Антиаритмични лекарства

Организация на лекарственият клас

Аритмиите, нарушенията на нормалният сърдечен ритъм, се развиват когато проводната система на сърцето изпадне в малфункция.

Клиничната им презентация може да е под формата на ускорен-/забавен сърдечен ритъм, проблеми в генерирането на импулсите или в провеждането на електрическият сигнал в сърдечната мускулатура.

 

Нефармакологичното повлияване на аритмиите включва поставянето на пейсмейкър, имплантируем дефибрилатор и аблаци на аберантните проводни пътища.

За да разберем по-добре действието и класификацията на антиаритмичните лекарства е необходимо да имаме добри познания за йонното придвижване, което генерира сърдечният акционен потенциал. Добре е първо да си припомним нормалният път на йонния транспорт в проводната система на сърцето.

 

 

Антиаритмичните препарати се класифицират в 4 класа (най-разпространената класификация) в зависимост от вида на сърдечнит цикъл, който повлияват.

Това е добра, но не и перфектна класификация, защото някои антиаритмици повлияват повече от един сърдечен цикъл, а други антиаритмици като напр.магнезия не спадат към никоя от тези 4 категории и затова някои автори обособяват за магнезий и дигоксин една нова 5-та категория антиаритмични препарати, която вероятно тепърва ще се увеличава като численост.

Клас І – блокери на натриевите канали

Клас І антиаритмиците есенциално блокират натриевите канали в проводната система на сърцето

Клас І антиаритмиците се характеризират с тяхната способност да блокират навлизането на натриевите йони в проводната система на сърцето по време на деполаризацията му.

Това води до увеличаване „височината“ на фаза 0 на акционният потенциал.

Тези лекарства също подтискат повишеният автоматизъм в мрежата на Пуркине и сноповете на Хис.

Клас І антиаритмиците се разделят на 3 групи. Клас ІА забавят издигането на фаза 0 и пролонгират ефективният рефракторен период на камерите.  Клас ІВ имат по-слабо въздействие върху фаза 0, но по-силно СКЪСЯВАТ продължителността на целият акционен потенциал и рефракторният период в мрежата на Пуркине. Клас ІС имат най-мощен ефект върху ранната деполаризация и по-слабо повлияват рефракторният период на камерите.

Имената на антиаритмиците от клас І и общият им механизъм на действие са най-важните опорни точки с които ще разберете спецификата на действието им.

Клас ІА са от огромна полза за лечението на атриални и вентрикуларни аритмии: Qiuninin & Procainamid & Disopyramide влизат в тази лекарствена група. Куинидин и Хинин са химично свързани препарати и двете лекарства имат антималарична активност.

Клас ІВ (Лидокаин е предпочитаният препарат) се ползват за остро лечение на камерни аритмии (вентрикуларна тахикардия, вентрикуларна фибрилация и камерна ектопия). Клас ІВ са много слабо ефективни за лечение на предсърдни (суправентрикуларни) аритмии, отколкото клас ІА.

Клас ІС се ползва предоминантно за супресиране на вентрикуларни аритмии. Флекаинид и Пропафенон могат да се прилагат и орално и се ползват за хронична супресия на камерните аритмии, за разлика от клас ІВ, които се ползват в хода на острата аритмична атака.

Клас ІІ – бета-блокери

Механизма по който бета-блокерите стабилизират сърдечният ритъм още не е добре изяснен.

Известно, е и че употребата на бета-блокери води и до стабилизиране на мембраната на клетките, които изграждат проводната система на сърцето. Проводимостта през синусовият и атриовентрикуларният възел се забавя, а размера на рефракторния период се увеличава.

Бета-блокерите са от огромна полза за супресиране на тахиаритмиите, които са генерирани от повишена симпатикусова активност

Клас ІІІ – блокери н калиевите канали

Клас ІІІ антиаритмиците пролонгират акционният потенциал. Притежават известна блокираща активност и по отношение на натриевите канали. Това са мултипотентни антиаритмици

Клас ІІІ антиаритмиците притежават комплексни фармакологични действия, те се класифицират в този клас антиаритмици, защото ВСИЧКИ ТЕ ПРОЛОНГИРАТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА АКЦИОННИЯТ ПОТЕНЦИАЛ БЕЗ ДА ПОВЛИЯВАТ ФАЗА 0 или потенциала в покой.

Всички представители на клас ІІІ антиаритмиците са от огромна полза за лечението на тежкостепенни вентрикуларни аритмии

Амиодарон е ефективен за лечението и профилактиката на вентрикуларна фибрилация и вентрикуларна тахикардия, обаче Дофетилид се ползва понастоящем за конверсия на на камерното мъждене до синусов ритъм и за по нататъшното му поддържане след кардиоверсията (фармокологична или нефармакологична).

Дронедарон представлява Амиодарон, който не съдържа йод в молекулата си, което го прави и по-ниско токсичен от Амиодарон.

Не всички представители на клас ІІІ антиаритмиците блокират натриевите канали. Ибутилид стимулира навлизането на натрия чрез бавните натриеви канали в клетките на проводната система на сърцето, което има за последствие пролонгиране на акционният потенциал! Терапевтичното последствие от това му действие е забавяне на сърдечният ритъм и проводимостта през атриовентрикуларният възел. Ибутилид е показан за конверсия на предсърдно мъждене/трептене до синусов ритъм.

Клас ІV – блокери на калциевите канали

Тези препарати забавят проводимостта през АV-възела и увеличават ефективният рефракторен период в него

Тези препарати ефективно терминират ре-ентри аритмиите, които се нуждаят от наличие на атриовентрикуларен възел, за да се проявят. Някои блокери на калциевите канали имат по-силно изразен ефект върху АV-проводимостта отколкото върху гладката мускулатура на кръвоносните съдове в периферията.

Антиаритмиците от клас ІV блокират бавните калциеви канали по време на фаза 0 и фаза 2 от акционният потенциал, което пролонгира рефрактерният период и в АV-възела на сърцето.

 

Блокерите на калциевите канали са по ефективни за лечение на предсърдни отколкото на вентрикуларни аритмии, дори някои от тях приложени при неразпозната вентрикуларна патология ще доведа до смъртен изход за пациента