Принципи на клиничната фармакология

Въведение

Лекарствената терапия е крайъгълен камък на съвременната терапия. Както добре е известно обаче, както на лекарите, така и на адвокатите тя варира както в отделните страни така и измежду отделните лекари и пациенти и тази вариабилност е непредвидима. Целта на клиничната фармакология е да даде информация на практикуващите лекари и фармацевти за безопасното и оптимално приложение на лекарствените продукти.

Лекарствените продукти взаимодействат с определени таргети, за да упражнят своето лечебно действие и странични ефекти, плейотропни или не. Веригата между приема на дадения лекарствен продукт и неговият ефект в организма на пациента може да се раздели на два компонента, всеки от които допринася за вариабилността на лекарственото действие. Първият компонент включва процесите на лекарственото отделяне на активната съставка от лекарствената форма. Връзката между лекарствената концентрация и времето се нарича ФАРМАКОКИНЕТИКА. Другият компонент включва процесите, които детерминират вариабилността на лекарственото действие, независимо от приложението на стандартни дозови схеми, към ефекторните места на лекартвена активност. Връзката между концентрацията на лекарственият продукт и неговият ефект се нарича ФАРМАКОДИНАМИКА. Вариабилността на фармакодинамиката може обаче да се дължи и на вариабилност във функциите на таргетните молекули.

Две са главните цели на клиничната фармакология, като дисциплина:

1.       Да даде описание на състоянията, които определят вариабилността в лекарственото действие измежду отделните пациенти

2.       Да определи механизмите по които се осъществява тази вариабилност

Първите хипотези в клиничната фармакология отдават значение на влиянието на заболяването /Х/ върху лекарственото действие /Y/ и така се обяснява и сензитивността на някой фамилии към спраничните реакции на определени лекарствени продукти.

Съвременните хипотези в клиничната фармакология обаче отдават значение на молекулярните механизми, които обуславят различното лекарствено действие.

Поради това сега наблюдаваме един по комплексен подход в разбирането на горепосочената вариабилност, която отчита както ефекта на болестта, ко-приема на лекарства, така и фамилните фактори, които модулират лекарственото действие.

Необичайният лекарствен отговор, който се наблюдава при някои фамилии е известен от десетилетия и се изучава и от ФАРМАКОГЕНЕТИКАТА. Сега е възможно да обясним този факт с генетичния полиморфизъм или казано с други думи с наличието на специфични ДНК варианти при отделните пациенти, което се изучава обаче и от ФАРМАКОГЕНОМИКАТА. Познанията от нея дават възможността на практикуващите лекари да използват персонализирани, високоефективни и безопасни терапии. Ето защо понастоящем се заговори массова за такива индивидуализирани терапевтични схеми, в противовес на съществуващият доскоро уклон към механичните терапии на гайдлайните.

Показания за лекарствена терапия: риск срещу ползи

Явно, е че ползите от лекарствената терапия трябва да надвишават риска от нея. Ползите попадат в две големи категории:

1.       Ползи от фармакотерапията целящи да овладеят симпоматиката при пациента

2.       Ползи от фармакотерапията, които целят да пролонгират живота на пациента

Установяването на балнса между риска и ползата от дадената терапия не е лесна задача. Големите кохортни проучвания, данните от медицината базирана върху доказателства отразяват изводи базирани върху големи и разнородни популации от пациенти, но това може и да не е от полза за практикуващия лекар, защото тези изводи не отчитат наличната коморбидност при дадения пациент!!!

В допълнение на казаното терапии, които овладяват симптоматиката, но не пролонгират живота на пациента могат да бъдат предприети, за да се подобри качеството му на живот и тук се включват както терапиите при тежкостепенна сърдечна недостатъчност, така и терапии при онко болните пациенти.

Някои странични лекарствени действия се идентифицират много бързо, още след първия маркетинг на дадения лекарствен продукт. Други странични реакции се идентифицират години след като дадения препарат е бил употребяван широко.

Ползите и страничните реакции на лекарствените продукти могат да бъдат описани от серии доза-отговор взаимовръзки. Добре понасяните лекарствени продукти демонстрират голяма терапевтична граница, която се нарича още ТЕРАПЕВТИЧЕН ПРОЗОРЕЦ или ТЕРАПЕВТИЧЕН ИНДЕКС – това дозата необходима да се осъществи терапевтичният ефект и дозата, която генерира конкретната лекарствена токсичност. При лекарствени продукти с малък терапевтичен прозорец мониторирането на плазмените нива на дадения продукт е от огромна полза за лекаря и пациента.