Организация на лекарственият клас

Ефектите на симпатикуса могат да бъдат блокирани или чрез редуциране на импулсите на системата идващи от ЦНС (чрез подтискане отделянето на норадреналин в ЦНС) или чрез блокирането на постсинаптичните рецептори на симпатикусовата нервна система.

Адренергичните антагонисти редуцират ефиктите дори на екзогенно приложените стимулатори на симпатикусовата нервна система като напр. Изопротеренол.

Адренергичните антагонисти се разделят на алфа-рецепторни антагонисти и бета-рецепторни антагонисти.

Централни блокери

Както вече посочихме алфа2-рецепторните агонисти, редуцират тонуса на симпатикусовата нервна система и се ползват за лечението на артериалната хипертония.

Алфа2-рецепторните агонисти редуцират както общата възбудимост на ЦНС, така и инхибират отделянето на норадреналин от нервните терминали.

Най-често ползваните представители на алфа2-агонистите са: Клонидин, Дексметодимин, Гуанабенз, Гуанфацин и Тизанидин. Алфа-метил-допа се метаболизира до алфа-металдопанорепинефрин, който също е алфа2-агонист. Ползват се изключитено за лечение на артериална хипертония, но Тизанидин се ползва за лечение на спастичност, а Дексметодимин се използва и за предизвикване на седатация.

Алфа-блокери

Много лекарства притежават известна алфа-блокираща активност в допълнение към основните им лечебни свойства, например много невролептици притежават и алфа-антагонистични качества, но специално тук това се приема за страничен лекарствен ефект, а не за плейотропен или част от основния лечебен ефект на дадения препарат.

Повечето от алфа-агонистите предизвикват вазодилатация и асоциираната с н нея хипотония

Алфа-рецепторната активация в периферията води до развитието на вазоконстрикция.

Най-честите странични ефекти на алфа-блокерите са развитието на постурална хипотония (хипотония, която се засилва в легнало положение на пациента) и рефлексна тахикардия.

Алфа блокерите се разделят в зависимост от техният афинитет към различните видове алфа-рецептори на:

·         Алфа1-рецепторни блокери: Празозин, Теразозин, Доксазозин и Тимазозин

·         Алфа2-рецепторни блокери: Йохимбин

·         Алфа-блокери с еднакъв афинитет към различните алфа-рецептори: Толазозин и Фентоламин

Тамсулозин и Силодостин са специфични блокери на алфа1А-рецепторите и се ползват изключително за лечение на бенигнена простатна хипертрофия

Поради това, че алфа-рецепторите медиират контракцията на генитоуринарната система, алфа1-антагонистите могат да предизвикат релаксация на гладката мускулатура на шийката на пикочният мехур и да релаксират простатата и по този начин подобряват уринирането при мъжете страдащи от бенигнена простатна хипертрофия. Предомимантно в генитоуринарната система има алфа1А-рецептори, като антагонизма на другите специфични алфа-реепторни субтипове е отговорен за кардиоваскуларните ефекти на тези препарати и особено за развитието на ортостатична хипотония.

Завършвайки на „-азозин” име на алфа-блокер означава, че същият се ползва само за лечение на артериална хипертония.

Всички алфа-блокери са реверзибелни инхибитори на алфа-рецепторите, освен Феноксибензамине, който е иреверзибелен инхибитор

Бета блокери

Въздействието на бета-рецепторите върху кръвното налягане е комплексно. Помните, че алфа-рецепторите контролират васкуларният тонус също.

Бета-блокерите имат широка употреба при лечението на сърдечните аритмии, ангина пекторис и артериалната хипертония

Бета-блокерите също се ползват за лечение на хипертироидизъм, мигрена, есенциален тремор и повишено общо безпокойство.

При диабетици бета-блокерите трябва да се употребяват с особено внимание

Запомнете, че метаболитните ефекти на симпатикуса, а именно:

·         Глюкогенолиза

·         Глюконеогенеза

·         Липолиза

Се медиират предоминантно от бета-рецепторите. При хипогликемия симпатикуса се активира и и в кръвта постъпва глюкоза от черният дроб като този процес се медиира от бета-рецепторите ето защо ако те са блокирани симптомите на хипогликемията могат и да бъдат маскирани т.е.да не се прояват клинично.

Бета1-блокерите често се наричат „кардиоселективни”

Повечето бета-рецептори в сърцето са бета1-рецептори.

В зависимост от тяхната селективност е и продължителността на тяхното действие и естеството на технит метаболизъм.

Страничните реакции на бета-блокерите са породени от естествето на тяхното действие – генерирането на бета-блокада

Може да се набюдава бронхоконстрикция, брадикардия и редуциране на сърдечното изтласкване. Всички тези действия спадат към страничните ефекти на бета-блокерите.

Някои бета-блокери притежават т.нар.”вътрешна симпатикомиметична активност” т.е.тяхното приложение частично стимулира дейността на симпатикусовата нервна система, но при все това бета-блокиращата им активност преобладава и затова тези съединения спадат към бета-блокерите. Действието на бета-блокерите с вътрешна симпотикомиметична активност е много интересно: те се свързват с бета-рецепторите, но когато в синапса няма достатъчно количество катехоламини тези препарати стимулират бета-рецепторите, а когато в синапса има достатъчно катехоламини тези съединения блокират бета-рецепторите!

Смесени алфа- и бета-блокери

Изучаване и установяване на съотношението на алфа-/бета-активността на симпатикуса въведе в употреба съединения, които блокират до известна степен и алфа-рецепторите освен бета-блокиращата им активност. Най-често употребяван представител на този клас препарати е Лабетолол, който е неселективен бета-блокер и селиктивен алфа1-рецепторен блокер.

Друг смесен антагонист е Карведилол, също сеопределя като неселективен бета-блокер, който няма вътрешна симпатикомиметична активност и селективен алфа1-блокер, притежава обаче известна антиоксидантна активност.