Лекарства за лечение на деменция
Организация на лекарственият клас
Деменцията, вкл.болестта на Алцхаймер, заангажира като поражения различни части от мозъка. Съществуват доказателства, че при деменциите намаля активността на холинергичната система + настъпване нарушения в обмяната на допамин, глутамат, норепинефрин, серотонин и соматостатин. Може би холенергичните неврони намалят функционалният си капацитет или просто загиват. Целта на лечението при деменциите е да се увеличи нивото на ацетилхолин в невронните синапси, предимно чрез инхибиране на разграждането му.
Никое от лекарствата използвани понастоящем за лечение на деменция не повлиява патофизиологията на заболяването
Холинестеразни инхибитори
Както вече споменх холинестеразата е ензима, който разгражда ацетилхолин в невронния синапс.
Холинестеразните инхибитори се ползват в наши дни като нервнопаралитични газове или за лечение на миастения гравис.
Холинестеразните инхибитори, които се ползват за лечение на деменция имат селективност към мозъчната холинестераза и поради това имат минимални системни ефекти, които могат да бъдат лесно предвидими. Тези препарати се ползват при леки до средно тежки деменции. Най-старият препарат за лечение на деменция е Такрин, но днес употребата му е лимитирана. Галантамин притежава допълнителна активност върху никотиновите рецептори и така стимулира отделянето на ацетилхолин.
NMDA блокери
Мемантин е некомпетитивен антагонист на NMDA субтипа на глутаминовите рецептори
Механизмът по който действа Мемантин все още не е напълно изяснен.
NMDA рецепторите са заангажирани в процеса на конгнитивните функции и също така позволяват навлизането на калций в невроните, ето защо блокирането на тези рецептори блокира калциевият инфлукс т.е.намаля се и невронната възбудимост.
Препаратът е ефективен и при пациенти, които се лекуват и с холинестеразни инхибитори т.е.има терапевтичен синергизъм между двата субкласа лекарства.