Антипаркинсонови лекарствени продукти

Организация на лекарственият клас

Лекарствените  продукти предназначени за лечение на болестта на Паркинсон са  организирани съобразно според техният механизъм на действие. Лекарствата ще са лесни за запомняне  ако познавате добре патофизиологията на болестта на Паркинсон.

При болестта на Паркинсон има загуба на допамин-съдържащи нервони в субстанция нигра. Тези неврони нормално протектират путамена (богат на базални ганглии) където Допамин  инхибира холинергичните импулси генерирани  от холинергичните неврони.  Тези холинергични неврони са свързани с други неврони, които протектират базалните ганглии. Резултатът от загубата на допамин съдържащите неврони са вече  без нормалната си инхибиция.

Терапевтичните стратегии при  болестта на Паркинсон са:

  1. Заместване на липсващият Допамин
  2. Допамин агонисти терапия
  3. Антихолинергична  терапия

Терапевтичната цел  е да се коригира дисбаланса на  холинергичните неврони  в стриатума.

Прилагането на  екзогенен  допамин или приложението на допаминови  агонисти, които  имитират действието на липсващия Допамин  цели  противодействието  на горепосочените патофизиологични процеси.  Поради това, че много холинергични неврони се  антагонизират от  тези два класа препарати, трябва да се прилага и антихолинергичен коректор, за да се  предотврати хиперинхибицията.

Допамин заместваща терапия

Би било добра  идея да прилагаме чист допамин, но  уви той не може да премине самостоятелно кръвно-мозъчната бариера,  ето защо в практиката се  ползват  допаминови  прекурсори,  които преминават  през тази бариера  успешно. Прилагат се големи дози от леводопа, защото този препарат се декарбоксилира в периферията до Допамин, повишеното  количество Допамин в периферията обуславя страничните ефекти на леводопа. Карбидопа представлява допамин-декрбоксилазен инхибитор, който  не  преминава през кръвно мозъчната бариера и  приложението му редуцира образуването на големи количества Допамин в периферията, поради редуциране периферния метаболизъм на  Леводопа  -  увеличава се количеството Леводопа,  което  достига до  ЦНС. Ето защо Леводопа и  Карбидопа се ползват едновременно  за лечението на болестта на Паркинсон. Страничните ефекти на  препаратът се дължат на переферно декорбоксилирания  Допамин. 

Deprenyl (Selegilin) представява МАО-инхибитор тип В, това е ензима който метаболлизира Допамин в ЦНС и  приложението на препаратът намаля  разграждането на  Допамин в  ЦНС.

Amantadine представлява  противовирусен препарат, който се  ползва за лечение на някои видове сезонен грип. Плейотропният му ефект обаче се състои в увеличаване синтезата, отделянето и   обратното  поемане на  Допамин от все още  наличните допаминови неврони и също може да  се  ползва  за лечение  на  болестта на Паркинсон.

Допаминови  агонисти

Основанието за  използване  на допаминови агонисти  е факта, че при все намалението на допаминовите  неврони, допаминовите  рецептори  остават в  невроните на  ЦНС и са функционални  -  те са разположени постсинаптично. Приложението на допаминови антагонисти, за да се стимулират тези рецептори  се очаква да възстанови баланса между процесите на  възбуда и задръжка в базалните ганглий. 

Този клас  препарати  се  използват в ранните стадий на  болестта  на  Паркинсон едновременно с  Леводопа и Карбидопа.

Допаминовите антагонисти  използвани при  болестта на Паркинсон включват:

  • Bromocriptine
  • Pramipexol
  • Ropinirole
  • Rotigotine

Последните 3 препарата представляват неергот съединения, докато  бромокриптин е ерготаминов дериват. Действието и страничните реакции  на този клас  препарати са сходни на тези  при Леводопа. Активацията на  допаминовите рецептори в хипофизата  инхибира  отделянето на пролактин.

Антихолинергична терапия

Антихолинергиците се използват по-рядко за лечение на болестта на Паркинсон отколкото горепосочените  лекарствени продукти. Приложението им редуцира  активността  на неинхибираните  холинергични неврони в базалните ганглий. Всичките тези препарати са мускаринови антагонисти  и се  различават  единствено по тяхната си потенция. Страничните им ефекти са аналогични също така:  сухота в  устата, сърцебиене,  констипация, уринна ретенция  и объркване на пациента.