Периферно артериално заболяване

Сумаризирана информация за патологията

·         Превалирането на периферното артириално заболяване зависи и от традиционните рискови кардиоваскуларни фактори и много пациенти поради това остават недиагностицирани, а те са в реален риск за развитие на коронарни и/или цереброваскуларни инциденти

·         Клиничната презентация на периферното артериално заболяване е варираща и включва в себе си различна симптоматика. Най-честите симптоми са наличието на интерминетна клаудикация и и болка в долните крайници в покой

·         Глезенно-брахиалният индекс е неинвазивен, прост и достоверен тест за диагностиката на периферното артериално заболяване

·         Както и при други аретосклеротични заболявания така и при периферното артериално заболяване няколко рискови фактора играят ключова роля, за щастие повечето от тях са модифицируеми

·         Нефармакологичните интервенции като преустановяване на тютюнопушенето и програмите за повишаване на физическата активност на пациента повлияват различни патофизиологични механизми на периферното артериално заболяване

·         Данни, че антитромбоцитната терапия ще повлияе благоприятно еволюцията на периферното артериално заболяване са още неубедителни и липсват. При все това, тази терапия при високо рисковите пациенти е от несъмнена полза и е препоръчителна

·         Ако промяната в начина на живот на пациента съчетана с подходяща терапия за повишаване на физическата му активност не е достатъчна при пациентите с тежкостепенна клаудикация се използва най-често Цилостазол

Периферното артериално заболяване е най-честата форма на периферното васкуларно заболяване и отразява прогресивно стеснение на артериите поради наличие на активен атеросклеротичен процес. Периферното артериално заболяване се асоциира с повишен риск от развитие на кардиоваскуларен и/или цереброваскуларен инцидент.

Епидемиология

Честотата на периферното артериално заболяване при пациентите над 40 годишна възраст е 4.3%. Честотата на патологията зависи от възрастта, като тук зависимостта е правопропорционална. Други фактори като тютюнопушене, хиперхолестеролемия, наличие на захарен диабет, наднормено тегло на пациента и намалена гломерулна филтрация също увеличават честотата на периферното артериално заболяване правопропорцинално. Около 95% от пациентите с периферно артериално заболяване имат поне 1 кардиоваскуларен рисков фактор, като голяма част от болтине имат и наличие на мултиплени кардиоваскуларни рискови фактори

 Етиология и патофизиология

Периферното артериално заболяване е най-честата манифестация на системната атеросклероза. Главните рискови фактори за развитие на системна атеросклероза са:

·         Възраст на пациента над 40 години

·         Тютюнопушене

·         Наличие на захарен диабет

·         Наличие на хиперхолестеролемия

·         Наличие на артериална хипертония

·         Наличие на хиперхомоцистеинемия

Артериите, които най-често са засегнати от атеросклеротичният процес са: феморопоплитеалната, каротидните и вертебралните, спленалните/ранелните и брахиоцефалните. Фамилната хиперхолестеролемия, както и изолираната триглицеридемия се асоциират с по-ранно развитие на атеросклеротичния процес

Клинична презентация и диагностика

Клиничната презентация на периферното артериално заболяване е вариабилна и включва в себе си различни симптоми и признаци. Рано в хода на заболяването се пациента се оплаква от болка идоскомфорт в крайниците. После се развива интерминетна клаудикация и накрая болка в крайниците в покой

Необходимо е да се снеме щателна анамнеза с цел установяване и на наличните индивидуални рискови фактори при пациента с периферно артериално заболяване. Физикалният преглед е от съществено значение също така

Важно е да се направи и правилна диференциална диагноза: периферното васкуларно заболяване не трябва да се бърка с налична енвропатия, наличен артрит или други васкуларни състояния като напр.дълбока венозна тромбоза, които могат да го имитират

Алтернативно на глезенно – брахиалният индекс за диагностиката на периферното артериално заболяване може да се ползва и ангиографията

Лечение на периферно артериално заболяване

Терапевтични цели

Поради това, че периферното артериално заболяване се дължи на наличие на атеросклеротични плаки се ползват различни лечебни стратегии, за да се забави прогресията на патологията. Терапевтичните цели са: потенцииране на физическият капацитет на пациента, лечение на наличната коморбидност (хипертония, хиперлипидемия и диабет), подобряване качеството на живот на пациента и редукция на кардиоваскуларните компликации и намаляне на смъртността

Нефармакологична терапия на периферното артериално заболяване

Тук се включват опитите за преустановяване на тютюнопушенето, както и различни програми за повишаване на физическият капацитет на пациента (аеробна активност и други подобни)

Фармакотерапия на периферното артериално заболяване

Артериална хипертония

Артериалната хипертония е главен рисков фактор за развитието на периферното артериално заболяване и може да доведе до развитието на остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност и преждевременна смърт на пациента. За препоръчване е използването на АСЕ инхибитори, които са одобрени, заради техните плейотропни ефекти относно редукцията на общия кардиоваскуларен риск, както и вазодилататори, но както винаги терапията на артериалната хипертония се базира предимно на наличната коморбидност на пациента и трябва да е строго индивидуална

Хиперлипидемия

Редукцията на липидите подобрява както клаудикацията, така и забавя хода на прогресията на болестта. Диетата използвана самостоятелно, наистина трябва да се спазва, но е недостатъчна терапевтична мярка. Употребата на статини, билиарни секвестанти и некотинова киселина са ефективни терапевтични възможности

Захарен диабет

Честота на смъртността е правопропорционална на хиперглицеридемията т.е.колкото е по висока кръвната захора толкова по голяма е смъртонстта. Целта на антидиабетната терапия е да се поддърат стойности на кръвната захар близо до нормалните, като нивото на гликирания хемоглобин трябва да е под 7.0

Антитромбоцитна терапия

Няма достатъчно убедителни данни, че едничната или двойна (дипиридамол + аспирин) антитромбоцитна терапия повлиява благоприятно прогресията на периферното артериално заболяване.

Засега най-добре клаудикациота се повлиява от приложението на Цилостазол в доза 2 х 100 мг/дневно. Употребата на Пентоксифилин дава по-малко обнадеждаващи резултати от употребата на Цилостазол