Синоними: Бяла чемерика, горска чемерика.

Семейство: Кремови

Разпространение: Расте във влажни и мочурливи места, покрай реки и блата. Представлява многогодишно растение с право стебло, високо до 1—2 т. Цъфти през юни—август.

Използуваема част: Корените с коренищата на чемериката, ко­ето се вадят през есента, почистват се и се изсушават в сухо к проветриво място или в сушилня.

Химически състав: В корените и коренищата на чемериката се съдържат алкалоиди от стероиден тип (аминоалкохоли, естер-ни алкалоиди глюкоалкалоиди): алкамини — вератрамин, первин, гермин, протовератрин; смола, скорбяла, захар.

Фармакологично действие: Основно — хипотензивно. Алкалои­дите, съдържащи се в чемериката в минимални количества, упражняват силен хипотензивен ефект, чиято продължител­ност е от порядъка на 4—6 часа. В по-високи дози едновре­менно с рязкото понижение на кръвното налягане се потиска дишането. Сърдечната дейност се забавя под действието на чемернката, амплитудите стават по-големи, но поради из­вънредно малката терапевтична ширина на активно действу­ващите принципи този кардиотоничен ефект не представлява интерес. Експериментални данни показват, че препаратите на чемериката (екстракти) повлияват функцията на щитовид­ната жлеза.

Терапевтично  приложение: Дрогата е силно токсична! Назна­чава се само по лекарско предписание. Намира приложение в различни комбинации с други алкалоиди като антихипертен-зивно средство. Прилагани са алкалоидите при глисти, за стимулиране растежа на косата, при ставен ревматизъм и скабиес.

Начин на употреба и дозиране: Пероралното прилагане на че» мериката е забранено поради голямата токсичност на расте­нието. Затова все още тук-таме се използува, но само за външно приложение, което също следва да бъде под контрол на лекар в клинична обстановка, тъй като има съобщения за •смъртни случаи при употреба на запарка от чемерика локал­но при фрикция на главата. В народната медицина чемерика­та е използувана при миастения гравис.

Отравяне: Интоксикацията с чемерика започва с дразнене и па­рене на лигавицата на устната кухина, мекото небце, гълта-телната мускулатура, хранопровода и стомаха, съпроводено с упорито повръщане, силна профузна диария с кървави из­пражнения и много слуз. Общоинтоксикационните явления» като адинамия, отпадналост, студени крайници, тремор и др.„ постепенно се засилват и могат да завършат с колапс, гърчо­ве и парализа на дишането. Много характерен синдром за клиничната картина са тежките ритъмни нарушения с удъл­жаване на О_К5-комплекса и силно понижение на кръвното налягане.

Лечение:  Незабавни депурационни мероприятия едновременна с провеждане на реанимационни процедури н симптоматична терапия.