Синоними: Хрен.

Семейство: Кръстоцветни

Разпространение: Хрянът се отглежда като градинско растение и в много страни се култивира. Представлява многогодишно растение с масивен корен с лютив вкус. Стеблото му достига на височина до 1 т с гроздовидно съцветие. Цъфти през юни—август.

Използуваема част: Коренищата, които се изваждат през есен­та. След почистването им се изсушават на прохладно и сух» място или в сушилня.

Химически състав: В корените на хряна се съдържат кзоцианзт (скнигрин) и негови аналози, на които се дължи специфич­ният му вкус.

Фармакологично действие: Основно — стимулиращо стомашната секреция и апетитовъзбуждащо. Хрянът дразни рецепторите' и по рефлекторен път засилва отделянето на солна кисел кя а-и пепсин. Експериментално е установено, че хрянът понижава-, нивото на кръвната захар. Многогодишни наблюдения на ка­ши изследователи показват, че хрянът притежава антибакте-ряални свойства, като потиска растежа на широк спектър гоам-положителни и грам-отрицателки бактерии. В народната .медицина се знае, че хрянът притежава противовъзпалително и антиревматично действие. Това му действие наред с вкусо­вите му качества го прави широко използуваем в хранител­ната промишленост (за консервиране на хранителни про­дукти) .

Терапевтично приложение: Подпомагащо средство при лечени­ето на диабета, при рецидивиращ хроничен ревматизъм, лип­са на апетит у анемични, като диуретично и карминатнзно средство. Оказва благоприятно въздействие при подагра, брон­хиална астма, катари на горните дихателни пътища, при аме-норея, скорбут. Най-голямо приложение обаче намира в хра­нителната промишленост като консервант.

Начин  на употреба и дозиране: 1 супена лъжица настъргани' корени от хрян се залива с 400 мл вряща вода н се оставя да престои 30 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене-З пъти на ден. Освен по този начин хрянът може да бъде приеман вътрешно в комбинация с мед: смесват се равни ча­сти стърган хрян и пчелен мед. От така приготвената смес се взема по 1 чаена лъжичка преди ядене. Може да бъде из­ползуван също така и пресен сок от корените. Корените от хряна се използуват в смес и с кисело мляко в съотношение 1:10 за лечение на диабет, като се взема по 1—2 чаени лъ­жички преди ядене 3 пъти на ден.

Важно е да се знае, че предозирането на хряна може да предизвиква нежелани  странични  явления,  като  възпалител­ни реакции на лигавиците до поява на интоксикация. Отравяне:   Остро  отравяне  се   наблюдава   при  употребата   яа-голямо количество хрян, при което възниква не само възпаление на лигавиците на устната кухина, хранопровода и стома­ха, но се съпровожда с гадене, парене зад гръдната кост, по­връщане, болки в епигастриума и по целия корем, профузна, диария с кръвенисти изпражнения, силни тенезми, понижение-на кръвното налягане, хипогликемпчна реакция, световъртеж. и   адинамия,  повишение  на   температурата,  депресиране  яз, сърдечната дейност. Лечение: Включва няколко мероприятия, целящи бърза елими­нация на поетото количество хрян от организма, и на второ място, неутрализиране на токсичните ефекти на остатъка, кой­то не може да бъде бързо елиминиран. За целта се прилага най-напред промиеха на стомаха с активен въглен, след то­ва с калиев перманганат и даване на очистително — магне­зиев сулфат (30 гр в 200 мл вода). Незабавно се прилагат мускулно аналгетични средства, В съответствие с развитието на клиничната картина (от степента на тежестта на симпто­мите) се провежда симптоматично лечение.