Специални индикации за антихипертонична фармакотерапия

Систолна сърдечна недостатъчност

·         Като терапия от първи ред се препоръчва приложението на АСЕ-инхибитор + диуретик, като при пациенти с напредлано сърдечно заболяване често се налага приложението на бримков диуретик

·         Поради високото ниво на ренин при пациентите със систолна сърдечна недостатъчност първоначално АСЕ инхибиторите трябва да се прилагат в ниско дози и постепенно дозата да се увеличава до максимално поносимата, която не предизвиква появата на ортостатична хипотония

·         Приложението на бета-блокери също е част от терапията от първи ред. Поради риска от задълбочаване на сърдечната недостатъчност в началото на терапията първо те трябва да се прилагат при еуволемични пациенти и в ниски дози т.е.терапията с този клас препарати също трябва да бъде в режим „бавно и полека“, дозата се увеличава постепенно до максимално поносимата за пациента. Доказана е ползата при тези пациенти, засега единствено от приложението на Метопролол, Бизопролол и Карведилол

·         Ако пациентът не може да толерира приложението на АСЕ-инхибиторите вместо тях се прилагат АІІ-блокери

·         Поради това, че при наличие на сърдечна недостатъчност нивото на Алдостерон в плазмата на пациентите е увеличено често до 20 пъти над нормата теоретично при всеки пациент ъс сърдечна недостатъчност трябва да се използва и алдостеронов антагонист, но на практика е разумно това да се извърши след изследване нивото на Алдостерон

Пациенти преживели остър коронарен синдром

·         Горепосочените бета-блокери + АСЕ-инхибитор са с доказан благоприятен ефект от приложението им

·         Само за алдостероновият антагонист Еплеринон е доказано, че въведен скоро след острия коронарен инцидент в терапиевтичната схема при тези пациенти (3-14 дни след инцидента) редуцира риска от смъртност и по-нататъшна морбидност

Пациенти с коронарно артериално заболяване – стабилна ангина пекторис

·         Бета-блокери (без вътрешна симпатикомиметична активност) са препаратите от първа линия при тези пациенти, ако има противопоказания за приложението им трябва да се ползва блокер на Са канали вместо тях, тези препарати обаче могат да се ползват и като второ лекарство при пациентите със стабилна ангина пекторис

·         Приложението на АСЕ-инхибитор или АІІ-блокер при пациентите със стабилна ангина пекторис допълнително редуцира кардиоваскуларният им риск

·         Ако артериалната хипертония не може да се контролира с горепосочените 3 препарата се добавя и тиазиден диуретик

Захарен диабет

·         Целта на антихипертензивната терапия е ниво на кръвното налягане под 130/80 мм жив стълб

·         АСЕ-инбиторите или АІІ-блокерите са препарати от първа линия при тези пациенти, поради техният органопротективен ефект

·         Тиазидните диуретици са препарати от ІІ-ред при диабетцити и приложението им редуцира допълнително кардиоваскуларният риск на диабетика

·         Ако се налага допълнителна антихипертензивна редукция се добавя блокер на Са-канали, лимитирани данни показват, че приложението на недихидропиридини дава по-голяма ренална протекция от приложението на дихидропиридините

·         Бета-блокерите дават наистина още по-висока редукция на кардиоваскуларният риск на диабетика, но трябва да се употребяват внимателно при тези пациенти, освен това могат да маскират симптоматиката на хипогликемията и тя да не се прояви клинично, а освен това приложението на бета-блокари е свързано и със стимулация на алфа-рецепторите и поради това е желателно бета-блокера който ще се използва да има и алфа-блокираща активност

Хронично бъбречно заболяване

·         АСЕ инхибиторите или АІІ-блокерите се препоръчват тук като терапия от първи ред, за да се контролира кръвното налягане при пациентите с хронично бъбречно заболяване

·         Пациентите с хронично бъбречно заболяване изискват обаче мултиплена лекарствена терапия, воято включва и бета-блокер, а и блокери на Са канали

Рекурент превенция на инсулти

 

·         Комбинацията от АСЕ-инхибитор и тиазиден диуретик редуцира вероятността от настъпване на рецидив на инсулта при пациентите с исхемичен инсулт или транзиторни исхемични атаки