Организация на лекарственият клас

Артериалното налягане е равно на сърдечното изтласкване умножено по периферната резистентност

В зависимост от горното уравнение намалението на сърдечното изтласкване и/или на периферната резистентност води до намаление и на аратериалното налягане на пациента. И обратното кръвното налягане се повишава когато се повишат тези параметри.

Много фактори увеличават сърдечното изтласкване като напр.сърдечната честота, повишената сърдечна контрактилност и увеличената задръжка на натрий и вода. Вазоконстрикцията ще увеличи периферната резистентност. Намалението на тези променливи е целта на антихипертензивната терапия.

Диуретиците се ползват за намаление на обема на цикулиращата плазма, лекарствата които взаимодействат с ренин-ангиотензиновата система повлияват и задръжката на натрий и вода в организма на пациента. Други класове лекарства се ползват за намаляне на периферната васкуларна резистентност: използват се или директни вазодилататори или препарати които редуцират тонуса на симпатикусовата нервна система.

1.       Диуретици

a.       Тиазиди

b.       Бримкови диуретици

c.       Калий съхраняващи диуретици

2.       Лекарства повлияващи системата ренин-ангиотензин

a.       АСЕнхибитори

b.       Ангиотензин 2-рецепторни блокери

c.       Алдостеронови антагонисти

d.       Директни инхибитори на синтезата на ренин

3.       Лекарства редуциращи сърдечното изтласкване и/илинамалт периферната васкуларна резистентност

a.       Директни вазодилататори

                                                                i.      Нитрати

                                                              ii.      Блокери на Са-канали

b.       Депресанти на симпатикусовата нервна система

                                                                i.      Алфа- или бета-блокери

                                                              ii.      Клонидин

Диуретици

Лекарствата, които увеличават обема на отделяната урина се наричат диуретици, те играят важна роля в терапията на артериалната хипертония. Често се използват в комбинация с други класове антихипертензиви. Диуретиците представляват инхибитори на йонният транспорт в бъбреците.

Има 3 главни класа диуретици, разделени в зависимост от тяхната структура и начин на действие: тиазиди, бримковидиуретици и калий съхраняващи диуретици. Първите две групи предизвикват загуба на калий, докато третата група – не.

Приложението на тиазидни диуретици е доказано, че намалява смъртността при пациентите страдащи от артериална хипертония. Няма връзка между диуретичният и антахипертензивният ефект на тиазидните диуретици.

Бримковите диуретици инхибират обратното поемане на натрий в бримката на Хенле, което дава и името им. Най-често се ползват за овладяване на острата/екзацерибиралата сърдечно съдова патология, а също и за лечение на артериална хипертония при пациенти страдащи и от бъбречна недостатъчност. Главният и неприятен страничен ефект на действието на бримковите диуретици е развитието на хипокалемия.  Бримковите диуретици са по-мощни диртици от тиазидните представители, предпочитани са при ниско гломерулно налягане, но метаболитните аномалии които предизвикват могат да са значителни понякога; дехидратацията също може да е клиничен проблем.  В допълнение на това те увеличават токсичността на препаратите с ото- и нефротоксичен ефект!

Калий съхраняващите диуретици увеличавата натриевата екскреция от бъбреците, но задържат калия, който се отделя от дисталните тубули. Могат да предизвикат развитието на хиперкалемия, особено при диабетици с лош контрол върху кръвната захар. Самостоятелно приложение те не притежават силно диуретично действие.

Лекарства, които взаимодействат със системата ренин-ангиотензин

АСЕ-инхибитори

Ангиотензинните ензими още известни като пептидилдепептидхидролази или пептидил-депептидази  конвертират ангиотензин едно до ангиотензин две, който е мощен констриктор и стимулатор на алдостероновата секреция – това води до увеличение на васкуларният обем и увеличава периферната съдова резистентност.

АСЕ-инхибиторите блокират синтезата на алнгиотензин две, което води до редуциране нивата на циркулиращият алдостерон и други вазоконстриктори, кръвното налягане спада.

Най-честото приложение на АСЕ-инхибиторите е лечение на артериална хипертония съчетана със сърдечна недостатъчност. Размера на сърдечното изтласкване не се променя значително, а ако се промени то е в посока на понижаването му.

Патофизиологичното основание за използването им е лечение на аретериална хипертония, която е предизвикина от повишени нива на ренин. Поради това, че не повлияват нивата на глкозата те са предпочитан препарата за лечение на артериална хипертония при диабетици, към това им приложение можем да прибавим и органопротективното им действие и при диабетиците. Притежават различни странични действия, като най-важните са индуциране на суха кашлица и увеличение нивата на креатинина, предимно в началото на приложението им.

Ангиотензин две рецепторни блокери

Всичките им наимонования завършват на „-сартан“, но няма гаранция че новите представители на този клас ще завършват на същото наименование.

Този клас препарати взаимодействат със свързването на ангиотензин две с неговите рецептори, което предотвратява активацията им.

Също притежават кардио- и ренална протекция, но имат по-малко странични действия.

Селективни блокери на алдостероновите рецептори

Алдостероновите рецептори се наричат още минералкортикостероидни рецептори.

Алдостерон стимулира обратното поемане на вода и натрий от бъбреците увеличава се както интраваскуларният обем така и периферната съдова резистентност. Блокажа на алдостероновите рецптори следователно ще доведе до повишена елиминация на натрий и вода от организма на пациента.

Директни инхибитори на рениновата секреция

Тези препарати блокерат ензима ренин, който е есенциален за рениновата синтеза.

Блокери н калциевите канали

Тези препарати имат различен ефект на действия, както и селективност.

Блокерите на калциевите канали блокират навлизането на калция в клетките на васкулатурата и сърцето, което дава и наименованието им.

Васкуларният тонус и контрактилитет се датерминират и от нивото на екстрацелуларният калций, когато васкулатурата обеднее на калций тя дилатира, но сърдечният отговор към намаленият тонус на васкулатурата е различен !

Най-честите странични реакции на блокерите на калциевите канали се определят от тяхното вазодилатативно действие.

Нитрати

Този клас препарати почти не се ползват като монотерапия на артериалната хипертония.

Нитратите редуцират сърдечното преднатоварване и периферната съдова резистентност.

Нитратите повлияват обмяната на азотният окис в кръвоносните съдове, приети орално те са обект на интензивен първоначален метаболизъм, което редуцира плазменият им полу-живот, но приложени трансдермално те действат по-продължително.

Други директни вазодилататори

Нитропрусид се ползва за овладяване на хипертензивните сепшности, бързо се метаболизира до цианид; нивата на кръвното налягане могат да се контролират чрез скоростта на нитропрусидната инфузия. Ортостатичната хипотония е най-сериозният страничен ефект на натриевият нитропрусид.

Хидролазин и моноксидил директно дилатират артериолите, но често антихипертензивното им действие се съпътства от развитие на рефрексна тахикардия и намалено сърдечно изтласкване. Тези препарати също така увеличават плазмените нива на ренин. Затова тези препарати трябва да се прилагат едновременно с бета-блокери и АСЕ-блокери. Миноксидил стимулира разстежа на косата при пациенти, които го приемат като антихипертензив.

Алфа- и бета-блокери

Алфа1-антагонистите дилатират едновременно артериолите и вените,които са предимно под алфа-рецепторен контрол.

Алфа-блокадата самостоятелно е придружена от развитие на ортостатична хипотония и рефлексна тахикардия, особени при първодозовите приеми. Затова в клиничната практика като антихипертензиви се ползват предимно смесените алфа- и бета-блокери като Лабеталол и Карведилол.

Самостоятелното приложение на бета-блокери предотвратява симпатикусовата стимулация на сърцето. Намалят обема на сърдечното изтласкване и редуцират сърдечната честота и нивото на ренин в организма на пациента – последното е също бета1-медиииран ефект.

Бета-блокерите се ползват и за лечение на мигрена, а и на есенциален тремор.

Клонидин

Клонидин е централен симпатиколитик, което означава че намаля възбудимостта на симпатикусовата нервна система, но не трябва да се прилагапри пациенти с дисфункция на синусовият възел както и при хипертоници с брадикардия, защото супресира допълнително активността на синусовият възел.