Лекарства повлияващи настроението

Организация на лекарственият клас

 Всички антидепресанти увеличават концентрациите на норадреналин и/или серотонин както в синапсите на невроните, така и във везикулите им.

В повечето случаи антидепресантите осъществяват това, като блокират обратното поемане на навротрансмитерите. Трябва да се запомни, че обратното поемане на невротрансмитерите е главният път за терминиране на действието им. Други антидепресанти стимулират отделянето на невротрансмитерите и/или блокират тяхната деградация.

Най-логичната класификация на антидепресантите е да ги разделим на 5 групи, в зависимост от техният механизъм на действие. При една от групите, на хетероцикличните антидепресанти, която съдържа предимно три-циклични съединения (трициклични антидепресанти) има групиране предимно съобразно тяхната базисна структура, но те имат сходно въздействие и сходни странични реакции.

Инхибитори на обратното поемане на серотонин

Този клас антидпереснати, е най-използваният в нашето съвремие, блокира обратното поемане на серотонин, без да повлиява обратното поемане на допамин и/или норадреналин. Ето защо те се наричат специфични инхибитори на обратното поемане на серотонин. За разгръщането на терапевтичният им ефект напълно обаче е необходимо да изминат няколко седмици от приложението на тези препарати. Няма доказателства, че един представител от този клас е по-ефективен от друг представител.

Лекарствата от този клас са ефективни и при различни други заболявания в допълнение към техният антидепресивен ефект: паник атаки, заболявания свързани с повишен/намален апетит, обцесивно-компулсивни заболявания и гранични деперсонализационни заболявания.

Инхибиторите на оратното поемане на серотинин не са холинергични антагонисти ила алфа-блокери

Сексуалната дисфункция е главният страничен ефект на този лекарствен клас, което обаче се ползва в сексологият за удължаване времето за настъпване на еякулацията при мъжете, когато това е необходимо.

При някои представители се наблюдават симптоми на абстиненция при преустановяване на употребата им.

Инхибитори на обратното поемане на серотинин/норадреналин

Най-употреяваният представител на този клас антидепресанти е Vanlafaxine.

Тези препарати блокират едновременно обратното поемане и на серотонин и на норадреналин, което дава и името на лекарственият клас.

Дезванлафаксин е активният метаболит на Ванлафаксин, но не се употребява клинично широко, защото приложението му няма съществени предимства пред приложението на основното съединение.

Duloxetin е одобрен за лечение на диабетна невропатия и фибромиалгия (притежава силен аналгетичен ефект).

Някои клиницисти считат, че този клас антидепресанти е по-ефективен от чистите инхибитори на обратното поемане на серотонин. За отбелязване, е че нихбиторите на обратното поемане на серотинин/норадреналин имат и по изразени и неприятни за пациента странични реакции, отколкото чистите инхибитори на обратното поемане на серотини. Блокирането на обратното поемане на норадреналин може да доведе до перманентна елевация на кръвното налягане при пациентите, които употребяват тези препарати.

Levominacriptan представлява активен енонтиомер, добит от рацемична микстура наречена Минакриптан, който се употребява в хода на лечението на фибромиалгия.

Atomoxetin е селективен инхибитор на норадреналин и се ползва за лечение предимно на болестите свързани с дефицит на вниманието при децата.

Хетероциклични антидепресанти

Повечето представители на този лекарствен подклас са реално трициклични, което се вижда от тяхната химична структура, която съдържа трициклично ядро. Други представители нямат трицикличо ядро, но имат сходен механизъм на действие и странични реакции, както трицикличните съединения. Ето защо всички те се обединяват в един лекарствен подклас. Тези препарати са еднакво ефикасни, но се различават силно по своята потенция. В допълнение на това трябва да се изтъкне, че пациентът може да не отговори на приема на един препарат от този подклас, но да се повлияе изключително добре от приложението на друг представител.

Трицикличните съединения почти не повлияват настроението на недепресираните хора. Както и при другите антидепресанти е необходимо да изминат 1-3 седмици преди да се разгърне техният пълен терапевтичен ефект.

Трябва да запомните, че хетероцикличните антидепресанти имат 3 основни ефекта:

1.       Те са мощни мускаринергични антагонисти

2.       Те са слаби алфа1-антагонисти

3.       Притежават и слабо изразена Н1-антагонистична активност

Тези 3 ефекта стоят в основата на страничните реакции на тези препарати: холинергичният блокиращ ефект води до сухота в устата, констипаци, уринна ретенция, нарушение на зрението и други подобни; алфа-блокиращият ефект предизвиква ортостатична хипотония, а Н1-антагонистичната активност е отговорна за седатацията на пациента, който употребява тези препарати. С течение на времето се развива толеранс към антихолинергичният ефект на тези представители.

Ако са приети в токсична доза обаче, тези препарати могат да доведат до поява на тежкостепенни животозастрашаващи аритмии, делир и психози. Като група тези препарати имат много нисък терапевтичен индекс.

Моноаминооксидазни инхибитори (МАО инхибитори)

МАО инхибиторите увеличават нивата на серотонин, норадреналин и допамин чрез инхибиране на тяхната деградация

МАО инхибиторите не са чусто употребявани в съвремието антидепресанти.

Моноаминооксидазата представлява митохондриален ензим, който съществува в две основни форми: А-форма и Б-форма. Този ензим играе главна роля в разграждането (оксидацията) на невротрансмитерите в ЦНС и като бъде блокиран нивата им се увеличават поради забавената им елиминация.

Изорабоксазид, Фенелзин и Транилципромин са иреверзибелни МАО-инхибитори, които инхибират и двете форми на МАО, но се твърди масово, че тяхното действие се обуславя предимно от инхибирането на МАО-А.

Приложението на МАО инхибитори може да предизвика поява на фатална хипертензивна криза

Пациентите, които приемат МАО-инхибитори не трябва да консумират храни богати на тирамин и други биогенни амини: сирена, бира и червено вино.

Нормално тирамин се инактивира бързо в червата от МАО, но когато тя е блокирана неговата плазмена концентрация се увеличава , а тирамин предизвиква увеличение в отделянето на норадреналин, което пък води до елевация на кръвното налягане и сърдечни аритмии.

Други антидепресанти

Съществуват редица антидепресанти, които представляват уникални съединения и не могат да се впишат в преждепосочените подкласове антидепресанти.

Bupropion е структурно несвързан с другите антидепресанти препарат, който е одобрен за лечение на пристрастяване към тютюнопушенето. Някои го класифицират като инхибитор на обратното поемане на норадреналин-допамин. Притежава малко странични ефекти, най-изразеният от които е развитие на сексуална дисфункция, но ако се приложи в супратерапевтична доза има опасност пациента да развие гърчове. Както и при другите антидепресанти е необходимо да изменат 1-3 седмици, за да се разгърне терапевтичният му ефект.

Nefazodone & Trazodone представляват хетероциклини съединения, които структурно не са свързани с инхибиторите на обратното поемане на серотинин, МАО-инхибиторите и другите антидепресанти. Trazodon притежава по-силно изразен седативен ефект. Nefazodon инхибира обратното поемане на серотонин-нордареналин и в допълнение на това антагонизира 5-НТ2 и алфа1-рецепторите. Антагонизма на алфа1-рецепторите трябва да ни говори за това, че препаратът ще предизвика и евентуално и ортостатична хипотония при някои пациенти.

Mitrazapine е ефективен антидепресант, който антагонизира централните пресинаптични алфа2-рецептори, които регулират отделянето на норадреналин и серотонин. Ето защо блокирането на този тип рецептори ще увеличи отделянето на норадреналин и серотонин, което ще увеличи концентрацията им в синапсите. Това му действие имитира действието на инхибиторите на обратното поемане на биогенните амини. Препаратът също така взаимодейства с 5НТ-рецепторите, като резултата от това взаимодействие е активацията на 5НТ1а рецепторите, ето защо той се класифицира катонорадренергичен и серототонинергичен антидепресант.

Sibutamine представлява инхибитор на обратното поемане на норадреналин, серотонин и допамин, като е одобрен за лечение на пациенти с наднормено тегло. Препаратът не е типичен антидепресант, но се определя като такъв съобразно механизма си надействие. Инхибирането на обратното поемане на норадреналин увеличава нивото на основната обмяна в организма на пациентите.

Лекарства за лечение на биполярни заболявания

Терапевтичната цел при биполярните заболявания е поддържането на еутимия.

Най-често за тази цел се ползват Литий, Карбамазепин и Валпороева киселина.

Литият все още се обсъжда като стандартна терапия при биполярните заболявания. Той има ниска терапевтична ширина и различни по характер лекарствени взаимодействия. При употребата му се налага често измерване на плазмените му концентрации. Приложението на литий обаче се асоциира с развитието на неврогенен безвкусен диабет, както и на хипотиреоидизъм.

Не е известно как антиепилептичните препарати спомагат за поддържането на еутимия. Втората генерация антипсихотици също се ползват за лечение на маниакално-депресивните състояния.