Елементи на лекарствената терапия

Понастоящем се счита, че правилната употреба на лекарствени продукти увеличава щастието по света чрез елиминация или супресия на човешките заболявания, както води и до подобряване качеството на живот на болните.

Лекарствените продукти са част от нашият житейски път от момента на раждането ни до смъртта ни. Между тези две събития ние регулираме нашата фертилност и нашето здраве с помощтта на лекарства.

Преди да назначи фармакотерапия на който и да е пациент лекарят му трябва да е наясно със следните елементи:

  1. 1. Дали предписаните лекарствени продукти ще повлияят благотворно качеството на живота на пациента му
  2. 2. Каква промяна се очаква да настъпи в здравето на пациента вследствие на предписаната терапия
  3. 3. Кое е най-доброто лекарство за този пациент
  4. 4. Какви лекарствени продукти евентуално приема пациента
  5. 5. По какъв път да бъдат приложени препоръчаните лекарства
  6. 6. Какви странични ефекти могат да настъпят от употребата на конкретните лекарства
  7. 7. Колко да продължи фармакотерапията при този пациент
  8. 8. Какви лекарствени взаимодействия евентуално могат да настъпят при пациента т.е.взаимодействия лекарство-лекарство и/или храна-лекарство
  9. 9. Могат ли предписаните лекарствени средства да повлияят резултатите от назначените след терапията лабораторни тестове

Трябва да се има предвид, че когато се изписва фармакотерапия лекарственият ефект може да бъде повлиян от различни фактори:

  1. 1. Фармакодинамичен ефект от самото лекарство и/или от взаимодействието на новия лекарствен препарат със съществуващата досега терапия
  2. 2. Фармакокинетичният ефект на лекарственият продукт и то как ще взаимодейства с генетичния терен на пациента и неговото заболяване
  3. 3. Физиологичното състояние на пациента
  4. 4. Действието на конкретният медикамент, което зависи и от начина на приложението му
  5. 5. Персоналните особености на лекуващият лекар
  6. 6. Персоналните особености на пациента
  7. 7. Какъв е диалога между лекар и пациент
  8. 8. Миналият опит на пациента от взаимодействието му с лекарите
  9. 9. Очакванията на пациента от терапията
  10. 10. Цената на прескрипцията
  11. 11. Социалната среда на пациента дали няма да го обезкуражи да продължава терапията си

Относителната тежест на горните фактори зависи изцяло от обстоятелствата на конкретния случай!

Лекарят може да използва обаче всичките тези фактори, за да осъществи максимално ефикасна терапия.

Употребата на лекарствените продукти

Лекарствените продукти се използват за постигането на 3 основни цели:

  • Да лекуват заболяване, което може да е първично или вторично
  • Да подтискат активността на определно заболяване/заболявания
  • За профилактика на заболяване, която може да бъде първична или вторична

Полза и рискове от употребата на лекарствените продукти

Ползите и неуспехите от лекарствената терапия се манифестират както пред лекарите, така и пред пациентите и техните близки родственици и бързо могат да се разпространят в социума особено в ерата на интернет.

Неизбежни рискове от употребата на лекарствени продукти

Една безрискова терапия би била следната:

  • За която лекарят знае точното действие на използваните лекарства и ги изпълзва коректно и адекватно
  • Избраният лекарствен продукт е с ниска токсичност и с висока биологична селективност
  • Избраният лекарствен продукт или лекарствена комбинация имат широк терапевтичен интервал

Пример за такава терапия е лечението на стрептококова инфекция с пеницилин.

Горните критерии се изпълняват в повечето случаи обаче само частично напр.при лечението с инсулин на подходящите диабетици, защото натуралната модулация на инсулиновата секреция от нуждите на организма (храна, физическа активност) не корелира с количеството на прилаганият инсулин.

Горните критерии не се изпълняват най-често при лечението на някои психични заболявания като депресиите и шизофренията. Причините за това са и следните:

  • Лекарството може да не е достатъчно селективно. Употребено във високи концентрации едно високоселективно лекарство ще повлияе и други таргети в организма на пациента като други рецептори/ензими
  • Лекарството може да е високоселективно, но болестният процес да се дължи на различни причини и това да не е възможно да се повлияе само с приложението на един препарат
  • Пролонгираната модификация на целуларни механизми от лекарствата може да доведе до до промяна в структури и функции в организма на пациента и това обяснява например канцерогенността на някои лекарствени продукти
  • Недостатъчни от научна гледна точка данни за естеството на болестния процес напр.при лечението на някои сърдечни аритмии
  • Пациентите са хетерогенна генетична група и отделните препарати действат различно на отделните генетични терени
  • Дозата на препаратът не може да се определи правилно в зависимост от еволюцията на болестният процес това се наблюдава напр.при лечението на биполярните разтройства
  • Игнорира се истинската причина за развитието на болестният процес

Редукция на лекарственият риск

Това може да бъде постигнато чрез:

  • Добро познаване естеството на болестният процес – едва 40% от здравните съвети се основават на последните тенденции в Медицината
  • Място – специфичен ефект: чрез молекулярна манипулация
  • Място специфично доставяне на лекарството напр.чрез използване на таргет селективни носители
  • Информирани, внимателни и отговорни прескрипции

Две широки рискови категории в клиничната фармакология

Първата се обуславя от недостатъмчната оценка на магнитуда на болестният процес от лекаря и пациента напр.при извършване на козметични манипулации с ботокс при пациент с кожна склеродерма.

Втората категория рискове са дължи на реакции, които сигнификантно не могат да се предвидят, че ще се реализират напр.алергия към някое от помощните вещества в лекарствената форма – консерванти/оцветители и други подобни.

В съвременната медицинска практика рискове под 1:100 000 се преценят като минимални и дадената процедура/терапия се определя като „сигурна“ (кавичките не са случайни).

Три главни категории риск във фармакотерапията

Те са:

  • Неизбежните рискове
  • Приемливите рискове
  • Пренебрижимо малките рискове

Критика към модерната фармакотерапия

Критиката към модерната фармакотерапия често се покрива с критака към съвременната медицина като цяло, а именно че носи повече вреди отколкото ползи.

Крлитиките към съвременната фармакотерапия са основно, че лекарствените продукти причиняват сами по себе си заболявания, които се дължат на техните странични реакции.

Хомеопатията

Хомеопатията представлява медицинска система, която е създадена от Самуел Ханхелман при 17-ти век и описана в неговия Органон на рацинолната терапия.

Недостатъчното количество ефикасни лекарства по негово време, както и някои медицински грешки са в основата на неговата система. В този Органон е описан и неговият хомеопатичен „закон“, а именно че „един симптом може да бъде елиминиран от лекарство, което генерира същата симптоматика в организма на пациента“. Автора на хомеопатията се позовава на универсалността на природата, която ни е създала и в която всяко заболяване се разрушава от подобно на него заболяване, а също така че в организма на пациента в едно и също време може да съществува само едно единствено заболяване!?!

От тези постулати автора на хомеопатията посочва и спиритуалната енергия, която се влива в организма на пациента чрез използването на предлаганото от него лечение.

 

И до днес няма съществени научни доказателства, че Ханхелман е прав като учен!