Вентрикуларна тахикардия

Остро настъпила вентрикуларна тахикардия

·         Ако има тежка хемодинамична нестабилност се пристъпва веднага към извършване на синхронизиран DCC шок (синхронизиран с камерния комплекс) с цел възстановяване на синусовият ритъм. Ако е възможно трябва да се коригират предизвикалите острата атака фактори. Ако вентрикуларната тахикардия е била предизвикана от транзиторен фактор като напр.остра миокардна исхемия или дигиталисова токсичност, няма нужда от последваща антиаритмична терапия след възстановяването на синусовия ритъм

·         При пациентите с леко изразена симптоматика се прави опит синусовият ритъм да се възстанови фармакотерапевтично, чрез използване на подходящите антиаритмици. Венозното приложение на Амиодарон е терапия от първи ред при тази клинична ситуация. Алтернативата е венозното приложение на Лидокаин или Прокаинамид. Ако фармакотерапията се провали или вентрикуларната тахикардия деградира до вентрикуларни фибрилации се пристъпва към извършване на синхронизиран DCC електрошок

Продължителна вентрикуларна тахикардия

·         Пациентите с хронично рецидивираща продължителна вентрикуларна тахикардия са високорискови за настъпване на внезапна сърдечна смърт. Не съществува идеална терапия! При назначаването на антиаритмик тук трябва да се държи сметка за множество фактори вкл.за проаритмогенния потенциал на антиаритмика

·         ICD е високоефективна терапевтична мярка за профилактиката на внезапната сърдечна смърт

·         Пациентите с КОМПЛЕКСНА ВЕНТРИКУЛАРНА ЕКТОПИЯ не трябва да получават антиаритмици клас І или клас ІІІ

Вентрикуларна проаритмия

·         Лошата новина тук, е че вентрикуларната проаритмия често е резистентна на повлияване от приложението на кардиоверсия. Ако това се реализира на практика се прави опит за венозно приложение на Лидокаин в стандартни дози или неразреден Натриев бикарбонат (реверзира наличната екцесивна блокада на натриевите канали) в доза 1 милилитър/кг телесно тегло

Камерна тахикардия „тип трибушон“

·         Прилага се веднага DCC

·         За съжаление, често се наблюдават рецидиви на този вид тахикардия след краткотрайното възстановяване на синусовият ритъм

·         За профилактика на тези рецидиви се прилага венозна инфузия (с умерена скорост) от Магнезиев сулфат (бързото приложение на продукта може да преципитира развитието на белодробен оток, до респираторен дисстрес синдром)

·         Ако приложението на венозно приложения магнезий се провали се пристъпва към приложението на мерки, които да скъсят вентрикуларната реполаризация, най-често инфузия с Isoproterenol или Adrenlin/Epinephrine (4 амп.Адреналин се разтварят в 250 мл 0.9% натриев хлорат и се инфундират на пациента за 60 минути)

·         Препаратите, които пролонгират QT-интервала се елиминират от терапевтичните схеми на пациента

·         Евент.предразполагащи фактори като електролитните нарушения се коригират

·         Лекарства, които пролонгират реполаризацията СА ПРОТИВОПОКАЗАНИ ЗА УПОТРЕБА

·         Lidocaine e неефективен !

Вентрикуларни фибрилации

·         Прилага се несинхронизиран с камерния комплекс електрошок независимо от това, че пациентът може да е с миокарден инфаркт или без такъв

·         След успешното възстановяване на синусовия ритъм се прилага хронична, поддържаща синусовия ритъм противорецидивна антиаритмична терапия до стабилизацията на пациента (обикновено няколко месеца)

·         ICD имплантацията не е задължителна терапевтична мярка при тези пациенти