Синоними: Хрен.
Семейство: Кръстоцветни
Разпространение: Хрянът се отглежда като градинско растение и в много страни се култивира. Представлява многогодишно растение с масивен корен с лютив вкус. Стеблото му достига на височина до 1 т с гроздовидно съцветие. Цъфти през юни—август.
Използуваема част: Коренищата, които се изваждат през есента. След почистването им се изсушават на прохладно и сух» място или в сушилня.
Химически състав: В корените на хряна се съдържат кзоцианзт (скнигрин) и негови аналози, на които се дължи специфичният му вкус.
Фармакологично действие: Основно — стимулиращо стомашната секреция и апетитовъзбуждащо. Хрянът дразни рецепторите' и по рефлекторен път засилва отделянето на солна кисел кя а-и пепсин. Експериментално е установено, че хрянът понижава-, нивото на кръвната захар. Многогодишни наблюдения на каши изследователи показват, че хрянът притежава антибакте-ряални свойства, като потиска растежа на широк спектър гоам-положителни и грам-отрицателки бактерии. В народната .медицина се знае, че хрянът притежава противовъзпалително и антиревматично действие. Това му действие наред с вкусовите му качества го прави широко използуваем в хранителната промишленост (за консервиране на хранителни продукти) .
Терапевтично приложение: Подпомагащо средство при лечението на диабета, при рецидивиращ хроничен ревматизъм, липса на апетит у анемични, като диуретично и карминатнзно средство. Оказва благоприятно въздействие при подагра, бронхиална астма, катари на горните дихателни пътища, при аме-норея, скорбут. Най-голямо приложение обаче намира в хранителната промишленост като консервант.
Начин на употреба и дозиране: 1 супена лъжица настъргани' корени от хрян се залива с 400 мл вряща вода н се оставя да престои 30 минути. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене-З пъти на ден. Освен по този начин хрянът може да бъде приеман вътрешно в комбинация с мед: смесват се равни части стърган хрян и пчелен мед. От така приготвената смес се взема по 1 чаена лъжичка преди ядене. Може да бъде използуван също така и пресен сок от корените. Корените от хряна се използуват в смес и с кисело мляко в съотношение 1:10 за лечение на диабет, като се взема по 1—2 чаени лъжички преди ядене 3 пъти на ден.
Важно е да се знае, че предозирането на хряна може да предизвиква нежелани странични явления, като възпалителни реакции на лигавиците до поява на интоксикация. Отравяне: Остро отравяне се наблюдава при употребата яа-голямо количество хрян, при което възниква не само възпаление на лигавиците на устната кухина, хранопровода и стомаха, но се съпровожда с гадене, парене зад гръдната кост, повръщане, болки в епигастриума и по целия корем, профузна, диария с кръвенисти изпражнения, силни тенезми, понижение-на кръвното налягане, хипогликемпчна реакция, световъртеж. и адинамия, повишение на температурата, депресиране яз, сърдечната дейност. Лечение: Включва няколко мероприятия, целящи бърза елиминация на поетото количество хрян от организма, и на второ място, неутрализиране на токсичните ефекти на остатъка, който не може да бъде бързо елиминиран. За целта се прилага най-напред промиеха на стомаха с активен въглен, след това с калиев перманганат и даване на очистително — магнезиев сулфат (30 гр в 200 мл вода). Незабавно се прилагат мускулно аналгетични средства, В съответствие с развитието на клиничната картина (от степента на тежестта на симптомите) се провежда симптоматично лечение.