентите. Страничният лекарствен ефект може да бъде базиран на същата основа както и терапевтичният лекарствен ефект напр.приложението на Атропин като преданестезиологичен препарат, когато атропиновото действие води до изсъхване на мукозните мембрани при част от пациентите. Ацетазоламид действа като диуретик чрез промотиране на бикарбонатната екскреция и поради това се развива и ацидоза в ораганизма на пациента.

Страничните ефекти на лекарствата обаче могат да са базирани и на други механизми, различни от основното им лекарствено действие напр.седатацията при употребата на някои орални антихистамини.

Един лекарстен ефек може да е терапевтичен от една гледна точка и страничен от друга гледна точка напр.кодеина предизвиква констипация, но този му страничен лекарствен ефект се използва успешно за употребата му при лечение на диаричен синдром при възрастни пациенти; деперсията на АV-възела е желан терапевтичен ефект при пациентите с предсърдно мъждене, но нежелан при пациентите със сърдечна недостатъчност.

Много лекарства са се появили/развили поради естествето на техните странични реакции напр.ранните сулфанилурейни препарати са се използвали като антисептици, но е било забелязано, че употребата им предизвиква появата на хипогликемия и това е станало основание за еволюцията на този лекарствен клас като антидиабетни препарати.

Вторични лекарствени ефекти

Вторичните лекарствени ефекти са индиракно последствие на първичното лекарствено действие напр.употребата на широкоспектърните антибиотици супресира и нормалната чревна флора, поради което се налага употребата и на пробиотици.

Токсични лекарствени ефекти

Токсичните лекарствени ефкти се дължат или поради прилагането на повишена доза от даденото лекарство и/или поради пролонгирана употреба на дадения препарат.

Лекарствената свърходизорка може да е инцидентна напр.употребата на дадено лекарство със суикцидна цел или релативна напр.с натрупване на дозата се разгръща и лекарствената токсичност напр.пролонгираната употреба на гентамицин води до развитието и на ренална недостатъчност.

За щастие лекарствената токсичност е предиктабилна и доза зависима; развива се поради органна алтерация напр.употребата на атропин може да доведе до поява на делир или поради тъкан индуцирана лекарствена увреда напр.лекарствената хепатотоксичност.

Лекаствената токсичност обаче може да е и в резулат на екцесивната/пролонгирана употреба на дадения препарат напр.супресията на АV-възела от дигоксин или появата на кървене при пролонгирана употреба на хепарин.

За появата на лекарствената токсичност са отговорни обаче и други все още неизяснени добре механизми напр.приложението на имипрамин /антидепресант/ може да доведе до появата на сърдечни аритмии.

Отравяне на пациентът

Интоксикацията на пациентът може да се дължи на употребата на по-високи дози от препаратите, защото както се знае „дозара разграничава лекарството от отровата“.

Под „отрова“ се разбира употребата на субстанция, която застрашава живота на пациентът. Отрови могат да бъдат не само лекарствата, а и напр.пестицидите, киселинити и много други субстанции. Срещу част от отровите има създадени специфични антидоти, които действат по различни механизми: като хелатори, свързват се със специфични рецептори или действат по други механизми срещу интоксикацията на пациентът.

Лекарстен интолеранс

Лекаствената непоносимост представлява появата на специфичен токсичен ефект на дадения лекарствен продукт. Лекарствената непоносимост е индикатор за нисък толеранс към действието/приложението на дадения препарат напр.приложението дори на ниски дози от някои мускулни релаксанти, които се употребяват амбулаторно и за лечение на дискови хернии води до появата на дистонии при част от пациентите; много ниски дози от карбамазепин може да доведе до появата на дистония при някои епилептици.

Лекарствена идиосинкразия

Лекерствената идиосинкразия представлява генетично детерминиран енпоносимост към действието на дадено лекарство, защот лекарството взаимодейства с някои уникални за пациента биохимични рекации и това води до развитиет на странични лекарствени реакции напр.приложението на барбитурати предизвиква не садатация, а хипервъзбудни реакции до психотичност при някои пациенти; приложението на хлорамфеникол предизвиква появата на апластична доза-независима анемия при част от пациентите.

Лекарствена алергия

Лекарстената алергия е имунологично медииран феномен, в хода на който се развиват стереотипни симптоми, които са обаче насвързани с фармакодинамичният профил на даденият препарат. Лекаствената алергия се нарича още и „лекарствена хиперсензитивност“. Алергичните реакции се наблюдават за щастие при малка част от населението. За да се развие лекарствена алергия е необходимо обаче да има преждекспозиция към даденото лекарство и ли да има д други думи „сенсибилизация на пациента“.

Лекаствената молекула, част от лекарствената формула и/или лекарствен метаболит действат като алерген или като хаптен /непълен алерген/ и приложението на даденият препарат и разпознаването му ката антиген/хаптен води до образуване на антитела към него от прежде сенсибилизираните лимфоцити.

Химично близките лекарства притежават и т.нар.“кръстосана сензитивност“.

Фотосензитивност

Лекарствената фотосензитивност се развива поради сенсибилизацията на кожата на пациентът от даденото лекарство, към ултравиолетовите слънчеви лъчи.

Фотосензитивните реакции са два типа:

·         ФОТОТОКСИЧНИ реакции – лекарството или неговите метаболити се натрупват и в кожата на пациентът и я сенсибилизират, при експозиция към слънчева светлина се развива локална тъканна увреда: парене, еритема, папули. Пример за лекарства, които могат да генерират фототоксични реакции са тетрациклините, флуорохинолоните и много други

·         ФОТОАЛЕРГИЧНИ реакции – лекарството/неговите метаболити индуцират клетъчно медиирани имунни реакции, които се иницират от кожната експозиция към слънчева светлина напр.сулфонамидите

Лекарствена зависимост

Лекарствената зависимост представлява употребата на даден препарат с цел предизвикване и на вътрешно чувство за еуфория/задоволство при пациента, като употребата на този препарат се превръща в първостепенен приоритет за дадения човек.

Психологична лекарствена зависимост

Преустановяването употребата на даденият препарат води до генериране на широк спекът от негативни за пациента състояния и поради това употребата на даденото лекарство се превръща в компулсивен навик за него.

Физиологична лекарствена зависимост

Неупотребата на лекарството, към което пациенът се е пристрастил води до генериране на различни неблагоприятни за него физиологични реакции напр.повишена сънливост т.е.развива се абстинентен синдром.

Лекарствена мутагенност и канцерогенност

Тук се има предвид способността на някои лекарствени продукти да предизвикат развитието на генетични увреди, както и да индуцират появата на неоплазии.

Най-често лекарствената оксигенация предизвиква появата и на свободни радикали, коит увреждат хромозомите. Ковалентните взаимодействия на свободните радикали с ДНК води до развитието на мутации, които се проявявят в следващото след пациента негово поколение.

Ако от горепосочената реакция обаче са засегнати гените, които отговорят за клетъчния разстеж/пролиферация или т.нар.“проонкогени“ може да се стигне до развитие на неоплазия вследствие употребата на даденото лекарство напр.тютюна, радиоизотопите, част от антинеопластиците и други.

Лекарствено индуцирани заболявания

Лекарствено индуц;ираните заболявания се наричат също така „ятрогенни заболявания“ и по своята същотност са функционални заболявания напр.пептичната язва следствие употребата на нестероидни противовъзпалителни препарати/кортокостероиди; паркинсонизма следствие употребата на антипсихотици и множество други примери.