Семейство: Картофови
Разпространение: Тютюнът се култивира у нас и на много места в Европа като индустриално растение. Добре вирее по сухите варовити и песъчливи почви. Той е едногодишно тревисто растение с високо, право стебло и елипсовидни продълговати листа.
Използуваема част: Както за производство на цигари, така .а в народната медицина се използуват листата, които се берат б края на лятото и есента. Изсушават се на сянка и се съхраняват в сухи помещения.
Химически състав: В листата на тютюна се съдържат алкалоидите никотин, никотенн, анабазин и др. Пълният анализ от носно съдържанието на листата установява наличие и на редица сте други съставки, между които и радиоактивни вещества, на които се дължи доказаният канцерогенен ефект на тютюна.
Фармакологично действие: В организма никотинът постъпва посредством тютюневия дим. В чисто състояние никотинът може да проникне м през ннтактна кожа. В организма никотинът оказва първоначално възбуждащо действие върху н-хо-лннореактивните рецептори и невро-вегетативните ганглин, но н по-големи концентрации причинява блокиране на същзте структури (ганглиите). Под действие на никотина слюнчената, бронхиалната н стомашната секреция се увеличават, чревната пернсталтика се усилва, съдовете се свиват, което е особено важно за коронарните и мозъчните, чийто спазъм може да предизвика стенокарден пристъп, респективно мозъчна нсхемнл. Първоначално кръвното налягане се повишава, но след употребата на по-големи дози (концентрации) поради блокада на невро-вегетативните ганглии кръвното налягане се понижава. Ритъмните нарушения при повишаване на концентрациите на никотина се засилват вследствие нарушение з проводимостта на импулсите в проводящата система.
Терапевтично приложение: Тютюнът почти не се използува с лечебна цел у нас, тъй като той е силно токсичен и освен в изключително редки случаи за външно приложение, е абсолютно забранен за вътрешно прилагане. Силно токсичен',
Отравяне: Интерес в случая представлява острото отравяне., тъй като хроничната интоксикация (при пушачите) има по-сериозно медико-социално значение, отколкото като чист? медицински проблем. Острото отравяне се характеризира о гадене, повръщане, безсъние, тремор, тежест в стомаха, световъртеж, обща отпадналост. Пулсът е брадикардичен, арит-^1:.-:ен, дишането е затруднено, силно главоболие, гърчове, д;;:координация, загуба на съзнанието.
Лечение: Провежда се по следната схема: Отстраняване отрс-ег,тл чрез стомашна промивка с активен въглен и 2 % натриев хидрокарбонат и последваща промивка с калиев перман-г,зг;т. Очистително — магнезиев сулфат. Масивна инфузиж предимно на водно-електролитни разтвори при колапс и хипо-золемия, без адреналин и норадреналин. Дихателна реани»-ладия п прилагане на коразол, кордиамин, ахипнон. Глюко-ее-п р-р % (около 0,5 1 с новокаин). Димедрол 2,5 % р-р (1 ш! .мускулно). Хлорпромазин. За ритъмните нарушения — не-зс::амид. За сърдечната недостатъчност — строфантин. Кислородетерапия. Кофеин — по 0,20 мг 4—5 пъти подкожно.